Оф, ама сега това трябва да го работя ли?

  • 4 586
  • 60
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Здравейте! Интересно ми е да разбера, дали има и други в моята ситуация. Завърших "престижна" специалност, която записах от липса на интереси (или по-скоро от наличие на интереси в доста по-специфична и трудна за намиране на работа област). По време на следването винаги се справях с изпитите отлично, но не поради интерес към областта, а по-скоро с идеята "хванах се на хорото, трябва да го изиграя добре". Още по време на следването ми правеше впечатление, че колегите се интересуват от сферата и извън университета, четейки новини, следейки дискусии, докато аз учех изпит за изпит и хал хабер си нямах как се развива индустрията извън залата за лекции. Добре де, но завършихме и дойде моментът на "ама аз сега това трябва да го работя ли?".
Заради високата диплома сравнително лесно си намерих работа по специалността. Работя си вече повече от година съвестно и началството е доволно. Това добре, но ми липсва абсолютно всякакво желание за усъвършенстване и развитие. Изпълнявам задачите механично, някак "не ми се занимава" да уча и да се развивам. Страх ме е и дума да кажа в дискусиите с колеги, защото се чувствам все едно нищо не разбирам а и нямам желание да се науча. Пак ги има ситуациите, в които колеги обсъждат новини, аз пак и дума не мога да обеля, гледам ги като теле в календар. Колкото по-отговорна задача ми се възложи, толкова повече ме е страх, че "ей сега вече ще оплескам нещата и ще разберат, че нищо не вдявам".
Та едно такова объркано ми е и се чудя дали и при други се е случвало нещо подобно и кой е правилният избор - дали да се стегна и буквално с пот и сълзи да се мъча да изуча индустрията, което би включвало да следя на сила новини и трендове, или да зарежа цялата тая история, да захвана да уча нещо, към което имам по-голям афинитет, и да търся развитие в новата област.
Мерси за отговорите и ползотворна седмица!

# 1
  • Мнения: 10 681
5 години учих счетоводство, отличничка бях. С тази разлика, че нямам и един реален ден в счетоводстовото конкретно, но съм работила счетоводен отдел, а и мъжа ми това работи... Всеки ден се благодаря, че не почнах работа като счетоводител, просто не е за мен това. Даже ме е яд, че загубих толкова време да уча нещо, което не ми харесва. И в унито не ме кефеше особено, но учех просто, за да съм с високи оценки, ей така за спорта. И при мен е имало пъти, в които не мога да се включа в дискусия с колеги от университета, защото не вдявам какво говорят. Като гледам мъжът ми как ходи по семинари, как чете вечер допълнително, възхищавам му се, защото аз не бих могла да се заинтересувам така силно от счетоводството.
Съветът ми е да си намериш нещо, което ти харесва, да учиш и да си смениш работата. Ти сега си на 25-26, нали? Искаш ли още 40 години да го работиш това? Ще се депресираш, ще станеш нещастна. Недей да се страхуваш от изгубеното вложено време, пари и какво ще кажат хората. Слушай себе си, щом не се чувстваш добре, не си длъжна да го правиш.
Наскоро прочетох една книга за живота в Дания. Там адвокати напускат престижни работи, за да станат учители по йога, защото това им харесва да правят. Много се вдъхнових. Е, тук не е Дания Grinning но ми хареса идеята, че не се страхуват да бъдат себе си и да правят каквото харесват. Мисля, че е постижимо и за нашите географски ширини Simple Smile

# 2
  • София по рождение
  • Мнения: 322
Като човек, сменил доста работи в търсене на тази, на която да ходя с удоволствие, мога да Ви посъветвам - запишете магистратура или курс и се преквалифицирайте. Като Вас завърших едно, неприемайки ме в любимата спициалност. Даже доста време работих и то с удоволствие в сферата. Отдаваше ми се. След време в областта ми се навъдиха нахални, неграмотни, некомпетенти хора. Реших, че не съм за тази среда. След доста терзания как ще захвърля престижна професия и дали ще се впиша в ново амплоа, ходех с нежелание и даже отвращение на работа. Посетих няколко курса, зовърших и друга магистратура. Станах непримирима към лошото отношение, несправедливостите и към всичко, което ми влияеше негативно.
Животът ни е дасен, за да живеем щоастливо, а не за да го живеем машинално. Част от щастието е да ходиш с удоволствие на работа, да имаш свободно време за личен живот и куп други дейности, които те обогатяват. Кариеристите ще го осъзнаят доста по-късно.
Бъдете смела и следвайте те вътрешния си глас!
Успех!

# 3
  • Мнения: 11 783
Само помисли каква част от живота ни и ежедневието ни отнема работата ни. Промени, преквалификации и търсене на себе си и "твоята" работа най-лесно ще направиш сега като по-млада и евентуално предполагам без деца. После, не че не е възможно да го направиш, но ще имаш доста причини да го отложиш или ще ти е в пъти по-трудно и в крайна сметка ще изкараш живота си неудовлетворена. Бъди по-смела  Hug

Моята история е подобна, но така ми се стекоха нещата, че не успях да се реша да бъда смела и се примирих. Влязох да уча в специалност която не исках, с идеята да се прехвърля после. Но харесах колегите си много, отделно близки ме посъветваха да не сменям, защото професията е добра. Останах с идеята, да уча поне друга магистратура, но след дипломната защита на бакалавър, доцент ме препоръчал за интервю и отидох, те пък ме взеха  Crazy . След това вече в предвид, че работя по професията беше немислимо да запиша друга магистратура. И така вече 12г съм на тази работа... случиха се много неща, родих дете, други проблеми и така и не посмях да помисля, за нещо друго. Не мога да кажа, че я работя с абсолютно нежелание, това което изискват задълженията ми не е толкова зле, но истината е, че както казваш - нямам мотивация да уча нови неща и да се развивам, областта не ме интересува и не ми е на сърце.

# 4
  • Мнения: 4 518
И аз съм за преквалификация. Специалността ми е свързана с политика и обществени дейности, това ме приеха, а и ми беше интересно, но никога не съм си мислила да се занимавам с това. Имам работа, която ми е интересна и си ме изхранва много добре. Да, има дни или периоди, в които работя без да ми се работи, но се съмнявам аз да съм единствена.
Няма смисъл да се мъчиш....

# 5
  • Мнения: 4 808
Здравей!
Аз съм живият пример, че "по–добре късно, отколкото никога". Имаш много време пред себе си, щом си в началото на трудовия си път, а както вече ти казаха, най–добре е човек да работи нещо, което харесва и обича, нещо, което го вдъхновява и ходи с желание на работа. Аз от 15 години работя нещо, което харесвам, но винаги съм знаела, че това "не е моето нещо", както казва една приятелка. На 43 години започнах да уча отново, тогава търсех нещо, което да ми е приятно и да уча с удоволствие. Завърших с много добър успех, но така и не започнах работа по специалността заради ниското заплащане в сферата. Сега съм на 50, записах магистратура, вече знам какво искам да работя през остатъка от живота си. Замисли се какво ти е интересно, какво те влече, но проучи и дали има възможност за развитие, как е заплащането, какви са другите условия – работно време, социални придобивки, потърси мнения на хора, които го работят. Преди да запиша тази магистратура, изчетох стотици страници, говорих с познати, които работят в областта, това много ми помогна, за да взема решение. Не знам защо битува мнението, че каквото запишеш веднага след гимназията, това трябва да работиш. Много хора са абсолютно неориентирани на 18–19, човек винаги може да се преквалифицира, може да учиш цял живот. Винаги съм работила, докато уча, има толкова възможности вече – задочно, дистанционно, аз в момента даже съм редовно и пак се справям. Пожелавам ти да направиш верният за теб избор. Успех!

# 6
  • Мнения: 12 626
Alyssaa, отговорът се съдържа във въпроса. Самата формулировка на вариантите показва, че вече си направил/а избора си в полза на нова специалност.
Чудя се, ако към настоящата специалност добавиш някаква допълнителна квалификация, дали тогава "центърът на тежестта" не би се изместил в посока, която да промени отношението ти. Тогава годините учене и работа няма да са минали напразно, а ще са етапи на развитието.
Или имаш съвсем друга идея? Нещо коренно различно?

# 7
  • Мнения: 54 056
Аз също съм завършила нещо, което не ми беше на сърце. Такива бяха условията, нямаше такъв избор като сега.
Работила съм само година и половина, след това се насочих към съвсем друга сфера.
Няма смисъл да се мъчиш.

# 8
  • here and now
  • Мнения: 4 001
Дама от морето, каква магистратура записахте?

# 9
  • Мнения: 4 808
Дама от морето, каква магистратура записахте?
Педагогика.

# 10
  • Мнения: 542
Аз също завърших специалност - бакалавър, по която не съм работила нито ден. Отначало се опитах да се реализирам по нея, но разбрах, че не е за мен. И започнах някаква работа просто ей така, омъжих се, имам детенце, напуснах работа и майчинството ми свърши и преди близо година съвсем случайно започнах работа, която много харесвам, по програма. Оказа се, че ме бива и всъщност съм сгрешила в преценката си. Завършила съм икономическа специалност, а е трябвало да уча инженерна такава. Сега карам квалификационен курс за професия и след това обмислям да запиша да уча и висше такова и често казано малко ме е яд, че съм загубила
4 години да уча нещо, което не ми е на сърце, но така е трябвало да стане. Никога не е късно да учиш, човек цял живот се учи.

# 11
  • Мнения: 9 569
И аз съм в същата ситуация и обмислям да си сменя професията, но още се притеснявам от финансова гледна точка. Със сигурност в новата работа в началото (а може би и не само) няма да взимам някакви невероятни пари, а разходи си имаме доста, а и вече съм си свикнала на някакъв стандарт. Сегашната ми професия е търпима - не ми е интересна, така че да искам много да се развивам в нея, но не е и супер тъпа... та не съм го решила още съвсем. А и трябва да намеря време за преквалификация, евентуално някаква магистратура...

Единствено мога да кажа - колкото по-млад, толкова по-лесно.. като имаш кредити, деца, възрастни родители, повече отговорности е сложно. Така че ако си го решила - давай сега. Като са писали, представи си как ще се чувстваш да работиш това 40 години ..

# 12
  • Мнения: 1 296
Там е работата, че не всеки може да открие професия, която да му допада, да успява да се справя добре и да е що годе платена. Лошо е, ако всеки ден ходиш на работа и мислиш как не ти се работи това. Но често пъти проблемът не е в професията, а в конкретната фирма или колектив.

# 13
  • Мнения: 421
Завърших специалност , която много исках и  започнах работа  по нея с голямо желание . Точно както ти казваш с колегите "вряхме и кипяхме " в работата . Стояли сме по 10-12 часа на работа ,  по празници . Първите години всичко ми беше супер интересно , исках да се развивам , мислех да се явявам на допълнителни изпити за повишаване на квалификацията . С годините обаче нещата се обърнаха , след 10 години работа по така любимата специалност -  буквално на моменти мразех работата си , няколко пъти предприемах стъпки в посока промяна , но така и не успявах да намеря моето нещо , което хем да ми носи удоволствие , хем да ми запази качеството на живот т.е. да има и финансов ресурс.   Нямаше как да не работя нищо  и да  губя време в търсене на  нещото което искам . Сега след 25год стаж по специалността смело мога да кажа , че работата не ми носи особено удоволствие , напрегната  , с много отговорности , но пък го има финансовото удовлетворение . Не знам дали бих била по доволна , ако работех нещо което ми харесва , но за 3 -4 пъти по малко пари . Тогава недоволството щеше да е заради парите .  Та ако работата , която работиш ти носи пари и е перспективна , моето мнение да си я работиш .  Ако трябва да сложа на кантар работа , която не обичам и ми носи достатъчно пари и работа , която обичам , но с по 3-4 пъти по малко средства , определено бих избрала първото.

# 14
  • Мнения: 4 376
Май вече си го решила. Избери си работа, която ще работиш с удоволствие. Ако не е сегашната, то намери тази, която те устройва. Аз също започнах да уча нещо, което в началото мислех, че ми е интересно. Завърших първата година с пълно отличие и лятната ваканция след това осъзнах, че не искам да работя това целия си живот. И записах нещо друго. Което ми е и професия сега и определено нещо, което ми доставя удоволствие.

Общи условия

Активация на акаунт