Сама с бебче на почти 2 месеца

  • 7 186
  • 128
  •   1
Отговори
  • Мнения: 24
Здравейте, пиша за първи път, дано намеря малко утеха, смазана съм.
На кратко (Въпреки,че е трудно)... След няколко неуспешни връзки едната от които 10 години, бях отчаяна, че щастието ще почука и на моята врата. Преместих се да живея на село, купих къща, дворче, кученца направих си да ми е хубаво сама. “Той” ми писа във фейсбук, станахме онлайн “приятели”, разказвахме си трудностите, радостите и какво ли не, с идеята че никога няма да се видим, той ми разказваше за една по-възрастна с 10 години от него “дама” със семейство, в която беше влюбен, аз за моите драми ( на 30 години съм, той е само с година по-голям), “дамата”не искаше повече да бъдат любовници, разбрала че си обича мъжа. Уж я забрави, все искаше да се видим, правеше ми изненади, подаръци пред нас, по колата, къде ли не.Аз не исках, беше ми приятно и забавно да си говорим по телефоните и да си пишем. И така около 2 години, на моменти ми ставаше досаден и спирах да пиша, но той не се отказваше. Една вечер бях пила малко повече вино и бях се депресирала от живота си и му казах, че ми се яде пица, дойде възможно най бързо с две пици.Първата ни среща, като го видях ме удари ток, тръпка голяма, първо че беше по-хубав от снимките, а и усещането за близост, знаем си всичко.
И така запичнахме да се виждаме, всичко беше супер.Той много искаше деца, аз НЕ. Но малко след това забременях, първо исках да го убия, но след като се случи да изгубя бебето, незнайно защо... много исках пак да имаме бебече.Той също, забременях отново след 2 месеца... спестявам драмите през бременността, имахме и хубави моменти. Той е много по изненадите и романтичен.Обичаша ме УЖ. Та роди се детето, прекрасно момиченце, а ние бяхме заедно само от 1 година и малко.Всичко стана много бързо. Той се промени много, спряха изненадите, спря да се интересува как съм, усещах се има нещо.
Аз грам не спрях с вниманието към него въпреки бебка, бягах да готвя,да пера, да му се радвам и сама се справях с детето, но като обичаш не ти тежи грам. През бременноста качих доста килограми (30кг) стараех се да отслабна, той не искаше секс през бременноста и казваше, че заради бебето, аз се натъжавах, че е защото изглеждам зле. Родих, но пак не ми беше до секс. Отслабвах бързо, но и чувствата му също, все едно на моменти го нямаше. Една вечер правихме секс, не беше същото, почувствах  се странно, все едно съм му чужда и по задължение. Същата вечер като заспа, нещо ме накара да му прегледам телефона. И какво да видя.... много дълго съобщение към по-старата “ дама” как въпреки, че има дете не я забравя и как я сънува, никога нямало да изпита такива чувства както с нея, и още куп неща които ми се забиха като стрели в сърцето.Полудях, събудих го, обяснения не дължал.Изгоних го от нас.Останахме сами с малката, а той нито се извини, нито се обади да попита тя има ли нужда от нещо.И така вече 2 седмици.Идват празници, сами сме, без него, без сила, не пари... как е възможно да не се интересува поне от детето.Плача всеки ден, тя няма и 2 месеца, защо не обича и нея ??! Писах на въпросната жена, тя дойде в нас, разказваше ми колко той е обсебен от нея, следял я преди, искаш да я раздели с мъжа и, тя не искала нищо от него, бил луд и се страхува. Гледах я и само се питах, с какво е по-добра от мен, защо не иска мен така.
Защото нея не може да я има? Или защото аз съм напълняла с пижама, кок и нацапана с кърма? Много ми е тежко, къпя я и плача, храня я и плача.. искам да отмине, тези ми само че не търси малката... възможно ли е като не обича мен да не обича и детето?

# 1
  • Мнения: 107
Много мъчно ми стана за теб, разбирам те как се чувстваш, какво да ти кажа, трябва да мине време, ти имаш най-хубавото нещо на света, радвай му се. Предполагам имаш роднини, събери се с тях за празниците. Сега си наранена, огорчена, но и това ще мине. Виж поне си го разбрала какъв е след година, а можеше да загубиш много повече време от живота си с него. Наплачи се да ти олекне и нова година, нов късмет!

# 2
  • Мнения: 666
Разбирам болката ти от отношението (липсата на такова) към детенцето. Това е най-ранимото място в душата на една майка. И мен ми стана мъчно за невинното същество. Опитай се да изплачеш сълзите и след това да се мобилизираш за детето. Нека да не усеща само болка, мъка и сълзи около себе си. На подсъзнателно ниво децата усещат всичко, въпреки че мозъкът още не може да го конкретизира. Ако имаш близки, потърси тяхната помощ и онзи го заличи от мисълта си, недей се самонавива и не подхранвай самосъжалението. Фокусирай се върху малкото съкровище, то е изцяло зависимо от теб и твоята обич. Пожелавам ти сила!

# 3
  • Мнения: 46
Сигурно няма да ти олекне особено, но опитай да разсъдиш философски над нещата. Не ти трябва човек, неставащ за "дълъг път", пък макар и баща на детето ти. Жалко е, че има подобни хора, за които създаването на семейство и дете е игра.
Предполагам имаш близки, роднини, приятели, събирай се с тях, радвайте се на малкото слънчице, което повярвай ми ще ти е стимул да преодолееш всичко.
И ако този по някое време се сети, че има дете, не го допускай обратно в живота си.
Желая ти много сила и търпение!

# 4
  • Мнения: 1 090
Здравей,съчувствам ти напълно и разбирам защо плачеш!
Надявам се да намериш сили да приключиш с този човек и да се радваш пълноценно на щастието да имаш дете.
За мен този мъж осъзнато или не, не търси сериозни отношения във връзките си.За мен е много показателен изборът му на 10 години по —възрастна жена от него и омъжена.Само тези 2 факта усложняват връзката между тях много,това според мен е и причината да се чувства той толкова привлечен от тази дама.Това,че тя е предпочела семейство то си пред него само е засилило неговия интерес към нея.Според мен изобщо няма място в главата ти въпроса с какво тя те превъзхожда.....ами с нищо,просто тя не е достъпна за семейство,а за срещи изпълнени с тръпка и криене.Според мен този мъж е не е готов за истински обвързващи отношения,ако беше щеше да търси жена подходяща за такива а не да гони дивото.
Наранил те е повече от достатъчно,и ако го допуснеш до себе си отново,пак ще го направи.

# 5
  • Мнения: 24
Много мъчно ми стана за теб, разбирам те как се чувстваш, какво да ти кажа, трябва да мине време, ти имаш най-хубавото нещо на света, радвай му се. Предполагам имаш роднини, събери се с тях за празниците. Сега си наранена, огорчена, но и това ще мине. Виж поне си го разбрала какъв е след година, а можеше да загубиш много повече време от живота си с него. Наплачи се да ти олекне и нова година, нов късмет!

Благодаря за подкрепата.
Като дете на разведени родители, си представях идеалното семейство, може би боли и от една разбита мечта. Всеки от родителите ми е с втори брак.Баща ми живее далеч, а майка ми още по-далеч в Испания. Тя дори още не виждала малката, защото е болна от рак и се лекува там, доста напреднал стадий и не може да пътува на този етап.Та ще си бъдем двете с бебка.Неговите родители също не ни търсят.Първо внуче за всички, как и на тях не им пука...

# 6
  • София
  • Мнения: 2 514
Мила, никой на този свят няма да обича детето, както ти го обичаш. За теб тя е всичко и твоя източник на сила и любов, за него е най-вероятно бреме. Този човек е болен и според мен е склонен към психическо и физическо насилие. Като видя тази жена, която е дошла в дома ти, защото те е съжалила, не помисли ли, че той всъщност е за ограничителна заповед. Тя се страхува от него и се опитва всячески да избяга от него, а ти си мислиш с какво те превъзхожда. Не е трябвало изобщо да го допускаш до себе си, а такива насилници действат по този начин- в началото са невероятни ухажори, романтици и какво ли не и после чак показват същността си. Съсредоточи се върху добруването на себе си и бебка, не очаквай помощ от другите членове на семейството. И най-добре изтрий този човек от живота си, според мен няма да излезе нищо свястно от него.

# 7
  • Мнения: 7 006
Абе то на жените им е нужно време да си заобичат децата,какво остава за мъжете..Хората са различни.

Освен това,примерите пред очите ни са,че редовно,когато един мъж зарязва жената,ведно с нея отсвирва и децата,не е рядкост и да се чуе репликата"децата са твои,аз ще си направя нови"..

Стягай пояса,натъпквай чувствата там където им е мястото,а именно в шеста глуха и се концентрирай върху здравето и щастието на дъщеря ти.
Животът сам ще подреди останалото.Успех!

П.п.Тоя недоклатен плазмодии,бих наритала окончателно ,без никакви варианти за връщане и събиране.
Сама ако не се уважаваш,не заслужаваш уважението и на околните.

# 8
  • Мнения: 7 168
Никой нищо не ти дължи. Жалко, че не си го разбрала, а не си съвсем млада. И много мъже, като не обичат жената, не обичат и детето. Факт. Трябва сама да се оправяш, не разчитай на този мъж. Но според мен не си на загуба от историята, имаш дете, най- голямото щастие.

# 9
  • София
  • Мнения: 4 262
Аз мисля, че след като се наплачеш трябва да почерпиш, че си се отървала от този плазмодии. Хубаво, че си го изгонила, сега само не го допускай отново в живота си. Радвай се, че ти е останало едно прекрасно детенце и не му давай лоша енергия, защото кърмиш, а то усеща и поема всичко. Идват празници и затова  ти е болно повече, но замисли се, че празниците са дни като всички. Например 1-2 пъти нашите взимаха детето за Коледа на хотел с тях - ми честно да си кажа не ми беше кой знае колко трагично. Разни приятели - ама как така, не ти  ли е самотно? Ми не.  Все ще намеря какво да правя и самичка. А ти не си и самичка - имаш прекрасна дъщеря

# 10
  • Варна
  • Мнения: 36 467
Първо внуче за всички, как и на тях не им пука...

А по-добре ли щеше да е, ако им пука и започнат да те гонят с дела, искане на режими за свиждане, вмешателство в твоя и на детето живот и т.н.? Защото и такива случаи има.

Я стига рони сълзи ами запали една свещ, че си се отървала от боклука, а имаш прекрасно дете! Ако се появи, покажи му вратата категорично. И как никой не обърна внимание на думите на другата жена, че онзи я преследвал и се чувствала заплашена? Този е някаква откачалка. Добре, че си е бил камшика. Да си преследва там голямата любов и дано вас ви остави на мира.

Искаш да се интересува от дъщеря си. Нали знаеш поговорката - внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш.

# 11
  • Бургас
  • Мнения: 4 021
Да, напълно е възможно мъжът като разлюби жената, да забрави и за детето, разделих се с бащата на детето ми, когато то беше на 1г10м и оттогава вече 16 години не го е виждал, не се е обаждал, не е пращал подарък или пари... много боли но с времето свикваш, все едно е умрял

# 12
  • Мнения: 18 226
Не се притеснявай, ще се върне. Все пак при теб ще има секс, на другото място няма. Но Хай е права. Луд преследвач ли ти трябва? От друга страна... ако си го обичаш... може да ти е приятно да те преследва. Laughing Та така де, голяма е вероятността тя като го натири, да се сети за вас. И после вече от теб зависи. Rolling Eyes

# 13
  • Мнения: 1 432
Няма да ти е лесно с малко бебе и сама. Но според мен имала си шанса да го видиш какво представлява още в самото начало и по-добре,че си се отървала.Той не знае какво иска, нестабилен е. Ще го преживееш, а детето нищо няма да помни от драмите.
Притеснително е и това, което е казала другата жена, че се чувства преследвана.Да не излезе психопат тоз твоя мъж?

# 14
  • Мнения: X
Натъжих се и си поплаках и аз днес.Горе главата<3.Опитай се да намериш хора на които можеш да разчиташ да ти помагат с отглеждането на първо време,приятелка или съседка срещу символична сума, понеже чисто физически грижите са доста.Моята бебка е на 5 месеца и ако имаш нужда от дрешки,мога да ти пратя това,което не ни е нужно вече.Имаше по горе коментар, че е по добре,че не ти се бъркат роднини,натиск за права и как да я отглеждаш понеже при мен има такава ситуация и е найстина много натоварващо и стресово при положение,че живеем с родителите.Не искаш да си в такава ситуация повярвай ми.Пожелавам ти един ден да си стъпиш на крака и да срещнеш правилния човек,такъв за теб и твоята дъщеричка и да имаш така мечтаното семейство,но дотогава бъди силна и смела,защото си жена и можеш да се справиш.Ако мога да помогна с нещо- не се притеснявай да пишеш.

Общи условия

Активация на акаунт