Има ли място за всички на площадката

  • 8 544
  • 399
  •   1
Отговори
  • Мнения: 39
Зсравейте! Търся мнения и съвети . Детето ми е на 1,3 г . Как се справяте с невъзпитани ,груби или просто по-големи деца от вашето , когато демонстрират грубост и надмощие към вашето дете. Моето момиче от както се опиташе де ходи на 9-10 месеца , беше много общителна и дружелюбна , все усмихната , когато излизаме по паркове и площадки винаги ходи при непознати хора на скамейките и им се усмихва и се опитва да привлече внимание. От известно време е по дистанцирана и сякаш това го отдавам на децата с които се опитва да се заиграе , но те или са по-големи и я отбягват , или си мислят , че ще им вземе играчките и крещят срещу нея или бягат от нея или направо се опитват да я бутнат или ударят. Сякаш се е наплашила и вече не смее или не иска да се доближава до децата след този опит който има и на площадката вместо да играе вдига ръце да я нося , а тя никога не иска да я нося все иска да ходи и иска да я пускам обикновено. Веднъж се доближи до една пейка с майка и дете и детето започна да крещи срещу нея , защото мислеше , че е там за играчката му , тя искаше да играе с него. Друг път на пързалките по-големи деца започват да обясняват как тя е бебе и не е за пързалката за големи ,други грабват играчките и бягат от нея за да не играе с тях, а тя не разбира защо бягат от нея и крещят или я бутат. Днес например едно  момиче на 5-6 г и каза с високомерен тон "може ли да не ми пипаш количката" , а вижда че е бебе и не разбира. Държат се с нея сякаш не е бебе а някой който дразни и им пречи.Не знаех как да реагирам и й обясних , че на каката не и се играе с нея. Не знам какво да правя , за да не се задълбочи проблема, вие как бихте реагирали на подобни ситуации.

# 1
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 842
Деца като деца. Високомерен тон на 5 годишно не звучи сериозно, говорим за нормални фази в развитието на всички деца. Още повече, че не считам, че са длъжни да съобразяват игрите си с бебе винаги.
Имам син на година и 1 месец и сме от доста време по площадките, тъй като рано проходи. За мен всички изброени неща са в реда на нещата. Отива, закача се, но ако видя, че баткото и каката им пречи или нямат интерес го вземам и си намираме друга занимавка. Чужди играчки го уча да взема, само ако му ги дадат или да връща след като ги разгледа. На съораженията пускаме по-големите, съобразяваме се с тях. Гледм да има дистанция, хем за да не го ударят без да искат, хем да не им влиза в личното пространство твърде остро.
Не сме имали проблеми като цяло или аз не ги възприемам като такива.
В момента например добре играе с един 3 годишен батко, който преди седмица изтръпваше, че бебето ще му вземе количката, сега вече му я дава сам. Grinning

# 2
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
1. Ти се занимаваш с нея - копаеш дупки в пясъка, правиш кулички от пясък и т.н

2. Намираш майки с деца на възраст около тази на дъщеря ти и се уговаряте да се видите, като децата си играят.

На толкова малко дете всъщност не му трябват други деца, те още не могат да играят заедно, по-скоро едно до друго.

# 3
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 842
1. Ти се занимаваш с нея - копаеш дупки в пясъка, правиш кулички от пясък и т.н

2. Намираш майки с деца на възраст около тази на дъщеря ти и се уговаряте да се видите, като децата си играят.

На толкова малко дете всъщност не му трябват други деца, те още не могат да играят заедно, по-скоро едно до друго.

+10

Много добри съвети.

# 4
  • Мнения: X
Здравейте. За съжаление децата до около 7-8 годишна възраст не разбират какво е бебе. Дори когато имат по-малко братче или сестриче го отбягват и се дразнят да им пипат играчките. Самите те не са дорасли за идеята да пазят себе си и по-малките. Трябва самата вие да я пазите от по-големите деца. Същото е и с по-агресивните връстници- те не разбират, че с поведението си нараняват околните. Със сигурност ще се социализира като започне да посещава ясла или градина, но на този етап е още трудно.

# 5
  • Мнения: 30 802
Koгато децата ми бяха под 2г., аз ги пазех и тях ги понамачкваха. Да, навън се срещат с всякакви деца. На 12-18 месеца са крехки ангелчета. След известно време стават вече по-едри, бързи и ужасни четиригодишни. И не можеш да ги контролираш на всяка крачка. Нито да им спреш крещенето.

Днес четиригодишната ми дъщеричка разгони с пръчка две годиначета, че я дразнеха, от друго си открадна бисквита и изобщо потънах в земята от срам, ама това е положението. Всеки по реда си изгражда усещане за граници и йерархия.

Всъщност петгодишната ми е по-толерантна към малките, щото е израснала с малка сестричка, но малката сестричка не се кефи на по-малките.

Ако смятате, че детето е застрашено, намерете по-спокойна площадка. И да, децата също са хора и имат граници, за тях дете на годинка и 3 месеца е просто дете, което ги дразни. Децата не са ангели. Всъщност сама ще го разберете, още малко време ще мине.

# 6
  • Мнения: 574
Бебетата дразнят и пречат на по-големите деца, съвсем нормално е.

# 7
  • Мнения: 46 434
Площадката е огледало на живота. Има място за всички, но всеки трябва да се научи как да намери своето. Колко успешно ще се справи, зависи и от възпитанието, което ще му дадат родителите. И не забравяйте, че не може всички да са лидери, там нещата опират до характер.
Да не те плаша, но после идват градина и училище, там не е по-лесно, а и няма да си зад гърба ѝ Bowtie

Моето дете израсна на площадка с около 20 деца на възраст от 0 до 7 г. Това, че общуваше по цял ден с различни характери и възрасти ѝ помогна много напред (на 15 е вече). Така че разнообразието при вас по-скоро ще помогне, отколкото навреди, не се притеснявай.

Здравейте. За съжаление децата до около 7-8 годишна възраст не разбират какво е бебе.
Само те ли? Преди да родя на гости ни дойде детенце на около година. Започна да къса едно цвете, майка му няколко пъти ходеше да го премести и му обясняваше, че не трябва, а аз си мислех, боже, какво невъзпитано дете, не чува ли какво му се говори Laughing

# 8
  • Мнения: X
О, разбира се- и аз до преди децата имах много добри на теория методи за възпание, но после двамата ме научиха, че аз изобщо не пея в хора 🤣

# 9
  • Мнения: 7 775
Моята дъщеря на 1г6м си има приятелче на 4 години. Играят си страхотно. Той я учи как да минава по мостчетата на катерушките, подава й ръка, гали я, учи я да прави формички в пясъчника, пързалян се, люлеят се, забавляват се много. Но така го е възпитала майка му. Грижовен е и мил, за него тя е малката му сладурана. Онзи ден едно също 3-4 годишно се опита да я удари с колелото си. Без дори да се е приближавала до него. Защото аз му направих забележка да не хвърля стърготини по пързалката. Наложи се и с майка му да говоря, прекъснах й чистенето на лака на най-отдалечената пейка, за за обърне внимание на сина си. И детето агресира срещу моето дете. Та, напълно съм съгласна за възпитанието, което дават родителите. С връстниците й - рано или късно се стига до дърпането на играчките им. Аз лично не нося играчки на площадката, те са за вътре, навън искам да тича, катери, пързаля и т.н., но до момента щерка ми е по-доминантна в отношенията и в крайна сметка я взимам и отнасям, когато се тръшне,че въпросната играчка ще е нейна. Аз забелязвам всъщност, че повечето родители си дърпат директно децата (като са по-малки) и не ги оставят да комуникират сами, което ми е необяснимо, но те си знаят. Едно е да модерираш комуникацията, ама да го дърпаш настрани, все още ми е чудно. Ще свикна сигурно.

# 10
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 842
Комуникация между бебе на 1 и 3-4 годишно е интересно мероприятие, дори когато са братче и сестриче Grinning
Не мисля, че зависи от възпитанието и всички деца,на които не им се занимава с бебета, са невъзпитани. Grinning
На площадката има супер мил и възпитан малък господин, който редовно си измисля игри с някое другарче. Онзи ден готвеха супа от клечки и камъни и обясниха на моето едногодишно как не може да ходи там, защото супата пари Grinning Еми след това беше моята роля да дръпна едногодишното да не им разваля играта и "супата" и толкоз Grinning

# 11
  • Мнения: 2 721
Просто спрях да ходя на претъпкани площадки и в пикови часове . Качваме се на колата и отиваме на някоя хубава голяма площадка в съседен квартал , където няма никой или почти никой. Така играе , бяга , пързаля се на спокойствие.
5 дни от седмицата е на градина  с децата, затова гледаме тези 2 дни да ги прекарам спокойно и без изнервящи ситуации.
Беше на 1година и половина когато 7-8годишно дете прибяга до него с въже за скачане и на синът ми му се уви около краката.. Добре, че бях до него за да го хвана точно преди да падне. Толкова силно се уви въжето , че не ми се мисли удара в земята колко щеше да бъде силен.. След няколко дни пак по-голямо дете около 5-6г скочи на гърба му в момента в който се пусна по пързалката.. Никога не съм искала някой да се съобразява с нас ,когато беше толкова малък, но това неглижиране от родителите ме дразнеше страшно много и не си мълчах. Никога не е удрял друго дете, даже напротив, когато някое се удари отива и го прегръща или целува удареното.
Възпитанието и добрия пример се дават вкъщи и агресивните деца не са се родили такива.. Така са научени и това показват и навън сред другите, без значение дали са на 1,3,5,10години..

# 12
  • Мнения: 39
Комуникация между бебе на 1 и 3-4 годишно е интересно мероприятие, дори когато са братче и сестриче Grinning
Не мисля, че зависи от възпитанието и всички деца,на които не им се занимава с бебета, са невъзпитани. Grinning
На площадката има супер мил и възпитан малък господин, който редовно си измисля игри с някое другарче. Онзи ден готвеха супа от клечки и камъни и обясниха на моето едногодишно как не може да ходи там, защото супата пари Grinning Еми след това беше моята роля да дръпна едногодишното да не им разваля играта и "супата" и толкоз Grinning

Едно е да не обръщаш внимание на бебето , защото не ти се занимава с него , съвсем друго да агресираш срещу него по-някакъв начин и според мен е въпрос на възпитание . Онзи ден едно момченце малко  , по голямо от нея я дръпна за ръкава . Майка му стана и му каза , че така не се прави и е малка и след това то я бутна при което тя се олюля и аз успях да я хвана да не падне. Майката продължи да обяснява със спокоен и равен тон без друга реакция. Нашата девойка вече разбра , че става нещо нередно и тръгна към мен с вдигнати нагоре ръце да я хвана. Не казвам , че момченцето разбира и го е направило нарочно, може би не си усеща силата и се заиграва , но сякаш майката не беше достатъчно рязка, можеше поне да го дръпне от нея след като видя че  бута , а не просто да му обясни.

# 13
  • Мнения: 11 558
Трябвало е да го набие, най малко.

# 14
  • Мнения: 3 439
Дъщеря ми е на същата възраст. Моята тактика е да общувам с децата, когато има досег с тях. Така създавам доверие.  Всички деца ме познават, съответно познават и нея. НО за целта аз съм им научила имената, всички подробности, които са споделяли с мен, отговарям на въпросите им и винаги ме поздравяват, а аз им се усмихвам. Така съм създала една добра основа и за детето ми, но го правя безкористно, прави ми кеф. Искам да се потопя в средата им, да знам как мислят, какво ги вълнува, радва и тревожи и ако мога да помагам. Например някое дете ново непознато започва да й говори. Аз казвам на дъщеря ми да поздрави детенцето. И пускам бъзик, че съм забравила, че все още не може да говори. Извинявам се ако неволно бутне, настъпи или закачи дете като му обяснявам, че е бебе и го е направила без да иска, защото тепърва се учи да ходи и не може да контролира движенията си. На нея обяснявам какво е направила и че, не е хубаво, защото някой го е заболяло. Може да дам пример и за самото усещане на болка как нея я е заболяло, когато си е притиснала пръстчетата да речем. Обяснения за всичко и винаги правя, защото разбират, а и трупат речников запас. Другото, което правя - винаги нося поне една две играчки за размяна. Предлагаш алтернатива, не просто казваш "Не!". Учиш да споделя, да гали децата и винаги си до нея, защото никой не е длъжен да пази децата ни - това е наша работа Simple Smile Изпитвах ужас и яд в началото, после започнах да общувам. Има и такива деца, които тенденциозно се отнасят лошо и ги избягвам. Но като цяло децата са добри, мили и жадни за внимание, как да не ги обичаш Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт