Писане на домашни. До кой момент помагате?

Аз съм с две ръце за помагането по материала, наложително де да се побутват и организационно, но всеки възрастен много добре усеща къде е границата на самостоятелността. Пети клас е изпитание за всички.

При нас класната първо пише на дъската какво е домашното .
Някои деца снимат с телефоните си.
Който не носи телефон си го записва в тефтерчето.
После класната публикува домашното във фб групата на класа.
Там го виждат и учителките от занималнята.
И всеки родител може да види.

За разказвателните предмети-ако детето е свикнало да чете,тогава има и по-богат речник и му е по-лесно да разказва.Както и да напише преразказ.
За математиката-повече упражнения ,ако има затруднения трябва да се помага.

Моята дъщеря е в 4-ти клас и все още е на занималня, но при тях занималнята е задължителна. Домашните през уикендите си ги пише сама, но за разказвателните предмети чака на мен - да й кажа кое да научи, да й разкажа и прочие и се опасявам, че й е твърде удобно така. Аз лично с нетърпение чакам да започне да се прибира на обяд и да започне сама да отговаря за подготовката си за утрешния учебен ден.

Орхид, трябва да ги научим на техника на отсяване на важното от неважното, те трудно сами се сещат, много възрастни така и не го научават цял живот. Учим ги известно време, най-често в четвърти и началото на пети клас и после се оправят сами. Също и за разказването допълнително - полезно е за тях, няма откъде да им дойде по магичен път в главите. В началните класове и в началото на пети клас бях като правописен, фразеологичен и тълковен речник и уикипедия едновременно, защото дори да ги пратя да търсят в гугъл, толкова много информация щеше да им излезе, че да се изгубят. Няма как да натрупат всичко самостоятелно, ние трябва да им помагаме, което не означава, че не се научават на самоорганизация.

Дъщеря ми е 5 клас. Имат занималня в училище, от 14-16ч. Всяка вечер има за дописване. Успява в занималнята да напише нещо, но са сборна група от няколко класа. Карам я да е по-организирана и да пише в занималнята по по-трудните предмети - математика и български. Вечер пишем на два етапа - докато приготвям вечерята приходящо помагам, после вечеряме и давам 1ч почивка и след това продължаваме. Най-често пишем по английски и чете уроците по география, история и чп и пишем домашни по тях. Понякога пишем до 22.30, понякога до 23.30. Два пъти в седмицата ходи на народни танци и времето съвсем не достига. Ще помагам докато има нужда. Ползвам частен учител по математика за индивидуална помощ /много й е трудно/ в събота, двоен час. Аз мога да решавам задачите и да помагам, но съм по-нервна и нямам търпението, което се изисква да повтаряш и потретваш. Неделя е свободен откъм учебен процес. Все пак главата трябва да си почива

При всяко дете си е различно. Моят син е 7-ми клас. А това е най-важния клас. За мен това е границата за помощ. След това в гимназията вече трябва да се оправят сами. Аз лично помагам само по определени предмети - история и география. Много са му трудни и тежки тези два предмета, затова помагам. По физика и химия помогнах само с първите 1 - 2 урока, за да схване за какво иде реч - сега вече сам си се оправя, а аз само изпитвам. Ако има някакъв въпрос ме пита, аз обяснявам и продължава. Учи за около 15 минути. По БЕЛ само следя как вървят нещата - ако има въпроси разбира се помагам. Математиката и английския са му е песен - там изобщо не се занимавам. С домашните от курсовете по БЕЛ и математика изобщо не се занимавам. Само проверявам дали са написани достатъчно четливо, за да не му ги върнат заради грознописа му. Нямам търпение да мине този ужасен 7-ми клас и от там нататък да се оправя.

А относно 5-ти клас - ами този клас си е истинско предизвикателство за децата и определено мисля, че е добре родителя да им подаде ръка, ако нещо някъде не им е ясно. Защото във всеки следващ клас се надгражда и, ако нещо не е научено добре, в следващите класове става още по-трудно. Не виждам нищо лошо, ако детето иска да попита нещо, да може да го направи и да има кой да му го обясни на разбираем език. Че учебниците уж трябваше да са написани на такъв език, ама ей на - не са.

До средата на 5 клас наглеждах,следях, отговарях на въпроси и изисквах. Втория срок той се опъна да е сам. И в 6 клас сам. И изведнъж в 7 се оказа, че има пропуски, въпреки отличните и тук там много добри оценки. И сега сам видя зора и ме търси с въпроси или да изпитвам по нещо. Наваксва пропуски. Та зависи от детето, но смятам, че надзор какво знае и какво не, е нужен. И помощ когато трябва.

Според мен,колкото по-рано се оставят децата самостоятелно(не става дума за 1 или 2 клас, а нагоре) ,толкова по-добре. Така свиват с "големите" домашни и със Самотоятелността. Мен ме оставиха сама да се справям още в 3ти клас ,но когато виждаха,че не разбирам ми обръщаха внимание и сядаха с мен. Изключително важно е децата да са наясно,че мама и тати няма да им пишат ежедневно домашните, а да свикват сами

Честно казано ще помагаме докато има нужда! Деца са ни..... До шести клас плътно следях домашните, понякога препитвах по разказвателните за другия ден, решавахме с моя помощ задачи по математика, проверявах преразказите за правописни грешки.
В гимназията също съм помагала, баба ни също, не разбираше химията, трудна ѝ беше и биологията. Но успя да научи добре и двата предмета, макар и с повече усилия! Вече сме студенти, не помагам хич. Защото моята майка писа есе за Сенека в първи курс като бях студентка. Вкъщи всички са свикнали, че се учи много, цялата рода са отличници.... макар след години да нямаме особена полза от това!

Как така сте студенти, а детето ви е минало 6-и клас?

Същите петокласни драми и у нас.
Сега отчитам негативите от занималнята до четвърти клас.
До онзи ден помагах в писането на домашните, но в един момент се усетих, че като се върна от работа / изморена и изнервена /, детето ме чака "да ме пита" за някои задачи или нещо по БЕЛ. Е, ама от ден на ден въпросите стават все повече, а елементарни неща са написани грешно, сякаш да се отбие номера. Нали мама вечерта ще ги провери? За какво да се напъва детето, като ще му посоча грешките... А досега не е правило така. В понеделник пише домашни за сряда, без да е написало тези за вторник. Или учи по предмет, който е за четвъртък. Обяснявам каква е системата на учене, но ефект няма. Не знам какво му става на това дете и дали няма нужда от лекарска помощ.
Обясних му, че вече няма да помагам за уроци или домашни. Дали е забравило, че има такива, дали са верни или грешни - не ме интересува. Трябва да свикне да се оправя. Само. И да си носи последствията от това.
От началото на годината досега стигнахме до етапа аз да питам дали си е прибрало еди - кой си учебник или тетрадка. И всеки ден по нещо е забравило. Понякога се обръща към мен и ме укорява, че не съм го подсетила.
Резултата от моята "помощ"  са вече две четворки, две петици, на фона на другите шестици.
Най - вероятно ниските оценки ще продължат да се увеличават, но ще поема риска. Очевидно, че правя мечешка услуга на детето си.
Между другото, родителите на отличниците в класа му, дори не знаят какви домашни имат децата им.
И малко встрани от темата и не съвсем: може ли някой да ми обясни идеята на метода с почерпката в сладкарница при ниска оценка?

Ами този метод е за случайна ниска оценка при можеща и амбициозно дете. Един вид успокоение. Детето така и така преживява ниската оценка като провал, като край на света. Разочаровано е от себе си и преживява, че разочарова и родителите си. Така родителят показва на детето, че то е по-важното от оценката, че на всеки може да се случи по ред причини и не е толкова страшно, разсейва го от негативните мисли...

Не мога да го схвана този метод с почерпката аз!
Може би е за родители, които по принцип се карат за лоши оценки.

Вкъщи никога не съм се карала за оценки.
Просто обяснявам, че лошата оценка не е краят на света и означава, че ученето не е било достатъчно и трябва да се наблегне повече.
А в училище има деца, които и сега в пети клас продължават да реват със сълзи при лоша оценка. Предполагам, че се страхуват да не им се карат вкъщи.

Миналата година, когато все още продължавах да взимам дъщеря ми от училище, на няколко пъти се е случвало нейни "приятелки" да ме посрещнат с думите "пък Симона днес има четворка по еди какво си". И оставаха видимо шокирани като им отговорех с "Добре". Те явно си представяха, че някакви драми трябва да последват.

anra, подобно е положението и при нас.
От миналата година учи сама, уж с цел да свикне да се подготвя. И беше свикнала. Но явно наистина им е труден прехода в пети клас, защото от началото на годината не успява да се организира, остава за вечерта недописани домашни, пише се до 21ч. А сутрин ставаме в 6:20. След като в продължение на седмици обяснявах, че настоявам домашните да са написани до края на моя работен ден, най-сетне дъщеря ми започна да се организира. Мисля, че и на нея й дотегна да се занимаваме вечер и вече се опитва да е по-бърза.

Факт е, че масово отказват да пишат сами. Винаги ще се намери нещо по-интересно от домашните и уроците. Царе са на отлагането.

Докато му висите на главата, то смята, че писането на домашни е по-важно за вас, отколкото за него. Не е във ваш интерес да се затвърждават подобни нагласи. Дойде ли време за оспорване на родителския авторитет, най-лесно му е да ви парира със занемаряване на ученето.   

В 8 клас още помагам... Но вече ме търси главно преди контролна/класна да обясня нещо конкретно или да го препитам по даден план за преговор... Изпитвам и думи по език.
Решаваме и задачи по м-ка и физика. На мен ми кеф