Как се промениха отношенията ви с половинката, когато бебето дойде?

  • 3 522
  • 67
  •   1
Отговори
# 15
  • Fairbanks, Alaska
  • Мнения: 1 728
Ivan999999, която и жена с дете да попиташ дали иска да се върне времето, когато е нямала деца, ще ти отговори с НЕ.

# 16
  • Мнения: 46 434
До коя година продължава този период с неспането ?
Всяко дете е различно. Няма правила.
Някои не се будят въобще, други имат кошмари до дърти години, трети, като моето, спят, но не могат да спрат да ядат. През 2-3 часа искат мляко, ако го дадеш навреме даже не се разбуждат.
Като цяло след 3 г. се очовечват, най-тегаво е първите 3 месеца.
Важно е да се наспиват и двамата родители, защото липса на сън = обтегнати отношения.

# 17
  • Мнения: X
До коя година продължава този период с неспането ?
Всяко дете е различно. Няма правила.
Някои не се будят въобще, други имат кошмари до дърти години, трети, като моето, спят, но не могат да спрат да ядат. През 2-3 часа искат мляко, ако го дадеш навреме даже не се разбуждат.
Като цяло след 3 г. се очовечват, най-тегаво е първите 3 месеца.
Важно е да се наспиват и двамата родители, защото липса на сън = обтегнати отношения.

Мерси, спирам да спамя темата Grinning

# 18
  • София
  • Мнения: 7 980
Неспането при моя син продължи до 3-тата му година и до ден днешен, ако е болен или сънува нещо.
В някакъв момент свикваш, за мен най-ударни бяха първите 4 месеца.

# 19
  • Мнения: 18 227
Винаги е спяла през нощта дъщеря ми. Голям късмет. Но имахме и болен възрастен човек за обгрижване. Затова беше трудно. Да ви ободря с казаното от мъжа ми: „Памперс се сменя по-лесно на дете, отколкото на възрастен!” А той знае.

# 20
  • Мнения: 18 522
Имам 4 деца и нито едно като малко не е искало да заспива рано. То бива, то може, ама това са фактите Simple Smile Малкото сега е на 3 години вече и всяка вечер е чудо приспиването й. Не ще да легне, иска да скача и да играе, ще танцува и до 2 часа, ако я оставим. Чувствам се като на война всяка нощ - честно.  Мъжът ми помага активно и я приспива предимно той. Иначе да съм се гътнала досега... (малкото и на мен ми е от втория брак)

# 21
  • Мнения: 666
За мен спането за щастие не е било проблем, най-вече че детето ставаше все късно (и ляга по-късно) и аз се наспивах с нея, понеже за мен най-трудното е ставане рано. Обачеее като прочетох това за горещата ванаааа... се сетих колко месеци наред през първата година се къпех вечер буквално на бегом, а пред вратата рев нон стоп докато изляза. После докато си измия зъбите баща й я държи на ръце до мен и рев докато не я взема... Не даваше да изляза от стаята изобщо и само аз да я държа... Та тогава ми беше мираж, че някога може отново да се изкъпя сама и на спокойствие... Така че затова за мен най-желателното нещо сега вече като е по-големичка и спокойна, е да изляза някъде САМА, да се почувствам за 2-3 часа сама, това ми е почивка. Всяка ситуация и всяко бебе е различно, нагаждаме се според тях.

# 22
  • Мнения: 46 434
При нас беше обратното, направо пристрастена към баща си. Сутрин истерия като тръгне на работа, като се прибере не го пуска да си поеме въздух. Бях го забравила, може би най-изнервения период като цяло.

# 23
  • Мнения: 666
Нашето сега пък реве като тръгне единия да излиза, и за него и за мен - ако сме заедно и единият тръгне - рев. Абе... Чакам аз да стане на 3... Grinning

# 24
  • Мнения: 1 154
Pr13, ти си оптимист - чакаш да стане на 3. Аз чакам 2-ри клас. Тогава вече малките индивиди съвсем се очовечват Simple Smile

# 25
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Питам , понеже съм чувал за много случаи , където с появата на детето, отношенията много се влошават вследствие на нервите, липсата на свободно време само за двамата родители, и като цяло много нови отговорности. Това честно казано малко ме притеснява и затова ми е интересба вашата гледна точка.
Влошават се, защото единият (най-често мъжът) решава, че това си е работа само на майката и гледа да се скатае, а тя да влачи по 24 часа, без значение може или не. Няма да забравя как двама колеги преди години се хвалеха, че след появата на бебето се изнесли да спят в друга стая, че иначе не можели да се наспят и да си починат. Ей такива егоистични решения преобръщат колата, не бебетата.
При нас се промени това, че времето ни за нас си само рязко се ограничи. Няма начин - временно е, приспособяваш се, помагате си взаимно и стискате зъби. Отминава. Допълнително ни съсипваше и безсънието с голямата дъщеря - първата година от 0 до 6 месеца се будеше от 00 до 03, от 6 до 12 месеца - от 03 до 6 сутринта. И през деня не спеше много, та си беше изпитание.

# 26
  • Мнения: 30 802
Абе дори да оставим смените и неспането. С първия ми брак, като родих, вместо някакво уважение, че вече съм му майка на детето, доста се смени отношението. Детето стана централно, аз - някакъв враг. Даже забелязах, че в някои случаи и той, и родата вече не се обръщаха към мен, а към детето, евентуално към детето чрез мен. Абе все едно изчезнах като личност.

С второто и третото си поех ранните години 100% сама, но все пак с опит не ми беше толкова тежко, нито ми се стори толкова дълго. Писала съм и преди, мъжът ми не ги обслужваше и държеше до доста месеци, страх го беше. Но при нас ситуацията е друга, той пък се занимаваше с по-големите вече налични деца. При повече деца е друго вече, не кръжите около едно бебе и двамата, деца има за всеки.

Най-неприятно е, ако мъжът не отчита емоционалния товар на жената и си мисли, че то женската работа не уморява.

# 27
  • Мнения: 18 227
Хареса ми „деца има за всеки”. Joy

# 28
  • Мнения: 30 802
Ми да, как точно ще скатаеш, като вече има едно доведено, а след това още две? То единият родител не може да ги удържи, те сами си ходят да тормозят другия. Впрочем изобщо не съм смятала за облекчение някой да ме отменя за малко бебе, то е най-лесното. Ама сега примерно ми е супер ценно таткото да ги изведе на разходка вместо мен.

# 29
  • Мнения: 18 522
3 години чаках и аз като манна небесна, ама моето ги навърши и пак е доволно щуро и мнооого палаво и инатливо. Да е жива и здрава, казвам си, ако не на 3, на 5-6 ще се кротне Simple Smile Не ми тежат самите грижи, ами това, че то е все наопаки. Искам да я къпя - тя не иска, трябва да спи - не ще, има сложена вечеря - не яде... и така всеки ден е сървайвър у нас.

Общи условия

Активация на акаунт