Обсесивна приятелка

  • 5 252
  • 61
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 7 980
Аз лично бягам с мръсна газ, ако усетя подобна лепкавост в отношенията, за мен това е проява на нездрава психика. Като цяло не виждам проблем дамата да бъде отсвирена - не вдигаш телефона, отказваш покани, държиш служебни отношения и ограничаваш периметъра. Нарушаването на личната граница, навирайки се в лицето и докосвайки ме, ми е особено неприятно. Случвало се е, увеличавам дистанцията и казвам, уж на майтап, "Да те виждам по-добре, иначе сме прекалено близко." или нещо от сорта.

# 16
  • Мнения: 37
Хората сме различни, има екстровертни, има интровертни, хора самораздаващи се, хора егоисти, холерици, меланхолици и т.н. Всякакви хора има, а личните ни пространства имат различни граници. Затова е добре да уточняваме тези граници, когато е нужно. И да не даваме погрешни сигнали на останалите, а после да мрънкаме, че ни нарушили личното пространство.
Та ти направо си й сложила диагноза, като си я нарекла "обсесивна", но "приятелка".  Кое от двете е вярното определение? За мен те се изключват. Или някой ти е приятел, или е с натрапчиво поведение, което не ти допада. Ама чак пък обсесивно...
Замисли се и над сигналите, които ти си й подала в общуването ви... Ако й се усмихваш, любезничиш прекалено,  прекалено си съпричастна на казаното от нея, може да се разтълкува точно в обратния смисъл, че този тип общуване ти е приятен.

И да, може и да има нещо гнило в отношението й, но само по тези обяснения в първия ти пост, няма как да се разбере.  Предполагам, че и ти не си наясно, затова си пуснала темата.

Държах се нормално, любезно, не по-различно от начина по който се държа с всички колеги. Първоначално не виждах нищо нередно в поведението и, но после нещата се промениха. Разбрах, че има семейни проблеми и не исках да се държа грубо с нея, дори я успокоих, че всичко ще се оправи и и дадох съвет как да постъпи. Може би това ми е била грешката. Писах "приятелка" защото тя ме приема като такава, а не обратното.
 Пуснах темата, защото  по принцип съм много затворен човек и се държа на дистанция спрямо всички, затова се чудя дали аз нещо не пресилвам нещата и се притеснявам прекалено много от това нейно отношение към мен, или наистина нещата прекалено много са ескалирали и не са в границите на нормалното
 Просто така за странично мнение.
Смятам да задам някакви граници, но не съм сигурна как точно да станат нещата. Все пак работим заедно и се виждаме всеки ден. От една страна не искам да съм човека, който допълнително да я кара да се чувства отхвърлена (на фона на проблемите и вкъщи), а от друга не ми харесва поведението и към мен и нямам вина за създалата се ситуация в нейното семейство.
Възможно е и да ми ги разказва тези неща, за да ме манипулира да съм по-близка с нея, като предизвика жал и съчувствие в мен. Опитах се да и намекна, че не ми е приятно, но не ме отрази. Притеснявам се, че ако съм по-твърда е възможно да се разстрои или да се ядоса и това да повлияе на отношението към мен в работния колектив.

# 17
  • Мнения: X
Изобщо не ги пресилваш. Това в никакъв случай не е нормално поведение на колежка.
Работата ти във фирмата доколко е свързана с нейната?
В най-добрият случай просто е досадница, която си търси слушател и ти като нова, особено ако си по-мълчалива, й си се сторила идеалната за тази цел. Но дори и само да те занимава със проблемите си, било то семейни или други, пак е прекалено и не трябва да се чувстваш длъжна да й угаждаш на акъла.

# 18
  • Мнения: 37
Изобщо не ги пресилваш. Това в никакъв случай не е нормално поведение на колежка.
Работата ти във фирмата доколко е свързана с нейната?
В най-добрият случай просто е досадница, която си търси слушател и ти като нова, особено ако си по-мълчалива, й си се сторила идеалната за тази цел. Но дори и само да те занимава със проблемите си, било то семейни или други, пак е прекалено и не трябва да се чувстваш длъжна да й угаждаш на акъла.

За съжаление работата ми е свързана с нейната и ще ми се налага да се виждаме по-често, отколкото ми се иска. Disappointed

# 19
  • Мнения: 31 375
Не е нормално на 2 см от устата ти някой да говори.
Казваш да се отдръпне. Толкова ли е трудно?
Имах такъв подобен случай. Бях нова и едва ли не реши, че съм и първа приятелка. Бях любезна, ама още на първата почивка ми говореше точно от два сантиметра. Че и ме наплю.
Казах следното след като си избърсах лицето - "Моля те, не може да ми говориш така в лицето. Ако обичаш спазвай дистанция"
Малко се обиди, каза, че съм и била симпатична.
Аз казах, че това е добре, просто дори с близките си не говоря уста в уста и не е прието камо ли колеги така да си приказват.
И като те хване за ръката си я дръпни.
Ти си тази, която трябва да сложиш границата.

# 20
  • Мнения: 19 672
Това че тя има семейни проблеми не е твой ангажимент, нито проблем. Не си длъжна да ѝ бъдеш кошче за емоционални отпадъци. По изказа ти личи, че си колеблива и се страхуваш да задаваш граници. Затова те налазват такива.
Ограничаваш се до делова комуникация и не се тормози толкова какво ще ѝ стане.

# 21
  • Мнения: 1 119
Това е човек ужасен манипулатор. По-добре бягай надалеч! Сигурно е и психопат.
Нарушаването на личното пространство отвъд 30см. кръг около теб, обикновено се прави нарочно. Това е начин да притесниш и изнервиш максимално човека до теб, максимално бързо. Тя самата не би трябвало да се чувства добре толкова близко до теб.
Тази жена има психически отклонения.

# 22
  • Мнения: 6 842
Цитат
по принцип съм много затворен човек и се държа на дистанция спрямо всички, затова се чудя дали аз нещо не пресилвам нещата

Т.е. ти си интроверт. И е напълно възможно да те шокира поведението на един екстроверт. До тук ми е ясно, че трудно би могла да приемеш бързо създаден контакт ( приятелство), както би могъл един екстроверт. Забелязала съм и, че много от по-младите не умеят много да общуват "лице в лице", наричам ги поколение на емотиконките. Когато общуваш предимно онлайн, по-трудно разбираш и разчиташ сигналите при общуване "на живо".
Интересно ми е, какво е мнението и на останалите ви колеги за нея?  Как се държат те с нея? Възможно е да е аутсайдер, който търси приятелство,  възможно е да е манипулатор, който търси съюзник, много варианти могат да бъдат. А е възможно и ти да преекспонираш ситуацията. Още повече, че явно се страхуваш както да продължиш отношенията си с нея, така и да я отрежеш.
А близкото говорене може да е просто кофти навик. Да, хората не сме идеални.

Тъй като тук няма как да се запознаем и с другата версия - нейната, няма как да получиш и задълбочен анализ. Всеки ще ти дава мнение, зависещо от неговия собствен житейски опит. Ако забелязваш, повечето казват " и аз имах един подобен случай". Но дали наистина ситуацията е аналогична, това ти сама трябва да прецениш.
Някои от хората са ти дали доста интелигентни варианти как да сложиш поне малка дистанция.
Аз лично винаги предпочитам да кажа нещата внимателно, но в прав текст, за да не останат погрешни впечатления. И в крайна сметка съм установявала, че с човека не сме се доразбрали.

# 23
  • Мнения: 10 253
Забелязала съм, че има хора, които държат непрекъснато да са заобиколени, не могат да стоят и 5 минути сами. Имала съм такава приятелка, с която накрая скъсахме въобще отношения, защото аз не съм такъв човек. Въпреки, че не съм от младото поколение съм израснала като едно дете в къщи, родителите ми бяха на работа и съм свикнала да стоя и да се занимавам сама, не съм ходила на детска градина, а и контактите ми бяха доста ограничени. И до ден днешен предпочитам да си стоя на компютъра, пред това да водя дълги и безсмислени разговори с приятелки. Затова те разбирам напълно. Според мен, единственото ти решение е ти да зададеш ритъма на контактите си с нея, т. е. контактуваш тогава и доколкото ти искаш. Споделяш за себе си това, което ти искаш. Излизаш с нея тогава, когато ти се излиза. Ако нея това я устройва - добре. Ако ли не - тя сама ще се отдръпне и ще започне да си търси друга жертва. Най-вероятно е правила подобни опити за контакти и с другите колеги, но не и се е получило. В твое лице е видяла поредната жертва и се пробва. От теб зависи доколко ще я оставиш. Не е нужно да я режеш грубо, вероятно това не е първи опит за такъв контакт, ще се усети и ще се дръпне. Доста вероятно е обаче, тогава отношенията ви да станат напрегнати.

# 24
  • Мнения: 15 223
Аз лично те съветвам да не поддържаш никакви отношения с тази жена извън работно време /ако те пита си намирай извинения, докато не се откаже/, а в работата да не говориш на никакви други теми, освен за работа. Ако видиш, че работния ви разговор тръгва в лична посока намери начин да го върнеш обратно на ниво работа или си намери причина да го прекъснеш - ходи ти се до тоалетната, сетила си се, че трябва спешно да звъннеш на кягото, трябва да отидеш то твоя кабинет, за да си изпиеш лекарството и т.н. Ако пак се лепне нос в нос за теб да ти говори нещо, спокойно й кажи да се отдалечи малко, защото нещо си настинала - да не я заразиш. Ето такива леки неща.

# 25
  • Мнения: 10 253
Имам подобна роднина и за съжаление няма оправия. Или държи да е непрекъснато с теб или ти е смъртоносно сърдита. Бяхме прекратили всякакви отношения, тя ми се обади на рожденият ден да ми каже колко ме обича и колко иска да ме види. За съжаление нямах номера и в контактите, иначе въобще нямаше да вдигна. Веднага започна да ме привиква, по съвет на всичките ми близки спрях да и вдигам телефона. Беше ми малко гузно, но всички единодушно ме убедиха, че няма за какво. Още повече, че се и подигра с паметта на баща ми.

# 26
  • Мнения: 11 443
И аз бих те посъветвала да стоиш далеч от такива хора. Човек, който споделя с непознат колега за личните си семейни проблеми още на "първа среща" , не уважава нито собственото си лично пространство, нито чуждото. Аз на такива им викам "енергийни вампири" те са отмъстителни и неприятни. Сблъсквала съм се с такива. Е, цупят се малко, като ги разкарам,ама на мен какво ми пука. Не аз ги притеснявам, а те мен, та чак и за нормално го считат.

# 27
  • Мнения: 3 186
Тая да не би да се сближава, за да събира клюки, и после да ги ползва срещу хората?

Не съм чела цялата тема.

# 28
  • Мнения: 6 991
Аз имах пoдобна съседка. Всяка вечер ми звънеше на вратата, звънеше ми по телефона. Мъжът ми няколко пъти се опита да я разкара, явно не се усеща от намек. Спряхме да отваряме вратата. Мислех да си взема видеошпионка и да гледам от телефона кой звъни. В крайна сметка един ден звъня 5 пъти! докато аз бях в банята, а мъжът ми приспиваше детето, излязох и и креснах. Тя подскочи като уплашен заек и и избяга. От тогава не ме е тормозила. Та и аз съм човек, който не обича конфронтации (затова и тая ни вися на вратата половин година), късане на контакта от всякъде е единственото, което съм успяла да измисля.

# 29
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Аз бих се притеснила от такъв човек, без значение дали е мъж или жена и по какво си пада. Дори да е мъж, когото харесвам пак бих се притеснила. Чак такова залепване не е здравословно. Според мен и кажи директно, че не ти е приятно и ако не се коригира режи.

Общи условия

Активация на акаунт