Как взехте решението

  • 2 799
  • 22
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 38
Трудно, адски трудно.
Доста време трябва, много дни и нощи обмисляне.
Веднъж пукне ли се една чаша,
Няма как да се залепи.
Въпрос на време е да се разпадне.
Но и не всеки има смелост за подобно решение.
Жените домакини или домошарки, най-често нямат сила или мотивация за такава крачка.

# 16
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Аз имам предостатъчно смелост и мотивация. Единствено ме е страх да не навредя на децата повече от необходимото.

# 17
  • Мнения: 7 172
Дано да вземеш по- скоро решение. Много е мъчително да смяташ плюсове и минуси месеци наред. Мисля си, че ние самите трябва да сме си най- важни. Един живот имаме.

# 18
  • Мнения: 2 124
Да растат с лош пример пред себе си на апатичен баща и съпруг изобщо не е по-малкото зло. БНД беше също (и продължава да е) емоционален инвалид и темерут - грам внимание не обръщаше на детето, нито можеше да води смислен разговор с нея.
Сега живеем отделно, неговото отношение не се променило към по-добро, но поне ние сме спокойни. А това, че аз не се нервя заради витаещото напрежение във въздуха, допринася много за това да имаме с детето чудесни отношения, въпреки че е на 13 г. Преди бях постоянно нервна и съответно често се карах с нея.

# 19
  • Мнения: 18 522
savina, това как бащата щял да е по-участващ в отглеждането след развода е възможен, но не е толкова често срещан вариант...При нас определено е обратното - бащата много се занимаваше с децата, когато бяхме заедно, а сега години наред уикендите, в които са уж при него, ги взимат и гледат бабата и дядото, той се весва късно нощем "уморен от работа" и това е.

Не знам какви са проблемите ви и какво те мотивира.

Аз съм май от най-бързо действалите - 6 месеца след появата на проблема заживях отделно с децата, а след още 1 година бяхме официално разведени. Но това е защото имахме и общ бизнес, иначе на 6-я месец щях да съм подала молбата вероятно. Обаче аз за разлика от теб не съм имала ама никакви колебания. При нас положението не се търпеше. И грам вина не изпитвам по въпроса.

Не знам как е при вас. Ако има шанс - дайте си го! Просто не знам търпи ли се положението ви и какво би могло да се поправи... Това как имаш предостатъчно мотивация, но не се развеждаш заради децата не го разбирам... аз имах 3 деца, едното малко бебе и си отнесох последствията за неподходящия ми избор на първи съпруг. Но да стоя с него "заради децата" не ми е било никога опция след разваляне на отношенията ни.

# 20
  • София
  • Мнения: 433
Решение за развод с официалния ми първи мъж взех много бързо, без колебание и без да се замислям за чувствата на детето. Резултатът е повече от отличен.

Съжалявам само и единствено за това, че много дълго време влачих развода покрай ей такива колебания като твоите. Прегръщам те спонтанно Heart

# 21
  • Мнения: 124
Дълго време ми изчезваха служебни пари. От 20 лв до по-големи суми.Все не знаех къде. До момента ,в който посегна на 70 лв,които дъщеря ми,тогава в първи клас, трябваше да плати някакви помагала в училище.Сутринта тя първо него попита дали ги е пипал,а той отговори " и кво толкова". Това беше всичко. Повече не ме видя. Малката вече е на 17 ,от три години дори не го е виждала.Нито пък издръжка,както и очаквах.

# 22
  • Мнения: 488
трудно .... отне ми много време да приема че шанс и бъдеще нямаме ,а този беше очеизвадно . след това не съм имала никакви колебания и чувство за вина ,знам че опитах всичко преди това и че раздялата е най добрия( и единствен) вариант.

Общи условия

Активация на акаунт