Чувствали ли сте се някога като пълни неудачници. Ако сте- пишете ми. Аз непрекъснато се чувствам така и много се депресирам. На 25 години съм и всички около мен отдавна са завършили, работят и осъществяват мечтите си, случват им се хубави неща. А аз седя и колкото и да полягам усилия, съм супер по-зле от връстниците си и в личен и в професионален план. Уча фармация вече 5та година, да не говорим, че записах с година по-късно, защото първата година не ме приеха. Много трудно се справям с материала, едвам си взимам изпитите. Освен това имам и здравословен психичен проблем- натрапливи мисли. Затова пия хапчета, от които надебелях зверски и не приличам на нищо. Хората около мен ме мислят за тъпа и ми се присмиват, имам само една приятелка, с която вече доста ни се разделиха пътищата. Баща ми ме мрази и казва, че за нищо не ставам и дори не желае да ме вижда. Иска от мен само да уча и да отслабна и да съм си намерела най-после мъж ( то да не става насила това).
Потисната съм от това, че не работя, но просто не мога да съвместявам учене с работа като другите.
Не изглеждам добре, никога не съм била хубава за момиче и съм супер нещастна. И да заработя след време, ще си остана една жалка самотница. Това е.