Когато една и съща мунщина се случва многократно, как да я наричам? Аз и служебните асансьори сме в центъра на повтаряща се ситуация от известно време насам.
Цял ден ми трябва концентрация и в края на деня няма мисловна дейност в мойта глава по-назад от слепоочието. Та тръгвам да си ходя и заставам на асансьора ама не го викам, седя и го чакам. Понякога идват колеги и виждат мунщината ми, понякога си почаквам ей така докато се усетя и го викна.
Вторият етап е ако асансьорът чака - качвам се и стоя вътре, колеги не се задават. Аз си седя вътре, вратите отворени, кой да натисне копчето за етажа ... Пак си почаквам, почаквам, па ми дойде на ум, че и асансьорът чака.
И така по няколко пъти в последните седмици ...
Цял ден ми трябва концентрация и в края на деня няма мисловна дейност в мойта глава по-назад от слепоочието. Та тръгвам да си ходя и заставам на асансьора ама не го викам, седя и го чакам. Понякога идват колеги и виждат мунщината ми, понякога си почаквам ей така докато се усетя и го викна.
Вторият етап е ако асансьорът чака - качвам се и стоя вътре, колеги не се задават. Аз си седя вътре, вратите отворени, кой да натисне копчето за етажа ... Пак си почаквам, почаквам, па ми дойде на ум, че и асансьорът чака.
И така по няколко пъти в последните седмици ...
Пресичам аз един булевард и си мисля за моите си дела, стигам на острова между платната и спирам. И седя. И се чудя тез хора де останаха, ни колите тръгват, ни някой нанякъде пресича, а то на мен ми е зелено още и имам да пресека и второто платно, та пешеходния светофар е дълъг, ма аз що да не спра в средата ... 
