Проблем с оценяването в първи клас

Не е наследствено, да. Но вероятността да поемем модела на родителите ни е по-голяма от тази да го надскочим.

Ако историята е вярна, то учителката е постъпила непрофесионално и неморално. Как ще постъпиш е твое решение.
Обаче! Това, че учителката е там, за да го научи не означава, че само тя трябва да го учи - вкъщи също трябва да работите. Дори да го преместите, вероятно и в друг клас ще има доста деца, които вече ще правят нещата, които в момента твоето дете не е усвоило и тогава ще настане друга драма, защото все ще се намери дете, което да обърне внимание кой знае и кой не знае и тогава? Детето е първо твое и после на учителката и първо родителите имате интерес детето да се справя в училище възможно най-добре. Учители се сменят - за дванайсет години ще смените десетки учители - но неусвоеното остава неусвоено.

Вариант е да го запишеш в частна занималня. Аз нямам възможност да уча с детето вкъщи и това беше моето решение.

Как всъщност се предлага цял ден жената да е на работа, вечер да трябва да си види децата, да се нахранят, оправят за училище и т.н. и в същото време и да учи с дете, което е било вече на училище? Тия съвети как да учим с детето просто не вървят, ако майката работи здраво по цял ден. Аз нямам никакъв капацитет за домашни вечер.

Хора, които не искат да работят с децата си със или без цял ден на работа, пак не го правят. Затова историята с работата не е критично важна, защото повечето родители работят, но тези, които държат да знаят какво се случва и да работят с децата го правят. Винаги са го правили, включително по време на соца. Ако детето има нужда да се учи снещо вкъщи - учи се и точка по въпроса! Да, звучи императивно да го пиша, но това е начинът. То и на занималня да е записано, пак родителят трябва да е в час, защото първо родителят е отговорен и най-много му пука за детето. Учителят си свършва работата и си отива вкъщи - той работи с двайсет деца и не може да отдели достатъчно време за всяко от тях дори в частна занималня. И десет деца да са, имам пряко впечатление какво се случва и дори при най-всеотдайния учител в занималнята, пак не може да огрее.  Дете, което по-трудно усвоява материала има нужда не само от частна занималня, а от занимания вкъщи - задължително в единия почивен ден вкъщи трябва да се работи. Разбирам, че вечер детето е изморено, но тук пак говоря за детето и неговия капацитет, а не дали родителят може или не може и как е изморен от работа. Възрастните хора затова са възрастни, защото могат да се понапънат малко и да отделят половин час поне да погледнат тетрадките и да уточнят някои неща. Проблемът е претовареността на детето и умората, а обикновено децата, които усвояват по-бавно материала са и по-лесно уморяеми, вниманието е по-крехко. Затова трябва да се компенсира вкъщи, дори да е по един час в почивните дни, но да се направи нещо, когато детето е спокойно и наспано. Но пак родителят трябва да е наясно, че трябва да се размърда, а не да очаква учителката в училище и учителката в занималнята да направят всичко.  Зная, че звуча много твърдо, но това е положението в реалността, пък който ще да вярва!

А как родител, който ходи на работа и е единствен родител да работи вечер с преуморено дете и в събота/ неделя, ако има и по-малко дете, което също си иска своето? Лесно е да се каже работете вкъщи. Работим. Да не си мисли някой, че не работим. Ама едно преуморено и нежелаещо да се товари повече дете вместо за 30 минути да напише, пише 90 минути. И училището съвсем опротивява.
А и най-заинтересованият родител рядко е логопед, ресурсен и начален учител. И тогава хем не е достатъчно полезен, хем може да навреди повече отколкото да помогне, а и започват да страдат взаимоотношенията родител-дете. Родителят се превръща в тормозатор.
Ние проблемът си го решихме като допълнително започна работа веднъж седмично със специалист по дислексия. И да, вечер се нервехме по 90 минути докато напишем една страница ченгелчета, с писъци и сълзи. А другото дете (на три години) се научи да седи само в стаята и да слуша рев колко  гадно е училището и колко е лоша мама, която настоява кака да пише... Резултатът - малкият категорично отказва да учи каквото и да било свързано с предучилищната подготовка у дома.

Затова написах, че вечер са изморени, но през почивните дни трябва да се работи, за да има напредък и наваксване. И половин час да е, пак трябва да се работи, иначе детето ще трупа пропуски. Всеки си иска своето, но ако от първи клас се започне с пропуските, и прехвърлянето "учителката трябва да го научи",  какво ще се случи до четвърти? Не е лесно да се каже. На 20 деца едно-две да не се справят или да са доста бавни и да не успяват , учителката може да си го позволи, но един родител може ли да си го позволи? Учителката след четири години ще поеме друг клас, но детето си остава при родителя.

Ние също работим, но сме в час какво става с детето в училище. През работната седмица правим някакви кратки упражнения или донаписва домашно, или подготвяме някакъв текст, който ни е дала учителката за четене (тя дава цяла седмица за подготвяне, та можем по малко, по малко да го гледаме), или просто преди заспиване чете по малко от някаква книга. Уикендът подготвяме по ОС и упражнява я математика, я български.
Ако детето има обучителни проблеми, то няма как да се разчита само на училището, а ако няма, то е хубаво да надгражда колкото може наученото вече в училище.

В първи клас и ние работихме всяка вечер след 19-20 часа по 60-90 минути, за да успеем да донапишем всички домашни, които даваха на детето наравно с предварително научените деца. И в почивните дни, вместо детето да почива пак се налагаше да работим. За сметка на малкото дете, на което нямаше кой да обърне внимание. Защото тази родителско-учетелска амбициозност да се подготвят в детската градина децата с материала за първи клас води до това - претоварване на останалите деца да наваксват. Защото не е нормално дете, което познава буквите и цифрите, знае цветовете и дните от седмицата преди първи клас (т.е изискуемия минимум по МОН) да е в ролята на догонващо още през октомври! Съжалявам, но не е нормално. Срокът за ограмотяване е до края на март. Колкото и да не им харесва на някои родители и учители. Преходът в първи клас от ДГ към училище трябва да е плавен, да се изградят базови умения и знания, да се осмислят нещата, а не да се папагалства. На тържеството за 24 май се оказа, че в класа на дъщеря ми има деца, които не четат по-добре от нея, въпреки, че не са били в ролята на изоставащи в началото и нямат обучителни трудности. Това какво говори? Че се претупват нещата.

А защо да не се подготвя детето, когато се вижда, че е любознателно и иска да се научи.
Каква е идеята - да се хвърлят обвинения срещу учителя, колко е лош, срещу другите, че си подготвят децата и вървят напред или да се помогне на собственото дете, когато се види, че има проблем?
спрете да гледате другите и ги оставете да правят каквото те са си решили за децата си. Гледайте вашите си деца и се опитвайте да им помагате, а не да се чудите кого да наречете виновник.

Учителите ходят по определена програма и разписание, независимо дали повечето деца могат или не могат да чета. Впрочем, доста от децата в градините с читави учители са почти четящи в първи клас. В четвърта група се подготвят какво е сричка и делят на срички, знаят какво е звук и го окриват в началото, края или средата на думата. Доста деца четат често срещани думи като МАСА, МАМА и т.н., защото ги виждат по много пъти. Дори правят звукови модели, което за мен е по-трудното, и поне при "моите" деца първо се научават да четат и после правят звуковия модел. При едно адекватно обучение в ДГ няма папагалстване, освен ако не наричаме папагалстване това, че децата са научили най-често срещаните и лесни думи. Те и в магазина се научават да четат по етикетите. Затова казвам, че при нормален учебен процес в градината в четвърта група доста от децата са получетящи, т.е. достатъчно добре са усвоили структурата на думата и фонологията. По-скоро в училище им трябва още малко побутване и процес на автоматизиране. Проблем им е писането, не толкова четенето.
Съжалявам, но не можеш да поставяш въпроса така - другите били с болни амбиции, затова някои деца страдали, за да догонят. Дори навремето с децата вкъщи се е работело, включително с отличниците. Всеки отговорен учител го знае и казва - за 35 минути час и 25 деца има материал, който по разписание трябва да се вземе и който успял - успял. Който не е успял - довършва вкъщи. Това е още от времето на соца, а който твърди, че не е така, или не знае, или не помни, или послъгва.

Защото първи клас е за ограмотяване, не за друго. Ролята на ДГ е за друго, не за ограмотяване. Хайде да не се бъркат двете институции моля.
И не, няма родител, който да не осигури подкрепа на детето си, когато има проблем. Аз съм филолог, но специалистката по дислексия научи дъщеря ми да срича и чете. Не аз, не учителката в училище. Защо? Защото нито аз съм начален учител, нито специалист по дислексия, нито тя е.
Родител, учител и специалист трябва да работят заедно, не един срещу друг. Авторката също не е специалист, затова и не може да свърши работата на специалиста. Нейната работа е да осигури помощ и да подкрепи детето си.

Е сега затова има занимални, защото е рядкост някоя майка да не работи, или баба, и да се занимава с детето колкото е необходимо. Да, трябва да се следи как се справя там детето, но не е като сам да се бориш. С големия ми син съм писала домашни до полунощ и сме учили, но самото дете беше ученолюбиво и много амбициозно.

Сега с малкия удрям на камък, на мен ми се качва на главата и вика ура. Има 1 милион извинения защо да не направи това или онова. Моите нерви не са за един ден. Затова - на хубава занималня, там няма къде да мръдне и всичко си пише и научава.

Такова ни е образованието и няма много адекватна грижа в училище за децата със СОП или да се обръща специално внимание на децата, които изостават с матеряла. Учителката може да даде насоки за работа у дома, но не може тя само с едно или две деца да работи в клас.
В края на първи клас децата трябва да четат 55-60 думи в минута, някъде там беше норматива. Да знаят да смятат до 20 с преминаване и до 100 кръгли числа. Да правят звуков анализ, да знаят кога се пише ьо и кога йо, в/във, с/със и т.н. което няма много общо само с начално ограмотяване.
Миналата година детето ми говореше за някакви сонорни съгласни, а аз гледах като теле.
Даже имат и задачи с неизвестно, написано под формата на празно квадратче.
Все матерял, който на нас ни изглежда лесен, ама за децата не е.

Така е Сеса, ние не помним усилията от първи клас. Четене, писане, смятане за нас са нещо естествено вече, но за дето в първи клас не е. И ако нещата вървят трудно детето започва да страда.
Има учители, които разбират усилието, което полагат някои деца и ги насърчават, има и такива, които гледат само тези, които идват подготвени и препускат. Нашите материала за осми март го учиха месец по-рано. Накрая взеха да тъпчат на едно място.
В момента в турнира клас учиха пак ьо и йо, дж/дз, тесни и широки гласни... Затрупват ги с информация, която трядно се обработва и осмисля. По човек и природа учат физика - твърди тел, газове и течности - обем, свойства... Учат ги да се ориентират по карта. Не че е лошо, ама ние това го учихме в четвърти клас по география.

Аз не помня какво кога съм учила, но ми се струва, че сякаш учихме по-лесни неща.
Както моето върви що-годе добре в училище, така днес се позатрудни със задачите със скоби. Слага там някакви скоби и толкова, опитах се да му обясня, че е хубаво да групира числата по по-лесното им смятане, но не успях. Така, че тез дни пак ще порешава малко такива задачи.
Специално съм избрала по-неелитното училище в квартала, заради нереалните амбиции на учители и родители.