Къща на село

А,споко,вчера същия сценарий,но във фамилията,те в това село не щяли,миришело им по пътя...дрън,дрън.. продължавам да си гоня мечтата,искам тишина и спокойствие в някой краен селски квартал.

Да де, ама ако къщата не ти задоволява нуждите, няма да е мечта, а кошмар.

Иначе ако е за основно жилище, хубава и широка къща в Белащица е горе-долу колкото голям и хубав апартамент в града. Само че на тоя етап от живота градските екстри (училище на 5 мин. пеша) надделяват. А къщата ще има доста мъки по нея.

Преди 4 години си купихме парцел 1 дка. в село на 10 км.от табелата на Пловдив на Брезовска. Работното ми място е в Кършияка и ми е удобно.За 10-15 минути нормално каране съм на работа и за толкова обратно. Отне ни 1 година  изготвянето на проект и грубия строеж. Грубия строеж приключи към 15 юли, на 15 ноември се нанесохме. Действително нямам малки деца, това лично мен би ме спряло от това приключение:yum:  
Преди да закупим точно в това село парцел, гледахме и в Родопската яка - Марково, Белащица, Брестник, но цените на земята бяха "wow"
Оттогава непрекъснато нещо правим  по къщата, двора, верандата, оградата... Та от тази гледна точка, ако бяхме си купили апартамент в града нямаше да наливаме непрекъснато средства. Но пък и нямаше да имам прекрасни сутрини в които с чаша кафе си наглеждам цветенцата, които съм си засадила, или да си откъсна от  зеленчуците които съм  си сяла сама, нямаше да има красиви топли летни вечери на верандата (между другото сега съм поръчала ветроупорни завеси).
Ако някой ми беше казал преди години, че ще живея на село, щях да се изсмея, но..... никога не казвай "никога", не се знае кога ще ти дойде на главата.
Да пътя е черен, няма асфалт, на септична яма сме, не се знае кога ще направят канализация, в годината три-четири пъти спира тока....  И пак ще добавя но...като се прибирам от работа и си отворя прозорците, не чувам нищо освен песента на птичките, не ми мирише на готвено, което идваше от комшията на долния етаж и то към 22 часа, точно като решиш да си легнеш, или някой си изтупа покривката от хранене барабар с обелките на салама и всичко в нашата тераса. Това от мен, лека вечер.

Това ми е мечтата и на мен, а парцела в регулация ли беше?

Да има и кладенец и не се налагаше да бием сонда.

Luizin  погледни и земеделските земи - не в регулация, но близо до такава.
Преди 2 месеца купихме парцели ца смешни пари - в село от Родопската яка - на 5 км  от Пловдив.
Да, ще почакаме 8-9 месеца за смяна на статут, но ние и не бързаме. Смяната се прави от архитект - около 2-3 лв на кв.м излиза.  Наоколо са само нови, хубави къщи, за разлика от центъра на селото. Няма животни,  няма заядливи баби и дядовци. Планината е над теб, градът под.

следващите купувачи ще са със същата идея докато се окажете в центъра на селото с всичките му екстри.

Руен - цените са още много ниски.

Разбира се, че може. Въпросът е, кой има нерви и ресурс да го направи.

Лошо няма. До тогава ще сме дърти вече и е добре да има население наоколо.
Не вярвам да стане. Ние купихме големи парцели, които ще разделим. Ще мога да си избирам комшиите.
Наоколо са само нови къщи - на пловдвичани, които бягат от града. Нито прасета ще има, нито кокошки.

Благодаря за съвета, мислех,че е по времеемко и по-скъпо смяната на статута,но явно,че зависи от много фактори,както е близостта на парцели в регулация,както е във вашия случай.А проверихте ли някъде,дали няма някакви намерение от страна на властта,към имота,който сте закупили,в смисъл да има план за бъдеща улица или нещо от сорта.

Зависи към каква община сте-малка или голяма.Малките общини с една идея правят нещата по-бързичко (лични наблюдения).Във Варна става бавно.Документите ми стават бързо(към малка община),обаче кадастъра ми видя сметката.

Имотите и сега са парцелирани и има достъп до тях. Единствено при деленето трябва да се предвидят достъпи до всички "парчета", но те се залагат при смяната на статута и се взимат от парцелите.

Диво зайче, кое е това село, ако не е тайна?

Какво няма да има да не се заричаме. Като гледам как криволичи живота .
Днес бяхме в Пловдив на разходка. Ами не знам за какво цените са високи. Поне 50% , според мен повече от къщите покрай които минахме бяха необитаеми.
Явно пловдивчани мразят града и бягат по селските ниви. В София не е чак така. Пак има необитаеми из центъра, но по моя преценка са около 20%