Какво да правя със сина ми?

  • 2 650
  • 14
  •   1
Отговори
  • London
  • Мнения: 8
Здравейте,
Имам син на 10 години, аз съм на 28 и с майка му никога не сме имали връзка , близки приятели сме, той живее при мен от няколко месеца, защото майка му има нужда да гони кариера аз имам собствен бизнес и съм по свободен , тя е в Ню Йорк за 8 месеца , но най-вероятно ще са повече , проблема е че съм свикнал да го виждам всеки ден и преди, но сега жените, излизанията и всичко са ограничени , с което се уча да живея, но имах уж сериозна приятелка с която се разделих доста грозно , на което той беше свидетел и доста трудно го преживях, на което също беше свидетел и знам че има нужда от баща си, но аз съм толкова гневен или по- скоро бях гневен, пиех доста.. и го изплаших няколко пъти, тя му липсва както и на мен, бяхме 1 месец в България в Лозенец , беше щастлив , но вече не е същото дете, виждам че просто си учи и след това си гледа някое шоу и не иска да излиза, приятелите му го търсят, той сякаш няма желание за нищо.. и мисля, че аз съм виновен за това , защото аз се държах така.. сърди се и се държи грубо с жените, които остават вкъщи .. и не знам какво да правя с него , не знам какво да му кажа..

Последна редакция: вт, 29 окт 2019, 19:01 от Не се сърди, човече

# 1
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 6 951
Здравейте,
Имам син на 10 години, аз съм на 28 и с майка му никога не сме имали връзка , близки приятели сме, той живее при мен от няколко месеца, защото майка му има нужда да гони кариера аз имам собствен бизнес и съм по свободен , тя е в Ню Йорк за 8 месеца , но най-вероятно ще са повече , проблема е че съм свикнал да го виждам всеки ден и преди, но сега жените, излизанията и всичко са ограничени , с което се уча да живея, но имах уж сериозна приятелка с която се разделих доста грозно , на което той беше свидетел и доста трудно го преживях, на което също беше свидетел и знам че има нужда от баща си, но аз съм толкова гневен или по- скоро бях гневен, пиех доста.. и го изплаших няколко пъти, тя му липсва както и на мен, бяхме 1 месец в България в Лозенец , беше щастлив , но вече не е същото дете, виждам че просто си учи и след това си гледа някое шоу и не иска да излиза, приятелите му го търсят, той сякаш няма желание за нищо.. и мисля, че аз съм виновен за това , защото аз се държах така.. сърди се и се държи грубо с жените, които остават вкъщи .. и не знам какво да правя с него , не знам какво да му кажа..
Отзад напред,  няма да е лошо жените да не ги водиш вкъщи. Не е бардак,  жилище е. Детето е много объркано,  липсва му майка му,  може би се чувства зле от липсата на стандартно семейство. Баба,  дядо няма ли около вас?
 Потърсете психолог/семеен терапевт.

# 2
  • Мнения: 10 679
Мисля, че трябва да си влезеш в ролята на баща и малко да поставиш детето на първо място. Жените няма да избягат, спокойно. Айде, имал си приятелка, страдал си от раздялата, напивал си се. Много грозно поведение пред детето. Ама вече с тези жени, дето водиш, става ужасно поведение. Покажи на детето, че то ти е номер 1 приоритет, особено, когато майката е толкова далеч. Порастни с една дума, защото имането на дете, не е сигурен признак. Трябва и малко отговорност да се поеме, да пренаредиш живота си.

# 3
  • London
  • Мнения: 8
Ами старая се да не ги вижда,но понякога се засичат.. аз достатъчно ограничих и промених живота си след като станах баща на 18 г , аз също съм объркан и ми е трудно, но той винаги е бил изключително разбран и не сме имали проблеми с това, той не е малко дете на 10 г е , говорили сме си много , липсва му и майка му и бившата ми приятелка , защото бяха много близки , той "стандартно " семейство не е имал, но той винаги е прекарвал огромно време с мен , с майка му живеем един до друг , аз имам родителските права върху него, но с майка му се разбираме прекрасно и тъй като аз пътувах доста , за мен беше по-добре да живее с нея, нямам проблем че е при мен, факт е че излизанията ми вечер са ограничени, но има детегледачки и съм окей, нямаме баба и дядо, ходи на психолог , той ми каза, че проблема е по - скоро в това, че го преместихме в друг клас, защото се оказа че е с доста по високо IQ от останалите на неговата възраст и взима допълнителни часове и явно и това го мъчи, но майка му държи да си остане в по напреднал клас, да се развивал.. аз не съм на това мнение, но .. уж майките знаят по - добре , не знам .. в пубертета ли влиза , какво му се случва.. единствено е щастлив, когато излизаме в парка да играем футбол, но аз също съм зает и не мога всеки ден, седи на слушалки по цял ден.. а преди се забавлявахме много.

# 4
  • Мнения: 39 035
Теб си те спомням. Въпреки че пишеш с нов ник и нова регистрация. Вашето е дете гледа дете.
Порасни. Родител си. Детето на първо място. После приятели, приятелки и сие.

# 5
  • Мнения: 228
Очакваш детето ти да се държи като възрастен на десет години,а ти се вайкаш,че ти се е нарушил ритъма на излизания.Имаш време за приятелки,а нямаш време за парка.Единственпто,което в момента доставя радост на детето.

# 6
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Въпросът ти е формулиран неправилно.
Коректният въпрос в случая е: "Какво да правя със себе си?" и на него трябва да потърсиш отговор.

# 7
  • London
  • Мнения: 8
Окей, аз все пак не разбрах , какво трябва да направя? Да го изпратя при майка му или не знам?
Иначе да, имах друга рег обаче нямам идея как беше , за това направих нова, а колкото до въпроса - модератори ми го коригираха 😁😁 Искам личния ми живот и неговия да не си пречат, но не знам как ?

# 8
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
На първо място да приемеш, че при наличието на дете, особено при разделени родители, личният живот става доста ограничен, за сметка на грижите, вниманието и изобщо - всички нужди, които има детето.

# 9
  • Мнения: 228
Детето ти има нужда да общува с теб.За известно време се налага да си пренаредиш приоритетите,няма да е завинаги,а просто докато синът ти се почувства спокоен и на мястото си.Просто е,ти сам си усложняваш живота- хем искаш да си караш по старому,хем детенце да е добре.В момента това не работи,стегни се и се дръж като баща.

# 10
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 6 951
Окей, аз все пак не разбрах , какво трябва да направя? Да го изпратя при майка му или не знам?
Иначе да, имах друга рег обаче нямам идея как беше , за това направих нова, а колкото до въпроса - модератори ми го коригираха 😁😁 Искам личния ми живот и неговия да не си пречат, но не знам как ?
Да се държиш като баща. Мацките и пиячката свършиха. Даваш на детето си цялото си сърце,  време и душа. То не иска гледачки и скъпи играчки. Иска любов и внимание.
 Моето миналия месец беше хремаво,  просто нямаше как да отсъстваме от работа. Предните седмици бяхме в болнични заради него. Взехме го с нас в офиса. Баща му премести столчето в служебния бус,  води го при клиенти,  после беше при мен,  съсипа телбода, печата, кламери... Избутахме го някак си.
След детето,  поне докато не порастне,  то е с приоритет.

# 11
  • London
  • Мнения: 8
Мхм, ще се постарая , последните дни му давам супер внимание, вчера обикаляхме за бонбони и беше много щастлив , че бях Батман , а той Робин , просто цялото нещо е трудно , защото момичетата с които излизам са на около 25 + - и това , че имам дете някак си не ми позволява да имам пълноценна връзка и ми омръзна от това да са различни и колкото и на него му е трудно толкова и на мен...

Последна редакция: пт, 01 ное 2019, 15:44 от SingleFather

# 12
  • Мнения: 2 113
Мхм, ще се постарая , последните дни му давам супер внимание, вчера обикаляхме за бонбони и беше много щастлив , че бях Батман , а той Робин , просто цялото нещо е трудно , защото момичетата с които излизам са на около 25 + - и това , че имам дете някак си не ми позволява да имам пълноценна връзка и ми омръзна от това да са различни и колкото и на него му е трудно толкова и на мен...
Приемете добрите страни на ситуацията. Неудобните са ясни. Не Ви упреквам, но като правихте необезопасен секс не осъзнавахте ли, че е реална възможността, да се създаде дете? Не се заяждам, наистина.
Сега акцентирайте върху добрите страни на ситуацията: Съдбата Ви дава шанс да сте с детето реално, та след време да не се упреквате, че сте пропуснали детството му като влак да премине около Вас.  Ободрявайте се, че се справяте.

# 13
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 6 951
Мхм, ще се постарая , последните дни му давам супер внимание, вчера обикаляхме за бонбони и беше много щастлив , че бях Батман , а той Робин , просто цялото нещо е трудно , защото момичетата с които излизам са на около 25 + - и това , че имам дете някак си не ми позволява да имам пълноценна връзка и ми омръзна от това да са различни и колкото и на него му е трудно толкова и на мен...
Следващите няколко години ще даваш "супер внимание", не само тези дни. Жените остават на заден план,  ако живота те срещне с някоя читава,  ок,  ако не,  живи и здрави.
В крайна сметка,  ти нямаш 30 години. След 5 години детето ще е почти самостоятелен тийн.
 Мацките остават за в бъдеще. Жени за секс има. Ще ти излиза и по - евтино.

# 14
  • London
  • Мнения: 8
Аз знам, че той обича да е с мен , защото се забавляваме много , знам че е щастлив когато му давам цялото си внимание, сега например нищо че е петък вечер , сме седнали на земята с много джънк фууд и гледаме Blizzcon, не знаете със сигурност какво е това хаха но го има веднъж всяка година и представят новите игри и подобрения на игри на  blizzard. , виртуалния билет сме го взели от дни и е цял уикенд и знам, че не е редно цял уикенд да яде боллуци и да гледа телевизора , но е веднъж в годината и той сияе от щастие Simple Smile и това със сигурност ми е достатъчно,но съм на 28 и най - сериозната ми връзка от 1 година беше преди да съм пълнолетен и не става въпрос само за секс , а за това че усещам че ставам неспособен да имам връзка Simple Smile и с годините ще става по-зле , но това е друга тема , обичам да съм с него и когато е меланхоличен ми се къса сърцето , искам просто да е щастлив.

Общи условия

Активация на акаунт