Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образование. Училищен спамо-чат. Тема №8

Избутайте по живо по здраво до шести клас, а дотогава и ти може да си на друг акъл и вече да не ти е достатъчна професионална гимназия. И без това вече подготовката за кандидатстването започва от шести клас, та ще имате време да си избистрите посоката, която най-вероятно ще бъде "дай да видим оценките, пък нататък ще видим".

И моето е в трети клас
Имам обаче и едно, което завърши и покрай този ми опит не искам хич да гледам ДУ, поне докато финансово ми е възможно.

Къде учите?

И аз благодаря за темата, Фран!
Русалка, много ще се радваме на още рими.

И аз си мисля, че ако районирането се спазва стриктно, скоро ще се поразместят "елитните" училища. Но ще видим. Те толкова промени правят, че не се знае какво могат да измислят утре.

Нико, ако питаш мен, в Образователни технологии е дъщеря ми.
Синът ми учи и в 119, и в 18 след това и още ме е яд, че не го натиснах поне последните две години в гимназията да го преместя и него в ОТ. Той се подготвяше по химия и биология изцяло извън училище, двойна работа.
Заинати се за японския обаче и така.

Нямам мнение за 119-то. Като му гледам резултатите би трябвало да е доста прилично.

Много се изкушавам да ви покажа рими от един истински майстор на перото, Асен Разцветников. И понеже темата е все пак за образованието, дали изобщо съвременните деца са го чували?! Май никак не е включен в програмата. А пък е ценно. Хи хи, особено за феновете на АК - до какво води мързелът, а пък АК е точно против мързела, стреми се да формира, нали, отношение към живота и нещата, че човек трябва да работи, и върху себе си, и за това, да станат нещата по-добри. Важното е усилието, стремежа, не на всеки му се удава да постигне топ-резултати, но стремежа към усъвършенстване е водещ.
И в тази връзка си спомням едно интервю с Доли Партън, когато повечето от вас не са били родени или са ходели прави под масата - питаха я как е успяла.
И тя каза -  нескопосен превод на български ви давам - "никога не съм се спирала да се опитвам, и никога не се опитах да се спра".

Това е нещото, което ценя в американския подход- ама той и американския подход се е променил от годините, в които му бях върл фен. Дори тогава писах стихотворение, когато презибраха Рейгън за втори мандат. Но имаме и български автори, които, без да са помирисвали САЩ, са написали гениални творби по въпроса. Например Асен Разцветников. Сигурно доста от вас са го чели, но не вреди да си го припомним, затова го давам, хем е в рими, хем направено като проза, истински шедьовър:
----------------------------
Край речица на полянка Мързелан и Мързеланка си живели във къщурка, ниска като костенурка. Ала дъжд ли се извий — къщичката ще ги скрий, зимна буря ли завей — в къщи ален огън грей.

Имали си те козица, с бяла пухкава брадица и на кривите рогчета с две пиринчени звънчета. Крехко в трема тя врещяла, с ясен звън ги веселяла и ги хранела с попара, щом тревицата покара.

Късно сутрин Мързелан дръпвал вехтия юрган и побутвал Мързеланка:

— Ставай, пиле, стига нанка!

Но невястата кротува и се прави, че не чува.

— Ставай мари, Мързелано!

— Луд ли си бре — толкоз рано!

Най-подире къмто пладне те надигали се гладни и си хапвали попара във гаванката си стара. После с въже във ръката той отивал във гората и събраните дърва сам отнасял във града. А невяста Мързеланка тежко сядала на сянка — с почнатата от неделя чужда прежда и къделя.

Тъй минавали се дните, тъй живели те честити.

Но — случило се веднъж, че козицата им бяла, що свободно си пасяла в къра там нашир и длъж, се объркала в тъмата и изчезнала в гората.

— Бре, къде ли е ваджишка! — рекла булката с въздишка. — Потърси я, Мързелане!

— Нищо няма да й стане! Ти ще видиш, че самичка ще си дойде таз козичка.

— Ще й видиш веч рогата на полянката в гората.

— Я недей ми дига врява! — кипнал Мързелан тогава. — Щом ти трябва — прав ти път! Хе полето, хе лесът!

— Брава, тъй, ами че как! Аз ще тръгна в тоя мрак да лудея по гората, ти пък скрий си тук главата и очаквай под юргана за попарата зарана!

И разсърдени тогаз, легнали си те завчас и сънували насън, че се гонят с меден звън две стада кози навън.

А в далечен пущинак, де не стъпва кози крак, Вълчо срещнал сам-самичка просълзената козичка, па любезно се засмял и завчас си я изял.

Дигнали се пак по пладне нашите ленивци гладни. Но не яли веч попара във гаванката си стара.

— Ех — въздъхнал примирен Мързелан след някой ден, — като имаме къщурка, въженце и пъстра хурка, криво-ляво щем прекара на света и без попара!

И занизали се дните, вечерите и нощите. И семейството лениво заживяло пак щастливо.

Но веднъж над божи свят рукнал едър дъжд и град: изпочукал класовете, с меч пронизал листовцете — и на къщицата крива счупил керемидка сива.

— Слушай, мъжо Мързелане, няма то така да стане — рекла грижната съпруга, — трябва да поставиш друга! На̀ — отново падна капка на съдраната ти шапка!

— Не — съпругът й отвръща, — грижата за всяка къща на стопанката се пада! Я скочи ти като млада и догде те зърна аз, всичко поправи завчас!

— Бооже — рекла Мързеланка, — станала съм вече сянка! Делник-празник, сряда, петък шетай пусти женски шетък — а сега за Мързелана и зидарка пък да стана!

Никой труд си не направил и вредата не поправил. А дъждовната вода текла, текла за беда. Гнили ден из ден гредите и рушили се стените. И когато над света долетяла есента и един намръщен ден ревнал вятърът студен, в миг къщурката прогнила до основи се срутила.

Изпод купището жалко се измъкнал подир малко, цял във прах и пот облян, злополучни Мързелан. А с оскубана глава изпълзяла след това и нещастната стопанка — пъргавица Мързеланка. И приседнали тогава те на жълтата морава, поспогледнали се криво, па заплакали горчиво, че си нямат ни козица със рогчета и брадица, нито въже, нито хурка, ни пък нисичка къщурка.

Автор: Асен Разцветников

Точно това е, Нико, че резултатите не означават нищо (за мен).
Язък им за резултатите, след като директор и цяло училище не можаха да се справят с трима калпазани в класа и децата не можеха да учат качествено заради шума и разходките в час.
А успехите ни там на матурите бяха резултат на ходене на курсове извън училище.

Благодаря, Фран!
Предпочитам Фенси и Съмър да се дърлят, отколкото парвенющината с районите на 20 и Дрита.
Не виждам впрочем предимствата нито на 20, нито на 22, нито на 222. Изобщо училища с цифри са малко хм, безинтересни за мен.

Хубаво АК е срещу мързела, ама и там трябва да има мярка. Твърде американско, така да го кажа, ми се вижда това "дай най-доброто от себе си". Е, не може най-доброто от себе си! Ако винаги дава най-доброто, има голяма вероятност да се бърнаутне. Повечето младежи по най-желаните гимназии са достатъчно отговорни и със сигурност ги мързи по-малко, отколкото по други училища, иначе нямаше да оцелеят четири години. Хайде да им оставим и малко пространство да са пубери, а не подобие на отговорни възрастни. Възрастните ги мързи, не можете да си представите колко ги мързи, как се оправдават като 3-годишни, как се крият и обвиняват другите, а ние тук да искаме от 15-16-годишни да са ужасно отговорни. А кога ще бъдат пубери, кога ще избягат от час почти безнаказано, като станат на 40 ли? Или вместо на 30 да правят семейство изведнъж ги чалне да правят простотии, защото не са ги правили като пубери? Не може все на килимчето и да наваксват, както го описва Ежко заради едно бягство от час или все да бъдат ангажирани в някакви извънкласни форми, сакън да не започнат да мислят по по-различен начин от корпоративния! Наистина, от това, което навремето попроучих за Ак имах чувството, че това не е гимназия, а корпоративна единица, а гимназистите не са ученици, а служители, които много трбява да внимават в картинката. Човек трябва да го помързява понякога, ако не иска да сдуха.

Нали стана традиция да пускаме стихчета във всяка нова тема, изкушавам се да ви споделя какво бях написал на 16 годишна възраст, в разгара на студената война, когато преизбраха Рейгън за втори мандат. Бил съм винаги фен на демокрацията и свободата, на които тогава САЩ беше лице. Имах невероятен късмет, че тези ми съученици, които бяха виждали стихотворението - а те бяха поне половината от класа - не ме изпяха, че не знам какво щеше да стане. Поне от комсомола щяха да ме изключат със сигурност, а през 1984г. изключени от комсомола елементи нямаха никакъв шанс за висше. Та винаги съм мислел така, както е в стихотворението, дори когато това беше забранено и опасно. Стихотворението е наивно, с младежки апломб, ама тогава бях на 16 все пак. Белким авторско е. А ако искате, изтрийте го де. Хихи, един съученик ми каза, че ако съм го прател в Белия дом, щели да ми подарят Кадилак. Чунким някой в Америка би обърнал внимание на стихотворение на български:) ама хора, 1984 година беше тогава, все пак:))) Ето ви го, ама да не ми се смеете много, щото бях в 10-ти клас де, не че и сега ми е повече акъла:) Ама трябваше си смелост тогава да го напишеш това.

Ура, да живей! Радост и слава!
Мистър Рейгън президент остава!
Америка е демократична държава,
желанията на народа уважава -
народът избира сам за президент
най-добрия в настоящия момент -
човек, който е умен, да управлява знай
страната, която днес е земен рай,
и мъдра, изгодна политика да води,
и да подпомага по-бедните народи,
но твърдо да се бори срещу врага червен,
за да не мисли, че негов е утрешния ден -
чудовище червено, раззинало уста,
то иска да погълне, да завладей света,
и вредом да настъпят порядките ужасни,
прикрити зад идеи и лозунги прекрасни,
както е във източния лагер сега.
Затуй мистър Рейгън се бори със врага,
и гледа същевременно и  своя си народ -
и всеки в САЩ живее все по-добър живот,
все повече пари, коли, храна обилна -
Америка цъфти, Америка е силна!
И всеки иска там да отиде да живее,
и всеки да е там, завижда и копнее!
Затуй му казвам аз във тоз велик момент -
честито и наслука, мистър Президент!

1984
автор - бай ви Мецан, тогава още малко мече:)


П.С ами за компютри тогава не съм писал, щото едвам бяхме виждали Правец и нямахме идея какво могат компютрите;) затова бях писал за пари, коли, храна, ми при соца - това си беше дефицит, сякаш в някакъв друг живот съм го писал, де:)
Фран, ако искаш, затрий го - с най-добри чувства, няма изобщо да се сърдя. От минала епоха си е. И това - "народът избира сам за президент", беше неразбираемо за нас, ние тук си преизбирахме бай Тошо и не можехме да си представим, че има друго, така че и това беше нещо нечувано все пак...сега никой няма да ми разбере мотивите тогавашни ;-D
Иначе си е забавно, на 16 години, Боже, Боже....кога мина това време...

Евала Мецане!!!!

Хахаха, Мецане, цАлуФки

На въпрос “Къде учи едикойси”, моята вика “Не знам, някъде из цифрите”. По принцип щом можеш да учиш някъде си защото живееш едикъдеси наоколо, всякакъв подбор е изключен.

И нейната тайфа си бягат редовно, по ден-два в месеца, ама както си трябва, с бележки.

ПП Попеа, немой го хвали Нико, той чудесно се справя сам.

Опа, Мецане, браво бе, да не си слушал Свободна Европа или да си бил в чужбина 84-та година. Щото мен тогава само бридж ме интересуваше, хич не бих се сетил за американския президент.

Мамин златен сладък Мецан!
Специално те поздравявам с това любимо видео ( подозирам, че го знаете):
https://youtu.be/E_0119wCTZs