Здравейте, искам да ви попитам два въпроса, свързани със седмото изкуство.
1. Кои са онези филми, които имат дълбоко сантиментална стойност за вас, защото ви носят някакъв спомен? Вдъхнових се от великата тема "17 мига от пролетта", в която хората споделяха за най-разтърсващите и запомнящи се моменти в живота им. Иска ми се да направим същото и за филмите в живота ни. Вероятно е лично, но би било интересно да споделяте и спомена, с който ги свързвате, като не е задължително да е нещо супер драматично и затрогващо. Аз например имам спомени просто за хубави следобеди, когато съм се връщала от училище и съм била сама, гледайки някой филм. Удоволствието беше огромно.
Вероятно много от вас ще посочат филми от детството си, което е прекрасно. На мен ми се иска да изредя всички, които съм гледала тогава.
2. Кои филми или сериали са ви т.нар. guilty pleasure? Такива, които обичате да гледате отново и отново, въпреки че нямат голяма художествена стойност, остарели са и т.н.
Ще дам ход на темата с моите отговори.
1. Филмът "Лолита" с Джеръми Айърнс от 1997. Бяхме го купили заедно с вестник "Стандарт". Ако си спомняте, имаха период, в който слагаха вътре ДВД в картонена опаковка, та този беше един от първите. Аз тогава бях на 14 и видях, че на обложката пише да не го гледат онези, които още нямат 18. И аз като едно прилежно и добро дете си рекох, "добре, ще изчакам", но след година и половина пак се сетих за него и не издържах. Странното е, че при първото гледане не ми въздейства кой знае колко, но след няколко месеца съвсем случайно се присетих за него и вече нямаше отърване. Прочетох веднага и книгата и постоянно се сравнявах с героинята, защото беше близка до мен по възраст, макар и да не бях на 12, хаха.
2. "Луди години" с Анджелина Джоли и Уинона Райдър. Дълги години бях луда фенка на Анджелина, но когато гледах този филм изобщо не знаех за нея. Само си спомням как в една от сцените, в които тя лежеше болна на легло и светлината от прозореца огряваше лицето й, си помислих, "Леле, тази какви големи устни има". След година и половина научих коя е тя и изведнъж се сетих, че тя е била онази с устните.
3. "Фатално привличане" с Майкъл Дъглас и Глен Клоуз. Гледала съм го като малка, но чак години по-късно се сетих за него, след като видях сцената със сготвеното зайче. Беше един от онези пронизващи моменти, когато помниш нещо ярко, което те е впечатлило в много ранна възраст.
4. "Едуард Ножиците" - нямам представа защо този филм толкова ме е впечатлил като бях дете. Но по същия начин, когато съм го гледала, не съм имала понятие кой е Джони Деп и т.н. Години по-късно като осъзнах, пак изпитах задоволство от прозрението.
5. Ще сложа един латиносериал, хаха, защото наистина е белязал детството ми и защото всички мои приятелки и техните майки и баби го гледаха. "Жената на моя живот" с Марио Симаро. Вероятно и някой друг ще го помни.
Липсва ми нещо от времето, в което телевизията все още беше голяма сила в живота на повечето хора. Тогава всички бяха гледали един и същи филм предната вечер, защото нямаше интернет и всички гледаха телевизия. Помня как със съседката, жена на 60 години, обсъждахме филма за сирачето "Ани", който до ден днешен не мога да намеря, не е новата версия. Едва ли днес ще преживея нещо подобно. По-възрастните хора продължават да гледат и да си обсъждат, но другите вече отдавна гледаме в интернет или каквото си поискаме на други платформи. Сякаш вече всичко е изгледано. Да не говорим пък баща ми как ми е разказвал в неговото детство как са се тълпяли да ходят на кино и какво вълнение е било да гледат "каубойски" филми. И дори в селото му е имало кино, а днес това село... се обезлюдява.
По втория въпрос - аз много рядко гледам повторно някой филм, дори да го харесвам. Отдавна не съм се пробвала да гледам пак анимации, които обичам. Сякаш вече в зряла възраст ме е страх, че ще са ми скучни. Но един такъв филм например е "Храбрият малък тостер", от 80-те години, който обожавах.
Guilty pleasure са ми колежанските филми и тези за гимназията - "Гадни момичета", "Лесна, а?", "Шантав петък"...
Guilty Pleasure са ми и повечето филми на ужасите. Просто обожавам жанра. "Знам какво направи миналото лято" също за мен е емблематичен филм, който едно време гледах само заради заглавието. Толкова зловещо и същевременно вълнуващо ми звучеше.
Ваш ред е. Надявам се да потръгне темата.
1. Кои са онези филми, които имат дълбоко сантиментална стойност за вас, защото ви носят някакъв спомен? Вдъхнових се от великата тема "17 мига от пролетта", в която хората споделяха за най-разтърсващите и запомнящи се моменти в живота им. Иска ми се да направим същото и за филмите в живота ни. Вероятно е лично, но би било интересно да споделяте и спомена, с който ги свързвате, като не е задължително да е нещо супер драматично и затрогващо. Аз например имам спомени просто за хубави следобеди, когато съм се връщала от училище и съм била сама, гледайки някой филм. Удоволствието беше огромно.
Вероятно много от вас ще посочат филми от детството си, което е прекрасно. На мен ми се иска да изредя всички, които съм гледала тогава.
2. Кои филми или сериали са ви т.нар. guilty pleasure? Такива, които обичате да гледате отново и отново, въпреки че нямат голяма художествена стойност, остарели са и т.н.
Ще дам ход на темата с моите отговори.
1. Филмът "Лолита" с Джеръми Айърнс от 1997. Бяхме го купили заедно с вестник "Стандарт". Ако си спомняте, имаха период, в който слагаха вътре ДВД в картонена опаковка, та този беше един от първите. Аз тогава бях на 14 и видях, че на обложката пише да не го гледат онези, които още нямат 18. И аз като едно прилежно и добро дете си рекох, "добре, ще изчакам", но след година и половина пак се сетих за него и не издържах. Странното е, че при първото гледане не ми въздейства кой знае колко, но след няколко месеца съвсем случайно се присетих за него и вече нямаше отърване. Прочетох веднага и книгата и постоянно се сравнявах с героинята, защото беше близка до мен по възраст, макар и да не бях на 12, хаха.
2. "Луди години" с Анджелина Джоли и Уинона Райдър. Дълги години бях луда фенка на Анджелина, но когато гледах този филм изобщо не знаех за нея. Само си спомням как в една от сцените, в които тя лежеше болна на легло и светлината от прозореца огряваше лицето й, си помислих, "Леле, тази какви големи устни има". След година и половина научих коя е тя и изведнъж се сетих, че тя е била онази с устните.
3. "Фатално привличане" с Майкъл Дъглас и Глен Клоуз. Гледала съм го като малка, но чак години по-късно се сетих за него, след като видях сцената със сготвеното зайче. Беше един от онези пронизващи моменти, когато помниш нещо ярко, което те е впечатлило в много ранна възраст.
4. "Едуард Ножиците" - нямам представа защо този филм толкова ме е впечатлил като бях дете. Но по същия начин, когато съм го гледала, не съм имала понятие кой е Джони Деп и т.н. Години по-късно като осъзнах, пак изпитах задоволство от прозрението.
5. Ще сложа един латиносериал, хаха, защото наистина е белязал детството ми и защото всички мои приятелки и техните майки и баби го гледаха. "Жената на моя живот" с Марио Симаро. Вероятно и някой друг ще го помни.
Липсва ми нещо от времето, в което телевизията все още беше голяма сила в живота на повечето хора. Тогава всички бяха гледали един и същи филм предната вечер, защото нямаше интернет и всички гледаха телевизия. Помня как със съседката, жена на 60 години, обсъждахме филма за сирачето "Ани", който до ден днешен не мога да намеря, не е новата версия. Едва ли днес ще преживея нещо подобно. По-възрастните хора продължават да гледат и да си обсъждат, но другите вече отдавна гледаме в интернет или каквото си поискаме на други платформи. Сякаш вече всичко е изгледано. Да не говорим пък баща ми как ми е разказвал в неговото детство как са се тълпяли да ходят на кино и какво вълнение е било да гледат "каубойски" филми. И дори в селото му е имало кино, а днес това село... се обезлюдява.
По втория въпрос - аз много рядко гледам повторно някой филм, дори да го харесвам. Отдавна не съм се пробвала да гледам пак анимации, които обичам. Сякаш вече в зряла възраст ме е страх, че ще са ми скучни. Но един такъв филм например е "Храбрият малък тостер", от 80-те години, който обожавах.
Guilty pleasure са ми колежанските филми и тези за гимназията - "Гадни момичета", "Лесна, а?", "Шантав петък"...
Guilty Pleasure са ми и повечето филми на ужасите. Просто обожавам жанра. "Знам какво направи миналото лято" също за мен е емблематичен филм, който едно време гледах само заради заглавието. Толкова зловещо и същевременно вълнуващо ми звучеше.
Ваш ред е. Надявам се да потръгне темата.
