Не бе, той е в развод и не исла да погледне други жени! Ох, стига глупости. И то пак се видя българската работа, даже в сериала. Ако шефа е готин, ще има един кофти под шеф, който краде пари и прави врътки с тд.
- Публикувана: 22 окт. 2019, 15:26 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2022, 17:52 ч.
Шефове гадняри
Такива буламачи не гледам.
Иначе розовите очила никога няма да сваля, нито ще позволя на някого да го направи.
Колкото и да е гаден живота, все пак е хубав
Забелязвам, че масово хора, които не са имали кой знае какви сериозни проблеми и изпитания в живота, обичат да драматизират, да плюят и злобеят. А пък тези, за съжаление като мен, на които животът им представя от най-големите си гадости и то накуп, винаги го оценяват и виждат положителната страна. Вземете един онкоболен, сравнен с клинично здрав човек. Онкоболните, когато са в ремисия, а и докато се борят са едни от най-позитивните и усмихнати хора, които съм виждала, докато останалите са с намръщени, гадни, изкривени физиономии. Интересна концепция.
Хубаво е да оценявате и да се наслаждавате на живота, момичета. По-малко злоба, плюене, скубане на коси и повече усмивки. Доста е кратък и изчезва, докато се усетим Аз приключвам с темата, защото нещо взехте да ме напрягате с настървението си да ми докажете колко ви е тежко положението и колко ви е труден живота
Иначе розовите очила никога няма да сваля, нито ще позволя на някого да го направи.
Колкото и да е гаден живота, все пак е хубав
Забелязвам, че масово хора, които не са имали кой знае какви сериозни проблеми и изпитания в живота, обичат да драматизират, да плюят и злобеят. А пък тези, за съжаление като мен, на които животът им представя от най-големите си гадости и то накуп, винаги го оценяват и виждат положителната страна. Вземете един онкоболен, сравнен с клинично здрав човек. Онкоболните, когато са в ремисия, а и докато се борят са едни от най-позитивните и усмихнати хора, които съм виждала, докато останалите са с намръщени, гадни, изкривени физиономии. Интересна концепция.
Хубаво е да оценявате и да се наслаждавате на живота, момичета. По-малко злоба, плюене, скубане на коси и повече усмивки. Доста е кратък и изчезва, докато се усетим
Аз приключвам с темата, защото нещо взехте да ме напрягате с настървението си да ми докажете колко ви е тежко положението и колко ви е труден живота 
КPP, като си такава елегантна манипулаторка, защо никой не те харесва в твоите "бизнес среди"? И като видя това, започна рязко да тропаш с краче. Иска ти се да си лайкабъл, но не си. Макар че имаш доста хубава по мои критерии външност. Наблегни на коректното отношение, а не на прозиращата арогантност и може да нямаш нужда от манипулации.
Позволявам си да пиша конкретно към теб, тъй като за днес си втората,която завърта цяла тема около себе си.
Позволявам си да пиша конкретно към теб, тъй като за днес си втората,която завърта цяла тема около себе си.
Момичета, как е редно да постъпи служител в следната ситуация:
Отдел с двама служители и един пряк ръководител. Прекият ръководител има лични отношения/симпатии към единия служител и постоянно омаловажава приносите на другия служител - постояно заяждане, видимо недоволство когато му предаваш свършената работа/отчети и тн./, постоянно търсене на грешки - "това не е вярно, това са глупости, вземи се научи как се прави най-после, викни колежката ти (другия служител в отдела) да ти помогне, тя знае как и т.н." ВСЕКИДНЕВНО. А всъщност нещата/отчетите са направени по негов образец, с негови думи, които е дал например миналата седмица. Двамата служителя се занимават с коренно различни дейности - маркетинг и деловодство.... Всеки ден прекия реъководител и служителя от отдел деловодство обядват заедно и дори не се опитват да приобщят другия служител. За капак, прекият ръководител взима със себе си служителя от отдел деловодство, при среща с фирма, с която се занимава служителя от отдел маркетинг....
Трябва ли пренебрегнатия служител да напусне или да говори с работодателя /не прекия ръководител/? Какво е редно да се направи в тази ситуация?
Извинявам се, че се намесих в тази тема, но не исках да създавам нова.
Отдел с двама служители и един пряк ръководител. Прекият ръководител има лични отношения/симпатии към единия служител и постоянно омаловажава приносите на другия служител - постояно заяждане, видимо недоволство когато му предаваш свършената работа/отчети и тн./, постоянно търсене на грешки - "това не е вярно, това са глупости, вземи се научи как се прави най-после, викни колежката ти (другия служител в отдела) да ти помогне, тя знае как и т.н." ВСЕКИДНЕВНО. А всъщност нещата/отчетите са направени по негов образец, с негови думи, които е дал например миналата седмица. Двамата служителя се занимават с коренно различни дейности - маркетинг и деловодство.... Всеки ден прекия реъководител и служителя от отдел деловодство обядват заедно и дори не се опитват да приобщят другия служител. За капак, прекият ръководител взима със себе си служителя от отдел деловодство, при среща с фирма, с която се занимава служителя от отдел маркетинг....
Трябва ли пренебрегнатия служител да напусне или да говори с работодателя /не прекия ръководител/? Какво е редно да се направи в тази ситуация?
Извинявам се, че се намесих в тази тема, но не исках да създавам нова.
Винаги ще има някой, който ще е по-симпатичен на шефа от теб. Ако не ти пречи много в работата, приеми ситуацията. Ако не - напускаш, но няма какво да направиш насила. Не те съветвам да говориш с непрекия шеф, ще се влошат нещата така. А и кой с кого ходи на обяд не би трябвало да е твоя работа.
Според мен също няма смисъл да говориш с прекия ръководител. Няма да те разбере, а дори и да знае за какво говориш, ще се направи на ни чул, ни видял.
Помисли си до колко зависиш от тази работа. Пусни си СВ-та на други места, отиди на няколко интервюта. Не позволявай да ти втълпят, че за нищо не ставаш и не можеш да се справиш. Когато човек е под напрежение и очаква всеки път да му направят забележка, няма как да се получи. В един момент ще започнеш да мислиш повече какво ще каже шефа, от колкото дали реално си направила грешка. Особено, ако искаш да се развиваш това не е мястото. Ако отиваш всеки ден с нежелание, това пак не е мястото.
На работното място прекарваме повече от половината си ден. По пет пъти на седмица. Дори и да правиш грешки, ако се чувстваш неразбрана и потисната, едва ли нещата могат да се променят. Просто всеки всеки човек се чувства добре в определена среда.
Аз бях в абсолютно същото положение и рискувах, за да намеря своята среда и успях. Благодарна съм всеки ден, че дори и след една година реших да взема решението и да си тръгна въпреки многото несигурност след това.
Така, че успех! Дали в маркетинга или в деловодството има много фирми и с различен начин на работа, подход към хората. Търси нещо свежо, ходи по интервюта и ще намериш. Който търси, намира.
Помисли си до колко зависиш от тази работа. Пусни си СВ-та на други места, отиди на няколко интервюта. Не позволявай да ти втълпят, че за нищо не ставаш и не можеш да се справиш. Когато човек е под напрежение и очаква всеки път да му направят забележка, няма как да се получи. В един момент ще започнеш да мислиш повече какво ще каже шефа, от колкото дали реално си направила грешка. Особено, ако искаш да се развиваш това не е мястото. Ако отиваш всеки ден с нежелание, това пак не е мястото.
На работното място прекарваме повече от половината си ден. По пет пъти на седмица. Дори и да правиш грешки, ако се чувстваш неразбрана и потисната, едва ли нещата могат да се променят. Просто всеки всеки човек се чувства добре в определена среда.
Аз бях в абсолютно същото положение и рискувах, за да намеря своята среда и успях. Благодарна съм всеки ден, че дори и след една година реших да взема решението и да си тръгна въпреки многото несигурност след това.
Така, че успех! Дали в маркетинга или в деловодството има много фирми и с различен начин на работа, подход към хората. Търси нещо свежо, ходи по интервюта и ще намериш. Който търси, намира.
Скрит текст:
Според мен също няма смисъл да говориш с прекия ръководител. Няма да те разбере, а дори и да знае за какво говориш, ще се направи на ни чул, ни видял.
Помисли си до колко зависиш от тази работа. Пусни си СВ-та на други места, отиди на няколко интервюта. Не позволявай да ти втълпят, че за нищо не ставаш и не можеш да се справиш. Когато човек е под напрежение и очаква всеки път да му направят забележка, няма как да се получи. В един момент ще започнеш да мислиш повече какво ще каже шефа, от колкото дали реално си направила грешка. Особено, ако искаш да се развиваш това не е мястото. Ако отиваш всеки ден с нежелание, това пак не е мястото.
На работното място прекарваме повече от половината си ден. По пет пъти на седмица. Дори и да правиш грешки, ако се чувстваш неразбрана и потисната, едва ли нещата могат да се променят. Просто всеки всеки човек се чувства добре в определена среда.
Аз бях в абсолютно същото положение и рискувах, за да намеря своята среда и успях. Благодарна съм всеки ден, че дори и след една година реших да взема решението и да си тръгна въпреки многото несигурност след това.
Така, че успех! Дали в маркетинга или в деловодството има много фирми и с различен начин на работа, подход към хората. Търси нещо свежо, ходи по интервюта и ще намериш. Който търси, намира.
Помисли си до колко зависиш от тази работа. Пусни си СВ-та на други места, отиди на няколко интервюта. Не позволявай да ти втълпят, че за нищо не ставаш и не можеш да се справиш. Когато човек е под напрежение и очаква всеки път да му направят забележка, няма как да се получи. В един момент ще започнеш да мислиш повече какво ще каже шефа, от колкото дали реално си направила грешка. Особено, ако искаш да се развиваш това не е мястото. Ако отиваш всеки ден с нежелание, това пак не е мястото.
На работното място прекарваме повече от половината си ден. По пет пъти на седмица. Дори и да правиш грешки, ако се чувстваш неразбрана и потисната, едва ли нещата могат да се променят. Просто всеки всеки човек се чувства добре в определена среда.
Аз бях в абсолютно същото положение и рискувах, за да намеря своята среда и успях. Благодарна съм всеки ден, че дори и след една година реших да взема решението и да си тръгна въпреки многото несигурност след това.
Така, че успех! Дали в маркетинга или в деловодството има много фирми и с различен начин на работа, подход към хората. Търси нещо свежо, ходи по интервюта и ще намериш. Който търси, намира.
Благодаря Ви за съвета! За съжаление в момента съм силно зависима от тази работа
Явно за момента трябва да се примиря със ситуацията.
Скрит текст:
От опит - като те нарочат, особено ако си маркетинг, става много кофти. Ти им даваш отчети, правиш кампании, в крайна сметка повишаваш продажбите, обаче шефа не го вижда. Според него фирмата и търговията си върви и без маркетинг.
В самото начало беше различно, докато въпросната не започна да носи баници, мекици, яхнии и подобни.
rose_m, според мен си се пренастроила и се изнервяш не толкова от техните действия, колкото от самите ти разсъждения. Според мен ако опиташ да погледнеш нещата не толкова черногледо, а въпреки това да се опиташ да им дадеш шанс, ще ти е по-добре. Казваш, че тя носила баници и т.н. - ами носи и ти. Аз например, когато следобеда излизам до магазина, почти винаги се връщам я с кутия бонбони, я с някакви вафлички и ги слагам да хапнат колегите. Такива неща, плюс усмивка и липса на кисели физиономии вършат чудеса и хората ти дават шанс. От личен опит - винаги, когато се държиш добре с някой, в крайна сметка накрая и той започва да се държи добре и с теб.
От къде съдя зза думите си - ами ти веднага си тръгнала с лошо - ще го докладваш на началник, на обяд ходели заедно, пък тя баници носела. Повярвай ми, ако започнеш да се държиш добре с тях и се опитваш да се впишеш (защото за мен в момента си се изолирала) нещата ще се оправят.
В крайна сметка, виновни за собствените си проблеми сме само ние
Ако пък стане много нетърпимо, напускаш и това е.
От къде съдя зза думите си - ами ти веднага си тръгнала с лошо - ще го докладваш на началник, на обяд ходели заедно, пък тя баници носела. Повярвай ми, ако започнеш да се държиш добре с тях и се опитваш да се впишеш (защото за мен в момента си се изолирала) нещата ще се оправят.
В крайна сметка, виновни за собствените си проблеми сме само ние
Ако пък стане много нетърпимо, напускаш и това е.
