“Смешно“ ли е раждането? - тема 4

  • 26 375
  • 132
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 433
Моето раждане беше много смешно - и в буквалния и в преносния смисъл. Бяха ми включили райски газ (доволно отдавна, та не знам дали още се практикува), от което ми беше смешно през цялото време. Езикът ми беше толкова изтръпнал, че се чувствах като Джар Джар Бинкс от Междузвездни войни, когато езикът му така се поду, че вместо да говори, фъфлеше.

# 31
  • Мнения: 101
lilivid, и аз преди няколко месеца когато раждах, буквално се бях “надрусала” с райски газ, но на мен изобщо не ми беше смешно, изби ме на агресия, удрях доктори наред Grinning

# 32
  • Мнения: 895
Бейби, понеже и ние сме в Англия ме подсети за още една- две издънки.
Та напъвам аз и вече ни глас имам да викам, ни въздух да напъна както трябва. ММ обаче реши, че ще ме надъхва и седи до мен и вика “Дай, дай, можеш”. Мда, но на английски им звучи като “умри”. Такива погледи отнесеее😵😳
После им обяснихме на хората, де, да не ни вземат за шашковци.

Като ни изписаха си направи устата човека, че не му бил удобен стола, на който седял, докато чакахме за разкритие....така де, от 1ви до 3ти😬😂😂

Ох, като прочетох този пост, аз щях да родя от смях.

# 33
  • Мнения: 2 416
Невероятно готина тема!
От моето раждане няма кой знае какви смешки. В деня на термина бях на тонове и при прегледа изразиха съмнение, че има помътнели води и трябва да предизвикат раждането. Отивам аз в колата и казвам на моя "отиваме си до вкъщи да вземем багажа и се връщаме". Той позеленя. 10 минути му говорех, че в крайна сметка това е нормалният развой на събитията и все щяхме да стигнем до този момент. Предложих му аз да карам, за да имаме какво да разказваме на приятелите, но не пожела да ми достави това удоволствие. Приеха ме в болницата, гледам си аз вечерта телевизия, не ми се спи. По едно време съм задрямала и към 3 ставам за дежурното ходене до тоалетна и, както съм си с нощница без гащи, тръгна една струя към земята. А си мислех, че няма да разбера дали ми изтичат водите. Изкъпах се, ходих да търся дежурна сестра да ѝ кажа. Свалиха ме в родилната зала и си чакам, кьорава контракция нямам. Включиха окситоцин, сутринта дойде и мъжа. Прескачаме до 15:00 часа, когато след 8 часа контракции се вредих за упойка (в другите зали раждаха на конвейр, а аз си обикалях из стаята). Ох, упойката! Легнах да си поспя, а мъжо ми четеше разкази на Йовков. След още 4 часа, аз вече напъвам от час и половина и съм крайно изтощена, с пълното убеждение, че упойката ме е пуснала, без никакви сили, така съм напънала грешно, че едното ми око щеше да изскочи и докато се суетяха лекари покрай мен, моичкият зад завесата (където беше инструктиран да седи и да не мърда) само повтаря "Секцио? Секцио? Секцио?", аз се чудя къде да се дяна, разбира се - епизиотомия, акушерката му вика, че ние вече чакаме бебето, какво секцио... Абе, забравя се болка и всичко! После ти връчват едно смачкано хайванче и колкото и където и да си се разпорила, хич не ти и дреме. Simple Smile

# 34
  • Мнения: 895
Страхотна тема момичета, аз съм в 35г.с. и чакам близнаци. Точно от това имах нужда. Когато родя, се надявам и аз да имам какво да напиша в темата.

# 35
  • Мнения: 2 170
Страхотна тема момичета, аз съм в 35г.с. и чакам близнаци. Точно от това имах нужда. Когато родя, се надявам и аз да имам какво да напиша в темата.
Ех, че хубаво! Двойна радост! Щом са близнаци , може и декемврийчета да са❤
Ако искаш, можеш да се ключиш в декемврийската отчетна тема, супер купон е там! Все готини хора сме се събрали🙂

Извинете ме за оф-топика😉

Ами, и при мен след два часа и малко напъване, вече, какво ли не ми мина през главата. Имах чувството, че първо очите ми ще паднат, после ще излезе бебето😂
Таа понеже по-дълго време напъвах и излезна милата малко...ами смачкана, една такава извънземна😆 с дълга, конусовидна глава. Оправи се после де.
Като си говорих преди малко с ММ, той ми сподели , че малко се е притеснил да не остане така детето😆, но си е мълчал 😅😅😅

# 36
  • Мнения: 6 130
Посмях се доста в тази тема днес и се чеквам да я следя.
Особено с "анестезиологът - моят най-добър приятел" от предишната. Да, обаче с моя каръшки късмет се падам при жена такава. Носи ми нашта едно тесте хартии да чета предната вечер и после щяла да мине да ги обсъдим. И аз сама в стаята прилежно си чета наред със запетайките и си попълвам на килограм. Дойде, чете, ахва. На другия ден уж първа планирана за секцио и пак греда - първо спешно секцио, второ такова ... и аз чакам ли чакам, ли чакам и се отказвам, отказвам, отказвам ... Идват да ме взимат разгеле след 4 часа, айде на масата, всичко щура напред-назад, подготвят си инструменти, анестезиоложката и тя дреме нещо. Мислех да им викна - Айде, по-живо, че ми се изчака чакалото. Да приключваме вече. Слагат ми маска, да съм подишала малко кислород. Тук да вмъкна, че бях с пълна упойка. И вече си мисля пак - Явно не ми прочетоха мислите, освен верно да им кажа се забързат малко, аз кислород и без маска си дишам, не сме на Марс .. и съм отпътувала. Събуждат ме, преместват ме в стаята /няма реанимация/ и една сестра ми носи вързопа. Подава ми го и казва - Ето това извадихме. А аз го гледам и се чудя какво да го правя, пълен шок и блокаж. Питам я - А инструкциите случайно да изкарахте?

# 37
  • Мнения: 101
Алекс, и при мен беше така след 4 часа напъни, на бебка главата беше като фуния. Гледам я аз, но не смея да кажа нищо, мъжът ми ме видя и каза - споко, няма да остане така, питах докторите Grinning
И наистина след известно време главичката и се оправи

# 38
  • Мнения: 2 170
Алекс, и при мен беше така след 4 часа напъни, на бебка главата беше като фуния. Гледам я аз, но не смея да кажа нищо, мъжът ми ме видя и каза - споко, няма да остане така, питах докторите Grinning
И наистина след известно време главичката и се оправи
Бейби Б, амии да😁 оправи се детето, ама грах ми на езика, като я видях( не че много я видях в началото, първите две минути гледах към тавана😆) за първи път и си позачудих, не ми изглеждаше много красива. Викам си каката не я извадиха такава , обаче не ми щраква лапмата, че тооо при секциото нито главата минава отнякъде, нито ти го връчват на секундата. Оправи се малката, сега е беличка и с кръъъгла глава😉

Иначе при мен по-смешните неща произлизаха все от ММ. Той милият от старание да не сгафи , все това успяваше да стори🙃

# 39
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
Моето раждане го документираха и в "Майко мила" 😂
https://www.facebook.com/2213527022192698/posts/2213539568858110/

# 40
  • Мнения: 25
Привет! И аз да разкажа. Беше точно немския Великден в неделя и усетих, че има нещо нередно(мокро чувство) ходих до тоалетната и споделих с мъжа ми, но той хич не ме взе на сериозно Ахх.. как така ти си въобразяваш и продължаваше със закуската Joy така ходих на по 5 минути да проверявам какво става и си изтичаха бавно и славно околоплодните води не наведнъж Stuck Out Tongue Winking Eye Мъжа ми все още не вярваше защото нямах контракции и ни беше много празнично даже мислихме за великденския обяд какво ще готвим Joy Накрая му казах че трябва да отидем в болницата да ме видят та се съгласи де Grinning от неделя до вторник се мъчих ужасно беше. Но и при нас имаше емоции запознахме се със всички акушерки все пак бяхме над 30 часа там Stuck Out Tongue Winking Eye 5 пъти ме боцкаха за упойка и чак последния път успяха.... Бебо се обърна на 2 пъти в последния момент и всички се изнервиха. Накрая искаха да ме режат и почти се бях навила... Ама взе че се нагласи сина и стана работата:dizzy_face: Като цяло си беше голямо преживяване. Това е краткия разказ Stuck Out Tongue Winking Eye Сега ме чака 2ро раждане началото на февруари и се надявам да е Нормално! Joy Успех на всички бъдещи мамчета Wink

# 41
  • Мнения: 2 883
Извинявам се за офф-топика, но Miss July
Скрит текст:
сега още съм сънена, но по спомен съм те засичала в другите теми, че ражда при д-р Татарова в Бургас?
И аз бях при нея, но от разказа ми направи впечатление, че и аз влязох по същия начин и същите причини да раждам 🙄

# 42
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
Извинявам се за офф-топика, но Miss July
Скрит текст:
сега още съм сънена, но по спомен съм те засичала в другите теми, че ражда при д-р Татарова в Бургас?
И аз бях при нея, но от разказа ми направи впечатление, че и аз влязох по същия начин и същите причини да раждам 🙄
Да. При Татарова бях. Малко по-рано се наложи да го извадят дзвера, ама тая жлъчна криза ни разказа играта.
Пропуснах да напиша в разказа, че като идваше гинеколожката към мен с тая метална пръчка за пукане на води, помислих, че се е счупил някой държач на банки (на тези метални пръчки, на които окачват системите). И се чудя "За какво й е да се занимава с тия стойки за системи". Обаче като тръгна към мен с тоя шиш, бързо сгрях какво е и какво ще ме правят 😁

# 43
  • Мнения: 47 887
Явно ми е носталгично и пак се връщам към темата
Само да кажа, че на момента не ми беше никак, ама никак смешно Simple Smile Всички смешни неща ги оцених като такива чак след време, някои и след години Simple Smile
Сещам се как с второто дете ме караха да прочета на глас номера на гривната и да го сравня с моя Simple Smile Ама едната 7ца ми се видяла като 1ца или обратното, обърках се, та се наложи 5 минути да повтарям и да се съгласявам как са Simple Smile Много държаха на процедурата...
По-смешното е, че с първото, само 4 години преди това, бяха с едни мърляви железни номерца на едни  мърляви ластици, като в някой соц басейн Simple Smile И нямаше драма, нищо че спокойно се махаха и сваляха и бяха за многократна употреба
Моите бебета бяха над 4 кг и без това, акушерките ме бъзикаха, че с номерца или без, се познават веднага Simple Smile

# 44
  • Мнения: 2 416
Номерцата пък аз не можех да ги видя, защото от проблема с окото ми беше двойно и много размазано виждането, че ги дадоха на мъжа ми и после и двамата ги уверявяхме, че сме ги сравнили за еднаквост. Имах цял ден да си пренареждам подхотвените неща, докато чакахме и ги бях прегледала! Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт