Прекрачила си някаква граница, но си спряла навреме. Не се самобичувай! Сгрешил е най-вече той! Но силно ме съмнява него да го мъчи гузна съвест. Както се казва - имала си да учиш. В крайна сметка си постъпила правилно и ти си проявила "топките" в ситуацията. Този мъж е муньо и ти ще си намериш в пъти по-добър! Не ти трябва изобщо такъв. Ще ти мине, не се тревожи. Винаги в такива ситуации ни се струва, че болката няма да спре, но спира, повярвай ми.
- Публикувана: 1 дек. 2019, 13:26 ч.
- Последно мнение: 16 ян. 2020, 18:17 ч.
Бях любовница.
Аз не разбрах след като всичко е приключило, защо пускаш тема тук и за какво още се колебаеш :
а) искаш да го забравиш окончателно ?
д) искаш да спиш с него и му станеш любовница ?
е) искаш да спиш с него и да се ожени за теб ?
Нали не си навредила никому, защо е тази вина и гузна съвест ? Не те разбирам изглежда съвсем добре ?
а) искаш да го забравиш окончателно ?
д) искаш да спиш с него и му станеш любовница ?
е) искаш да спиш с него и да се ожени за теб ?
Нали не си навредила никому, защо е тази вина и гузна съвест ? Не те разбирам изглежда съвсем добре ?
Ами извинявам се пак, наистина темата е малко хаотична, но и в мен е така в момента 🤭 Просто се чувствам объркана и исках някакви странични мнения от безпристрастни хора. Но не искам изобщо да си представям да се връщам при него, искам да го забравя.
На мен ми се струва, че по-скоро всичко е
далеч от реалността, просто защото как обичаш някой, с когото дори не сте имали връзка ? Откъде знаеш какъв е, че да го заобичаш ? Малко е като фантазия...
Не съм съгласна с това, че трябва да спре да говори. Много по-добре е да говори и да говори, и да говори - колкото има нужда. Така с всеки разговор ще й се избистря картинката и в главата й ще става все по-ясно, че е постъпила правилно. Всички психолози съветват, когато има някакъв проблем да се говори за него, а не да се държи вътре
Не съм съгласна с това, че трябва да спре да говори. Много по-добре е да говори и да говори, и да говори - колкото има нужда. Така с всеки разговор ще й се избистря картинката и в главата й ще става все по-ясно, че е постъпила правилно. Всички психолози съветват, когато има някакъв проблем да се говори за него, а не да се държи вътре
А когато искаме да я забравим ? Ако всеки ден я "въртим" и тя "оживява" с всеки спомен, как ще помогне това на забравата ? Никак.
Не съм съгласна с това, че трябва да спре да говори. Много по-добре е да говори и да говори, и да говори - колкото има нужда. Така с всеки разговор ще й се избистря картинката и в главата й ще става все по-ясно, че е постъпила правилно. Всички психолози съветват, когато има някакъв проблем да се говори за него, а не да се държи вътре
А когато искаме да я забравим ? Ако всеки ден я "въртим" и тя "оживява"с всеки спомен, как ще помогне това на забравата ?
Няма да й помогне да забрави. Ще й помогне да "прогледне". С всеки разказ ще вижда историята от различен ъгъл и ще успее да се примири със самата себе си. Защото в момента вината, която изпитва я разяжда. А реално тя няма вина за нищо.
Добре си сторила, нямай угризения.
Клише е , но времето лекува.
Той не е за теб, първо защото е женен и второ защото вероятно си е просто такъв - обича страничните забежки. Иначе как ще си обясниш поведението на жена му , тя сигурно има достатъчно тренинг и ти далеч не си първата рибка в неговия живот. Сам ти е казал, че няма да се разведе.
Бягай през глава.
Такива хора не струват. Измамници
Клише е , но времето лекува.
Той не е за теб, първо защото е женен и второ защото вероятно си е просто такъв - обича страничните забежки. Иначе как ще си обясниш поведението на жена му , тя сигурно има достатъчно тренинг и ти далеч не си първата рибка в неговия живот. Сам ти е казал, че няма да се разведе.
Бягай през глава.
Такива хора не струват. Измамници
Тея дъртите 40 годишни да си гледат децата , а не 20 годишните мацки . Ако го измаш бързо ще ти омръзне , идеализираш го и ти харесва представата за него . Аз в колко мъже съм се влюбвала , само като са ме погледнали с леко желание не е истина , но нищо не съм имала с такива . Бързо минава , особено на 20 .... Колко още ще се влюбваш , а такива да си гледат жените .....
Не съм съгласна с това, че трябва да спре да говори. Много по-добре е да говори и да говори, и да говори - колкото има нужда. Така с всеки разговор ще й се избистря картинката и в главата й ще става все по-ясно, че е постъпила правилно. Всички психолози съветват, когато има някакъв проблем да се говори за него, а не да се държи вътре
А когато искаме да я забравим ? Ако всеки ден я "въртим" и тя "оживява"с всеки спомен, как ще помогне това на забравата ?
Няма да й помогне да забрави. Ще й помогне да "прогледне". С всеки разказ ще вижда историята от различен ъгъл и ще успее да се примири със самата себе си. Защото в момента вината, която изпитва я разяжда. А реално тя няма вина за нищо.
Щом не сте имали сексуален контакт, какви любовници сте били?
Второ на работа се работи, не си вееш оная работа.
Трето - трябвало е да стопираш нещата още като си разбрала, че е женен.
И при мен е имало женени симпатяги, ама защо не съм хлътнала? Всъщност техните опити са ме отвращавали и дори и да съм ги харесвала, започвам да изпитвам неприязън.
Не отричам, че любовните чувства не идват по поръчка и колкото и човек да знае, че на работа се работи, се случват и такива неща.
Не е трябвало да напускаш, трябвало е да стопираш отношенията в зародиш. Особено пък след като си била наясно, че е женен.
Второ на работа се работи, не си вееш оная работа.
Трето - трябвало е да стопираш нещата още като си разбрала, че е женен.
И при мен е имало женени симпатяги, ама защо не съм хлътнала? Всъщност техните опити са ме отвращавали и дори и да съм ги харесвала, започвам да изпитвам неприязън.
Не отричам, че любовните чувства не идват по поръчка и колкото и човек да знае, че на работа се работи, се случват и такива неща.
Не е трябвало да напускаш, трябвало е да стопираш отношенията в зародиш. Особено пък след като си била наясно, че е женен.
История има, не съм навлизала в подробности, но наистина бяхме станали доста близки. Но нямаше ги нещата, които правят нормалните двойки. И да може да не беше сериозно, но остави следа в мен. И все още ми напомня силно.
Аз като малка бях влюбена в Кърт Кобейн и месеци наред бях адски тъжна, когато той се самоуби.
Муньо е успял да изтормози жена си, дори без да забие наистина колежката. За медал е тоя.
Препоръчани теми