7 ястия за Бъдни вечер

Пълнени постни чушки.
Ошав (компот от сушени плодове).
Ашуре (варено жито със стафиди и лимонова кора).
Постен сладкиш (за справки - форума напр.)

Ето ти ги седем!  

Защо пък 7? И кой ще ги яде толкова много?

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=10848

Мамче Фин , виж тук .  

Морена, мерси... ама то голяма играчка туй...

между моите ястия за Бъдни вечер има и:
печен на фурна стар фасул и печена тиква, нея я поръсвам с малко мед и смлени орехи.

а аз доколкото знам може да и 9 или 11 ястията - важното е да са нечетен брой!

Ти я направи таз баклава, па тогава не можеш се отървеш от гости...            

не знам, обаче аз правя и баклава....
само миналата година купих от една турска сладкарница, че не устоях на изкушението

ако ми липсва някоя бройка, слагам на масата и пуканки ....

Ето какво аз знам за ястията които трябва да са на трапезата на Бъдни вечер:
Содена питка
Постни сарми от кисело зеле
Чушки (най-добре сушени) пълнени с боб
Ошав
Варено жито с орехчета и стафиди
Салата от кисело зеле
салата от варени картофи
тиквеник (почти съм сигурна за него)
Освен ястията трябва на масата да има и скилидки чесън, паничка с мед, орехови ядки.

ми да, вместо ошава

много съм чела по списанията за трапезата на Бъдни вечер, но не помня много , ето какво изрових набързо:



Бъдни вечер


(Малка Коледа, Кадена вечер) На този ден трапезата е тържествена. Седем, девет или дванадесет постни ястия трябва да се поставят на нея - варен фасул, пълнени с ориз чушки или сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб (боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник. Скилидка чесън се ниже на усукан бял-червен конец и ги връзват на децата като гривна или като гердан на шията. Носи се до Ивановден за предпазване от "караконджото". Под трапезата се слага слама, а в нея ралник. Когато стане време за вечеря, всички застават прави до нея. Най-възрастният мъж взема ралника, на който са сложени три въглена и тамян и прикадява три пъти - трапезата, къщата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите.
Най-възрастната жена полага бъдника(дъбово или крушово дърво, отрязано от млад мъж. В края на дървото се прави дупка в която се слагат зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло конопено платно) в огнището. Трите въглена от ралника се слагат в него, като се наричат - за житото, за виното и за кукуруза. На сутринта гледат - който е покрит с пепел, значи ще има плодородие, който е почернял - слаба реколта.
Мъжът и жената заедно вдигат на-големия хляб към тавана и казват: "Толкова високо да е житото!". След това го разчупват, като едната половина слагат пред иконата на Богородица, а другата разделят. След като седнат ана трапезата, никой не става. След като се нахранят, всички стават едновременно и трапезата не се раздига до сутринта.
След полунощ тръгват коледарите.


************



БЪДНИ ВЕЧЕР
24 декември
Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за тома съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия - тогава се викат гости. На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го вкъщи и го палели в огъня. Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти - земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея - нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слага се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден. На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама. До трапезата се поставят различни предмети - ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла. От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има  поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място - за мъртвите /починал близък или роднина/. През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.
Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Те са момчета от осем до дванадесет годишна възраст. Това ходене се нарича "коледуване". Всяко коледарче носи дрянова пръчка. Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.

Предлагаме ви да си направите погача със сребърна пара за Бъдни вечер. На този член от семеяството, на когото се падне паричката, през цялата година ще му върви и ще бъде здрав и щастлив.

Ne ne moje baklavisa za Nova godina