Искам да споделя нещо, което ми тежи и се чувствам ужасно, направо ме задушава!
Вчера имах страшно натоварен ден, в комбинация с това и мъжът ми ме нервира с неговия заядлив понякога тон и от нерви и напрежение се развиках на сина ми. Той е бебе на 8 месеца и реално нищо не беше направил, просто се разрева в неподходящ момент. Цял ден почти не хапна и точно като си бях омазала ръцете в кухнята с тестото за един сладкиш, реши да ревне, че е гладен. В този момент просто главата ми изпуши от напрежение и съвсем спонтанно му се развиках като луда и му взех играчката, която държеше и я хвърлих силно на пода. Никога не съм се карала или дори повдигала тон на детето, нямам спомен и не да съм му казвала още, то на тази възраст за какво. И той по никакъв начин не очакваше подобна реакция от мен и в първия момент замлъкна стъписан, след което изпадна в истеричен рев. Ужасно! Нямам думи да опиша колко отвратена съм от себе си за тази постъпка. Това си е насилие и то към едно още толкова малко и нищо не разбиращо същество. Не бях на себе си в близкия един час и помолих мъжът ми да се заеме с бебето, докато се успокоим и аз и то. През това време мислех, мислех за тези ситуации и цялото това ежедневно напрежение, което ни кара да губим контрол, превръща ни в други хора. Ако можех да върна времето назад, никога нямаше да си изпусна нервите по този толкова грозен и нелеп начин, но уви, не мога.
Как оцелявате вие в напрегнатото ежедневие? Как успявате да запазите контрол и да не избухнете като бомба със закъснител в най-неподходящия момент и пред най-малко виновните, просто защото явно психиката ви понякога не издържа на напрежението?
За протокола: гледам си детето абсолютно сама по цял ден, вечер.мъжът ми се заема с грижите, но много малко време, тъй като се прибира късно. Помощ от баби и дядовци нямам и 8 месеца никъде не съм ходила без детето. В същото време имам и странични ангажименти, тъй като в момента планираме семеен бизнес и се занимавам с бумащината по регистрации, лицензиране, т.н., и отделно от това аз пазарувам основно за нас, за бебето пазарувам само аз, общо взето нон стоп трябва някъде да ходя, нещо да организирам, вкъщи и къщна работа да свърша и детето да си гледам..100% от времето си прекарвам в грижи и задължения и постоянна пришпореност да свърша всичко навреме и да не закъснея за някъде. Иска ми се да балансирам, но без поне мъничко време за мен си давам сметка, че няма как да стане. А ето до къде водят тези нерви...
Не знам как да си простя.
Просто ми се иска да намеря баланса да съм по-спокойна, въпреки натоварения ритъм. Ще се радвам и ще съм благодарна да получа съвети как се справяте вие. Знам, че на всяка майка животът й е много натоварен, но не всички си изпускат нервите, както аз вчера. Затова си давам сметка, че явно проблемът е в мен, в начина, по който приемам.нещата.