Дъщеря ми се промени година след смъртта на братчето си...

  • 3 057
  • 1
  •   1
Отговори
  • Белгия
  • Мнения: 13
Здравейте,

Преди 1г и 3 месеца загубих най-малкото си дете(момченце на 1г,10м) при автомобилна катастрофа,която преживя цялото ми семейство. В колата бяхме с мъжа ми и 3-те ми деца(Алекс и двете ми дъщери на 5г и на 7г.)
През изминалата година се опитвахме да говорим много,ходихме на психолози и правехме всичко за да може двете ми момичета да се справят по някакъв начин със загубата на братчето си.
Мислех си ,че до някъде съм успяла...говорех с тях всеки ден,плачехме заедно,обяснявах им за смъртта,разказвахме си всеки ден за братчето им. Не мога да знам какво им е било в душата ,но знам какво е било и какво ми е всеки ден....
Но ето,че година след това...нещата се промениха . Голямата ми дъщеря започна да се държи много лошо с мен: не ме слуша,постоянно прави напук,глези се,плаче без основателна причина,дразни се постоянно със сестра си,посяга ми,вика ми....,дори започна да не се справя добре в училище...вече месец не мога да се справя с поведението и.Започна системно да сънува кошмари,че умира...
НЕзнам дали има нещо общо със случилото се или е от възрастта,но ми е изключително трудно.

Незнам какво да правя,трябва ли да потърся психологическа помощ?

# 1
  • София
  • Мнения: 558
Здравейте!

На първо място бих искала да изкажа своите искрени съболезнования към Вас. Споделяте изключително тежка и интимна история, което мога да предполагам колко Ви коства.

Самата катастрофа е трудна за преживяване, заради породените от нея страх, паника, несигурност, липсата на контрол…, но тук говорим и за дълбока загуба, която засяга цялото семейство. Кончината на толкова близък и любим съзнателно или не отключва страха от загуба на собствения живот, през което е много вероятно сега да преминава по-голямата Ви дъщеря.

Често подобно поведение, каквото описвате във връзка с дъщеря си, има за цел да ‚извика‘ вниманието на родителя/родителите – които да се занимаят с проблема, да решат казуса, да отделят време, да се погрижат, да бъдат с детето, което не съумява да се справи с несъзнателните си пориви и страхове. Чрез ‚лошото‘ си поведение детето опитва да бъде близо до Вас.

Направи ми впечатление, че промените в поведението започват година и малко след инцидента, което може да е несъзнателен отговор и връщане на момиченцето Ви към онзи момент и страхове. Не мога да си позволя да бъда категорична, но е силно вероятно настоящото й поведение и катастрофата да са свързани. Тук работата с психолог/психотерапевт може да бъде полезна по линия на откриване на причините за държанието и по линия на приемането на загубата.

Давам си сметка, че случилото се оставя незаличим белег. В мен звучат силно думите Ви „знам какво е било и какво ми е всеки ден“, но сега Вие като възрастен следва да сте силна и за децата си. Но също така не забравям, че Вие сте човек, Вие сте майка и имате нужда да се справите и със собствените си чувства и преживявания. Ако прецените, пишете отново. Предвид интимността на случая, може да се свържете и на лично съобщение, отново – ако прецените.

Пожелавам Ви сила,
Славея Дънева – психотерапевт

Общи условия

Активация на акаунт