1. Кои са онези филми, които имат дълбоко сантиментална стойност за вас, защото ви носят някакъв спомен? Вдъхнових се от великата тема "17 мига от пролетта", в която хората споделяха за най-разтърсващите и запомнящи се моменти в живота им. Иска ми се да направим същото и за филмите в живота ни. Вероятно е лично, но би било интересно да споделяте и спомена, с който ги свързвате, като не е задължително да е нещо супер драматично и затрогващо. Аз например имам спомени просто за хубави следобеди, когато съм се връщала от училище и съм била сама, гледайки някой филм. Удоволствието беше огромно.
Вероятно много от вас ще посочат филми от детството си, което е прекрасно. На мен ми се иска да изредя всички, които съм гледала тогава.
2. Кои филми или сериали са ви т.нар. guilty pleasure? Такива, които обичате да гледате отново и отново, въпреки че нямат голяма художествена стойност, остарели са и т.н.
Ще дам ход на темата с моите отговори.
1. Филмът "Лолита" с Джеръми Айърнс от 1997. Бяхме го купили заедно с вестник "Стандарт". Ако си спомняте, имаха период, в който слагаха вътре ДВД в картонена опаковка, та този беше един от първите. Аз тогава бях на 14 и видях, че на обложката пише да не го гледат онези, които още нямат 18. И аз като едно прилежно и добро дете си рекох, "добре, ще изчакам", но след година и половина пак се сетих за него и не издържах. Странното е, че при първото гледане не ми въздейства кой знае колко, но след няколко месеца съвсем случайно се присетих за него и вече нямаше отърване. Прочетох веднага и книгата и постоянно се сравнявах с героинята, защото беше близка до мен по възраст, макар и да не бях на 12, хаха.
2. "Луди години" с Анджелина Джоли и Уинона Райдър. Дълги години бях луда фенка на Анджелина, но когато гледах този филм изобщо не знаех за нея. Само си спомням как в една от сцените, в които тя лежеше болна на легло и светлината от прозореца огряваше лицето й, си помислих, "Леле, тази какви големи устни има". След година и половина научих коя е тя и изведнъж се сетих, че тя е била онази с устните.
3. "Фатално привличане" с Майкъл Дъглас и Глен Клоуз. Гледала съм го като малка, но чак години по-късно се сетих за него, след като видях сцената със сготвеното зайче. Беше един от онези пронизващи моменти, когато помниш нещо ярко, което те е впечатлило в много ранна възраст.
4. "Едуард Ножиците" - нямам представа защо този филм толкова ме е впечатлил като бях дете. Но по същия начин, когато съм го гледала, не съм имала понятие кой е Джони Деп и т.н. Години по-късно като осъзнах, пак изпитах задоволство от прозрението.
5. Ще сложа един латиносериал, хаха, защото наистина е белязал детството ми и защото всички мои приятелки и техните майки и баби го гледаха. "Жената на моя живот" с Марио Симаро. Вероятно и някой друг ще го помни.
Липсва ми нещо от времето, в което телевизията все още беше голяма сила в живота на повечето хора. Тогава всички бяха гледали един и същи филм предната вечер, защото нямаше интернет и всички гледаха телевизия. Помня как със съседката, жена на 60 години, обсъждахме филма за сирачето "Ани", който до ден днешен не мога да намеря, не е новата версия. Едва ли днес ще преживея нещо подобно. По-възрастните хора продължават да гледат и да си обсъждат, но другите вече отдавна гледаме в интернет или каквото си поискаме на други платформи. Сякаш вече всичко е изгледано. Да не говорим пък баща ми как ми е разказвал в неговото детство как са се тълпяли да ходят на кино и какво вълнение е било да гледат "каубойски" филми. И дори в селото му е имало кино, а днес това село... се обезлюдява.
По втория въпрос - аз много рядко гледам повторно някой филм, дори да го харесвам. Отдавна не съм се пробвала да гледам пак анимации, които обичам. Сякаш вече в зряла възраст ме е страх, че ще са ми скучни. Но един такъв филм например е "Храбрият малък тостер", от 80-те години, който обожавах.
Guilty pleasure са ми колежанските филми и тези за гимназията - "Гадни момичета", "Лесна, а?", "Шантав петък"...
Guilty Pleasure са ми и повечето филми на ужасите. Просто обожавам жанра. "Знам какво направи миналото лято" също за мен е емблематичен филм, който едно време гледах само заради заглавието. Толкова зловещо и същевременно вълнуващо ми звучеше.
Ваш ред е. Надявам се да потръгне темата.