Бременна и сама

  • 9 465
  • 95
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 37
За съжаление, адът се е получил с активното ти съдействие. Знаела си, виждала си какво прави, ясно ти е било, че този човек няма да се промени към по-добро, но въпреки това не си се спряла. Защо забременя? Защото мислеше, че той изведнъж ще се промени като с магическа пръчка? Да беше прочела малко теми тук преди това, че да ти стане ясно как това е невъзможно.

Мнението ми е крайно. Махай се. Върви при родителите си, спомена, че имаш жилище. Обясни им ситуацията, посипи си главата с пепел и помоли да ти помогнат.

Честно казано мислех,че след като забременея малко или много нещата ще се променят,а те станаха по -зле. Е аз съм при майка си от третия месец на бремеността ми. Подават ми ръка помагат ми. Да трудно ми е много,защото  не исках да съм самотна майка.

# 16
  • Мнения: X
Авторке, наистина не се притеснявай, че детето ще е без баща.

Това не е срамно, нито какво да е, не се влияй от кого да е. Ще го отгледаш, ако се настроиш оптимистично.

Горе главата.

# 17
  • Мнения: 574
Срам ме е от себе си, уж най-хубавия момент да стана майка е помрачен.
Сама си го помрачаваш като стоиш с идиота.
Родителите ти трябва да дойдат и да те извлекат оттам за ушите.
Стягай си багажа и си изкрай последните месеци от бремеността спокойно.

# 18
  • Мнения: 37
Това е физически и психически тормоз.
Не си длъжна нито да го търпиш, нито да обричаш детето си да расте в тая среда. Днес ще вика и ще псува, утре ще бие.
Бягай надалеч. Ще се справиш сама, даже ще ти е по-добре.
Дано успееш да се отървеш от него.

Виж тук, може да ти е от помощ:
https://pravatami.bg/558

Благодаря много!

# 19
  • Мнения: 46 492
Да аз вече съм при моята майка,но страха от това,че ще го гледам без баща,но е по-добре така.
Изборът е дали да расте с насилник или не, опция с баща никога не си имала, защото насилниците не могат да играят ролята на бащи.

# 20
  • Мнения: 37
Дали разбрах правилно?
Той е насилник, финансово не може да се разчита на него, провява агресия и срещу родителите ти, но ти се чудиш какво да правиш?


Не точно се чудя какво да правя. До сега ме е спирало  това че аз го обичах прекалено силно да го напусна,но вече съм с дете и ситуацията е друга. А с всеки изминал ден знам,че ще става по-зле. Пак съм добре,че работата му е такава да не е в България. Вече 3 седмици нито той знае дали аз съм жива ,нито пък аз за него.

Последна редакция: ср, 30 окт 2019, 11:14 от Tatti

# 21
  • Мнения: X
Е, той от началото си е показал рогата, ти търпиш години, а сега "Какво да правя?"... С тоя наркоман мача е свирен. И съвет :намери и прочети поне 5 пъти темата за Червените фенери, преди да помислиш пак за мъж.

# 22
  • Мнения: 31 567
Да трудно ми е много,защото  не исках да съм самотна майка.

И каква е разликата между това сама да си гледаш детето и да живееш с този боклук?
И двата случая ще си самотна майка. Не го ли стопляш?
Впрочем да отгледаш детето си като съжителства с този човек, ще те направи ужасна майка. Защо си въобразяваш, че няма да тормози детето, както  тормози теб?
Та самотна майка ли ще си или ужасна майка?

Дренке, къде си Дренке?  Laughing
Ела да я насолиш тази мазохистична майка.

# 23
  • Мнения: 37
Срам ме е от себе си, уж най-хубавия момент да стана майка е помрачен.
Сама си го помрачаваш като стоиш с идиота.
Родителите ти трябва да дойдат и да те извлекат оттам за ушите.
Стягай си багажа и си изкрай последните месеци от бремеността спокойно.

Вече живея при майка ми а той да си работи в Европа. Колкото и да ми е трудно малко по малко се опитвам  да се отърва от него няма да е лесно.

# 24
  • София
  • Мнения: 7 467
Още един съвет - ако при раждането този мизерник не признае детето, ще ти спести много мъки в бъдеще. Защото ако го впишат като баща, законът е все едно сте женени (в съжителство).
Не можеш нито паспорт да му извадиш, нито на екскурзия да отидеш, защото ще се иска съгласие на бащата.

Така че ако не се интересува от теб и от детето - най-добре.
Не прави грешката да се интересуваш от него.
Ще страдате и ти, и детето.
Бягай!
И ако е необходимо си издействай ограничителна заповед!

# 25
  • Мнения: 31 567
Още един съвет - ако при раждането този мизерник не признае детето, ще ти спести много мъки в бъдеще. Защото ако го впишат като баща, законът е все едно сте женени (в съжителство).

Така че ако не се интересува от теб и от детето - най-добре.
Не прави грешката да се интересуваш от него.
Ще страдате и ти, и детето.
Бягай!
И ако е необходимо си издействай ограничителна заповед!

Ако имат брак, той си се води баща и няма нужда да припознава.
А ако нямат, вече пак мисля има право да припознае детето и то доста дълъг срок. Ама тук вече не съм запозната.

# 26
  • Мнения: 37
Още един съвет - ако при раждането този мизерник не признае детето, ще ти спести много мъки в бъдеще. Защото ако го впишат като баща, законът е все едно сте женени (в съжителство).
Не можеш нито паспорт да му извадиш, нито на екскурзия да отидеш, защото ще се иска съгласие на бащата.

Така че ако не се интересува от теб и от детето - най-добре.
Не прави грешката да се интересуваш от него.
Ще страдате и ти, и детето.
Бягай!
И ако е необходимо си издействай ограничителна заповед!
И аз съм на мнение колкото по-малко достъп има до мен толкова по-добре. Дори да не знае кога и къде ще родя за да не припознае детето.  Имам късмета ,че брак нямам с него.

# 27
  • София
  • Мнения: 7 467
Пак ще се включа с линк:
https://pravatami.bg/23945
След като детето се роди, трябва лично да подам писмено заявление за припознаване до длъжностното лице по гражданско състояние към общината. Това е кметът на съответната община или определено от него длъжностно лице. Другата ми възможност е да подготвя нотариално заверена декларация и да я представя в лечебното заведение, където детето е родено. От там тя ще бъде изпратена до общината по служебен път, заедно със съобщението за раждане. И в двата случая обаче майката на детето трябва да е съгласна с припознаването.

# 28
  • Мнения: 31 567
Пак ще се включа с линк:
https://pravatami.bg/23945
След като детето се роди, трябва лично да подам писмено заявление за припознаване до длъжностното лице по гражданско състояние към общината. Това е кметът на съответната община или определено от него длъжностно лице. Другата ми възможност е да подготвя нотариално заверена декларация и да я представя в лечебното заведение, където детето е родено. От там тя ще бъде изпратена до общината по служебен път, заедно със съобщението за раждане. И в двата случая обаче майката на детето трябва да е съгласна с припознаването.

Тя трябва да е съгласна.
Обаче ако не се съгласи, той може да се заинати и заведе дело за доказване на бащинство. И ще го докаже. И тя ще плаща сигурно делото.
Може и да му се запъне и той да се откаже, но може и дело да заведе.
А срок за припознаване няма. Може да поиска след 10 години да го припознае и вижда.
Отгледано, възпитано, някой друг е поел всички отговорности и той тогава да реши да се прави на родител.
Ако се установи бащинство, той е длъжен да плаща и издръжа, но и има  право да вижда детето.
Авторката да не си въобразява, че като нямат брак ще се отърве лесно.

# 29
  • Мнения: 6 622
Наистина припознаването на детето може много да ти усложни живота в бъдеще. Аз един лев издръжка не съм видяла, но за сметка на това не мога да изведа детето никъде. Що се отнася до притесненията ти от отглеждането на дете сама, нормално е да ги имаш сега, но бързо ще разбереш, че не е толкова страшно.

Общи условия

Активация на акаунт