Здравейте,
изминаха почти 6 месеца от раздялата ни. Аз бях тази, която сложи краят на връзката. Просто не издържах, въпреки ,че не бях готова за това, реших ,че трябва да си тръгна веднага в онзи момент. За съжаление, не спирам да страдам и да се обвинявам...... Не мога да спя, понякога. Измъчвам се с мисли, къде съм сгрешила. Нон стоп мисля и премислям всеки детайл! Това е ужасно! Чудя се дали не съм избързала. Започвам да виждам хубавите му страни, а себе си обвинявам в прекалена ревност, страх, съмнения и недостатъчно разбиране на неговите чувства и свобода.
Нямах му доверие. Това беше силно и разяждащо ме чувство, но за него си имаше причини, колко основателни, вие кажете. Той не зачиташе това, че някои негови постъпки ме нараняват. Опитах се да говоря с него, не се получи. Често флиртуваше с други момичета в мрежите, това страшно много ме дразнеше и това се виждаше. Открих и два медальна в шакфа му - подаръци за приятелки. Едната му била слабост, опитах се да приема това, да проявя разбиране, но не успях съвсем, защото той криеше от мен. Аз също имам приятел от мъжки пол, но никога не сме си подарявали сантиментални подаръчета, нито сме криели приятелството си. Не можах да разбера и негово странно приятелство с бившата, той никога не ни запозна и никога не ми казваше, кога се виждат. Доста дълго време не ѝ беше казал за мен. Не знам дали е било нормално. Дали не съм драматизирала? Мълчах и търпях... На няколко пъти ми намекна, че филмите са били само в моята глава и имал доста приятелки жени. Може и да е бил прав, не знам. Понякога човек, не може да се види острани. Сега се обвинявам, че съм патологичено ревнива жена. Най- много ме измъчва това чувство на вина, че не съм била толерантна и съм саботирала връзката си. Толкова съм объркана. Всички мои близки ми казват едно и също, но аз съм като в мъгла, като в омагьосан кръг и не мога да се отърва от чувстото, че съм допуснала грешка. Имам чувството, че съм била манипулирана. Не знам...много ми е трудно да се събудя от този гаден сън.
Някоя от вас била ли е в подобно състояние и как го преодоляхте?
изминаха почти 6 месеца от раздялата ни. Аз бях тази, която сложи краят на връзката. Просто не издържах, въпреки ,че не бях готова за това, реших ,че трябва да си тръгна веднага в онзи момент. За съжаление, не спирам да страдам и да се обвинявам...... Не мога да спя, понякога. Измъчвам се с мисли, къде съм сгрешила. Нон стоп мисля и премислям всеки детайл! Това е ужасно! Чудя се дали не съм избързала. Започвам да виждам хубавите му страни, а себе си обвинявам в прекалена ревност, страх, съмнения и недостатъчно разбиране на неговите чувства и свобода.
Нямах му доверие. Това беше силно и разяждащо ме чувство, но за него си имаше причини, колко основателни, вие кажете. Той не зачиташе това, че някои негови постъпки ме нараняват. Опитах се да говоря с него, не се получи. Често флиртуваше с други момичета в мрежите, това страшно много ме дразнеше и това се виждаше. Открих и два медальна в шакфа му - подаръци за приятелки. Едната му била слабост, опитах се да приема това, да проявя разбиране, но не успях съвсем, защото той криеше от мен. Аз също имам приятел от мъжки пол, но никога не сме си подарявали сантиментални подаръчета, нито сме криели приятелството си. Не можах да разбера и негово странно приятелство с бившата, той никога не ни запозна и никога не ми казваше, кога се виждат. Доста дълго време не ѝ беше казал за мен. Не знам дали е било нормално. Дали не съм драматизирала? Мълчах и търпях... На няколко пъти ми намекна, че филмите са били само в моята глава и имал доста приятелки жени. Може и да е бил прав, не знам. Понякога човек, не може да се види острани. Сега се обвинявам, че съм патологичено ревнива жена. Най- много ме измъчва това чувство на вина, че не съм била толерантна и съм саботирала връзката си. Толкова съм объркана. Всички мои близки ми казват едно и също, но аз съм като в мъгла, като в омагьосан кръг и не мога да се отърва от чувстото, че съм допуснала грешка. Имам чувството, че съм била манипулирана. Не знам...много ми е трудно да се събудя от този гаден сън.
Някоя от вас била ли е в подобно състояние и как го преодоляхте?
...
