Агресията в училище

Lica, докато не разбереш истинската причина за ситуацията, няма да решиш проблема. Дъщеря ми не е конфликтна личност, но лятото се беше подвела по чужд акъл. Един ден ми спретна такъв номер, че не знам как не умрях докато пътувах към занималнята. С колко съм шофирала също не знам. Обаче като отидох на място разбрах шантажа и че моето също е имало вина. Тръгнах си от занималнята и я оставих супер разочарована, че не я прибрах. После у дома на дълго и широко си обяснявахме кога как се постъпва. Защото ако някой те дразни е по-лесно да му "теглиш една", дори и по детски с едно - о, я не ме занимавай, отколкото да отвръщаш на удара. От тогава сама разбра, че така е по-добре, сама се научи да игнорира. Да, дразнят я шумните и буйни деца, не обича хаоса, не обича деца, които прекъсват докато друго дете говори, но това е живота и аз не мога да й осигуря по-добра среда.

Затова пък танците й помагат много. Там средата е друга, имат други интереси и са отбор, екип, семейство. Всяка свободна минута е в залата, аз съм там с другите майки. Децата виждат, че всички - ръководители, деца, родители сме екип. Празнуваме заедно, пътуваме заедно, уважаваме се, грижим се за всички деца и никой не дърпа само към своето си. По време на състезание гушвам 5-6 деца на куп и дори не знам дали моето е сред тях, но знам, че някой я е гушнал. Копират ни и се държат мило едно към друго. В училище тази близост няма как да се случи.

За това по-горе те посъветвах. Не си влагайте цялата енергия в изобличаването на другите деца. Те не са твоя грижа, те няма да се променят. Напротив, ще се озлобят още повече. Покажи на детето си, че те не са важни и не са интересни. Намери начин да има среда извън училище, да вдигне самочувствието и самооценката. Само тогава тя ще може да ходи спокойна на училище и няма да й пука дали днес някой й е казал обидна дума, защото ще знае, че всеки дава това, което има. Ако имаш доброта, то даваш доброта. Ако си "сърдито" дете, то няма как да си мил.
Казвам сърдито дете, защото аз никога не си позволявам да нарека нечие дете лошо. Лоши деца няма, но има родители, които не могат да се справят с възпитанието по едни или други причини. Но нас това не ни интересува. Ние се стараем тези деца да са извън нашия обсег, да ги отбягваме, игнорираме и да не се занимаваме с тях.
Всичко това съм го постигнала с дъщеря ми, която е на 8 и половина. Вярно, има моменти, когато "изпушва", но ги овладяваме у дома с много разговори.

Успех!

deskatta Нещата не са толкова прости. Казвам  го от позицията и на дете агресор, и на дете жертва.
 Извънкласните занимания са хубаво нещо, самочуствието също, но те няма да спасят детето от заяждане, побутване или спъване в междучасието, номерца да му крият или изхвърлят вещи, или малко бой след училище.
 И да, в случая проблема е в родителите, които омаловажават поведението на децата си. Ясно е, че няма как всички да се харесват, и да са приятели.  Но и не трябва някои да го отнася заради лошото възпитане на друг.

Sunshine-rainbow-lollipop, съгласна съм с теб. Особено, ако става на въпрос за по-големи деца, при които злобата и агресията може да ескалира до ужасни нива. Обаче ако това дете е със самочувствие, няма да се свива на топка и да се чуди как да се защити, а ще знае как да реагира. Ако моето дете е в такава ситуация, сигурно ще го запиша на боен спорт ей така за респект. Нали, то човек като не е попадал в точно същата ситуация има много теории, но реално нещата никога не изглеждат така, както ние околните си мислим.

Проблема винаги е в родителите. Аз до сега не съм видяла проблемно дете с адекватно отношение от страна на родител...……… Да не говорим, че понякога са набедени деца, че са проблемни, а те всъщност са жертва и тогава става мазало.

Абсолютно цялото училищно настоятелство се обърна срещу мен, да ми обяснява, че е трябвало да накажа детето си. Дъщеря ми била много ината и искала винаги да стане на нейното и за това се стигало до такива ситуации.
Ходила при децата и им предлагала игри и когато  те не се съгласяли се сърдела или плачела и аз питам добре, това дава ли им право да й пълнят качулката с камъни и да я натискат на групички в тоалетната и да й бият шамари( това самата госпожа се изпусна, че е разбрала) и тогава детето ми е отвърнало. Да сигурно им е досадна,че се сърди и сигурно аз съм виновна за това, но не приемам големи жени на 50+ да ми разказват как детето ми е агресор и те от нямане как да я разкарат я бият. А тарторката беше обявена за много умно и послушно дете. Добре че една майка стана свидетел и разказа, как нейната дъщеря се обличала по определен начин,защото така й казала тарторката и й било забранено да говори с определени деца иначе нямала да е част от "Отбора".
 
Никога не съм предполагала, че ще ми се случи подобно нещо.

Значи е нужна повече работа с децата, родителите и учителите. Дано да намериш и други родители, които да те подкрепят и всички заедно да работите за туширане на проблемите.

Аз залагам повече на домашното възпитание. Родител, който не иска да си отчете грешката, не е за превъзпитаване в училище. Какво може да се коригира при детето? Много малко.

При правилните действия от страна на родители, не на детето, на учители и впрягане ресурсите на училището, поне може въпросното тормозителче да се сдържа принудително, а останалите деца да разберат, че не трябва да се оставят да гисе командват.

Ясно е че промяна няма да има, щом са нарочили детето ти. Премести го в друго училище.

п.п. Стана ми тъжно за детето ти. Търси приятели да играе, а те го приемат като тормоз на другите деца. Къде е учителката? Другите неща няма да ги коментирам... ужасни са.

В общи линии "мача"  е свирен. Спасявай детето,  средата няма да я промениш,  в този случай. Естествено,  подай сигнал в инспектората,  защото мога да се обзаложа,  че няма да е само твоето дете. Къде се случва това,  в кой град?

Работата е ясна. Бягайте. Аз за много по-леко нещо преместих сина си, но пак не се разбрахме с ръководството и не ми оказаха никаква помощ. Сега сме в ново училище и днес сме на логопед от училището. Казвам го, за да се знае, че има училища, които предлагат адекватна помощ за проблеми.
А не прехвърлят топката на родителя - оправяйте се, вашето дете е виновно.
Във вашия случай е трябвало да има поне един разговор с психолога на училището и мерки, предложени от него!

Според мен учителката е много наясно със ситуацията и реагира по обичайния енергоспестяващ за нея самата начин - хваща жертвата и майката на жертвата и започва да обяснява "аз не очаквах, как може...". Защото тя самата осъзнава, че е много по-трудно да се справи с 4 други деца и с още 4 броя родители.
Сега на ход е авторката на темата - готова ли е да се бори и да изиска мерки от страна на отговорните възрастни или да си вземе детето и да го премести на друго място.

На мен също ми направи впечатление наглото манипулиране от страна на съученичката, но авторката трябва да се съгласи, че и нейното не е китка за мирисане. По думи на другите деца се налага и това вероятно е отключило нетърпимостта им към него. Не е еднаква тежестта на провиненията, няма спор.

Аз на нейно място бих се запитала защо за моето дете е толкова важно да се впише точно в този кръг (точно с тези нагли, манипулативни зверчета), с какво са му интересни тези деца, защо се асоциира с тях и преживява толкова болезнено отхвърлянето им. Доколкото мога да се доверя на опита си става въпрос за чепати характери, всеки иска да е фактор - нейното се налага, другото манипулира, после нейното реве от всички. Егаси и отношенията! Вместо да търси кой е по-виновен, да седна да направи един разбор на случката с детето и да потърси помощ от психолог.

Здравейте мили момичета.

Днес нещата са коренно различни. По-голямата част от родители бяха взели мерки и тарторката стоеше малко изолирана на страна.
Разбира се, че съм далеч от мисълта, че моето дете е планинско изворче. Последната една седмица имах наистина много задълбочени разговори с нея, опитах се да видя ситуацията от всички страни и да я накарам да се постави на мястото на всеки участник. От вчера каза, че не играе с групата, но каза, че и то не останало много група и всички си играели заедно. Майки споделиха, че децата им са си поговорили с тях и са им казали, че ги е страх ако не изпълняват желанията на тарторката, защото може да бъдат изолирани или тормозени като моето дете( конкретно са я назовали по име). Госпожата също имаше съвсем друго поведение и според мен е взела мерки, макар и да ме обеждаваше, че няма за какво.
За сега всичко изглежда нормално, но не искам да се радвам предварително. Нека мине време.

Колкото до дъщеря ми, планирам да я запиша на няколко неща ( плуване, танци, рисуване), а тя да реши кое й е най- приятно, за да може да създаде още приятелства и да не й е важно вниманието на един конкретен човек.

Благодаря на всяка една от вас за споделените съвети.

Съвет - вижте дали някое дете от класа не живее някъде около вас, за да го поканите на гости. Също може и малко купонче у вас да направите с 2-3 деца от класа.
При нас две от децата са ни съседчета, ходим си на гости, помагаме си с вземане и гледане на децата, ако се наложи и моето прави периодично гости. Скоро моето дете и едно от децата, което ни е съседче, се бяха сдърпали, ама на следващия ден играха в квартала и се разбраха. Мина и замина сръднята.

Нужно ли е да се правят опити за сближаване по този начин? Много често децата не идват или отказват и тогава става по-неприятно. Или ще се харесат, или няма да се харест. В клас са съученици, защо напирате да стават приятели?