Лале, самоналагаш си един образ на тотална задръстенячка и се опитваш да убедиш всички наоколо в него. Я се вземи малко в ръце. Нямало да и обърнат внимание. Не си мисли, че всичките тези харесвани момчета, които няма да ти обърнат внимание, според теб, са чак толкова голяма печалба. Да, има мъже, за които жените се бият, но не всички са чак толкова идеални.Като студентка моя приятелка ходеше с един такъв, който и беше спукал тъпанчето със шамар. Мога още много такива примери да ти дам. Докато има и мъже, на които никой не обръща внимание, но когато застанат до жена, изведнъж се преобразяват. Не знам дали добре го обяснявам, но искам да кажа, че женското присъствие може да промени един мъж в много невероятни посоки. Вземи някое свитичко момче, заведи го да му направят една свястна прическа, облечи го с хубави дрехи, вдъхни му самочувствие и ... няма да го познаеш. Всички ще ти завиждат за него, а той ще е твое дело. Не се хвърляй винаги на излъсканите хубавци, много често не са това, което виждаш на пръв поглед. Затворила си се, заключила си се с девет катинара и от страх от разочарование ни желаеш да изпиташ хубави емоции. Я се пускай в живота и не му мисли толкова (и обръщай внимание)
- Публикувана: 9 ноем. 2019, 17:47 ч.
- Последно мнение: 16 дек. 2021, 21:31 ч.
Как да се справя с подигравките?
Не визирах отношенията шеф-служител. Давам пример: Наскоро се разделихме със служителка, която наистина не знаеше кога да си затвори устата. Работата ни е свързана с посещения на чужди инвеститори, институции и т.н. Казвам го, за да се добие представа, че обстановката на моменти е крайно сухарска. Та въпросната служителка, ни в клин, ни в ръкав обясняваше на гостите за домашните си любимци, за какво си харчи заплатата и как не ѝ стига, докато чакат за среща или пък ги разпитваше за неща, които изобщо не ѝ влизат в работата. Случвало се е да коментира кой с кого нощува (във връзка с хотелските настанявания), какво и за колко пари е ял и т.н. Това на фона на многократни припомняния за конфиденциалността, вътрешния ред и т.н.
Режеш я брутално и пред публика.
Когато обсъжда облеклото ти, отговаряш нещо от сорта на "Едва ли ни се плаща, за да обсъждаме облеклото ни, но ако толкова те интересува, да навлезна в подробности за бельото, вероятно е важно за теб?".
На репликата с прасетата, връщаш: "Ти го каза, явно това е начинът, по който се възприемаш".
Ако продължи: "Скъпа Х, убедена съм, че живо се интересуваш от личността ми, но предлагам следващия път да включим и г-н У (шефът или висшестоящ), за да не ги ограничаваме от толкова интересни дискусии". Или "Ужасно ли ти е скучен личния живот, та се интересуваш толкова от мен?".
Също може да я питаш "Ти в кое село каза, че си израснала до 7-мата година? Явно възпитанието не ви е било приоритет", последвано от леко подсмихване.
Трябва да я затапиш, защото колкото по-пасивно реагираш, толкова повече ще се вихри тя.
Когато обсъжда облеклото ти, отговаряш нещо от сорта на "Едва ли ни се плаща, за да обсъждаме облеклото ни, но ако толкова те интересува, да навлезна в подробности за бельото, вероятно е важно за теб?".
На репликата с прасетата, връщаш: "Ти го каза, явно това е начинът, по който се възприемаш".
Ако продължи: "Скъпа Х, убедена съм, че живо се интересуваш от личността ми, но предлагам следващия път да включим и г-н У (шефът или висшестоящ), за да не ги ограничаваме от толкова интересни дискусии". Или "Ужасно ли ти е скучен личния живот, та се интересуваш толкова от мен?".
Също може да я питаш "Ти в кое село каза, че си израснала до 7-мата година? Явно възпитанието не ви е било приоритет", последвано от леко подсмихване.
Трябва да я затапиш, защото колкото по-пасивно реагираш, толкова повече ще се вихри тя.
Много добри съвети - пробва се дамата и като не реагираш адекватно продължава. Като каже репликата за прасетата и кажи - по тази причина изглеждаш толкова ужасно и от лошата храна която консумираш си повредила и характера си..и т.н и както те съветват пред публика задължително и никога насаме.Не си мълчи, за да се случи нещо , тихите и кротки хора си страдат ако си мълчат. Пусни и едно оплакване до човешки ресурси , освен ако не работиш в този отдел, че колежката те тормози - като я привикат веднъж ще се замисли малко какво прави.
Потърси друга работа и не се отказвай, докато не се получи.
Аз също съм напускала работа заради отровни колеги и кофти микроклимат. Не е болка за умиране.
Аз също съм напускала работа заради отровни колеги и кофти микроклимат. Не е болка за умиране.
Любимата ми книга-48 закона на властта на Робърт Грийн може да ти помогне да разбереш някои неща в човешките отношения.Давам пример...Хората се заяждат с хора,които виждат,че са слаби и няма да им отвърнат,никой няма да си създава проблеми с хора,които са трудни противници..
Давам пример-касиерката в била люлин,,където пазарувам често до скоро се държеше доста грубо със всички..един път пред цялата опашка и казах..Знам,че не ви е лесно,цял ден мразите другите хора,а вечер като си легнете мразите себе си..затова се заяждате с другите...Почувства се ужасно(може би защото това е истина) и повече никога не се е държала грубо с мен или в мое присъствие с някой друг,докато аз пазарувам.Защото знае какво ще последва.
Така и колежката,злепостави я и я накарай да се чувства зле,или пред шеф или пред някой друг колега и после и кажи..насаме ,че ако продължава,ще има и други такива ситуации ..
Кажи и например..не ползвай такъв гел за коса,изглежда като мръсна и нечистоплътна ,а си такова хубаво момиче,и никой не смее да ти го каже..съвсем с усмивка и пред други колеги...Или пък..преглеждала ли си си стомаха,имаш лош дух,при положение..че зъбите са ти много бели и красиви..бях чела за това рядко състояние..ти самата не усещаш..
Тя Авторката изчезна, така или иначе.
Но съветите да сече обратно не са ѝ от полза, тя вече каза, че е свита, възпитана и не ѝ иде отвътре да отговаря или връща с обиди.
А за мен не е и нужно. Достатъчно е да заяви ясна граница кой докъде да спре. Няма нужда да си измисля лоши дъхове и тем подобни щуротии. Просто, ако ѝ писне, ясно, високо и отчетливо казва на клоуна-маймунка да спре, защото преиграва и е нелепа. Може и да ѝ го напише даже. И да пуска бележчици всеки ден на бюрото ѝ. Онази ще се психира и ще спре. Ще ѝ писне просто.
Но съветите да сече обратно не са ѝ от полза, тя вече каза, че е свита, възпитана и не ѝ иде отвътре да отговаря или връща с обиди.
А за мен не е и нужно. Достатъчно е да заяви ясна граница кой докъде да спре. Няма нужда да си измисля лоши дъхове и тем подобни щуротии. Просто, ако ѝ писне, ясно, високо и отчетливо казва на клоуна-маймунка да спре, защото преиграва и е нелепа. Може и да ѝ го напише даже. И да пуска бележчици всеки ден на бюрото ѝ. Онази ще се психира и ще спре. Ще ѝ писне просто.
Проблемът е в авторката, не в невъзпитаните колежки. Ако се озъби и заяви ясни граници, никой няма да посмее да се държи зле с нея. Навсякъде има прости хора, ако им позволяваме да си разиграват глупостта и комплексите на наш гръб, ще страдаме. Логично е. Човек, който се страхува да се защити и вижда навсякъде прегради е осъден винаги да страда. Аз бях същата навремето,свита, с ниско самочувствие, качваха ми се по главата. Веднъж, на едно от работните ми места ми кипна след месеци на идиотски шефски тормоз и жестоко се скарах с неадекватната си началничка. За пръв път ми се случи да се защитя. Естествено, съкратиха ми щата след месец и останах без работа 😁
Оттогава се научих да не търпя, грам. И повярвайте ми, никой не е посмял да си и помисли да се държи неуважително с мен, на следващото ми работно място. Минаваха покрай мен на пръсти 🙃
Оттогава се научих да не търпя, грам. И повярвайте ми, никой не е посмял да си и помисли да се държи неуважително с мен, на следващото ми работно място. Минаваха покрай мен на пръсти 🙃
Браво haidi . И аз като се замисля имам много кофти шефка , много е нервна , на моменти се побърква , не знае какви неща ръси , много се ядосва . Тези моменти не са всеки ден , но се държи много зле с всички .
То такива хора не се оправят ...
А , авторката много им обръща внимание ...
То такива хора не се оправят ...
А , авторката много им обръща внимание ...
Здравейте!
Извенявайте, че изчезнах. Имах здравословни проблеми. Бъде от преумора в работата, къде от вирусите навън с едно изречение - веднъж в спешното и 7 дни с вирус вкъщи.
Съветите, които давате са полезни и остава само проблема в мен.
Има нещо което много ме притеснява и трабява да работя върху него за да го преодолея. Когато отвръщам на някого, който се опитва да ми се качи на гравата съм разтреперена, прекалено емоционална и напрактика изглеждам като бито куче и жалка картинка, вместо самоуверен човек, който знае къде е границата и не позволява повече. Затова и започнах да мълча. Преди като бях по-млада отново съм работила с малко по агресивни екипи. А и винаги в чисто женски екип има караници. Все се намира някой който да гледа в чуждата паница и да държи сметка на някого. Тогава с добро не ставаше, но винаги когато трябваше да се конфронтирам, само беше повод още повече да ме затапят и настъпят и нещата да станат по-зле. Когато те видят, че си емоционален и се притесняваш и панираш те настъпват още повече. От тогава след години борба, започнах вече само да бягам от конфронтации и да мълча, защото вече съм уморена. Всички знаем, че хората не стават по.добри. Времената са такива, че вече всеки е само за себе си и компромиси не се правят и може би така и трабява.
И аз вече не знам какво да правя. Днес е последният ми ден от болничните с вирус, не се чувствам излекувана. Утре трябва да отида на работа, на която не искам да ходя, във фирма в която не искам и не си заслужава да работя и отново пренебрегнах себе си за едното нищо. Защото личната ми лекарка ми каза, че трябва да си остана вкъщи поне 10 дни, а аз от неудобство си взех само 7. Да не говорим, че в работата ми си мислят, че съм си лежала блажено 7 дни и че не съм и дори била болна, а само се лигавя, защото тук така се гледа на болничните, нали всички си взимат фиктивни такива. Не знам какво да ви кажа......Отново се чувствам жертва на глупавите ми решения и знам, че ще ми излезне през носа.
Извенявайте, че изчезнах. Имах здравословни проблеми. Бъде от преумора в работата, къде от вирусите навън с едно изречение - веднъж в спешното и 7 дни с вирус вкъщи.
Съветите, които давате са полезни и остава само проблема в мен.
Има нещо което много ме притеснява и трабява да работя върху него за да го преодолея. Когато отвръщам на някого, който се опитва да ми се качи на гравата съм разтреперена, прекалено емоционална и напрактика изглеждам като бито куче и жалка картинка, вместо самоуверен човек, който знае къде е границата и не позволява повече. Затова и започнах да мълча. Преди като бях по-млада отново съм работила с малко по агресивни екипи. А и винаги в чисто женски екип има караници. Все се намира някой който да гледа в чуждата паница и да държи сметка на някого. Тогава с добро не ставаше, но винаги когато трябваше да се конфронтирам, само беше повод още повече да ме затапят и настъпят и нещата да станат по-зле. Когато те видят, че си емоционален и се притесняваш и панираш те настъпват още повече. От тогава след години борба, започнах вече само да бягам от конфронтации и да мълча, защото вече съм уморена. Всички знаем, че хората не стават по.добри. Времената са такива, че вече всеки е само за себе си и компромиси не се правят и може би така и трабява.
И аз вече не знам какво да правя. Днес е последният ми ден от болничните с вирус, не се чувствам излекувана. Утре трябва да отида на работа, на която не искам да ходя, във фирма в която не искам и не си заслужава да работя и отново пренебрегнах себе си за едното нищо. Защото личната ми лекарка ми каза, че трябва да си остана вкъщи поне 10 дни, а аз от неудобство си взех само 7. Да не говорим, че в работата ми си мислят, че съм си лежала блажено 7 дни и че не съм и дори била болна, а само се лигавя, защото тук така се гледа на болничните, нали всички си взимат фиктивни такива. Не знам какво да ви кажа......Отново се чувствам жертва на глупавите ми решения и знам, че ще ми излезне през носа.
Здравейте!
Пиша с молба за съвет какво да правя.
Преди месец започнах работа на ново място. Не се справям много добре, защото имам голямо прекъсване в сферата и трябва доста да наваксвам и уча. Бавно напредвам и това е проблем, но истинският проблем е новата колежка, която дойде преди 2 седмици. Тя явно е решила да гради своето място във фирмата като вземе някой на подбив и прави забавен театър от него.
Историята е комплексна, но накратко. Новата колежка веднага се приобщи към двете ми колежки от фирмата, който са така да се каже стълбовете на отдела. Едната от тях е много важна клечка и новата колежка е залепена като гербова марка за нея денонощно за да извлича знания и да я прикотква, да я обучава, а и да се бетонира във фирмата, защото знае, че ако я спечели ще остане във фирмата 100%, а пък колежката се кефи, че някой й обръща специално внимание. Аз не съм в най-цветущи отношение с въпросната важна колежка, но не сме се карали никога. Тя би трябвало да ме обучава, но нито има желание, нито полага усилия да ми обяснява добре. До колкото разбирам двете колежки явно да се изказали зле за мен пред новата колежка, защото тя започна тази седмица, цяла седмица по няколко пъти на ден прави сценки с цел да ми се присмее или да ме обиди по някакъв начин. Като се започне от ни в клин ни в ръкав обсъждане, че според нея съм била навлечена с прекалено много дрехи, до това да коментира с подигравка, че си нося храна на работа, за да ям здравословно, а пък те "прасетата" щяли да ядат навън (това беше казано с голям присмех и подигравка). Всеки ден ми прави коментар на това какво ям, пита ме какво си нося иска едва ли не да й давам отчет, започна да отваря широко прозорците и вратата на терасата, въпреки че знае че ми духа и мога да дам толеранс от 1 час, но тя иска да са отвпрени едва ли не по цял ден. Иницира смях сред колегите ми като явен обект на подигравката съм аз и това го прави пред очите ми, но с намеци да се сетят колегите, че съм аз но в същото време не се изрича. И мога да продължа с примери до утре. Цяла седмица съм подложена на този тормоз, като искам да кажа, че преди това никой от колегите ми не си е позволявал пофобно нещо. Те може да са ми се присмивали зад гърба, да са ме обсъждали, обиждали и прочие, но когато сме заедно се държат професионално. Само новата колежка е подела тази политика на подигравка.
Държа да кажа, че аз по никакъв начин никога не съм се отнесла лошо или неуважително към новата колежка и тя реално няма истинска причина да се държи така с мен. Тя въобще не общува с мен, освен когато иска да се подиграе или да ми се присмее в лицето. Освен ако не се прави на клоун за да забавлява другите колеги на мой гръб и да печели симпатии. Скришом когато двете кошежки ги няма постоянно пита кое как се прави, за да може пред тях да се прави на топ пушка, че всичко знае и разбира, но реално не е по навътре с нещата от другите нови колеги (общо 3 нови колеги сме)
Много ви моля помогнете ми да се справя някак с това постоянно унижение. Много ме разстройва. Вариант да не й обръщам внимание няма, защото всичките тези сцени ги прави видно пред хората в отдела (6 човека сме) и го прави със въпрос право в лицетото ти. Тотална провокация. Груба и грозна, но ако покажеш че си обиден се почва смях и неща от рода "ама хайде, де, ти пък, ха ха ха".
Моля дайте съвет какво да правя.
Пиша с молба за съвет какво да правя.
Преди месец започнах работа на ново място. Не се справям много добре, защото имам голямо прекъсване в сферата и трябва доста да наваксвам и уча. Бавно напредвам и това е проблем, но истинският проблем е новата колежка, която дойде преди 2 седмици. Тя явно е решила да гради своето място във фирмата като вземе някой на подбив и прави забавен театър от него.
Историята е комплексна, но накратко. Новата колежка веднага се приобщи към двете ми колежки от фирмата, който са така да се каже стълбовете на отдела. Едната от тях е много важна клечка и новата колежка е залепена като гербова марка за нея денонощно за да извлича знания и да я прикотква, да я обучава, а и да се бетонира във фирмата, защото знае, че ако я спечели ще остане във фирмата 100%, а пък колежката се кефи, че някой й обръща специално внимание. Аз не съм в най-цветущи отношение с въпросната важна колежка, но не сме се карали никога. Тя би трябвало да ме обучава, но нито има желание, нито полага усилия да ми обяснява добре. До колкото разбирам двете колежки явно да се изказали зле за мен пред новата колежка, защото тя започна тази седмица, цяла седмица по няколко пъти на ден прави сценки с цел да ми се присмее или да ме обиди по някакъв начин. Като се започне от ни в клин ни в ръкав обсъждане, че според нея съм била навлечена с прекалено много дрехи, до това да коментира с подигравка, че си нося храна на работа, за да ям здравословно, а пък те "прасетата" щяли да ядат навън (това беше казано с голям присмех и подигравка). Всеки ден ми прави коментар на това какво ям, пита ме какво си нося иска едва ли не да й давам отчет, започна да отваря широко прозорците и вратата на терасата, въпреки че знае че ми духа и мога да дам толеранс от 1 час, но тя иска да са отвпрени едва ли не по цял ден. Иницира смях сред колегите ми като явен обект на подигравката съм аз и това го прави пред очите ми, но с намеци да се сетят колегите, че съм аз но в същото време не се изрича. И мога да продължа с примери до утре. Цяла седмица съм подложена на този тормоз, като искам да кажа, че преди това никой от колегите ми не си е позволявал пофобно нещо. Те може да са ми се присмивали зад гърба, да са ме обсъждали, обиждали и прочие, но когато сме заедно се държат професионално. Само новата колежка е подела тази политика на подигравка.
Държа да кажа, че аз по никакъв начин никога не съм се отнесла лошо или неуважително към новата колежка и тя реално няма истинска причина да се държи така с мен. Тя въобще не общува с мен, освен когато иска да се подиграе или да ми се присмее в лицето. Освен ако не се прави на клоун за да забавлява другите колеги на мой гръб и да печели симпатии. Скришом когато двете кошежки ги няма постоянно пита кое как се прави, за да може пред тях да се прави на топ пушка, че всичко знае и разбира, но реално не е по навътре с нещата от другите нови колеги (общо 3 нови колеги сме)
Много ви моля помогнете ми да се справя някак с това постоянно унижение. Много ме разстройва. Вариант да не й обръщам внимание няма, защото всичките тези сцени ги прави видно пред хората в отдела (6 човека сме) и го прави със въпрос право в лицетото ти. Тотална провокация. Груба и грозна, но ако покажеш че си обиден се почва смях и неща от рода "ама хайде, де, ти пък, ха ха ха".
Моля дайте съвет какво да правя.
Звучиш много интелигентно и се чувствам зле, че получаваш такова отношение. Тези, които ти се подиграват, че си носиш храна и налагат странните си виждания за температура на работното място, са първични и ниско интелигентни хора, с очевидно липсващи възпитание и умения за общуване.
Имах случай преди време със колежка , която се държеше безпричинно грубовато и заповеднически към мен. Хем искаше някой да ѝ помага, хем тя да получава признанията за свършената работа . Нещата ескалираха в дребнавост, заяждане към всяка моя стъпка и дори си позволи да се оплаче на шефа за начина, по който съм направил дадена задача. Добре, че той е способен човек и установи, че задачата е изпълнена коректно.
Имах разговор след това с нея за да ѝ обясня, че целта ми тук е да работя и нямам нищо лично към нея, като и тя потвърди, че няма към мен. Но за съжаление, докато продължихме да работим заедно, нещата си продължиха по старому.
Явно шефът е усетил и ни е разделил. После разбрах, че тя лекува някакво заболяване.
Така че вариантите са да ви разделят, стига ръководството да се грижи за атмосферата на работното място.
Другият е някой да напусне.