Коледни мисли оттук-оттам

Официално е приета като официален празник 1990. Преди това си се работеше и учеше на 24, 25, 26 като нормални работни дни. Въобще нямаше Коледна ваканция. Имаше Зимна - януари някъде и майка ми ни хвърляше в Сливен и се връщаше да бачка пак.

В моето семейство винаги сме празнували Коледа - откакто се помня, и преди "демокрацията".
Бъдни вечер винаги е била най-специалната ни вечер. И не сме религиозни. По-скоро е традиция, която бабите ми са ни предали и сме спазвали с удоволствие.

Кой успял да направи питка и сарми за вечеря, като се върне от работа, кой - не.

някои имахме баби и дядовци в къщи.

Оттогава майка ми и после аз, имаме навика да се приготвяне 3 дена за Бъдни вечер. Първия ден тиквеник и ошав. Втория боб, сарми и чушки. На 24 питката.

Майка ми към онзи момент беше учителка, имаше достатъчно време. Освен това, в много жилища се живееше заедно с баби, дядовци, а бабите се пенсионираха на 55.Майка ми всичко успяваше за Бъдни вечер, но и не помня да сме се претрупвали с храна. Всъщност, по този пищен начин с все камари сладки, щолени и чудеса(по които и аз взех да се увличам) и украси от ноември никога в България не се е празнувало, това се привнесе от американските филми май. Както и сватбите с приятелки-шаферки, ритуалифна открито и др.

Всъщност, да, за Коледа, когато баба ми беше жива, аз малка, я празнувахме със сарми със месо, прасето беше убито вече, сухи чушки с боб на фурна, бобена чорба, орехи, и пита. Май това беше...

За мен Коледа е специален празник.През 1990г когато този празник започна да се празнува,ми беше странно и не исках да го празнувам.Аз отраснах с дядо Мраз.След това сина ми се роди на Коледа и за мен това беше първото коледно чудо.
Преди около 10 години около Коледа ми се случи нещо,което ме накара да повярвам в този празник. Беше неделя около 19-20ч работех в магазин.По това време хора почти не влизаха.Имах много проблеми и не бях спала май повече от 24ч. Бях доста омърлушена,когато в магазина влезе една жена.Докато разглеждаше ме попита,дали вярвам в коледния дух.Отговорих и отрицателно.На излизане дамата ми пожела да усетя коледния дух.
Случката не беше нищо особенно.Съвсем обикновен разговор със съвсем обикновенна жена,но у мен остана едно странно усещане за нереалност. И до днес се чудя,това случи ли се или беше халюцинация породена от продължителното безсъние.Реалност или не,нещата ми се подредиха и аз получих своето коледно чудо.
И макар да не вярвам в дядо Коледа ,елените и т.н на този ден сякаш във въздуха витае някакво вълшебство

Защо не вярвате в дядо Коледа?
Дядо Коледа е символ на надеждата, на доброто, на очакването за хубави неща.
На новото по- добро начало.
Та дядо Коледа (Мраз) си го има.

Преди години влизам в голямата група на детската градина и казвам, че започваме подготовка за коленото тържество, за да се представим пред дядо Коледа най-добре. Веднага започна спор дали има дядо Коледа или не. Всеки вика, никой не слуша. Накрая стана Веско и обобщи: "Няма значение дали има дядо Коледа, важното е, че има подаръци!".

Винаги ме налягат мисли по Коледа. Аз съм на 48 г., така че Коледа не сме празнували. Но Бъдни вечер се почиташе подобаващо, даже нашите постилаха хубаво дебело одеяло на пода, отгоре покривка и ядяхме на пода. Много обичахме със сестра ми този момент, но с годините почнахме да се храним на масата, защото майка и татко поостаряха и им беше трудно да седят по пода. Всички участваха в приготовленията, може би ден или два преди това помагахме на майка да направи постни сърми и чушки, да свари боб, да направи ошав. На 24 декември правехме още от сутринта точена баница с тиква, ама по две големи кръгли тави, че бяхме ненаситни на тази баница. Майка не ни даваше дори да си чупнем от нея и аз дебнех като я няма в кухнята и си взимах едно парче. После се криех в коридора и си го изяждах блажено. В по-късния следобед се месеше питка с паричка.
Съвсем привечер нареждахме и елхата, не знам защо тогава сме го правили, аз и до днес украсявам на 24 декември. На другия ден помня, че имаше тържествен обед, понякога голямата ми сестра идваше с децата си, понякога чичо ми с братовчедка ни. Нямахме дядо и баба, починали бяха, така че нямам спомен за тях.
На Нова година помня, че можехме да стоим докогато поискаме, гледахме много телевизия със сестра ми и въобще беше много приятно сега като се замисля.
След 90-е години си спомням пак много приятни неща от празниците. Много се смяхме със сестра ми, бяхме на пазара Красно село, тогава не беше само за зеленчуци, имаше и сергии с дрехи, касетки, дискове и т. н., та купувахме нещо от един чернокож, който ни пожела "честито коледа"...
Почти винаги по празниците изпадам в потрес, всичкото това търчене като луди по моловете, купуване на излишни неща, всичките тези готови храни, щолени, молени. Аз си карам по стария начин, гледам да предам по някакъв начин на детето духа на празника.

Това дето Светкавица май го написа за училището, си беше точно така. Даже една от майките на съучениците ни беше Снежанка в едно представление .