Имах отношения с обвързан мъж, които продължиха 2 години и половина, през по-голямата част от връзката с приятелката му се виждаше паралелно с мен- понякога по-често, понякога рядко.
Не ме е лъгал, срещнахме се на работното ми място и още от самото начало ми каза че е обвързан, но търси разнообразие. В началото не го харесвах, по никакъв начин не съм флиртувала, но той беше изключително настоятелен и харизматичен и в един момент се влюбих.
За мен беше любов - безусловна, страстна и искрена. За него- страст, увлечение и чесане на егото.
Бях малка и глупава- мислех си че ме харесва, че се интересува от мен, че между нас има нещо специално. Оправдавах се пред себе си, че в любовта нищо не е грях.
С времето започнах да виждам в него качества на психически насилник, нарцис по учебник. Мачкаше ме, тровеше ме сипвайки сол в най-болезнените рани и ме унижаваше с други жени. Изпълнявах всяко нестандартно желание от страх да не го загубя, друга да не заеме моето място.Открито говореше за това как е бил с други, колко бройки е имал, с коя искал да бъде. Доставяше му удоволствие как се измъчвам и боря за любовта му.
Обичах го, но неговото грубо и студено отношение ме накара да се озлобя към него, все по-често започнах да си мисля как искам приятелката му да разбере, че той не е човекът за когото го мисли, започнах да записвам разговорите ни с надеждата че един ден ... и аз не знам.
Започнах да чета темите тук, за да се припозная в някоя и да видя обективни мнения.
Намерих сили да продължа, макар и всеки ден да си мисля за него, но се тровя в огорчението, което изпитвам. Защо искам да нараня непозната жена, която нищо не ми е направила? Лоша ли съм? Или просто ми е трудно да приема, че след като вложих толкова чувства и енергия в тези отношения накрая останах с пръст в уста.
Не искам да злорадствам, нито пък да й натрия нося - аз знам, че тя “печели“, искам да изпитам облекчение - ей така, да знам че живота е справедлив.
Осъзнавам, че в този любовен триъгълник аз съм в най-лошата позиция и понасям най-много болка, искам да я разпределя поравно.
Приемам всякакви мнения и критики, не се сърдя, кажете ми истината.
Не ме е лъгал, срещнахме се на работното ми място и още от самото начало ми каза че е обвързан, но търси разнообразие. В началото не го харесвах, по никакъв начин не съм флиртувала, но той беше изключително настоятелен и харизматичен и в един момент се влюбих.
За мен беше любов - безусловна, страстна и искрена. За него- страст, увлечение и чесане на егото.
Бях малка и глупава- мислех си че ме харесва, че се интересува от мен, че между нас има нещо специално. Оправдавах се пред себе си, че в любовта нищо не е грях.
С времето започнах да виждам в него качества на психически насилник, нарцис по учебник. Мачкаше ме, тровеше ме сипвайки сол в най-болезнените рани и ме унижаваше с други жени. Изпълнявах всяко нестандартно желание от страх да не го загубя, друга да не заеме моето място.Открито говореше за това как е бил с други, колко бройки е имал, с коя искал да бъде. Доставяше му удоволствие как се измъчвам и боря за любовта му.
Обичах го, но неговото грубо и студено отношение ме накара да се озлобя към него, все по-често започнах да си мисля как искам приятелката му да разбере, че той не е човекът за когото го мисли, започнах да записвам разговорите ни с надеждата че един ден ... и аз не знам.
Започнах да чета темите тук, за да се припозная в някоя и да видя обективни мнения.
Намерих сили да продължа, макар и всеки ден да си мисля за него, но се тровя в огорчението, което изпитвам. Защо искам да нараня непозната жена, която нищо не ми е направила? Лоша ли съм? Или просто ми е трудно да приема, че след като вложих толкова чувства и енергия в тези отношения накрая останах с пръст в уста.
Не искам да злорадствам, нито пък да й натрия нося - аз знам, че тя “печели“, искам да изпитам облекчение - ей така, да знам че живота е справедлив.
Осъзнавам, че в този любовен триъгълник аз съм в най-лошата позиция и понасям най-много болка, искам да я разпределя поравно.
Приемам всякакви мнения и критики, не се сърдя, кажете ми истината.
