След 10+ години брак, не знам как да "събудя" заинтересоваността на мъжа си към себе си, да го накарам да ми обърне внимание.
Реално проблеми нямаме. Не се караме. Не мога да кажа, че не ме обича. Занимава се и с децата, помага в домакинството, но с годините почна да се държи като съквартирант. И двамата работиме много. Но малките вечерни часове заедно, той прекарва заблеян в телевизора. Всички инициативи за нежност, ласка, секс дори, идват от мен. Той винаги откликва на тях, но никога няма да се сети сам да започне. Секс правим около 2 пъти седмично и пак по моя инициатива. Нарочно съм се правила на ударена и съм пропускала. Ами не се сети, да поиска. Пробвала съм да се държа незаинтересовано и студено. Да видя дали това ще промени нещо. Нали уж мъжете си падат по кучки (четох подобна книга). Изобщо не му направи впечатление.
Когато съм се опитвала да му споделя как се чувствам, той не ме разбира. За него отношенията ни са напълно нормални и няма от какво да се оплаквам. Може би е така, но мен ми е болно, и често самотно в подобни отношения. А пък и не искам да му се моля за внимание.
Трябва да си призная, леко го ревнувам и от успеха в работата му. Той си гради бляскава кариера, докато мойта работа е монотонна и невпечатлителна. Освен това колежките му стават все по-млади, в сравнение с мойте растящи години. Не ми е давал поводи да го подозирам, но чувството за ревност си остава.
Извинявам се за дългия пост, но има ли някой, който да е намерил решение? Или много искам от него? Особено ще ми е интересно да чуя мнението на мъжете, ако има такива в този форум.
И преди да започнете с външен вид и т.н., аз и за секунда не съм се оставила. Не досаждам с мрънкане. Изживявам си терзанията насаме. Имам си и приятелски женски кръг, с който излизаме по женски.
И не, не беше такъв в началото. Като млади гаджета се държахме за ръце, целувахме се постоянно, звънеше ми всеки ден по време на работа да ме пита какво правя или просто да ми каже, че му липсвам. Ревнуваше ме.
Не очаквам тези времена да се върнат. Но има ли смисъл само аз да се старая да променя нещо?
Реално проблеми нямаме. Не се караме. Не мога да кажа, че не ме обича. Занимава се и с децата, помага в домакинството, но с годините почна да се държи като съквартирант. И двамата работиме много. Но малките вечерни часове заедно, той прекарва заблеян в телевизора. Всички инициативи за нежност, ласка, секс дори, идват от мен. Той винаги откликва на тях, но никога няма да се сети сам да започне. Секс правим около 2 пъти седмично и пак по моя инициатива. Нарочно съм се правила на ударена и съм пропускала. Ами не се сети, да поиска. Пробвала съм да се държа незаинтересовано и студено. Да видя дали това ще промени нещо. Нали уж мъжете си падат по кучки (четох подобна книга). Изобщо не му направи впечатление.
Когато съм се опитвала да му споделя как се чувствам, той не ме разбира. За него отношенията ни са напълно нормални и няма от какво да се оплаквам. Може би е така, но мен ми е болно, и често самотно в подобни отношения. А пък и не искам да му се моля за внимание.
Трябва да си призная, леко го ревнувам и от успеха в работата му. Той си гради бляскава кариера, докато мойта работа е монотонна и невпечатлителна. Освен това колежките му стават все по-млади, в сравнение с мойте растящи години. Не ми е давал поводи да го подозирам, но чувството за ревност си остава.
Извинявам се за дългия пост, но има ли някой, който да е намерил решение? Или много искам от него? Особено ще ми е интересно да чуя мнението на мъжете, ако има такива в този форум.
И преди да започнете с външен вид и т.н., аз и за секунда не съм се оставила. Не досаждам с мрънкане. Изживявам си терзанията насаме. Имам си и приятелски женски кръг, с който излизаме по женски.
И не, не беше такъв в началото. Като млади гаджета се държахме за ръце, целувахме се постоянно, звънеше ми всеки ден по време на работа да ме пита какво правя или просто да ми каже, че му липсвам. Ревнуваше ме.
Не очаквам тези времена да се върнат. Но има ли смисъл само аз да се старая да променя нещо?
Успех! 
