Проблеми с гнева

  • 4 934
  • 84
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 8 795
Синът ми има този проблем. От нищо може да избухне, да крещи истерично и не може да се спре. Така се държи и с всички хора, за които мисли ,че не могат да му надвият. Започна да изтерясва през пубертета, а аз си мислех ,че с края ще престане. Не, не става. Ходеше на психолог, но не успя да се справи и сега казва, че на него нищо му няма, ние го дразним. Убедих се, че е невъзможно да се поправи и затова го оставих на мира по въпроса. Няма да го търпим обаче. На път сме да закупим друго жилище и да се изнесем, като го оставим сам. Той е почти на 30, но не му се живее сам. Негов проблем.Единственото ни дете е, но не мога да понасям изблиците му, нито пък съм длъжна.
Щом родители се готвят да избягат от детето си, какво остава за мъж. Повече няма да ти даде никакъв шанс. Не може да те понася, сигурна съм. Ще живееш сама, ако не се справиш с проблема. Такива наистина трябва да тъпеят сами, никой не е длъжен да търпи идиотизмите им.Стегни се и опитай да се излекуваш, защото мисля, че това е болест, вие, истериците сте болни и имате нужда от лечение. Ако успееш, ще намериш друг мъж. Този го забрави.

# 16
  • Мнения: 13
Синът ми има този проблем. От нищо може да избухне, да крещи истерично и не може да се спре. Така се държи и с всички хора, за които мисли ,че не могат да му надвият. Започна да изтерясва през пубертета, а аз си мислех ,че с края ще престане. Не, не става. Ходеше на психолог, но не успя да се справи и сега казва, че на него нищо му няма, ние го дразним. Убедих се, че е невъзможно да се поправи и затова го оставих на мира по въпроса. Няма да го търпим обаче. На път сме да закупим друго жилище и да се изнесем, като го оставим сам. Той е почти на 30, но не му се живее сам. Негов проблем.Единственото ни дете е, но не мога да понасям изблиците му, нито пък съм длъжна.
Щом родители се готвят да избягат от детето си, какво остава за мъж. Повече няма да ти даде никакъв шанс. Не може да те понася, сигурна съм. Ще живееш сама, ако не се справиш с проблема. Такива наистина трябва да тъпеят сами, никой не е длъжен да търпи идиотизмите им.Стегни се и опитай да се излекуваш, защото мисля, че това е болест, вие, истериците сте болни и имате нужда от лечение. Ако успееш, ще намериш друг мъж. Този го забрави.


Запознайте ме със сина си, да си тъпеем заедно 😄 Такива като нас, такава ни е съдбата.

# 17
  • Мнения: 6 166
Ако си мисли, че нищо му няма - спасявайте се. Като продължи да е сам на 45 ще му светне.

Лора, не би изтърпяла да правят на теб това, което ти правиш на другите... може би.

# 18
  • Мнения: 8 795
Тези си живеят с мисълта ,че околните вечно ще ги търпят. Няма такова нещо. Виждам, че Лора си вярва как мъжа й ще й даде пак шанс.Също както и сина ми не вярва, че ние наистина ще се изнесем. Просто сте еднакви всички, вероятно е някакъв бъг, който води до еднакви резултати. Налага се да се справите и колкото по-рано ви зарежат, толкова по-добре. Аз лично мисля, че това е най-доброто, което можем да направим за сина си. Така, както смятам, че в момента мъжа ти ти прави много голяма услуга и на теб, не само на себе си. Дано извадиш правилните изводи и успееш да се справиш. Peace

# 19
  • Мнения: 169
Мъжът ти хич не е стока. Иска да се разведете, за да може да си ергенува на спокойствие и да не носи отговорност. Така де, ако сега си намери друга или сгафи, разводът ще е по негова вина, а може и къщата и колата да му вземеш. А сега ще подпишете споразумение, в което няма да претендираш за нищо, а сигурно и издръжката за детето ще е малка. Пък той после ще се развява насам-натам с гаджета, а когато му доскучее ще се връща при жената за по-разнообразно.

За първи път чувам за насилник, който да си осъзнава проблема и наистина да иска да се поправи като теб, в повечето случаи другите са му виновни. Ти сигурна ли си, че проблемът е изцяло в теб? Посъветвай се с психолог и психиатър, за да установиш дали и какво точно ти има. Факта, че мъжът ти не те подкрепя и иска да се разведете, но да останете заедно по-скоро показва, че той е манипулаторът и не държи на теб, тук любов няма, използват те. Би ли споделила какво точно иска да запишете в това споразумение? Също за какво точно се карате, обиждаш ли го, в какво се изразяват въпросните скандали? Нещо ми подсказва при така изложената ситуация, че проблемът не е само в теб. Много грозно от негова страна. Не мисля, че трябва да му даваш нов шанс, дори и да имаш проблем.

Последна редакция: нд, 01 дек 2019, 21:29 от rainbow90

# 20
  • Мнения: 6 166
Не е естествено. Той ако беше свет, нямаше хем да иска развод, хем жена му да се подпише, че се отказва от правата си и тези на детето ви да продължи да живее в семейното ви жилище, а той като тоукова гоУем да не се изнесе на квартира.

Лора, освен с психиатър се консултирай и с адвокат. Психиатърът, за да се уточни имаш ли наистина диагноза, или мъжът ти те набеждава, че си мноу уоша, за да те държи гузна и контролирана, а адвокатът да ти разкажат какви са ти правата.

# 21
  • Мнения: 5 635
Колко от вас мили дами, ще останат спокойни да повтарят 5и повече пъти едно и също. Тя не е дала конкретна ситуация но може да има причина да се ядосва и да вдига гири.

# 22
  • Мнения: 39 246
Определено авторката премълчава нещо.
Съветът за психиатър и адвокат са добри.

# 23
  • Мнения: 13
Страшно много ми хареса коментарът Ви, накарахте ме да погледна от друга гледна точка. Относно споразумението, кола (за която той плаща месечни вноски- остава за него), апартамент (негов по наследство)отново е за него, не мисля че тези вещи ми принадлежат. Разбрахме се за издръжка от 250лв, 500лв годишно за дрехи, обувки, ще ми заплати сумата на вещи които заедно сме купували, договорка имаме и за заплащане на всякакви уроци по равно и от двамата. Пример за ситуация веднага давам. Баща му е в доста немърливо състояние. “Бивш алкохолик”.Когато детето беше новородено, няколко пъти повдигах темата, че е баща му би се чувствал по-комфортно, ако се грижи за вида си по-старателно, би му се вдигнало самочувствието и би намерил по-лесно работа.Наистина може би 5 пъти повдигнах темата с този тон, супер деликатно и внимателно. Отговорът беше - Баща ми иска ние да сме добре, той не си е приоритет. На поредния път просто избухнах и в прав текст казах че смръдльовци около детето не желая. Позволих си да кажа толкова грубо нещо, защото няколко дни по-рано мъжът ми сам каза, че баща му е боклук и нищо не става. Мислех си че и болезнено, по-добре да кажа това което е . Той много ми се ядоса и каза че ако не съм била аз щял да ми смаже главата. Та..това мога да дам като нагледен пример. Иначе я началото на връзката ни съм избухвала за сгрешена покупка от магазин, но определено редуцирах до моменти като разказаната случка.

# 24
  • Мнения: 39 246
Честно казано и двамата имате проблем с нервите.

# 25
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Търси причината, която най-вероятно е здравословна. Направи си пълни профилактични. Много често раздразнителността се дължи на нещо извън контрол - хормони в повечето случаи.
Намали кафето, алкохола, сладкото.

# 26
  • Мнения: 6 166
Това е хубаво, но адвокат ще ти каже, че и без да е твой апартамента ти и детето можете да живеете там до 18 годишината му. Той какво ти предлага - ти да се изнесеш ли? Деленето на разходите на две е наивно справедливо, т.к. ако ти искаш да запишеш детето ви на плуване, а той каже, че не иска, сама ли ще платиш всичко и после да го съдиш за 30лв на месец?

Относно изказването - и двамата не си говорите с любов, това е ясно. Ти обаче не може да си позволяваш да нагрубяваш така баща му. Може би е добре да се научиш да общуваш по-добре.

Вместо да показваш неуважение към баща му, можеш да кажеш следното: Склонността към зависимост е наследствена. Тази склонност се стимулира и отключва още от ранна детска възраст със сладко, шоколад, кока кола, миризма на алкохол. И ти искаш да не се излага детето на миризми, които после то ще асоциира с ранни детски спомени и ще е привързано към алкохолни изпарения.

# 27
  • Мнения: 5 635
Виж сега, аз имам хармоничен брак пу-пу, ама ако кажа подобно нещо и аз ще го отнеса солено. Нормално е да си подкрепя родителя, ако й да е сам разочарован от него. Въпрос на его е. Трябва да ви е силна връзката, изпитана в трудности и едновременно е това да се разочарова от баща си, за да се престраши да го нарече смръдльо. Това първо. Второ, макар и да имаш право да внимаваш за бебето, покажи истинската причина за коментара ти и го направи по - деликатно. В случая ти не толкова мислиш за свекъра, колкото за детето си. Нормално е, но с реплики баща ти да се погрижи за себе си не го изясняваш.
Трето, ясно е, че когато детето е малко се предполага повече битовизми да се решават, обикновено жената е изтощена, ако и сте семейни отскоро още се напасвате.
Четвърто МИСЛИ ЛОГИЧНО, обещанията за след развода са безумни. Никой не може да ти даде повече от това, което мога да ти обещая.

# 28
  • Мнения: 39 246
Ако моя мъж  първо нарече баща си боклук, ще ми падне жестоко в очите. Второ- ако аз нарека баща му смдръльо има пълната моя подкрепа да затвори вратата зад себе си и по нататъчни разговори да имаме единствено в съда за развода.

# 29
  • Варна
  • Мнения: 14 533
Проблемът на бащата е алкохолизма .Но не предложихте лечение, нали ?
Начинът на изказ демонстрира отношение .Мисля, че развода е удачно решение и за двама ви .

Общи условия

Активация на акаунт