На кратко (Въпреки,че е трудно)... След няколко неуспешни връзки едната от които 10 години, бях отчаяна, че щастието ще почука и на моята врата. Преместих се да живея на село, купих къща, дворче, кученца направих си да ми е хубаво сама. “Той” ми писа във фейсбук, станахме онлайн “приятели”, разказвахме си трудностите, радостите и какво ли не, с идеята че никога няма да се видим, той ми разказваше за една по-възрастна с 10 години от него “дама” със семейство, в която беше влюбен, аз за моите драми ( на 30 години съм, той е само с година по-голям), “дамата”не искаше повече да бъдат любовници, разбрала че си обича мъжа. Уж я забрави, все искаше да се видим, правеше ми изненади, подаръци пред нас, по колата, къде ли не.Аз не исках, беше ми приятно и забавно да си говорим по телефоните и да си пишем. И така около 2 години, на моменти ми ставаше досаден и спирах да пиша, но той не се отказваше. Една вечер бях пила малко повече вино и бях се депресирала от живота си и му казах, че ми се яде пица, дойде възможно най бързо с две пици.Първата ни среща, като го видях ме удари ток, тръпка голяма, първо че беше по-хубав от снимките, а и усещането за близост, знаем си всичко.
И така запичнахме да се виждаме, всичко беше супер.Той много искаше деца, аз НЕ. Но малко след това забременях, първо исках да го убия, но след като се случи да изгубя бебето, незнайно защо... много исках пак да имаме бебече.Той също, забременях отново след 2 месеца... спестявам драмите през бременността, имахме и хубави моменти. Той е много по изненадите и романтичен.Обичаша ме УЖ. Та роди се детето, прекрасно момиченце, а ние бяхме заедно само от 1 година и малко.Всичко стана много бързо. Той се промени много, спряха изненадите, спря да се интересува как съм, усещах се има нещо.
Аз грам не спрях с вниманието към него въпреки бебка, бягах да готвя,да пера, да му се радвам и сама се справях с детето, но като обичаш не ти тежи грам. През бременноста качих доста килограми (30кг) стараех се да отслабна, той не искаше секс през бременноста и казваше, че заради бебето, аз се натъжавах, че е защото изглеждам зле. Родих, но пак не ми беше до секс. Отслабвах бързо, но и чувствата му също, все едно на моменти го нямаше. Една вечер правихме секс, не беше същото, почувствах се странно, все едно съм му чужда и по задължение. Същата вечер като заспа, нещо ме накара да му прегледам телефона. И какво да видя.... много дълго съобщение към по-старата “ дама” как въпреки, че има дете не я забравя и как я сънува, никога нямало да изпита такива чувства както с нея, и още куп неща които ми се забиха като стрели в сърцето.Полудях, събудих го, обяснения не дължал.Изгоних го от нас.Останахме сами с малката, а той нито се извини, нито се обади да попита тя има ли нужда от нещо.И така вече 2 седмици.Идват празници, сами сме, без него, без сила, не пари... как е възможно да не се интересува поне от детето.Плача всеки ден, тя няма и 2 месеца, защо не обича и нея ??! Писах на въпросната жена, тя дойде в нас, разказваше ми колко той е обсебен от нея, следял я преди, искаш да я раздели с мъжа и, тя не искала нищо от него, бил луд и се страхува. Гледах я и само се питах, с какво е по-добра от мен, защо не иска мен така.
Защото нея не може да я има? Или защото аз съм напълняла с пижама, кок и нацапана с кърма? Много ми е тежко, къпя я и плача, храня я и плача.. искам да отмине, тези ми само че не търси малката... възможно ли е като не обича мен да не обича и детето?