Паническо разстройство - 39

  • 29 638
  • 746
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 4 406
Благодаря Ви, момичета!
Miamim,  благодаря за подкрепата!
Ти как си!

Ася, радвам се за теб! Успех и лека да е и доходоносна.
Реших нещо - да съм преводач, докато намеря нещо свястно. Колегите (бившите) имат  нужда от  превод за едни публикации. Имат пари. И от екологията приятелка се обади. Тепърва се започва с конференциите.

Последна редакция: сб, 09 ное 2019, 02:09 от Jerry F

# 226
  • Мнения: 98
Да, и аз шапка му свалям на Георги, особено като знам аз как летя с съм свито сърце... сега ми пред пари пак полет, ама кратък... но след малко повече от месец ще трябва да летя 11-12 часа без прекъсване ... и от сега ми е кофти...
Как сте тези дни ? На мен днес ми стана зле - някква тревожност ми се появи, докато бях на педикюр ... и сега вече 2 часа по - късно не мога още да се успокоя... с един дискомфорт в слънчевия сплит... и червата... дали е възможно да е от намаляването на лекарствта ? Вие как сте се чувствали от намаляване на лекарства ? Някой намалявал деанксид ?

Аз не пия деанксид, но 2 дни и на мен ми е така, плюс екстрасистоли и учестен пулс. Може би защото очаквах новия шеф да дойде да се запознаем,хаха. Не че имаше нещо страшно,но...

# 227
  • Мнения: 504
Miamim, ти си била на много малка доза... аз реално ги спирам от максималната доза - 2 по2... и реално скочих от 3 на ден на 1 и според мен за това ми се получи така... Днес си пих едното хапче и днес съм добре, реално имам само екстрасистули, а те бяха почти изчезнали... Днес няма да забравя за второто хапче и се надявам да нямам тревожност... явно екстрасистулите са е появили пак, яд ме е щ, защото бяха напълно изчезнали ... изобщо ги нямаше около 2 месеца ... много тъпо... ама предполагам, че пак ще изчезнат ( или поне се надявам)... Не знам дали изчезва всичко това или трябва да се науча да живея с него.... Все още се надявам, че ще теша проблема генерално ..

# 228
  • Мнения: 22
Здравейте, реших и аз да се включа тук след съвети на приятели и съфорумници. Накратко моят проблем е много силно гадене, придружено с висок пулс и високо кръвно, чувство на дереализация, замайване. Ходих на всевъзможни лекари, правиха ми всевъзможни изследвания и единственото, което намериха досега е някаква лека форма на гастрит. На психолог не съм ходила, тъй като искам да съм сигурна, че проблемът не е физически. Има ли някой с подобни симптоми? Как се справяте, аз вече нямам сили ...

# 229
  • Мнения: 2 757
Георги, ти ме изумяваш. Не мога да си обесня как си практикуваш професията и пътуваш толкова много с ПР. Аз с едни ученици не мога да се оправя и влизам полуразтреперана в час....Ааааа, иначе като нямам часове и като работя с по 1 дете ми е лесно....
Абе и аз се изумявам, ама жената като поиска тунинг или детето като ревне за нещо по скъпо и трябва да имам готовност. Гадно е, трудно е, но нямам избор. При мен движението ме успокоява , а летенето ме слага в максимално спокойствие. Когато летях до Нова Зеландия нямаше такъв кеф 20 часа тотално спокойствие Simple Smile Но пак казвам - нямам друг избор.

# 230
  • София
  • Мнения: 11 408
След вчерашната бира днес изобщо не ми е добре. Сърцебиене и стягане в гърдите. Май няма да се спогодим с тази бира, а за съжаление не пия друг алкохол Cry

# 231
  • Мнения: 5 459
Аз днес се събудих с ПА и тревожност, понеже вчера реших да пробвам как е с водка /от години не бях пила/. Ами няма май да повторя близкото столетие. Иначе бирата ме успокоява.. Тя така, или иначе надува, та повече от 2-3 бири е трудно да погълне човек....на едно пиене де.

 Георги, ама ти в България изобщо прибираш ли се. Аз не разбрах дали тук живееш. При мен се получава много странно. Когато съм някъде на екскурзия извън България-съм добре. Явно не ми е тук мястото, ама съм на доста сериозна възраст тепърва да замина за......Индия примерно...

# 232
  • Мнения: 504
Just_me при много хора това са симптомите, очевидно си за тук Simple Smile Не се притеснявай, в някакъв момент всичко отминава или просто се научаваш да живееш с него ...
Джери, браво - щом не се чувстваш добре, правилно си напуснала, а преводите са нещо много хубаво, щом имаш добър чужд език - можеш с тях да си изкарваш добри пари и да не си зависима от работно време, което е супер... Гадното е, че се асоциализираш, като не ходиш в офис на работа, ама поне ще ти е спокойно...
Георги, аз ако лета 20 часа ще Адам багажа тотално .. при последния 12 масов полет, се бях обезводнила и какво ли не, два дни се оправях след това ...
Я да попитам, при намаляване на АД - на някой да са му се връщали симптоми ? Аз днес съм добре, няма тревожности, но се завърнаха екстрасистулите ... дано скоро се разкарат пак, че все пак заминавам на почивка, не искам да се напрягам там...

# 233
  • Мнения: 12
Здравейте на всички!
Отдавна не съм писала ама чета постоянно!
Видях на Джери постовете за работата.... И на мен май ми предстои да се разделя с моята - от една страна паниките, от друга хич не ми харесва! Ама шубето е голям страх - несигурността ме мачка пък нали съм и с хлапе! Исках да попитам някой от Вас пробвал ли е лечение с иглотерапия... Има разни теми по въпроса които четох из форума ама са доста противоречиви (май като всичко)! Моля Ви ако някой има впечатления да пише! Благодаря

# 234
  • Мнения: 2 757
Аз днес се събудих с ПА и тревожност, понеже вчера реших да пробвам как е с водка /от години не бях пила/. Ами няма май да повторя близкото столетие. Иначе бирата ме успокоява.. Тя така, или иначе надува, та повече от 2-3 бири е трудно да погълне човек....на едно пиене де.

 Георги, ама ти в България изобщо прибираш ли се. Аз не разбрах дали тук живееш. При мен се получава много странно. Когато съм някъде на екскурзия извън България-съм добре. Явно не ми е тук мястото, ама съм на доста сериозна възраст тепърва да замина за......Индия примерно...

Е, живея и в БГ, около 10 дена месечно и отпуската като взема. Като цяло работата ми е за пътувания, които са през работните седмици и дни. Другото време си се прибирам. Интензивно е малко, но аз така съм си го избрал, а и командировъчните пари са добри Simple Smile Не мога да работя на бюро, пробвал съм, както и с БГ мениджъри също не мога да работя, последния такъв яде и бой, щото не ми издържаха нервите. Разминахме се само с боя, без полиции и съд, ама от тогава реших повече с БГ шефове НЕ! Че другия път ще набия някой и вече ще ме осъдят.

# 235
  • Мнения: 1 372
Преди 4 години и аз пътувах до Нова Зеландия. Не 20, а 26 часа бях във въздуха, с три полета от София до Уелингтън. Сега ми се струва непостижимо. А помня добре колко ентусиазирана и щастлива бях тогава. Беше най-дългото ми пътуване. Какво правят страховете ни с нас, хора. Ограничават ни, свиват ни, разболяват ни. Така че трябва да се изправяме срещу тях и да се борим.  Аз тази седмица така се отвях , че съм пила АД в понеделник и чак днес. Просто съм забравила. Днес като си преброих хапчетата и се сетих че не съм ги пила толкова време , веднага се паникьосах. И защо? Това е толкова глупаво. Как ми идва да ги изхвърля, но като се сетя през какво минах, особено агорафобията.... ще ги пия още, майната му.
Джери, да знаеш език е голямо предимство. Имаш много възможности. Хубаво е че не ти пука за тази работа. Не беше твойта.

# 236
  • Мнения: 427
Какво правят страховете ни с нас, хора. Ограничават ни, свиват ни, разболяват ни. Така че трябва да се изправяме срещу тях и да се борим. 
Точно! Както каза моята психоложка:
"Ти си затворник на собствения си ум".

# 237
  • Мнения: 148
Това с пътуванията 7 на мен ми е немислимо, първата си паник атака получих точно в самолет преди много години и от тогава спрях да летя.. Което ме лиши от много неща, страшно много приятели са в чужбина и все чакам да дойдат те. И мен ми е тревожно тея дни, от екстрасистоли и аз вече си мисля дали има оправяне. На приливи и отливи. На мен преди месец ми излезе топче отзад, казват че е увеличен лимфен възел. Правиха кръвни изследвания бяха ок, но това чудо не минава. Беше се поскрило, но сега пак се по увеличи, бях болна. Не ми дава мира, само седя и го пипам и си влизам във филми.. Нещо не мога да се откачах.. Искам да спра да си мисля, че 2се нещо ми има

# 238
  • Мнения: 5 459
Какво правят страховете ни с нас, хора. Ограничават ни, свиват ни, разболяват ни. Така че трябва да се изправяме срещу тях и да се борим. 
Точно! Както каза моята психоложка:
"Ти си затворник на собствения си ум".

Ти имаш ли напредък от ходенето на психолог?

# 239
  • Мнения: 504
Поздрави от Египет Simple Smile Добрах се, без стресове и паника през полета, доволна съм. Също така ефекта на отнемане от деанксида премина почти, вече няма тревожност, останаха само екстрасистулите, ама се надявам и те да си заминат в един момент... ама няма пълно щастлие, от няколко дни ме боли левия крак... стара болежка, прилича на радикулит, но никой лекар не може да ми каже от какво е и как се лекува, отказвам да пия вече лекарства... Реално преди повече от 10 години се мъчих с това ... близо година... 12 години ми нямаше нищо о от началото на тази година пак почна... надявам се, пак с масажи и иглотерапия да реша проблема... ама да видим кога..
Вие как сте ?
Алина, нормално е след повечко водка да ти е кофти... аз наскоро бях на дискотека, прибрах се в 4... не можах да заспя до 6... бях пила само 3 чаши вино... и на другия ден си ми беше кофти...
А относно паниките и самолетните почивки... аз бях с много тежка фобия от летене, но след старта на ПА преди години реших да боря всичко накуп... и заминах напълно сама, в Италия на един семинар... оцелях... и така си реших проблема, от тогава летя... единствения начин е да се изправиш срещу страха, иначе наистина ставаме затворници на собствения си ум, което е ужасяващо... Аз просто в един момент осъзнах, че няма голямо значение къде ми е станало лошо... дали в къщи или като съм на вън... все ми е лошо, даже започнах да се само убеждавам, че навън е по - добре да ми стане лошо, защото ако припадна, някой добър човек може да викне линейка... докато като съм сама в къщи, няма кой да ми помогне... въпрос на гледна точка ..

Общи условия

Активация на акаунт