Много рядко създавам теми. Наясно съм , че това е форум, а не болница все пак. Едва ли тук ще намеря решение на следния проблем. Може би не само аз, но и повечето потребители създават такива теми не за решение на здравословния проблем, а по-скоро да бъдат чути и да излеят мъката си, защото наистина вече сме отчаяни.
Благодаря за отделението на всеки потребител, който ще прочете този пост и се извинявам на модераторите, ако темата не е за тук .
Нашият проблем е следният: Става въпрос за моята майка на възраст 52 години. Преди година с нея започва да се случва нещо странно. Всичко започна с обикновени болки в гърлото. Тя ходи няколко пъти на различни доктори, но проблемът не се реши, а дори се влоши.
След време болките започнаха да бъдат нетърпими, появи се и силна кашлица, която завършваше с оригвания. По нейни думи хранопроводът я боли страшно много и тя го чувства сякаш изгорен. Вече се появиха и болки в гръдния кош все едно има пневмония. Обиколихме няколко гастроентенолози в Пловдив, които твърдяха , че проблема не е в тази област, а по-скоро УНГ. След две срещи с УНГ специалисти се оказа, че проблемът не е и в тази част и отново ни върнаха на гастрото.
Майка ми смени доста лекарства, но нито едно не успя да я излекува. Имало и моменти на облекчение / като все още имаше болка/, но и по-често имаше /както в момента/ състояние на кризи, в които има моменти когато не може да си поеме въздух от оригания и кашлица, някой път завършващи с повръщане.
Преди време беше правила гастро и колоноскопия в "Каспела" и "Медлайн" Пловдив , но според изследванията й няма нищо освен обичайния гастрит, който тя има години, но никога не е бил толкова проблемен. Изследванията й също са в ред. Дори един доктор каза, че са като на младо момиче. А факт е , че каквото и да сложи в уста, след това то е придружено с тези мъчителни болки и рефлукси.
Преди няколко дни се върна от гастроскопия в болница "Еврохоспитал" в Пловдив, която се смята за светило в тази област. Уви и там останахме разочаровани и без надежда.
Тези дни всички в къщи сме страшно притеснени, особено тя. Разочарована. Уплашена. Без надежда. Вече не знаем какво да предприемем и къде на идем на доктор.
Един от "елитните" специалисти ни казаха , че просто не могат да направят чудо, само могат да ни потупат по гърба и да изпитват върху нея лекарства като на опитно зайче. Гледат я все едно е някаква медицинска загадка и заболяването й е нещо абсолютно невиждано.
Едва ли ще намеря тук :"чудодеен " лек за проблема й. Интересуваме просто някой попадал ли е в такава ситуация. Какви мерки предприехте? И може би нещо по-важно как да подкрепяме наши близки в такава ситуация, в която надеждата се губи, въртите се в един омагьосан кръг и изход не се вижда? Никой не иска да види как любим човек страда и се мъчи ден след ден.
Често недоумявам как има хора, които с години не ходят на лекар, но....После се връщам назад. Докторите при нас влошиха много повече ситуацията, отколкото да ни помогнат....Тогава къде е смисълът? Започвам да се съмнявам, че хипократовата клетва става просто нещо количествено, а не качествено, не трябва ли да е обратното. Аз не мога да заспя, като знам че до мен майка ми се мъчи. Ясно ми е, че е една от многото болни по света. Но господин доктор Спокойна вечер.
Отплеснах се.
Бъдете здрави !