Четете в момента или сте прочели някога интересна книга и искате „да зарибите“ и други четящи другарчета, които да споделят вашето удоволствие и възторга ви от нея. Подберете подходящ, „по-апетитен“ откъс и го предложете, без да забравяте да отбележите точните имена на произведението и автора. Ако е по-дълъг, сложете го в скрит текст.
Нека по този начин да си бъдем полезни при избора на следващата книга за четене.
Моля, ако откъсите са на чужд език, преведете ги. Колкото можете – толкова, важното е да се схване за какво става въпрос в книгата.
Започвам с откъс от книгата на Боян Биолчев „Амазонката на Варое“:
Нека по този начин да си бъдем полезни при избора на следващата книга за четене.
Моля, ако откъсите са на чужд език, преведете ги. Колкото можете – толкова, важното е да се схване за какво става въпрос в книгата.
Започвам с откъс от книгата на Боян Биолчев „Амазонката на Варое“:
Скрит текст:
Брат му, баща на въпросните племенници, беше първи от седем деца, Телец — последен. Сестрите им, на брой три, се запиляха своевременно при безлични зетьове и наплодиха неизброима челяд, която бе трудно да се запомни и от гадател. Двамата средни братя на връщане след една зимна битка се скараха край река Тича, ще ги издържи ли ледът с конете. Единият направи няколко крачки от брега и заподскача за доказателство на здравината. Другият, за да крещи по-отблизо, отиде при него. Бяха с тежките, току-що свалени от ромейски гърбове брони, чу се пращене и двамата потънаха едновременно, преди да постигнат и сянка на съгласие. На брега останаха втрещените им коне, които не вярваха на очите си, че хората могат да изчезват така светкавично. После, впрягайки целия си конски ум, намериха място с дебел лед и преминаха оттатък. Когато се върнаха вкъщи без ездачите, дълго време се говореше, че братята са откраднати от зли духове, които не изпускат случай да се подиграят на Тангра, или, както се изразяваха славяните, да му покажат среден пръст. Подадоха се от водата чак през лятото, когато нивото на реката спадна съвсем, защото така и не можаха да изплуват с тия масивни брони. Невероятно качество. Скъпото си е скъпо…
Най-големият брат на Телец взе българка, по закона, който гласи, че ако, сбъркаш пиян шатрата си, влезеш в чужда и изненадаш гола жена, си длъжен да се ожениш за нея, ако ще да изглежда като рожба на бухал и сврака. Грозотиите всички до една тепаха по селището сополиви, защото висяха в шатрите без дрехи, да чакат късмета си. Да бе влязъл в следващата шатра, където имаше хубава вдовица, Винех и Тогай може би нямаше да са по-умни, но поне щяха да приличат на хора. За известно щастие българката се представи на боговете веднага след раждането на момчетата. Заедно с гигантско парче козе месо тя захапа и една оса, озадаченото насекомо я ужили по езика, който се наду и престана да се върти в устата й. Докато умираше от задушаване, мъжете се почесваха по бръснатите глави в изумление, че това вечно мърморещо създание можело за известно, макар и кратко време, да мълчи. Два месеца старият брат живя в тръпка да не му я върне Тангра, като я види, но главното божество явно е имало по-важни работи.
После той се ожени за славянката, която му роди Асен.
Целият род възропта, но баткото каза, че тя сбъркала шатрата си, влязла в неговата, а той бил гол. Хората онемяха от светотатственото обръщане на отеческия закон и нямаха сила да се замислят за другата лъжа — та те отскоро опъваха шатри само на лов, където естествено жени няма, а иначе вече живееха в тия неудобни каменни къщи, в които човек мръзне, удря се в рамките на вратите и на влизане, и на излизане и непрекъснато има усещането, че таванът ще му падне на главата.
Простата истина бе, че майката на Асен беше хубавица.
Пресилено би било да се каже, че всичките й съплеменнички бяха такива. Изобщо славяните умираха да съчиняват легенди за себе си — техните жени — най-красиви, мъжете им — най-великите воини! Жените им, както по целия свят, бяха най-различни, мъжете пък ходеха схванати, сгънати на ченгел от прословутото си бойно изкуство да киснат с тръстика в устата в някое блато, за да изненадат врага, който най-често минаваше от другаде.
Телец, също на пияна глава, сбърка някога шатрата си и влезе в чужда, но вътре имаше гол мъж. Така той се разколеба в женитбата и се съсредоточи върху храната, а иначе никога не се задържаше при някоя от слугините по-дълго, отколкото е необходимо да се събуди във вътрешността на човека отново вълчият глад.
Най-големият брат на Телец взе българка, по закона, който гласи, че ако, сбъркаш пиян шатрата си, влезеш в чужда и изненадаш гола жена, си длъжен да се ожениш за нея, ако ще да изглежда като рожба на бухал и сврака. Грозотиите всички до една тепаха по селището сополиви, защото висяха в шатрите без дрехи, да чакат късмета си. Да бе влязъл в следващата шатра, където имаше хубава вдовица, Винех и Тогай може би нямаше да са по-умни, но поне щяха да приличат на хора. За известно щастие българката се представи на боговете веднага след раждането на момчетата. Заедно с гигантско парче козе месо тя захапа и една оса, озадаченото насекомо я ужили по езика, който се наду и престана да се върти в устата й. Докато умираше от задушаване, мъжете се почесваха по бръснатите глави в изумление, че това вечно мърморещо създание можело за известно, макар и кратко време, да мълчи. Два месеца старият брат живя в тръпка да не му я върне Тангра, като я види, но главното божество явно е имало по-важни работи.
После той се ожени за славянката, която му роди Асен.
Целият род възропта, но баткото каза, че тя сбъркала шатрата си, влязла в неговата, а той бил гол. Хората онемяха от светотатственото обръщане на отеческия закон и нямаха сила да се замислят за другата лъжа — та те отскоро опъваха шатри само на лов, където естествено жени няма, а иначе вече живееха в тия неудобни каменни къщи, в които човек мръзне, удря се в рамките на вратите и на влизане, и на излизане и непрекъснато има усещането, че таванът ще му падне на главата.
Простата истина бе, че майката на Асен беше хубавица.
Пресилено би било да се каже, че всичките й съплеменнички бяха такива. Изобщо славяните умираха да съчиняват легенди за себе си — техните жени — най-красиви, мъжете им — най-великите воини! Жените им, както по целия свят, бяха най-различни, мъжете пък ходеха схванати, сгънати на ченгел от прословутото си бойно изкуство да киснат с тръстика в устата в някое блато, за да изненадат врага, който най-често минаваше от другаде.
Телец, също на пияна глава, сбърка някога шатрата си и влезе в чужда, но вътре имаше гол мъж. Така той се разколеба в женитбата и се съсредоточи върху храната, а иначе никога не се задържаше при някоя от слугините по-дълго, отколкото е необходимо да се събуди във вътрешността на човека отново вълчият глад.
