Затова пък танците й помагат много. Там средата е друга, имат други интереси и са отбор, екип, семейство. Всяка свободна минута е в залата, аз съм там с другите майки. Децата виждат, че всички - ръководители, деца, родители сме екип. Празнуваме заедно, пътуваме заедно, уважаваме се, грижим се за всички деца и никой не дърпа само към своето си. По време на състезание гушвам 5-6 деца на куп и дори не знам дали моето е сред тях, но знам, че някой я е гушнал. Копират ни и се държат мило едно към друго. В училище тази близост няма как да се случи.
За това по-горе те посъветвах. Не си влагайте цялата енергия в изобличаването на другите деца. Те не са твоя грижа, те няма да се променят. Напротив, ще се озлобят още повече. Покажи на детето си, че те не са важни и не са интересни. Намери начин да има среда извън училище, да вдигне самочувствието и самооценката. Само тогава тя ще може да ходи спокойна на училище и няма да й пука дали днес някой й е казал обидна дума, защото ще знае, че всеки дава това, което има. Ако имаш доброта, то даваш доброта. Ако си "сърдито" дете, то няма как да си мил.
Казвам сърдито дете, защото аз никога не си позволявам да нарека нечие дете лошо. Лоши деца няма, но има родители, които не могат да се справят с възпитанието по едни или други причини. Но нас това не ни интересува. Ние се стараем тези деца да са извън нашия обсег, да ги отбягваме, игнорираме и да не се занимаваме с тях.
Всичко това съм го постигнала с дъщеря ми, която е на 8 и половина. Вярно, има моменти, когато "изпушва", но ги овладяваме у дома с много разговори.
Успех!