След “Ранобудна птичка“ в очакване на новите проекти на Джан и Демет Тема 45

#DZMnews

❥ Демет Оздемир хотела приобрести автомобиль Mersedes, однако цена оказалась слишком высокой - 700 тыс.тл. Актриса позвонила им и попросила сделать ей скидку, как звезде, и она может приобрести её за 600 тыс.тл. Однако ей отказали, Демет тоже пришлось отказаться от любимой марки автомобиля. https://sun6-14.userapi.com/c857136/v857136828/3d9b7/vGWD977PJ8Y.jpg

От репортёров UcanKus TV ✨

Джан Яман, у которого есть много фанатов, отпраздновал свое 30-летие накануне вечером. Группа фанатов, большинство из которых составляли израильтяне, также съехались на место, где Джан Яман праздновал свой день рождения. В то время, как некоторым из группы удалось проникнуть внутрь и встретиться с Джаном Яманом, некоторые остались у двери, любовь к Джану Яману, которая стала безумием, приносит с собой интересные образы. Знаменитый актёр, который обедал в районе Бебек накануне вечером, затем отправился в знаменитое место в Ортакёе. Израильские фанаты, также съезжались на место, где был Джан Яман. Не имея возможности войти, некоторые фанаты ждали у двери, до утра, чтобы увидеть известного актера. Джан Яман и его отец Гувен Яман, отраженные в объективы за пределами места, общались с журналистами. Джан Яман, который говорит, что ему исполнилось 30 лет, сказал: "Я хотел бы, чтобы все, кого я люблю, были рядом со мной в моем новом возрасте." Джан объяснил, что он отпраздновал свой день рождения с семьей, друзьями, менеджерами и деловыми партнёрами. Он подтвердил, что есть вероятность того, что он будет представлять рекламную кампанию духов в Израиле. Недавно на повестке дня: "Женщина-фанатка, которая хотела поцеловать Джана Ямана, бросилась за борт в море, вызвав негативный ответ актера", - сказал актер, добавив: "Да, новости верны, такой инцидент произошел, но меня там не было, я услышал об этом позже". Также отец Джана сказал: "С днём рождения, сынок, я считаю, что это один из самых благородных детей в мире. Пусть Бог даст всем здоровую, мирную жизнь."

#Новое

Как сообщает Бирсен Атунташ, название нового проекта, подготовленного Gold Film для Джана Ямана: "Жизненный долг". Это будет сериал с историей о сильной любви, в жанре драма, который по предварительным данным запланирован на январь 2020 года, после военной подготовки.

Журналист: От последната ни среща мина повече от година. Прeз това време ти направи огромен пробив с „Ранобудна птичка“. Очакваше ли такова нещо преди началото на снимките?

Джан Яман: При създаването на персонажа на Джан Дивит със стилистката ми Аслъ Парлак внимателно обмисляхме всеки един детайл и целта ни беше да постигнем уникален стил. Героят, описан в сценария външно приличаше повече на хората, които разтоварват вагоните – неугледен и леко запуснат мъж. Но ние решихме да представим пред зрителите един различен образ. Човек със свой уникален стил на обличане, аксесоари, енергия, жестове, език на тялото, маниер на говорене и т.н. Дори чувството му за хумор искахме да е уникално. Обмислихме предварително всеки един детайл от образа му и мисля, че създадохме оригинален и интересен персонаж и щом това предизвика интереса на зрителите не само в Турция, но и в Испания, Италия, дори Америка, значи сме постъпили правилно. Такава беше и първоначалната ми цел. Аз съм в този сектор вече пет години и се старая във всяка нова роля да бъда по-добър и да се усъвършенствам.

Ж. Сериалът приключи, но аз сякаш все още виждам пред себе си Джан Дивит. Сред всички персонажи, които си пресъздал, този ли чувстваш като най-близък?

Д.Я. Понякога и аз имам усещането, че не съм излязъл от образа му напълно. Ние заснехме 51 епизода, това не е малко. Работих доста усърдно над този образ и на моменти се усещам, че съм пренесъл и в живота някои от жестовете на Джан Дивит. Но всъщност, благодарение на тази роля повече от обичайното се почувствах свободен и разкрепостен. Позволяваха ми да използвам въображението си и идеите ми бяха оценени по достойнство. Не съм чувствал натиск от страна на режисьора и продуцента, въпреки че се е случвало те да имат на моменти съмнения. Така например в началото те имаха съмнения за моята коса, татуировките, аксесоарите, но успях да ги убедя. Според мен е важно да проявяваш твърдост и настойчивост за нещата, в които вярваш.

Ж. В този сериал ти беше спортен тип, младежки и разкрепостен типаж. Смяташ ли, че сегашната ти визия би могла да бъде някакво ограничение за бъдещите ти роли?

Д.Я. Не,  не мисля така. Освен това, аз скоро ще служа в армията и външният ми вид кардинално ще се промени. Всъщност аз обичам да експериментирам с външността  си и досега съм се старал да не повтарям една и съща визия във всяка следваща роля. Бедир в „Сърдечни дела“, Ялън в „Любов на инат“, Ферит в „Пълнолуние“  - всички те изглеждат различно.
Има хора, на които им е мъчно, че скоро ще се разделя с настоящата си визия, но това беше само един персонаж. Наистина е много приятен, харесваше им и не искат да се разделят с него. Но актьорската професия не предполага еднообразие. Нашата задача е създавайки един персонаж да вложим в него и душата си. Бих искал в бъдеще да създам още по-задълбочен и характерен образ, съобразно сценария и историята, който да произведе още по-голям ефект от Джан Дивит и у нас и в чужбина.

Ж. Вече има ли някакъв персонаж на хоризонта?

Д.Я. Все още няма нищо окончателно, но се надявам, че отново ще намерим такъв сценарий, който да ми дава свобода и да не ме ограничава в определени рамки. Нека героят ми да има някакво минало, така че да мога аз като актьор да покажа неговото развитие. За мен е важно героят ми да не е еднообразен, а  характерът му да претърпява развитие с течение на сериите. Трябва да направим така, че зрителят с интерес да наблюдава героя, неговите трансформации и развитието на събитията. Искам да бъда част от история, в която ще ми позволят да покажа това. Монотонните и банални герои не са за мен.

Ж. Сериалът приключи, а Джаноманията набира скорост, особено зад граница. Какво ще кажеш по този въпрос?

Д.Я. Значи така стана? Много съм благодарен на хората, но какво мога да кажа аз, нека другите коментират.

Ж. Ние видяхме обезумелите тълпи в Неапол. Ти беше поканен и в Гърция,  сега сме в Рим. После отиваш и в Кан. През ноември, доколкото ми е известно ще имаш пътуване и до Мадрид. Нима всичко това е заради „Ранобудна птичка“?

Д.Я. Не е само заради „Ранобудна птичка“. Сериалът „Пълнолуние“, в който изиграхме главните роли с Йозге Гюрел започна да се излъчва в Италия под названието „ „Горчиво-сладко, съставките на любовта“ и стана много харесван. Сега там са закупили и „Ранобудна птичка“.  В Испания е обратното – първо закупиха „Ранобудна птичка“, а след това и „Пълнолуние“. В Гърция също в момента се излъчва „Ранобудна птичка“.  Когато зрителите харесат един проект, те проявяват интерес и към актьорите в него и към другите им проекти. И гледат не само по телевизията, а и по интернет със субтитри на различни езици. Тъй като владея италиански език, в Италия някак си зрителите ме приеха по-топло. Сериалът „Ранобудна птичка“ е продаден в много страни и практически на много места  са сформирани фен групи. Когато един персонаж привлече толкова голямо внимание, започват да идват покани от различни страни. Може би това е, което наричате Джандивитомания…

Ж. Значи смяташ, че за теб е голямо преимущество фактът, че владееш перфектно италиански и английски  език?

Д.Я. След като харесат един персонаж, хората започват да се интересуват и от самия актьор и ако намерят и него за искрен и приятен, любовта им расте. А когато и ти  самият се развиваш в различни области, възхишението им се увеличава. Аз бях наистина потресен от любовта, която проявиха към мен по тези места. В Неапол, а и тук ти си сдвидетел  на нещо подобно – хората чакат пред вратите с часове от рано сутрин до късно нощем. Въпреки умората си, старая се да се снимам с всички и да  отделя внимание на всеки един от тях. Според мен е задължително да уважа любовта им към мен и да не ги обидя.

Ж. Предстои ти да вземеш участие в едно телевизионо предаване в Рим. Вълнуваш ли се?

Д.Я. Това е едно емоционално реалити шоу, не мога да разкрия повече, защото и за мен то ще е голяма изненада. Снимките ще бъдат утре, а ще се появи в ефир през януари. Аз съм малко по-особен, не се вълнувам много  от нещо, докато то не приключи. Такъв съм от детството. А майка ми и моите мениджъри ми задават непрекъснато един и същи въпрос отново и отново. Радвам се, гордея се с нещата които правя, но докато не приключат съм някак резервиран. В детството често произнасях речи, налагаше ми се да хвърлям последната топка във важни мачове. После станах адвокат и се явявах в съда, но никога не съм имал притеснения.

Ж. Дотолкова ли си самоуверен?

Д.Я.. В горните класове заминах за Америка и живях там, после се установих в Италия и поживях там известно време. Когато бях на 24 г. с екипа на „Сърдечни дела“  аз скочих в един басейн, без дори да мога да плувам и ето вече пет години плувам. /Това е метафора, която Джан използва за професията си на актьор/. И тъй като през цялото време съм пред камера, постепенно се научих да преодолявам вълнението си и да не ми влияе нищо странично.  Израснал съм и съм възпитан в любов, имам до себе си добри приятели, винаги съм спортувал, понякога с голяма интензивност и така да се каже животът ми е пълноценен. Затова съм способен да реагирам на определени ситуации в живота със спокойствие и зрелост, а някои възприемат това за високомерие. Но вместо да се ядосвам на това, аз получавам допълнителна мотивация и си създавам положителна енергия, благодарение на която работя по-добре.
Ако не разбирах езика в тази страна, сега може би нямаше да се чувствам спокоен преди това тв шоу. Но тъй като съм сигурен в своя италиански, се чувствам комфортно.
Самоуверен съм, когато правя нещо, което ми е познато и от което разбирам. Но ако например сега ми кажете да изляза на сцената и да изпея песен, ще бъда много развълнуван, защото това не ми се отдава. Самоувереността ми е само в определена сфера, моята сфера.

Ж. През тази година ти за първи път получи наградата „Murex D'or“ в Бейрут, неотдавна и една награда в Америка. Първата не беше подложена на съмнение, но втората предизвика доста спорове в социалните мрежи. Защо стана така, как мислиш?

Д.Я. Не знам дали това се е приело или не, но имаше различни коментари. Всъщност ситуацията е пределно ясна. На сайта „E!News“, който месечно се посещава от 30 милиона души беше публикувана анкета за „Най добър тв актьор в главна роля“. На финала останахме аз и Дженсън Екълс от „Свръхестественото“. Аз победих с 92%, като 70% от гласовете дойдоха от Италия, Испания и Филипините. Бях много щастлив, защото за първи път победих в анкета англоезичен актьор. Можеше хората да се зарадват за тази награда, вместо да спорят, но…

Ж. Как мислиш, защо стана така?

Д.Я. В нашата култура, за съжаление е заложено чуждопоклонничеството. Повече се ценят чуждите успехи, отколкото тези на собствената ни страна. За да се  разбере защо жаждата да се критикува непрекъснато и култът към омразата придобиват все по-големи мащаби, би трябвало да се потърсят психологическите причини. Има хора, които не разбират и са някак лишени от съпричастност и съчувствие към хората, които са в центъра на общественото внимание. И това далеч не се отнася само за мен. Аз не съм инициирал тази анкета, не съм влиял на гласуването и не съм откраднал ничии права. Всъщност това е един успех за турския сериален пазар в световен мащаб. Вятърът, който започна с „1001 нощи“ и „Перла“ се засили през последните години и продажбите на турски сериали се увеличиха не само в Близкия Изток и страните с близка до нашата култура, но и по целия свят този сектор бележи рекорден износ. Успехът на всеки един сериал е важен и така и актьорите придобиват  още по-голяма популярност и хората ги харесват. Турските актьори,    които са популярни в чужбина, оказват положително влияние върху имиджа на страната ни. И така, както мечтаем за страна без замърсена околна среда, мечтаем и за страна без лоши мисли.

Ж. Как смятате, колко време ще може да се поддържа интереса към нашето сериално производство?

Д.Я. Някъде прочетох, че е поставена цел за турското сериално производство да постигне до 2023 г. не по-малко от 1 милион $. Това би довело Турция до позитивизъм и прогрес и нека този път бъде открит.
У хората в различни страни, които гледат нашите сериали се събужда интерес към страната ни, към нейната култура, начин на живот, към градовете, храните и даже към турската мода. Благодарение на сериалите туризмът ни реализира невероятни приходи. И вместо да се питаме кога нашите актьори ще отидат в Холивуд, ние трябва да мислим как да достигнем нивото, качеството и бюджета на Холивуд. Такава трябва да е общата ни цел, за достигането на която всички да правим определени стъпки.

Ж. Популярните хора обикновено избягват почитателите си, а ти се снимаш с всеки от тях. Това не е ли досадно? Ти сякаш се боиш да не пропуснеш или обидиш някого. Това не е ли много уморително?

Д.Я. Неотдавна прочетох едно интервю с Брад Пит, в което той казваше, че понякога се чувства като газела сред лъвове. Има моменти в които наистина се чувстваш така. Аз, разбира се съм благодарен за цялата тази любов и интерес, но от друга страна това би могло да се превърне в много страшна и ограничаваща свободата ситуация. Да се снимаш в продължение на часове може да е много уморително, но ако е така, то значи цялата ни работа е уморителна. Денем работим в много динамично темпо, понякога снимките продължават дори 20 часа. Налага ни се непрекъснато да минаваме от една емоция към друга. Често не се чувстваме добре, имаме си лични проблеми, не си доспиваме. Плачем, а след две минути се смеем, сцените и ситуациите непрекснато се сменят. Накрая трябва и да прегледаме всички сцени. Работим с екип от 100 човека и трябва да се разбираш с всеки. Дори да се случи някаква неудача, трябва бързо да се събереш, да съхраниш позитивизма си и да не позволиш енергията ти да падне.

Ж. Казваш, че си готов да се уморяваш?

Д.Я. Аз съм на 30 години и съм стигнал дотук, защото мога да асимилирам, да подтискам и да приемам определени неща. Ако е необходимо, мога да приема дадена ситуация, да бъда благодарен и да я превърна в развлечение. Нима мога да избягам от хората, които искат да се снимат с мен? Някои ме критикуват за това, но аз мисля, че да си тръгнеш, да избягаш от хората, които те харесват не е правилно. Аз използвам социалните мрежи заради тази откритост и интерактивност. Какъвто съм в живота, такъв съм и там. По времето на „Ранобудна птичка“ ние снимахме много видео импровизации зради феновете си, но и никога не сме обиждали хората, които са дошли да се видят с нас на сета. Общувахме с тях и винаги се стремяхме да им предадем от нашата енергия. Според мен това е едно от нещата, на което дължим успеха си.

Ж. Твоето его обикновено предизвиква голям интерес. Как ти влияе това?

Д.Я. Всъщност аз съм  един много здраво стъпил на земята човек. Въпреки цялата суматоха и шум тук, аз съм много спокоен. Полицията в Неапол ме предупреди: „Ти сигурен ли си, няма да можем да те защитим.“ Но аз не се притеснявам и знам, че ще се повеселя с всичко това и да бягам е безсмислено. По тази тема съм съгласен с Нури Билге Джейлян, че скромността никога няма голямо значение за нас. Да бъдеш скромен в нашия сектор означава да не виждаш уважението, което всички ти засвидетелстват, идвайки ти на крака. Аз обръщам внимание на това и му отвръщам с уважение. В нашето общество хората често обичат да философстват и да говорят мъдри думи, но на практика не сме такива.

Ж. Този интерес към теб и този натиск оказва ли влияние на избора ти за нов прект?

Д.Я. Разбира с, че оказва. Трябва да направиш избор и да бъдеш конкретен. Непрекъснато ме питат има ли нов проект. Разбира се, че има, случват се прекрасни неща. Но мисля, че е твърде рано да пристъпя  към нещо ново. Не мисля, че публиката ще възприеме толкова бързо един нов персонаж. По тази причина предпочитам малко да изчакам. Ние снимахме романтична комедия в продължение на 51 епизода всеки от тях с продължителност от 140 минути. Работихме 6 дни в седмицата без сезонна почивка. Работихме много, затова почивката и зареждането са полезни не само за мен, а и за новия ми проект.

Ж. Сега социалните медии правят популярните хора по-достъпни, отколкото бяха преди. Освен това ти не се криеш от хората и във всекидневния си живот. В епохата, когато всичко много бързо се изхабява и омръзва, не е ли опасно да си толкова близо до аудиторията?

Д.Я. Смятам, че времената се промениха и тази перспектива не е актуална. Всичко е много динамично – социалния живот, технологиите, културата, езика, епохата и дори концепциите според мен са динамични. Понятието за „звезда“ дори не е такова като преди. Има  много популярни хора, има по-малко популярни хора, има също ютубъри, феномени в социалните мражи които имат микро или макро влияние. Както казва Уенди Уорхол: „Може би всеки човек някога ще получи своите 15 минути известност.“ В днешно време всеки може да бъде звезда. А благодарение на социалните мрежи, всеки може всичко да публикува. Където и да отидеш, някой може да те снима и да качи снимката в мрежата. Свободата ни е ограничена и от това не може да се избяга. Този, който се опитва да избяга, се съпротивлява на времето, в което живеем. Трябва да приемем тази истина.
Преди казваха: „Направи добро и го хвърли в морето.“  Но времената не са същите и има необходимост доброто да се показва, за да може то да се разпространи сред хората и тези, които не вършат добрини, да се почувстват зле. Ето например някои казват, че аз се „хваля“ с образованието си във взитката си в инстаграм. Защо например не мислят, че така бих могъл да бъда положителен пример за хората, които биха искали да станат актьори. Бих искал хората да се хвалят с образованието си, вместо с автомобилите си.

Ж. Не трябва ли звездите да са малко по-изолирани?

Д.Я. В епохата, когато всеки може да достигне до когото пожелае, да го докосне, би следвало да пренапишем концепцията за понятието „звезда“. За мен правилната формула е да си достъпен и съответно недостъпен в правилната доза. Хората които владеят и двете, могат да бъдат успешни. Това е като да притежаваш едновременно невинност и сексапил. Аз също така бих премахнал инстаграм за известно време, но това е доста неудобно в моята професия и изобщо в тази епоха.

Ж. В социалните мрежи понякога може да се ядосаш на нечий коментар и да се държиш не особено правилно като не скриваш естествените си реакции. Как мислиш, умееш ли добре да изразяваш себе си? Твоите почитатели познават ли истинския Джан?

Д.Я. Инстаграм е малко по-различен, но за съжаление напоседък виждам как туитър се превръща в платформа на ненавистта към хората. Има някакъв стремеж към това да се нападат хората. Известните хора биват обвинявани не само когато говорят, но и когато не го правят. Ако проявиш чувствителност към един социален проблем, веднага те обвиняват защо не си проявил същата и към друг. Троловете са направо жестоки. Онлайн тормозът, както казва Джем Йълмаз набира сила от кавиатурите и хората дори публично обсъждат един с друг коя да бъде следващата им жертва. Понякога, когато видя  коментари  и съждения на хора с изключително нисък коефициент на ингелигентност, си позволявам да напиша нещо саркастично. В началото се смеех на това, но сега вече не го приемам. Лудият човек хвърля камък в кладенеца, а той се увеличава и увеличава…
Неотдавна някой ми каза, че съм наел свой двойник в Италия и съм му казал как да се държи.  Ти шегуваш ли се, човече? Защо ми е да правя това, да не съм луд? Но даже образованите хора, за съжаление са склонни да вярват на написаните негативни неща. Така стоят нещата при мен, но се опитвам да не им обръщам внимание. В противен случай, ако не се сдържа, не се знае какво мога да напиша. Но Слава Богу, темите на деня в Турция много бързо се сменят и хората превключват бързо към нещо друго.
Длъжни сме да се откажем от навика си да мразим, да се занимаваме със своите неща и да се безпокоим за това какъв да е нашият личен принос за това общество. И когато се случват хубави неща, да се научим да ги приветстваме и да благодарим за тях.

Ж. От тук ти заминаваш за Кан на фестивала „Mipcom“. Какво очакваш да се случи там?

Д.Я. Да, исках да отида там още миналата година, но заради снимките на сериала не успях да го направя. Но тази година имахме късмет. Ще участвам в качеството на гост, поканен от „Global Agencies“, която се занимава с продажбите на сериалите зад граница. Обикновено по време на „Mipcom“ се разпространяват плактати на самите сериали, но този път ще има и мой плакат като актьор. Това е изключително интересно изключение  и за мен е чест.

Ж: А защо точно ти?

Д.Я. Американската награда, както и интереса към мен  в Италия явно предизвикаха ефект. Тези събития станаха една добра инвестиция в продажбите на следващия ми проект. В момента производителите не получават много пари от системата на рекламите на основата на рейтинга, а фактически повечето им печалби се реализират от продажбите на международния пазар. Всичко това тук има и икономически аспект.

Ж. Ние знаем за интереса към турските сериали в Близкия Изток, на Балканите и в Южна Америка. Но сега вече се включи и Европа. Какво ще кажеш за това?

Д.Я. Заради някои политически проблеми в Близкия Изток, сериалите ни там вече могат да се гледат само в интернет. Тях отдавна ги ценят в Латинска Америка и в Далечния Изток. Но всъщност направихме голяма крачка като стъпихме и на европейския пазар. Неотдавна вестник „Гардиън“ подготви дълга статия под название „Как турската телевизия завладя целия свят“. Става въпрос за това, че по популярност турските телевизии заемат 2 място по износ на тв сериали след Америка. Това стана такава тенденция като Боливуд например. Аз смятам, че истинската сила е в това, че можем да предизвикаме толкова хубави емоции. Остнаха само Англия и Америка, където все още не сме пробили, но дори футболния сектор не е успял да пробие в Америка, където пазарът е доста затворен.

Ж. Има ли някаква формула за сериалите, които най-много се продават в чужбина?

Д.Я. Интернационалните зрители обръщат внимание и на сюжета и на характера на героите. Нашите местни теми не могат да спечелят сред тях голяма аудитория. По-важни са романтиката и визуалните ефекти. Например романтичните комедии са по-търсени, отколкото сериалите в които се показва мъжка сила. Поне това съм чувал от Фарук Тургут. Техническата част в сектора трябва да се развива паралелно с тази в Европа. Част от филма "Scyfall" от поредицата с Джеймс Бонд е заснета в Истанбул. Мои прители, които са били на снимачната площадка ми обясниха, че там всичко се случва по предварително определен график. Грим, костюми, репетиции на сцените, всяка минута е разчетена предварително. Достигането на такъв професионализъм много би облекчило всички нас и в голяма степен би подобрило и нашата работа.

Ж. Последната ти партньорка Демет Йоздемир каза за теб: „Той е актьор, който не се спира,  не позира  и наистина напълно се отдава на ролята си.“ Съгласен ли си?

Д.Я. Щом Демет го е казала, значи е истина.

Ж. Казват за сериалопрозводството, че е място за обмяна  на енергия между партньорите. За да стане това, влагаш ли много усилия?
.
Д.Я. Когато енергията е добра, работата е по-продължителна, истина е. Беше голямо късмет, че съвпаднаха енергиите ни с Демет, защото това не винаги се случва. Много пъти съм казвал това. Особено в романтичните комедии, това е жанр, който се опира на импровизациите и на взаимодействието между актьорите. Важно е да има хармония не само с партньора, но и с останалите актьори, с режисьора и с целия екип. Ако пред теб има хладен и необщителен партньор, който не си запомня текста, който не репетира, не си сътрудничи с теб и не умее да импровизира, тогава сам нищо не можеш постигнеш. Месси твори чудеса в Барселона, но в Аржентина не може да намери общ език с отбора и нищо не се получава. Актьорството също като футбола е отборна игра.

Ж. Лесно ли е да се снимаш в романтична комедия?

Д.Я. Съвсем не, това отнема много енергия, има нужда от тяга и от хармония. Комедията изисква голяма доза актьорска импровизация и повече майсторство. Трябва да успееш да бъдеш романтичен, мъжествен, понякога инфантилен, да умееш да се шегуваш и да запазиш лидерството си. Да покажеш всички тези неща едновременно изобщо не е лесно, а  „Ранобудна птичка“ е едно от най-хубавите изпълнения в този жанр. Актьори, известни по цял свят като Хю Грант, Джулия Робъртс и Адам Сандлър са станали популярни, благодарение на романтични комедии.

Ж. Някои големи брандове завиха, че са решили да не рекламират и да не спонсорират тв програми, в които се показва насилие по отношение на жени и деца. Ако ви предложат такъв сценарий, как бихте се отнесли към него?

Д.Я. В Турция много неща са подложени на цензура. Например ние не можем да се целуваме в романтичните комедии, но много теми, които биха могли да повлияят негативно на обществото, лесно биват допускани до екрана и се приемат за нормални. Хора се убиват един друг, показват се неморални неща. Като актьор аз, разбира се не мога да говоря абстрактно, не мога да твърдя: „Това ще правя, а онова не.“ Аз разбира се не разбирам защо проекти, в които се показва насилие са толкова много гледани, но като актьор не бива да говоря за това. Трябва да четем между редовете и правилно да разчитаме посланията на сценария.

Ж. И тази година вие подкрепихте "Umut Yeşerten Şarkilar". Има ли някакви конкретни социални проекти, към които проявявате съпричастност?

Д.Я. Аз съм човек, който от детството си е чувствтелен към всичко, което касае околната среда, екологията и чистотата. Не проявявам търпимост към нашата улична, „тротоарна“ култура. Когато пътувам зад граница се стремя да спазвам правилата за чистота, ред и уважение. В основата на това стои уважението към всички хора по Земята. В центъра на Тихия океан са изхвърлени огромно количество отпадъци. Можете ли да си представите? Човек наистина наблюдава подобни неща с голяма болка. Когато стане дума за социални отговорности, аз лично се старая всяка година да дам своя принос според възможностите си.

Ж. Вървят слухове, че подготвяте филм, вярно ли е?

Д.Я. Засега няма нито един проект който да ме е заинтересувал. Ако се снимам във филм, бих искал да е правилният, да е наистина добър, а не просто хората да го гледат и веднага да го забравят. Не искам да е просто филм със стандартен сценарий, а нещо, което се снима дълго време не се вписва в сегашния ми график /има предвид, че през януари отива в армията/.

Ж. Ферзан Йозтепек, известният италиански режисьор от турски произход наскоро сподели видео с тълпи от твои почитатели в Неапол. Вие познавате ли се и харесваш ли стила му? Много хора мечтаят да работят с него.

Д.Я. Все още не сме имали възможност да се срещнем, но дай Боже, скоро и това ще стане. Но подкрепата, която той ми оказа, без дори да се поднаваме лично, е много ценна за мен. Благодарих му със съобщение и малко си поговорихме. Постът му беше добър отговор за онези, които смятаха, че тълпите с почитатели са фалшиви. Неотдавна гледах три негови филма. Това са много зрели истории с последователни сценарии и интересни характери. Това наистина е онзи тип работа, в която бих искал да взема участие, знам и италиански и дай Боже някой ден да поработим заедно.

Ж. Спрял ли си се вече на някой проект с който да се заемеш след отбиването на воената ти служба, или все още нищо не е планирано?

Д.Я. В момента четем сценарии, някои неща ни харесват, а други не. Засега няма нищо определено, но за никъде не бързам.

Ж. Твоята лоялност е голяма, нали така? Към хората, с които работиш, към проекта, в който участваш. Очакваш ли в отговор същото?

Д.Я. Да, така е. Към работите си се отнасям като към свои деца и когато те ми носят успех, аз съм горд и това повишава мотивацията ми. По време на „Ранобудна птичка“ нашият продуцент Фарук Тургут се отнасяше към нас много бащински, с много добрина, решаваше всичките ни проблеми, помагаше ни и винаги беше на наша страна. И тогава и сега, аз се отнасям към него с огромно уважение и получавам в отговор същото и от него. Усещам, че той цени моите идеи и по всяка вероятност ще му се доверя и за следващия си проект. Нима това не е нормално – да проявяваш лоялност, любов и уважение към хората, с които общуваш и работиш.

Ж. А как реагираш, когато някой не е лоялен към теб?

Д.Я. Много ще се впечатля, ще си тръгна от живота на този човек неочаквано и много лесно. Защото аз не съм предател и не проявявам неуважение, и ако забележа подобно отношение към себе си, ще се ядосам. Подхождам към хората с любов и с открито сърце и очаквам същото в ответ. Знаеш ли, моите изяви са свързани преди всичко с моите емоции и с позитивния подход. Например, в детството аз много обичах и уважавах моя треньор по баскетбол. Можех да направя 30-40 хвърляния едно след друго и нима можех да го направя, ако не го обичах?   В началното училище бях влюбен в учителката си по английски. У дома пишех съчинения като луд и й ги носех. Даже учителката веднъж не повярва, че аз съм ги писал и позвъни на майка ми  и й каза: „Моля ви, не пишете домашните на детето си?“  Вървеше ми по всички предмети, по които харесвах преподавателите си. И сега съм такъв. Например, ако ми харесва режисьора, ако го уважавам, аз играя още по-добре. Далеч не съм от хората, които се подчиняват на властите и авторитета, но ако обичам и уважавам човека, се вслушвам в него. Точно по този начин се отнасям и към моите партньорки. Ако партньорката ми е хладна и високомерна  снобка, дори да е кралица, няма как да постигнем хармония и успех, какъвто успяхме да постигнем с Демет.

Ж. Преди 5 години ти дебютира като актьор в сериала „Сърдечни дела“. Не ти ли е интересно какво би станало с живота ти, ако си беше останал адвокат?

Д.Я. Да, понякога и аз мисля за това как бих живял и дали щях да имам по-свободен и щастлив живот, ако не бях станал актьор. Може би щях да съм по-успешен в друга сфера, да печеля повече пари, да съм по-свободен, отпуснат, приятен. Човек не знае какво ще му предложи живота. Не казвам, че съм радостен    че изоставих юридическата професия и станах актьор. Джим Кери казва: „Надявам се, че всички хора ще придобият някой ден слава и богатство и така ще разберат, че не това е, което търсят в живота.“ Всяка професия има както положителни, така и отрицателни страни. И не можеш да разбереш някои неща, без да ги преживееш. Сега се сещам за филма „Сляп шанс“/полски филм от 1987 г./, в който главният герой Витек тича след влака и ние разбираме, че за остатъка от неговия живот има три възможни резултата. Изборът, който всеки сам прави; изборът който ни налагат обстоятлствата и който може да промени живота ни изцяло; и  мисълта, какво би било бъдещето ни, ако бяхме взели различно решение.

Ж. Когато работиш как прекарваш свободното си време, как си почиваш?

Д.Я. Сигурно отговорът ми ще ви се стори клише, но  докато снимаме сериал наистина нямаме време да правим каквото и да било. И желание също няма. Сега, когато съм свободен от снимки се опитвам да отделям време за себе си, да постигна спортните си цели, да работя върху бойните си умения и да увелича издръжливостта си. Имам възможност да гледам филми и тв програми, които трупам от доста време и честно казано, опитвам се просто да си прекарвам времето весело и приятно, защото мозъкът си почива не само чрез сън, но и когато се забавляваме. За да си почина, ми е необходимо да правя съвсем обикновени неща, да общувам с приятелите си,  да пътувам в чужбина. Така получавам опит, а и обичам да изследвам чужди страни.

Ж. Имаш ли свое определение за щастието?

Д.Я. Нямам спезиална формулировка, но мисля, че успехът определено е важен, за да може човек да се усеща щастлив. Но и в името на успеха не бива човек да рискува физическото и психическото си здраве, защото здравето е най-важната съставка на щастието. Любимите, блозките ни хора също са много важни. В едно скорошно интервю Кристияно Роналдо, който е изгубил баща си в ранна възраст казва: „Станах световноизвестен футболист, но баща ми не можа да види успеха ми.“ И заплака… Затова смятам, че това, че имам възможност да споделям успехите си, радостите и мъките си с моите родители, е много ценно за мен. В този аспект съм щастливец. Да бъдеш заедно с любимите си хора, които те правят щастлив и които ти правиш щастливи – ето това е щастието. Важно е не това, което правиш и не къде се намираш, а с кого си.

Ж. Ти вероятно си щастлив и от това, че правиш своите почитатели щастливи?

Д.Я. Освен нещата, които изброих, аз вярвам, че хобито, самоусъвършенстването, това да окажеш финансова или емоционална помощ на някой друг, да си полезен за някого е също начин да бъдеш щастлив. Например, аз живея в района на Бебек и си говоря с всички продавачи и цветари в квартала. И ако това да се снимат с мен прави моите почитатели щастливи, старая се да им го осигуря. Можем да сме съвсем обикновени, да не летим в облаците и пак да сме щастливи. Всъщност ние не сме кой знае колко сложни същества. Както казва Гюлше Бирсел: „Мозъкът е само килограм и половина мазнина и вода.“ И когато ние просто се смеем , лесно можем за заблудим хората, че сме щастливи.

Ж. А ако Гюлше Бирсел ти каже да се присъединиш към сериала „Jet sosyete“ за три епизода,  ще се съгласиш ли?

Д.Я. Ако това ще помогне на историята и ако моите мениджъри Джунейт и Илкер одобрят това, защо не? Такива неща се правят и в Холивуд. Много известни актьори от главни роли се присъединяват за няколко епизода към филми и сериали или просто ги озвучават. Брад Пит се присъедини към „Deadpool 2“, А Джордж Клуни участва в „Приятели“. Ако те са го направили, защо да не мога и аз?

Ж. Бил ли си някога влюбен до уши?

Д.Я. В реалния живот – не но в сериалите съм бил.

Ж. Какви качества търсиш у жените?

Д.Я. Добър въпрос, нека да помисля малко. Винаги ме затрудняват въпроси от този тип, защото отговорът им се времето се променя. Понякога виждам нещо и си казвам: „Ето такава бих искал да бъде жената до мен.“ Но с времето си давам сметка, че това всъщност не ми харесва. Сега мога да кажа, че искам жената до мен да е състрадателна, например. Но една прекалено загрижена за другите жена в един момент може да ми се стори досадна и дори антипатична. Настроението ми се променя в течение на деня. Понякога например сутрин е по-добре да не се занимаваш с мен, но вечерта и през нощта съм по-дружелюбен и съм самия себе си. Когато се снимам, може да има моменти, в които съм зверски уморен и тогава предпочитам спокойния живот. Мисля, че търся партньорка, която може да прояви разбиране към тези мои моменти.

Ж. Така, за положителните качества се разбрахме. А какъв тип поведение у жените те отблъсква?

Д.Я. Важно е жената до мен да е весела и да има чувство за хумор, но и да може във всяка ситуация да си остане дама.  Не ме привличат жени, които в речта си използват мъжки прийоми, които говорят високо и прекомерно жестикулират. Не обичам също глупавите изражения, както и тези, които се правят на много тайнствени. Жената до мен трябва да е хем весела, хем сдържана. Изражението на лицето на жената, нейната енергия, аромата й, тона на гласа й – това са все неща, на които обръщам внимание. Ще се радвам да намеря жена, която би могла да ме превърне в по-добра версия на на мен самия. Но, повтарям, изброих всички тези неща, защото ти ме помоли, но и аз не знам дали това е точния  отговор.

Ж. Би ли се променил заради жена?

Д.Я. Понякога съм много егоистичен в отношенията и не мисля, че бих се променил. Не бих повел борба със самия себе си, с принципите си, с характера си. Защо да натъжавам себе си, само защото някой е поискал това от мен? В момента мисля така, но ако в живота ми се появи човек, в когото  истински да се влюбя, може би ще се променя, наистина не знам.

Ж. Как се отнасяш към любовните романи на снимачната площадка?

Д.Я. Ако това е нормално да се случи с хората, които работят в един офис, то точно по същия начин е нормално и естествено и за хората на снимачната площадка, които прекарват толкова часове заедно. Но всъщност в повечето случаи любовните романи на сета, за които пишат не са истина.

Ж.В момента има ли някой в живота ти?

Д.Я. Не, повярвай ми, няма никой в живота ми.

Ж. Казват, че Скорпионите живеят със своите дълбоки емоции, това истина ли е?

Д.Я. Аз не вярвам много в хороскопи, но веднъж прочетох доста неща за моя зодиакален знак и разбрах, че мъжете Скорпион с асцендент Лъв много точно отговарят на моята същност. От гледна точка на емоциите, те понякога могат да имам внезапни изблици и да бъдат доста остри. Когато съм наистина щастлив, едно грешно движение може да ме накара да изригна и да пробуди гнева ми или да стана саркастичен. Но това не продължава дълго, бързо изстивам.
Когато бях по-неопитен, аз много се вълнувах за някои неща, но с времето се научих да контролирам емоциите си, защото разбрах, че  когато „Х“ говори нещо за „У“, това говори лошо не за „У“, а за „Х“. Този, който говори лоши неща за някой друг, всъщност показва собствените си лоши страни, а не тези на човека, за когото говори.  Когато си популярен човек, не можеш да си позволиш да даваш неуважителни отговори и аз знам, че ако го направя,  няма да е добре за мен. Затова се старая да се сдържам и да възприемам всичко със смирение и хумор.

Ж. Доверяваш ли се на интуицията на Скорпиона?

Д.Я. Имам добре развита интуиция и й се доврявам, но не й поволявам да се превърне в заблуждение и предразсъдъци. Например в началното училище ме смятаха за високомерен и претенциозен заради външността ми. После станах популярен, но и сега има хора, които ме смятам за такъв. Но тези, които поговорят с мен 15 минути и ме опознаят по-отблизо, казват: „Ти не си такъв, какъвто казват, много си топъл.“ Чувствам същото отношение и от някои журналисти. Както е казал Айнщайн:„По-лесно е да разделиш атом, отколкото предразсъдъците.“ Но аз съм свикнал с това.

Ж. Какво е най-важното духовно наследство, което би искал някой ден да предадеш и на децата си?

Д.Я. Имам много топли и приятелски отношения с моя баща. Дай Боже и аз да мога да изградя такъв тип приятелски отношения и с моите деца.

Ж. Искаш ли да създадеш семейство? Или на този етап това ти се струва далечно?

Д.Я. Все още не съм отворен за тази идея, не ми минават такива мисли като: „Вече остарявам, трябва спешно да се оженя.“ И никой не ме притиска по този въпрос. Но още утре може да срещна жена, в която силно да се влюбя. Не знам какво ще ми донесе живота.

Край!