Как се промениха отношенията ви с половинката, когато бебето дойде?

Два брака имам, и двата пъти бебето дойде около година след брака. И двата пъти изцяло поех грижите за бебето през първата година, не ми е тежало грам. След годинката се върнах на работа и установих, че Милото хабер си няма , че имаме дете за отглеждане. Раздялата се забави с 2-3 години, но изглеждаше неизбежна още от раждането. Отчитам грешния си подход, ама чак сега, след 10- 20 години,  хаха :/

И мен ме беше страх от бебето, ама като съм се хванала на хорото ще го играя. Щом аз мога да преборя страховете си, очаквам същото от голям, здрав и прав мъж.

Ами понякога не може да си пребори страховете. Това е отделен човек - не може и това е.

Както на мен ако ми бяха казали - айде на тръстиката, хванала си се на хорото. Ми не мога, не и в тоя момент, не сега и веднага. Когато мога, както мога. Е при мен аз евентуално се включих с бачкане, при това продуктивно; той се включи евентуално с децата. Но не с ултиматуми и "трябва", сега и веднага, всеки от двамата да се изведе до нивото на основен родител и на основен печелещ.

Ами не става, всеки си има сили и силни страни.

Пак казвам, аз самата съм много страхлива и напълно разбирам другите страхливци, но ако един човек да поеме дадена отговорност - или я поема или не, няма нищо задължително. Но няма как хем да искам да съм родител, хем да кажа - няма да го пипна.
За да градя семейство с даден човек, трябва да му имам доверие. Ако не иска дори най-основната си отговорност, за собственото си дете да поеме, не бих могла да му вярвам за нищо.

Но пък забелязвам как мъжете все ги е страх от най-миризливите и гадни неща, а за първа писта за най-приятните още малко и ще повярвам, че е от страх

За щастие в родителството има около милион други моменти извън пипане на новородено.

Например обясняване по тригонометрия и алгебра.

Някой спомена , че едва ли не жената е изчезнала, като личност. Не е личен пример , но историята се разви пред очите ми . Бременност след бегло познанство. Задържат детето, ражда се и купона започва. Става дума за баща, който е присъствал на раждането, помагал за всичко, отменя майката нощем и т.н. Докато всичко не се завърта само , около бебето от негова страна и неговото семейство . Разделят се и детето остава при него, майката се мести в друга държава и се омъжва там. Бащата абсолютно обсебен от детето. Веднъж, когато говорех с него по темата , каза следното . Бегло се познавали с майката , много бързо станало, една ли не проблемите започнали през бремеността и в последствие той губи всякакъв интерес към нея. Била " лоша и неподходящата майка " защото извеждала детето навън за час/ два , пък той милият цял ден можел да си играе с него. Баща хеликоптер. Все примери от сорта.
Е, към днешна дата детенцето живее с майка си, той плаща издръжка, говорят по телефона и се виждат от време навреме. Категоричен е , че никога повече нямал да присъства на раждане ( освен насила , както първият път ). Следващото му дете не трябвало да бъде център на вселената и да спи в леглото с родителите. Вече смята, че да си родител , не означава да живееш второ детство и няма нужда да си играеш с детето постоянно. Детето било определено по - добре при майка си и т.н .
 И така , доста различни примери по света, но както Човечето е казала, при двама зрели индивида и разговори би трябвало все да се разберат и промяната да е по - скоро положителна.

И при мен така. Всяка година си живея с мечтата мааалко да се поукроти, но къде ти, все по-зле става. Сега вече е 5 пъти по-креативна в щуротиите и се уморявам да съм вечно нащрек. А като гледам познати с момченца какви са им кротички ...

Аха, страх......      чист мързел си е и скатавка.Достатъчно е едно видео да му се пусне, да види как ги подмятат бебетата в родилното и нищо им няма, ама нали е по-лесно с "Ауу, ама то толкова мъничко, как да го пипна!".Фасони.  

А вариант да се съгласиш с нея?
"Хайде да се къпеш!-Не щаааа!-Ами, о.к., лягай мръсна днес!"
"Хайде, ще вечеряме!-Не щаааа!-О.к., лягай гладна тогава!-но не даваш НИЩО за ядене до сутринта.
И така, за всеки протест.Всяко дете протестира.Когато не "забелязваш" и се направиш, че хич не ти дреме къпано ли е, нахранено ли е, облечено ли е, и то престава да се инати.Няма стимул да прави фасони и номера.
Малкият ми син е излизал/ходил на детска с два различни чорапа-така пожела, по къси панталонки на около 10-на градуса-за кратко, лягал си е гладен, като е отказвал да вечеря....на третия ден викнеш ли го на масата, дори не се сеща, че е "Не щааа!", просто идва, наяжда се и пак отива да играе.
За лягането вечер съм била безкромпромисна, като малки в 20.00 са по леглата, ще спят ли, ще блеят по тавана ли, ще четат ли-като се научиха, тяхна си работа, важно е да са в стаята си по леглата.Е, научават се, най-късно към 21.30 бяха заспали.Лятото лягаха в 22 часа.По-късно, по изключение, или ако сме на гости/заведение.
От личен опит:Имат ли режим, бързо свикват и се гледат супер лесно.Така и те са спокойни-защото на децата им е нужен ред, спокойствие и правила, и родителите могат да си планират времето...като заспят в 21, ние имаме за нас си още 2-3 часа на спокойствие.
Ако трябва да направя някакво сравнение за щастие/напрежение покрай децата, би било 90% щастие/10% напрежение.Като основната част в напрежението е била, като са били болни и сме търчали по лекари.
Баща им ги е гледал наравно с мен, единственото, което не е правил, е да ги кърми.Защо, разбираемо.Но те не са кърмени дълго, така че редовно си участваше в нощното хранене/"забавление".

Не е нужно да разбираш от математика, за да си родител. А животът е такъв, че никой не знае какво ни чака, я си го докарал до алгебрата, я не. Пипането на новородено няма никакво значение, има бягане от отговорност и използването на жената като магаре, което носи, каквото принцът не иска. Да оставиш един човек няколко години 24/7 сам ми е знак за липса на уважение и достатъчна причина за обтегнати отношения.

Разбира се това са си лично мои разбирания и гледна точка, ако друг вижда такъв човек като сериозен и отговорен, лошо няма.

Съгласна съм с НСЧ. Опитът ми сочи, че ако избегне "пипането", ще избегне и математиката, ако стигнем чак дотам.

Точно, и аз щях да го пиша същото. Мене ме беше страх съвсем съвсем в началото, но като видях как ги размятат като парцалени кукли придобих увереност.
"Съгласието" започнах също да го практикувам, след като ми писна. Не щеш да ядеш, бам в хладилника обратно манджата. Видя, че с опърничавото няма да стане.

Ами не знам, при нас "работи". След като "ската" с новородените, след това се включва по други начини. Не всеки мъж е изцяло отбягващ родител, в моя случай имаше ентусиазъм и се занимава много с децата, но вече в друга възраст и по друг начин.

Също така, проблеми изобилстват в семейства с конфигурация: дете, вдетинен баща и майка тип "Баба Илийца с кОла". Там бащата и детето си съперничат за вниманието на майката. При първия ми брак беше така. Внимавам да не допускам същите грешки в този, затова пускам кОла от време на време и оставям всички да се оправят без мен.

Промениха се и то доста и то не в положителен план. Но не заради самото дете, а просто раждането му и вече година и половина след това съвпаднаха с периоди на много проблеми. Синът ми е много лесен за гледане, яде много, спи непробудно през нощта, просто другите неща оказват голямо влияние при нас. Мъжът ми го гледа наравно с мен, мога да му оставя и за седмица и знам, че ще е обгрижен от-до. При нас проблема е, че няма на кой да го оставим и за 5 мин., така е, откакто се е родил. Бабите са ни в чужбина и двете, гледаме го абсолютно и само сами. Излизаме по отделно понякога, но аз искам да изляза с него, да отидем да хапнем на спокойствие, да напазаруваме. Аз се промених много, откакто съм по майчинство, в момента съм в дупка от много време, това ежедневие и рутина ме смазват. Физически също не съм същата, просто положението е много тягостно, отделно и финансово не сме добре. Нямам търпение напролет малкия да тръгне на ясла, аз да тръгна на работа и да си поема въздух.

20052018, ще дочакаме не само пролетта, ами и абитуриентските им балове Трябва да си даваме сметка, че това е временен период, който не бива да оставя отпечатък върху дългогодишните отношения с мъжете ни - нещо, което зависи и от тях също така. Без баби е тегаво, но ден след ден ще се справим. После като тръгнем на работа и пак започнем да се занимаваме с трудни клиенти и колеги, знаеш ли как  ще замечтаем за тези дни...