Първоначално ми се видя като съвсем друг човек - разговорлив, забавен, душата на компанията; пътуваше километри, за да се видим, правихме си изненади и т.н., имахме много общи неща и интереси, постоянно имаше за какво да си говорим, но изведнъж нещата се промениха и всеки следващ месец става все по-мъчително. Разбрах, че още докато си е пишел в началото с мен, си е имал приятелка (за която тогава изобщо не бях наясно, иначе въобще нямаше да се занимавам с него, при положение че е обвързан), но нищо не значела за него - в онзи момент дори не били заедно, понеже се сдърпали за нещо, но окончателно отношенията им не били прекратени. Та, той всъщност тръгва с мен, като нито аз, нито другото момиче изобщо знаем една за друга. Той твърдеше, че за него нещата отдавна били в миналото, но впоследствие някаква вина ли, не знам какво, го удари, та взе да търси контакт с нея, да се виждат, да й се извинява, което тогава направо ме втрещи, тъй като всичко между нас беше безоблачно (става въпрос за 5-6 месеца, след като сме тръгнали); включително на едно събитие, което беше планирано за нас двамата, покани нея, тъй като аз не останах в града?!
Както и да е, всичко това го преглътнах, простих му, убедена съм, че е нямало физическа изневяра, а само психологическа такава, което за мен също е проблем, но тогава беше още съвсем в началото и нищо друго не куцаше. Та от този момент нататък усетих как нещо във връзката ни се пропука и вече поне за мен не беше същото. Откакто дойде окончателно в моя град, имам чувството, че стана друг човек. Пред другите отново е забавния и безгрижен веселяк, но пред мен става възможно най-голямото мрънкало. Все за нещо е недоволен, все нещо е криво, все мен обвинява, включително за някакви пълни дреболии. Оказва ми изключително голям психологически и вербален тормоз. Осъзнах, че в действителност е доста избухлив и с труден характер, затова се опитвах и се опитвам да го успокоявам и да му влизам в положението, но той сякаш се озлобява и настройва още повече срещу мен. Много бързо превключва от едно настроение в друго, понякога дори не мога да осмисля какво точно го е подразнило - в повечето случаи за мен лично са напълно дребнави неща, включително и разни пълни битовизми (че съм миела чиниите не по неговия начин, моят хабял прекалено много вода; че не съм загасяла лампата, когато не сме в стаята; че когато е студено, затварям прозореца, а той иска да се проветрява и подобни глупости). Виждала съм го как за секунди буквално избухва и удря по мебели, което изключително много ме плаши; твърди, че на човек не би посегнал, но ако някой мебел рикошира и удари мен? Тъй като за година вече разбрах от какво се ядосва, нормално е да се опитвам да спестявам такива ситуации, изобщо не го закачам, когато усетя, че е с такава нагласа, но вече също ми се ядосва и защото не му отвръщам на раздразнения тон и гледам да говоря спокойно, дори и когато сипе обиди по мен?! Споделих онези незначителни случаи, в които той ми се ядосва, за сравнение с това, което мен ме е подразнило и за което аз съм търсила сметка - например когато открих какво в действителност се е случило с въпросната му бивша; когато осъзнавам, че се държи като пълен пенсионер, а е само на 20 и нещо; също друг огромен проблем за мен е липсата му на мотивация, осланя се единствено на парите на техните (дори те му взеха квартирата) - просто за мен това е едно съвсем безперспективно бъдеще. Отделно още един огромен проблем за мен е, че преди останах с впечатлението, че уж много обича да пътува, а в действителност се оказа, че не иска никъде извън България, със самолет го било шубе, нямал намерение някога да изкарва и книжка и т.н. Ходим все на едни и същи места, когато се опитам по някакъв начин да разнообразя, ми се сопва и пак аз излизам кривата. И след като ми се ядоса, обикновено бързо му минава, ако не съм задълбала и аз, но мен ме държи повече и ми скапва настроението за целия ден.
Естествено ме боли, че и всички онези битовизми, които според мен се появяват на твърде ранен етап, убиват постепенно чувствата между нас (по принцип рядко ми е казвал "обичам те", важното беше, че ми го е показвал, но сега ми показва само за колко неща не ставам). Не ми се иска да водя още отсега пенсионерски живот, какъвто на него явно му е много удобен, но не знам какво да правя и как да постъпя, тъй като все още държа на него. Има ли бъдеще подобна връзка, където са налице такива проблеми, но все още ги има чувствата и нещата, които ни свързаха?