Защо е имало виетнамци преди '89 година в България?

По социалистическа линия са идвали (не по комунистическа). Както знаете Виетнам се води социалистическа република все още. Имало е обмен на братски работници, специалисти за определени производства. По време на соц-а се строяха усилено заводи, фабрики, та и тези хора бяха по тази линия. Не са идвали поединично, всичко беше организирано. Пристигаха на огромни групи и с определена цел, няма там личен избор, разходки  из града и забележителностите. Ако има, всичко под строй.

В моите ранни детски години си спомням, че имаше такива работници в родния град (виетнамци). Течаха някакви майтапи с тях. Дори им построиха цял квартал с нови блокове. И там живееха само. Но съм била много малка, не знам какво е станало, после са се върнали обратно явно, но след доста години престой. Малко от тях са останали в града, даже не се сещам да съм засичала (аз не съм и там, де, но все пак).

идваха за да се научат на някои работи и после като се приберат в родината си да казват, показват и ръководят тамошните работници. Виетнам беше много изостанала държава и и трябваха кадри за да тръгне икономиката им. голяма част от тях се върнаха във Виетнам, но имаше и останали в БГ, оженили се са българки.
пп. имаше и никарагуанци по това време.

Познавахме отблизо един виетнамец по онова време.
Там, където работеше майка ми, бяха изпратили виетнамци. Работеха тук, учеха се да ползват машини, добиваха трудови навици. До българин, слагат виетнамец да го учи. И за националния празник, 9.09. хората решили всеки да покани "своя" виетнамец на гости. Да видят български дом, да опитат традиционна храна и т.н.
И у нас дойде виетнамец. Бо се казваше, другите му имена не помня.Говореше български, макар е завалено.Обясни, че Виетнам имал дългове към България, но държавата не можела да ги плати с пари и затова ги плащаше с човешка сила. Младите хора пък взимаха тук някакво обучение и затова бяха подбрали млади -да работят и да се учат. Беше шокиран от това колко напреднала е България, според неговите представи. Ние имахме телефон у дома, а той никога през живота си не беше говорил по телефон преди да дойде в България. Не знаеше как се набира номер, когато говорил(само веднъж) един негов приятел му набрал номера. Той бил по-напреднал от него, защото живеел в Сайгон, а там американците сложили телефони Ние имахме ток и постоянно течаща вода, при това топла. За Бо това беше върха на просперитета.  Във Виетнам той живеел с баба си, братя и сестри в дървена колиба на колове. Била на колове, за да не могат прекалено много змии да се качват вкъщи.
Научихме, че професията на майка му е военен лекар, а на баща му -войник. Моят баща възрази, че войник не е професия, но бащата бил само такъв, откакто сина го помни, и затова така го представя.Знам, че по някое време ги върнаха във Виетнам. Нямам идея какво са правили после там.

Навсякъде ги имаше. Имаше и един лаф:
"- Повече няма да идват виетнамци в България.
- Така ли? Защо?
- Защото всички са тук"

Интересен разказ, Ън.
Майка ми ги е учила на български, това помня.

Помня, че въртяха търговийка с ръчни ел. часовници. И за кучетата помня слуховете.

Ръководител на строеж вижда работник виетнамец да стои и пуши:
- Ти защо не работиш, какво правиш?
- Пуси.
- Абе ще ти дам едно пушене. Я хващай тази релса и я занеси ей там.
След половин час минава и гледа виетнамецът пак седнал и пуши.
- Абе, защо седиш? Нали ти казах да преместиш релсата?
- Не мози. Тизи.
- Абе, отивай намирай още някой виетнамец и я преместете!
След време се връща, гледа седят двама виетнамци до релсата и пушат.
- Ей, кво правите вие, бе?
- Пусим.
- Защо не сте преместили релсата?
- Не мозим. Тизи.
- Я марш до общежитието, докарайте всички свободни виетнамци и преместете релсата!
Връща се след малко гледа петдесетина виетнамци седят около релсата и пушат.
- Абе, идиоти какво правите?
- Пусим.
- Вижте колко сте, защо не сте преместили релсата?
- Не мозим. Късу...

Аз имам приятелка виетнамка сега. Много възпитана млада дама. Женена за българин.
Един път я попитах за кучетата и тя каза, че това е било едно време и то само в определени области.

Дядо ми обучаваше виетнамци на електротехника.
До нас имаше на квартира един от тях - казваше се Кун, а ние го наричахме Кунчо. Даваше ни бонбони
Продаваха на черно дънки и часовници.
У нас има една огромна черупка от мида, изрисувана прекрасно с черен туш. Виетнамците са я подарили на дядо в знак на благодарност, както и един кокосов орех, който баща ми проби май с дрелка. Изпихме сока, без да знаем, че има "месо" вътре, и после смърдеше ужасно месеци наред. Още стои този орех за спомен, но слава богу, вече не мирише.

Идваха и северно корейци, но не като работници, а като студенти. За съжаление, след завръщането си в Корея, не веднага, може би десетина години по-късно се разбра, че са ги избили. Не знам причината, познавах лично една групичка от около седем или осем млади момичета и момчета, които завършиха агрономство, специалност Тропично и субтропично земеделие. Изключително кадърни и трудолюбиви млади хора. Много тъжно ми стана, когато научих. Случи се по времето, когато България вече беше станала "враг" в очите на тяхните управници.

Майка ми също преподаваше на виетнамци. Имам подарък от тях една чанта, цялата облепена с мъниста. Още си я пазя.

Сега говорим едва ли не с носталгия за тях, едно време не ни бяха много симпатични. От моя позната, която ги учеше на български съм чувала, че като дойдат от Виетнам са пълни с паразити. Държали са ги под карантина доста време, за да ги изчистят, преди да ги пуснат сред нас. Помня, че след 1989 година един симпатичен полицай много пъти призоваваше по телевизията да ги депортират, за да не се включат в престъпният контингент. Май и така стана.

абе добре сме ги изучили и обучили. и те са пред нас в класациите, а бяха във война.

В нашия квартал, тогава още село, известно време живяха няколко виетнамци. Имаше двама млади - Мин и Диеп, които се влюбиха. Казаха, че били от различни населени места, а там май не се женели другаде и като цяло и никъде не пътували, щяло да е невъзможно да се оженят, ако въобще се срещнели, май искаха куп разрешения, за да се оженят тук. Всички бяха много тихи и възпитани, да, май въртяха някаква търговийка, аз бях още дете тогава. Но помня, че братовчедката на една съседка, няколко години по-голяма, се влюби във виетнамец. Заряза годеника си, родителите и бяха в шок и ужас и много се срамуваха, заключваха я вкъщи, но тя бягаше и пак се срещаше с виетнамеца. Накрая ги заплаши, че ще се хвърли под влака и техните, от страх да не я загубят, кандисаха да се оженят. Тя беше руса, бяла и синеока, много красива, а виетнамецът - доста грозничък. Няколко пъти след това ги виждах да идват на гости на братовчедката, хванати под ръка - живееха другаде, но не знам дали още са заедно.