Какво не бихте простили в отношенията?

Изневяра бих простила, ако е еднократна забежка. Ако има влюбване, чатчета, писаници колко е прекрасна и как мисли за нея, край. В едно семейство може да се случат много по-лоши неща от една изневяра.
Бих си тръгнала при насилие и при неглижиране на семейството, т.е.аз и детето, за сметка на други хора.

Човек е склонен да прощава това, което сам би направил.

Да ме смятат за тъпа и да се опитват да ме лъжат постоянно. Всеки има право на лично пространство и може да премълчи нещо, но да ми играят циркове с цел заблуда - не са познали. Физическото насилие няма да го коментирам. Нямам роднини жени, които са малтретирани и от малка съм възпитана, че това не е нормално. Вербално насилие имах от страна на родители и съм доста чувствителна на тази тема, така че и такова поведение не бих толерирала.

Абсолютно, да!!!! Категорично!
Сякаш любовта е и в моя нос, там я усещам, не в сърцето.

Предателство, и/или лъжа. За какво се боря, и какви ценности следвам, е ясно от самото начало. Когато човека до мен ме предаде в първото, или лъже за второто, нещата приключват.

Е да де, ама след 20 години брак, деца, малко е пресилено да се твърди с такава категоричност каквото и да било.
Забежките (изневяра, еднократна, не паралелна връзка), смятам, че не са кой знае какво предателство, и ако жената/мъжа е достатъчно силна и философски настроена личност, не би следвало да се дестабилизира до степен разруха на граденото.

Щото тук масово сме на по 20г, и тепърва ни предстоят тези неща

И какво ще е това неприемливо отношение към децата? Да ги побийва?

За побийване въобще не говорим.

Викането и обиди не са отменяни, затова реших, че е бой.

Добре де, защо все прецакания трябва да се настройва философски и да се примири? Защо веднъж поне, нямаше подобен съвет /упрек към мизерника - изневерител :да се настройва философски и да го /я държи в гащите?! Значи неверника си хойка и не му дреме за граденото 20 години, но потърпевшия трябва да прояви разум и да пази граденото? Изключително цинично.

Да бе, за какво да се занимавам, че и да живея с мъж, който се е сближил с някоя друга, като навън е пълно и с други мъже. Никой не е единствен и незаменим, каквито и общи имоти и деца да имате - това са фактите.

А която жена вярва е еднократната забежка е просто наивна. Най-нормално е ако залитнеш някъде извън къщи, да ти хареса доста. И тогава как сядаш мирен обратно у дома не е ясно ...

Има си модели на поведение. Ако при криза в отношенията или от скука човек има навик да търси навън, винаги ще търси навън в такава ситуация. Ако ще и след 5 години да дойде такъв момент, той / тя хросто е такъв. Същото с лъжите и насилието. Човек, който не му е отвътре, не прави такива неща. Той/тя го няма в себе си. Ако го има, то си е там и чака ситуацията да се прояви.

И аз съм на това мнение.
Всички постоянно търпят външни провокации. Но различните хора реагират различно.
Така че не, не е повредата в телевизора на мамения, нито пък причината са прословутите дефицити във връзката.

Има дребни непростими неща, има и големи непростими неща. Въобще-непростими неща има предостатъчно на света. И всеки според търпилото си търпи, прощава или не търпи и не прощава. То не е задължително да простиш, за да останеш във връзка. Някои остават във връзка и не простили. На кой колко му е търпилото е много относително, дори при един и същи човек едно и също "провинение" действа различно.
Отделно, че на 20 се прощават лесно всякакви неща и дребни и не толкова. След  20 години живот в прощаване на нещо си, в компромиси, във вечно съобразяване, дори да не е с един и същи партньор, а с различни, ми то ти идва байгън, както се казва.
Не си ли на една честота с партньора и паднал косъм от главата му не мож му прости.
Аз лично съм прощавала доста смущаващи за някои хора неща, но общо взето тези хора си говорят само, докато не изпаднат в някакви сходни ситуации, в които се оказва, че въобще не са толкоз ербап колкото се пишат и правят двойни компромиси.
И изненадващо охладнях и се отдръпнах в момент за нещо дребно, което явно ми е било капката, която да прелее от чашата. Точно както по-нагоре някой беше описал-видях го как пие вода и се отвратих. То е малоумно, не точно защото човекът е пил вода, а че изведнъж очите ти са видели един чужд човек, явно добре си е постлал, за да стане такъв.
Въобще, на етап от живота си съм, в който мъж не може да ме разклати със сценки. Не търпя. Отказвам да полагам усилия на него да му е комфортно, имам нужда към себе си да насоча малко усилия да бъда човек, да изживея оставащото ми в мир и спокойствие, а не във вечни анализи на кой какво у е криво.