В момента чета ... 62

  • 45 507
  • 741
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 13 772
По технически причини запчнах да чета книгата на Мишел Обама. Отрязъкът от книгата  който е качен при руснаците  е първите 69 страници, аз съм на 48 стр и тя току е влязла в Принстън. Както върви ще срещне Барак не по-малко рано 60-та стр Wink .
В книгата за мен до момента  всичко се върти около дискриминацията и колко им е сложно на чернокожите в Америка. Аз не съм расист, но това ужасно ме уморява на всяка страница първото нещо което се казва за даден персонаж да е цветът на кожата. Като съм почнала ще  свърша достъпната в отрасъла ччаст но разбирам защо може би няма да стане бестселър. Във всяко нещо като няма умереност се постига накъртване.

Последна редакция: нд, 10 ное 2019, 08:25 от _re_ge

# 181
  • Мнения: 6 346
Да, вероятно на чернокожите в САЩ все още им е доста трудно, особено на някои места или ако се опитат да навлязат в света, който иначе е ограничен до белите, включително висшето образование, престижните професии. Чимаманда Нгози Адичи също пише за това в "Американа". А щом Мишел Обама е отделила толкова място на тази тема, явно за нея е била важна и тогава, и досега продължава да бъде важна.

# 182
  • Мнения: 2 212
Аз пък не мога да се отделя от " Зулейха отваря очи"....много силна,увлекателна,сега видях,че руснаците и сериал са напрвили.Много ми напомня на "Ние живите" Айн Ранд,също толкова човешка,автентична с времето ,в което се развива действието,трогателни персонажи,но най-вече изпъква със силата на човешкия дух....напластена е с много трогателни моменти,с таргично-комични ситуации ,от които да те стегне душата,дълбока и хуманна.И в този ред на мисли започвам да се замислям кое е било по-злото зло: червените орди или нацистите....

# 183
  • Мнения: 397
По технически причини запчнах да чета книгата на Мишел Обама. Отрязъкът от книгата  който е качен при руснаците  е първите 69 страници, аз съм на 48 стр и тя току е влязла в Принстън. Както върви ще срещне Барак не по-малко рано 60-та стр Wink .
В книгата за мен до момента  всичко се върти около дискриминацията и колко им е сложно на чернокожите в Америка. Аз не съм расист, но това ужасно ме уморява на всяка страница първото нещо което се казва за даден персонаж да е цветът на кожата. Като съм почнала ще  свърша достъпната в отрасъла ччаст но разбирам защо може би няма да стане бестселър. Във всяко нещо като няма умереност се постига накъртване.

Аз останах със същия послевкус. Дочетох я, но определено не е в моите топ. И не защото съм расис или не искам да призная трудностите, с които се справят все още малцинствата. Просто така написана книгата,  оставя с впечатление, че Мишел няма нищо друго да каже освен един постоянно повтарящ се рефрен на всяка страница - и то не с факти и случки, а с обозначения на това с кого се е срещнала/общувала/вършила нещо и той неизменно бива категоризиран: черен/бял, жена/мъж ... Става скучно и досадно. Не буди симпатия или съпричастност. И в края на краищата моите очаквания бяха да науча повече какво е да си FLOTUS - тема, която някак е затлачена, непрозрачна, недообяснена ... политически коректна (с изключение на страниците за Тръмп). Очаквах много повече от тази книга.

# 184
  • Мнения: 13 772
Alvelly
Благодаря. Трябваше ми сверка за осъзнаване да си направя ли труда да търся останалите 350 стр. Би ми било интересно да прочета още неща. но не бих си я купила защото не е от книгите които бих препрочела.

# 185
  • София
  • Мнения: 6 210
И аз бях започнала книгата на Мишел Обама, но от първите страници усетих точно това, за което пише Alvelly и я зарязах на бърза ръка, хич не ми се иска и да я довърша.

# 186
  • Пловдив
  • Мнения: 197
Аз съм прочела около 50 стр. до момента, горе-долу до времето, когато момиченцето Мишел започва да се превръща в жена и да забелязва момчетата Simple Smile На мен ми харесва. Разказва доста увлекателно, има много хубави наблюдения и разсъждения за нещата от живота, както за това, което се е случвало в нейното семейство, така и за събитията и настроенията в обществото. Присъствието на темата за дискриминацията е разбираемо и не ме дразни. А тя е била хлапе с характер от малка, което много ми допада. Simple Smile

# 187
  • Мнения: 315
Здравейте ,
аз приключих с "Човекът сянка" на К. Макфейдън и много ми хареса. На първо място оценявам факта ,че главния разследващ агент е жена . Има го елемента с тежкото минало  и жестоките травми нанесени от това , но образа на Смоуки Барет веднага спечели симпатиите ми. Харесах както нея  ,така и членовете на екипа ѝ , а убиецът си остана пълна загадка за мен почти до края. С две думи за мен книгата е силно начало на една поредица , която мисля да прочета скоро.
Четеше ми се нещо по -различно , някакво фентъзи или нещо паранормално и започнах Тъмна любов на Дж. Р. Уорд. Никога не съм проявявала интерес към тази поредица , към вампири и разни подобни същества , но реших  да изляза от зоната си на комфорт и да опитам нещо по- различно . Вече минах половината от книгата и съм сравнително доволна . Не е нещо особено , на моменти е действията на героите са доста предсказуеми , но все пак е интересно . Като я завърша  ще споделя цялостното си мнение Simple Smile

# 188
  • Мнения: 5 276
Някой да чете Алманаха на Фермата? Дали си заслужава парите?

# 189
  • El Paso
  • Мнения: 2 051
Заеко, бягай - Джон Ъпдайк

# 190
  • Мнения: 2 717
Някой да чете Алманаха на Фермата? Дали си заслужава парите?
Поразлистих я онзи ден в Хеликон,  систематизирана информация по история като справочник, накратко сбито.  Очаквах нещо повече. Не бих дала тези пари за книгата, нито я искам вкъщи.
Но, това е моето мнение, на друг може би ще се хареса. Имам подобни справочници, учебници по история, помагала и не видях нищо ново в книгата.

По темата, чета  "Педагогическа поема" - Макаренко

Последна редакция: вт, 12 ное 2019, 20:23 от Щефи

# 191
  • Мнения: 24 269
Бащата на другия взех днес, дано не се разочаровам, че много ми я хвалят

# 192
  • Бургас
  • Мнения: 1 984
Чета "Докато дишам" на Г. Томов и Д. Бренченс. До средата съм. Очаквах удоволствие от четенето / както при разказите му /. Не ми се получава. Като че ли някой е събрал двамата автори, поставил им е поръчение да пишат заедно, но Единият не може да пише изобщо, а Другият не иска да пише с Единия. Езикът - като на 12-годишен, който държи в ръка топката и бърза да разкаже на майка си прочетеното и да хукне да играе -  постничък, героите - едни безлични хора. Както са си нахвърляли сюжета, така са го и оставили , в очакване на друг да довърши работата. Ще се радвам, ако други са харесали книгата , а аз просто не съм улучила момента за четенето й.

# 193
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 24 710
От промоциите на 1 ноември набързо прочетох "Хюга ваканция" на Роузи Блейк и "Майката на дъщеря й" на Даниела Петрова. И двете ми харесаха. Сега съм на третата "Ана" на Мануела Драганова.

# 194
  • Мнения: 2 212
Чета “Добро момиче,лошо момиче” и ми харесва,тази година доста дебютни творби прочето.

Общи условия

Активация на акаунт