Ами сега?!

  • 2 024
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 42
Тъкмо се чудех каква ще е първата ми тема като новак във форума и хоп ето я.Та значи нещата стоят така:С милото сме заедно почти 3 години.Добре ама за тези 3 год. проявата му на жестове към мен е много слабо изразена(имам в предвид ,че не ми показва чувствата си,а не че не ми купува разни скъпи неща-аз не съм материалист).Той свикна аз да му права изненади ,да му оставям разни бележки от сорта на: обичам те ,но с течение на времето забрави ,че и аз имам нужда от нещо подобно.Има и друго.Той е доста затворен ,не си показва чувствата изобщо-иди го разбеври :ядосан ли е ,щастлив ли е ,тъжен ли е...Може би защото баща му е починал когато е бил на 17 и той е трябвало да е силен заради майка си и 2 си братя.Не знам.Ама аз съм по-емоционална:ядосам ли с си го показвм,щастлива ли съм грея като слънчице.Най ми тежи това ,че като имам проблем не мога да очаквам много от него .Ако му кажа той само ме потупва приятелски по рамото и толкова.Ако не му кажа(а проблема е свързан с него и знае точно какъв е )никога не ме пита какво има.а аз имам нужда да говоря.И така ми дотежа ,че и тази година няма да е с мен на рожденият ми ден.пък и на празници винаги се проваля(на 8ми март реши да ме изведе ,ама не резервирал маса никъде.2 часа обикаляхме като бездомници всички заведения в околията,то и се уморих и грима ми се развали...абе ужас).Живеем заедно.Аз винаги зад него ,той зад мен само на задна прашка!!!!Приятелите и братята му винаги пред мен.Ами аз...И така насъбрах и му стегнах багажа.Той излезе,нищо не каза.Добре ама викам си "Това не е начина на решение.Я да отида на автобусната спирка и да го върна".Излизам 5мин след него ,а той не беше там.Полудях.връщам се до стаята,обличам се на 2 на 3 (забравих да си сложа сутиен) и запраших към такситата.тъмо да се кача и се сещам ,че съм забравила парите си.Няма време да се връщам 14.20 ,а автобуса тръгва 14.30.Виждам познат, викам му:"Дай 5 лв ,че бързам после ще ти ги донеса".Дава ми човека и аз в таксито обяснявам къде искам да отида и то за 5 мин.Шофьора видя ,че бързам и на 2 светофара мина на червено.Дадох му бакшиш и цъфнах 14.28 на автогарата.Качвам се в автобуса и викам на милото"Ела да си ходим,че не постъпих правилно.Айде идвай с мен."А той ми вика "НЕ" #Crazy И запраши с автобуса ,а аз останах като сираче на автогарата.Сам ,самичко.Помилих го да се върне,а той ми каза ,че щял да дойде след 2 дни.Ама аз искам сега.Унижих се да го гоня.Признах си грешката,А той не може.
Не знам дали ще мога да го приема след 2 дни.
Та сори за дългата тема,дано имате време да четете.Какво да правя.Да го приема,да не го или да ида при него?

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 2 491
Renalinka,  прочетох написаното от теб, явно си доста объркана....Без да искам да ти влияя, подстрикавам и т.н.(ти не си длъжна да вземаш прекалено насериозно мнението ми), защо ти е да връщаш някого в живота си, като усещаш, че не можеш да разчиташ на него да те подкрепя, както имаш необходимост. Все някога ще ти омръзне да даваш, без да получаваш насреща, от каквото се нуждаеш. В  динамичния труден живот близкият човек ти трябва,за да те успокои, да ти даде сили, когато ти е трудно. Ако не го прави, ти все едно си сам. И все пак, аз не съм вътре в нещата от връзката ви, така че  попитай интуицията си- ако това е просто преходен период на изнервяне, ако  обичаш човека и ще си по-нещастна без него, то тогава отивай и се опитай да го върнеш!

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 2 491
Просто дай си малко почивка и самовглъбение и се опитай да разбереш дали решението ти да не си с този човек е сериозно, или е преходно, резултат на насъбрано напрежение.

# 3
  • Мнения: 42
благодаря ти ,че си ми изчела супер далгата тема  HugПроблема е ,че винаги аз вземам решенията.Той каквото и да става не се меси.Е да ама утре как ще бъде глава на семейство.Имам чувството .че сме си обърнали ролите  newsm78

# 4
  • Мнения: 337
Не знам какво да ти кажа,аз самата живея с подобен "темерут" вече повече от 5 години и не бих си го сменила за нищо на света,но всичко зависи от конкретния случай.Може би до голяма степен живота ги е научил да са такива(моят също се оправя сам от 16 год. възраст),по-неспособни да си показват чувствата.Това обаче в никакъв случай не значи,че не те обича.Ти си познаваш най-добре човека,но все пак,не можем всички да бъдем еднакви-в нашата връзка аз съм чувствата,а той е разума.Говорили сме по този въпрос и много пъти ми е казвал,че просто е такъв,че дори и на моменти и сам се дразни от себе си.Във всеки случай,много по-важно ми е,че никога не ме е оставял сама в тежки ситуации,дори в такива моменти съм благодарна за темерутския му характер,защото винаги той е този,който реагира трезво и винаги знае какво трябва да се прави.
Имаш 2 дни,седни и размисли добре дали това е човека с който искаш да живееш,претегли плюсовете и минусите му.Не си мисли,че си се унизила,като си тръгнала след него,нито пък,че той не те обича,като не се е върнал.Просто му трябва малко време,да остане сам със себе си,да размисли.Успокой се,след 2 дни поговорете като големи хора и решете как ще продължава нататък,обясни му какво те дразни и нервира и му кажи,че той също може спокойно да ти каже какво го нервира в теб,ако има такова нещо,решете кое можете да промените и кое не.Успех,какво то и речение да вземеш  bouquet

# 5
  • Мнения: 221
renalinka

като чета твоята история..все едно чета моята  Wink
само разликата е, че аз го "научих" да ме обича и най-вече да си показва чувствата..

колкото и да обичаш един човек, той не е незаменим.. след като ТОЙ може да стане и да си тръгне значи и ТИ можеш.. може да звучи безчувствено, но изобщо не е така..
незаменими хора на този свят няма!!!

в крайна сметка след като ТОЙ не е поискал да остане.. ти какво можеш да направиш по въпроса?!?
 пък много малко мъже си признават грешките..
аз на твое място бих оставила ТОЙ сам да се сети какво иска и сам да дойде..

Любовта трябва да се подхранва.. Не казвам, че не те обича.. НО ти не можеш да четеш мисли!!

# 6
  • Мнения: 495
леле, бая темерутест възлюбен имаш, да знаеш #Crazy
ама да те успокоя - повечето мъже са такива Sick
без моя - той е китка ненагледна Heart Eyes
ами той - твоичкият де,  няма да се промени, нито пък ти, компромиси и двамата трябва да правите, така ги виждам аз нещата smile3505

# 7
  • Мнения: 22 867
Цитат
.........И така насъбрах и му стегнах багажа.Той излезе,нищо не каза.......

Ей, момичета, много сте бързи! Я поставете себе си в такава ситуация да ви "съберат багажа".
Момчето е обидено със сигурност, и то вероятно доста. Та това е удар по самолюбието и самочувствието на човек. renalinka , и ти не бързай с решенията, много е лесно да се счупи нещо, но после лепенето е трудно, пък и залепеното...................Не винаги човек, който ефектно може да ти каже, че те обича и ти го повтаря непрекъснато и ти прави подаръци,  наистина те обича. Има такива артисти, че..............Сама си прецени добре, пък и /ако той поиска/ може да си поговорите и да му кажеш какво не ти харесва и какви би желала да са отношенията помежду ви, т.е. той да е мъжът, а ти да се чувстваш жена, защитена и не принудена да взема решения. Въпреки, че много жени просто са свикнали да вземат решения, и ,ако мъжът не ги пита, пак се обиждат. Абе, няма угодия. Но тези неща се решават между двама. Сама пишеш, че животът му не е бил лек. Не се опитвай да поставяш себе си пред майка му и братята му, не става насила такова нещо, с течение на времето, ако отношенията ви се развият добре, ако се чувствате достатъчно близки, това ще си стане от самосебе си. Ти си знаеш човека и какво изпитваш към него. Но щом си хукнала да го връщаш, все си мисля, че нещата между вас са далеч от приключване. Просто си помисли и дано се свържеш и с него, не бързай. Понякога човек в емоцията си прибързва, а после съжалява. Пък ако между вас нещата са приключили, в което лично аз много се съмнявам, пак ти ще си вземеш решението. Че няма незаменими хора - така е, но струва ли си да губим свясни хора, заради това, че не умеят да се изразяват добре и някакви си там не дотам важни неща. Мисли!
 

# 8
  • Мнения: 3 423
Ай, стига, бе, измислици-премислици е всичко това, ако мене питате. Ама не ме питате.

# 9
  • Мнения: 42
Ай, стига, бе, измислици-премислици е всичко това, ако мене питате. Ама не ме питате.


Аз написах тук темата именно за да мога да получа повече гледни точки(както и стана,за което благодаря).Ако имаш да добавиш нещо заповядай.аз не се чувствам засегната от ничие мнение.Все пак аз искам мненията ви Hug

# 10
  • Мнения: 9 894
укроти си емоциите, приеми го след два дни и следващия път помисли една минута повече от обикновено, преди да му събираш багажа  Hug
съвместното съжителство изисква доста компромиси и още повече говорене.

# 11
  • Мнения: 5 370
Аз имам едно такова...хм...питане към тебе.
Имаш ли 22-23 години? Или поне 25?
После ще ти кажа защо питам.

# 12
  • Мнения: 42
ами той - твоичкият де,  няма да се промени, нито пък ти, компромиси и двамата трябва да правите, така ги виждам аз нещата smile3505

компромиси му е майката знам.Но не само от едната страна да са повече(знам че в една връзка единият повече обича от другият и го боли повече).Просто искам да показва поне малко загриженост...за мне , за нас.Май не искам много newsm78

# 13
  • Мнения: 42
21 ги правя след месец.Питай друго ако искаш.Само ми кажи защо наистина питаш



# 14
  • Мнения: 5 370
21 ги правя след месец.Питай друго ако искаш.Само ми кажи защо наистина питаш




Ами просто бях уверена. И ще ти кажа защо.
Защото една жена на 33-34-35 далеч не би подгонила към автогарата заради подобно нещо мъжа си. Пример-моя милост. Знаеш ли колко често ми се казва "Не искам да говоря"? Просто иска да мълчи, човекът.
Цяла тема пусках по въпроса-оказа се, че е масово явление сред мъжете.
Ама по никакъв начин не бих тръгнала да драматизирам от това.
И на заведения не обича да ходи.
И цветя не подарява-мрази ги откъснати.
ОБАЧЕ Е СТАБИЛЯГА! И силен!!! И отговорен.
Затова преглъщам понякога някои детайлчета и си имаме респективно една добра връзка ето вече 4 години ще станат декември.

Общи условия

Активация на акаунт