sweety2831 ,имам носител на генотип 4G/4G ,а когато имам някой иследвания кокто ми трябват дали ще ме карат пак да ги правя?!
- Публикувана: 9 окт. 2019, 18:06 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2020, 18:17 ч.
Доктор Иван Сигридов - тема №2
Аз съм изследвала йод в серум, но са ми казвали че е по-релевантно в урина.
Селен във файла с необходими изследвания не виждам, може би го назначава в конкретни случаи.
Селен във файла с необходими изследвания не виждам, може би го назначава в конкретни случаи.
Привет и от мен. Моята първа среща с д-р Сигридов предстои през ноември за ранен скрининг в 12 г.с. Питането ми е необходимо ли е преди това да правя някакви изследвания? Предварително благодаря. Може ще направя за фраксипарин, защото съм на него от началото на бременността, но се чудя дали са необходими други.
Виж файла с необходими изследвания, ако не го отваряш - дай знак да го кача по друг начин.
Необходими изследвания
I. Консултация след спонтанни аборти:
- цялата документация от болничните изследвания, престои, епикризи и прочее
- ПКК+диференциално броене
- серумно желязо+ЖСК
- хемостаза (АРРТ, фибриноген)
- витамини В12, В6, D3 (25OH)
- TSH, FT4, TAT, MAT, йод
- основен пакет тромбофилии
ДНК изолиране
R506Q (FV)
20210G>A (протромбин)
4G/5G (PAI)
677C>T (MTHFR)
- консултация с доц. Русев (имунолог)
II. Бременни, ФМ 20 седмица:
- ПКК+диференциално броене
- серумно желязо+ЖСК
- хемостаза (aPTT, фибриноген)
- витамини В12, D3 (25OH)
- TSH
- общ белтък и албумин
- кръвна захар
- обикновена урина
III. Бременни, 30 седмица:
- ПКК+диференциално броене
- серумно желязо+ЖСК
- хемостаза (АРРТ, фибриноген)
- витамини В12, D3 (25OH)
- TSH
- общ белтък и албумин
- кръвна захар
- обикновена урина
IV. Бременни пациентки, насочени от колеги, при установен проблем:
Ако проблемът е в скъсяване на шийката:
- ПКК+диференциално броене
- серумно желязо+ЖСК
- хемостаза (АРРТ, фибриноген)
- витамини В12, D3 (25OH)
- TSH
- CRP
- стерилна урина
- вагинален секрет
2. Ако проблемът е в изоставане на бебето:
ПКК+диференциално броене
- серумно желязо+ЖСК
- хемостаза (aPTT, фибриноген)
- витамини В12, В6, D3 (25OH)
- TSH, FT4, TAT, MAT, йод
- основен пакет тромбофилии
ДНК изолиране
R506Q (FV)
20210G>A (протромбин)
4G/5G (PAI)
677C>T (MTHFR)
- общ белтък и албумин
- обикновена урина
V. За скрининга в 12 седмица, профилактично, по желание:
- основен пакет тромбофилии (4G4G, F5 Leiden, протромбиноген, МТФХР)
- хемостаза (aPTT, фибриноген)
ПРАВИЛА ЗА ПУСКАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА :
1. Правят се извън менструация (за не бременните), неконсумирали храна и вода, минимум 10 часа, м/у 7,30 и 8,30 часа.
2. Ако приемате щитовидни хормони кръв се дава преди сутрешния прием.
3. При контролни изследвания не се спират добавките, ОСВЕН вит. В12, на инжекции-спира се от 7 до 10 дни преди изследването!
Успех на всички!
Линкът към Св. Петка е абсолютно верен, счупил им се е сайта. Ще го оправят.
I. Консултация след спонтанни аборти:
- цялата документация от болничните изследвания, престои, епикризи и прочее
- ПКК+диференциално броене
- серумно желязо+ЖСК
- хемостаза (АРРТ, фибриноген)
- витамини В12, В6, D3 (25OH)
- TSH, FT4, TAT, MAT, йод
- основен пакет тромбофилии
ДНК изолиране
R506Q (FV)
20210G>A (протромбин)
4G/5G (PAI)
677C>T (MTHFR)
- консултация с доц. Русев (имунолог)
II. Бременни, ФМ 20 седмица:
- ПКК+диференциално броене
- серумно желязо+ЖСК
- хемостаза (aPTT, фибриноген)
- витамини В12, D3 (25OH)
- TSH
- общ белтък и албумин
- кръвна захар
- обикновена урина
III. Бременни, 30 седмица:
- ПКК+диференциално броене
- серумно желязо+ЖСК
- хемостаза (АРРТ, фибриноген)
- витамини В12, D3 (25OH)
- TSH
- общ белтък и албумин
- кръвна захар
- обикновена урина
IV. Бременни пациентки, насочени от колеги, при установен проблем:
Ако проблемът е в скъсяване на шийката:
- ПКК+диференциално броене
- серумно желязо+ЖСК
- хемостаза (АРРТ, фибриноген)
- витамини В12, D3 (25OH)
- TSH
- CRP
- стерилна урина
- вагинален секрет
2. Ако проблемът е в изоставане на бебето:
ПКК+диференциално броене
- серумно желязо+ЖСК
- хемостаза (aPTT, фибриноген)
- витамини В12, В6, D3 (25OH)
- TSH, FT4, TAT, MAT, йод
- основен пакет тромбофилии
ДНК изолиране
R506Q (FV)
20210G>A (протромбин)
4G/5G (PAI)
677C>T (MTHFR)
- общ белтък и албумин
- обикновена урина
V. За скрининга в 12 седмица, профилактично, по желание:
- основен пакет тромбофилии (4G4G, F5 Leiden, протромбиноген, МТФХР)
- хемостаза (aPTT, фибриноген)
ПРАВИЛА ЗА ПУСКАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА :
1. Правят се извън менструация (за не бременните), неконсумирали храна и вода, минимум 10 часа, м/у 7,30 и 8,30 часа.
2. Ако приемате щитовидни хормони кръв се дава преди сутрешния прием.
3. При контролни изследвания не се спират добавките, ОСВЕН вит. В12, на инжекции-спира се от 7 до 10 дни преди изследването!
Успех на всички!
Линкът към Св. Петка е абсолютно верен, счупил им се е сайта. Ще го оправят.
Благодаря за поста с изследвания!
Мисля, че вече не са Св. Петка, уебсайт няма, а се ребрандират в ОСКАР.
Ето: http://oscarclinic.com/ekip/
Мисля, че вече не са Св. Петка, уебсайт няма, а се ребрандират в ОСКАР.
Ето: http://oscarclinic.com/ekip/
📌Днешната история е "Празнувам Живота"
Бързам да седна да пиша, защото не зная кога отново ще имам мъничко време…
Нашата история започна със забременяването ми декември 2016 година. Беше като Коледен подарък, толкова желано и толкова чакано бебенце.. Бях на 33 години, първа бременност, по естествен път. В началото ми беше лошо, но с всеки изминал ден бях все по-щастлива, защото много желаех това детенце.. Всичко беше наред до ужасната за мен дата 29 април… (5 месец) през нощта получих първата паник атака… Светът ми се сгромоляса за няколко дни – умирах, не можех да дишам и през цялото време се чудех, след като аз се чувствам така – какво ли причинявам на детето си.. Ходих при няколко лекари – ами това е положението, да говоря с психолог и т.н. Така и никой не намери решение… и така до 33 г.с., когато получих контракции и ме приеха в МД в София. Бях ужасена – защо и какво се случва – никой не ми каза… Казаха само – ще ти влеем системи и ако не спрат контракциите, ще извадим бебето. В отделението на доц. Димитрова ми казаха, че има проблем с плацентата и ще извадят бебето в 36 г.с., за да избегнат усложнения. За съжаление имах уговорка с друг лекар, който в момента беше в отпуск. Оставиха ме 10 дни на системи, на 11 ден ме преместиха в отделението на доктора, с който имах уговорка. Прегледа ме и каза, че той не открива проблем с бебето. Единствения коментар беше – тя е седалищно, но ако се обърне – изпращам те вкъщи. Естествено тя се обърна след седмица и след 17 дневен престой аз се прибрах вкъщи още по-ужасена от всякога. Две седмици по-късно отидох на контролен преглед – датата беше 29.август.2017 г. Така нареченият „доктор” ме прегледа и каза, да се явя на 12 септември, ако дотогава не е тръгнало раждане. Също така каза, че бебето е добре…. (пазя си и хвърчащата бележка от прегледа). Терминът ми беше на 15 септември.
2 дни по-късно – на 31 август към 22:30 ми изтекоха водите…зелени…вече бях убедена, че нещо ужасно се случва… Приеха ме час по-късно отново в МД. По-малко от 15 мин бях на тонове, когато всички се забързаха и казаха – губим тоновете – спешно секцио… а аз знаех, че нещо не е наред… Упойката не успя да ме хване и ме приспаха.. събудих се около 2 часа в интензивно отделение . . Попитах за бебето – мълчание – след настояване – как е бебето, се появи неонатолог и каза – бебето не е добре – не знаем дали ще преживее 48 часа или нещо подобно… казаха още – около 10 часа повикайте бащата и ще ви качим заедно в Неонатология. След като ни раздвижиха, ме качиха в Неонатология заедно с таткото – посрещна ни проф. Слънчева. Благодарна съм на тази жена, защото беше адски откровена – бебето е с два огромни кръвоизлива в мозъка – няма никакъв шанс! Бебето беше с тегло 2470 гр., в 38 г.с, казаха, че е можело да бъде спасена. Беше страдала в мен повече от месец.. а според д-р Сигридов - от 5 месец…
Бебе Симона живя точно 17 дни, роди се на празник – Симеонов ден и си отиде на празник – Вяра, Надежда, Любов и София! Казах си – 5 светци я пазят! Така е трябвало да стане! Да отбележа – последната паник атака беше точно 36 дни след раждането…
В деня, когато си отиде нашата звездичка бяхме с приятели у нас и им казах - от тук нататък ще празнувам ЖИВОТА!
Година по-късно – вече се бях възстановила психически и физически и бях готова за ново начало …
И тук започва историята за още едно Сигридовче…
Започнахме да правим отново опити за бебче в края на октомври, началото на ноември 2018. В средата на ноември пътувахме до Виена и Будапеща и аз подозирах, че май май чудото е станало. На 22 ноември видях бледи 2 черти. Бях безумно щастлива и знаех, че този път ще е друго, няма да е същото. Бях чувала за доктор Сигридов – поне 4 мои приятелки ми го препоръчаха и казаха – това е Човекът, но аз все си мислех, че нямам чак такава драма, че да ходя при него.. Около 13 г.с. отидох при доктор Жекова, която само като изслуша историята ми и видя изследванията, ми записа спешно час при доктор Сигридов. Дори ме попита – ама как така не си при него, при положение, че си чувала за него.. Е, малко по-късно разбрах за какво ми говори..
Първа среща – няма да е учудващо ако кажа – беше впечатляваща! Доктор Сигридов прегледа всички изследвания, епикризи и т.н. и каза – Плацентарна недостатъчност и само да ти кажа - пак си отглеждаш идиотче.. (вмъквам - каза, че предното бебе е било с ДЦП и аутизъм ). Бях изумена, как в рамките буквално на няколко минути той сложи диагноза и каза – ако ме слушаш, не само ще намалим риска за това бебе, ние ще го нулираме – НУЛА! Знаете ли – повярвах му! На всяка дума! Не се уплаших от първоначалното изказване за идиотчето, знаех, че съм на точното място! Доки каза, че имам тромбофилия, дори нямам идея каква – честно, дори не седнах да чета. ВЯРВАХ МУ!
И така – стандартните изследвания (имах доста дефицити), лечение и само след месец и половина аз бях в норма и с прекрасно развиващо се бебче. Няма да забравя на ФМ като Доки каза – виж, всеки може да ти покаже, че бебето има 5 пръста, мен ме вълнува мозъка и как работи. И тогава взе да ми показва едни сложни криви и как всъщност само за толкова кратко време функцията на мозъка на бебка беше влязла в норми и всичко беше наред! Последваха още 2 срещи с Доки, все забавни и всеки път успокоена и с вяра, че този път ще имаме бебе!
Последна среща – 36 г.с. Пак шеги и закачки, аз щастлива и спокойна,че всичко е наред, а Доки както винаги с усмивка ме изпрати и каза: „Като се роди, се обади да кажеш какъв гигант си родила”…
2 седмици по-късно на 15 юли се роди още едно Сигридовче – Александра! Разбира се с перфектни мерки 3640 гр, 51 см
Благодаря Ви, доктор Сигридов! Щастието наистина е неописуемо, а благодарността е безгранична! Светът ни е пълен! Обичаме Ви, доктор Сигридов!
Мечтите се сбъдват! Пожелавам на всички момичета – имайте вяра и празнувайте живота! В най-сигурните ръце сте!
А сега отивам при малката шушулка, която е преяла и сега пъшка и грухти . Няма по-голямо щастие на света!
Бързам да седна да пиша, защото не зная кога отново ще имам мъничко време…
Нашата история започна със забременяването ми декември 2016 година. Беше като Коледен подарък, толкова желано и толкова чакано бебенце.. Бях на 33 години, първа бременност, по естествен път. В началото ми беше лошо, но с всеки изминал ден бях все по-щастлива, защото много желаех това детенце.. Всичко беше наред до ужасната за мен дата 29 април… (5 месец) през нощта получих първата паник атака… Светът ми се сгромоляса за няколко дни – умирах, не можех да дишам и през цялото време се чудех, след като аз се чувствам така – какво ли причинявам на детето си.. Ходих при няколко лекари – ами това е положението, да говоря с психолог и т.н. Така и никой не намери решение… и така до 33 г.с., когато получих контракции и ме приеха в МД в София. Бях ужасена – защо и какво се случва – никой не ми каза… Казаха само – ще ти влеем системи и ако не спрат контракциите, ще извадим бебето. В отделението на доц. Димитрова ми казаха, че има проблем с плацентата и ще извадят бебето в 36 г.с., за да избегнат усложнения. За съжаление имах уговорка с друг лекар, който в момента беше в отпуск. Оставиха ме 10 дни на системи, на 11 ден ме преместиха в отделението на доктора, с който имах уговорка. Прегледа ме и каза, че той не открива проблем с бебето. Единствения коментар беше – тя е седалищно, но ако се обърне – изпращам те вкъщи. Естествено тя се обърна след седмица и след 17 дневен престой аз се прибрах вкъщи още по-ужасена от всякога. Две седмици по-късно отидох на контролен преглед – датата беше 29.август.2017 г. Така нареченият „доктор” ме прегледа и каза, да се явя на 12 септември, ако дотогава не е тръгнало раждане. Също така каза, че бебето е добре…. (пазя си и хвърчащата бележка от прегледа). Терминът ми беше на 15 септември.
2 дни по-късно – на 31 август към 22:30 ми изтекоха водите…зелени…вече бях убедена, че нещо ужасно се случва… Приеха ме час по-късно отново в МД. По-малко от 15 мин бях на тонове, когато всички се забързаха и казаха – губим тоновете – спешно секцио… а аз знаех, че нещо не е наред… Упойката не успя да ме хване и ме приспаха.. събудих се около 2 часа в интензивно отделение . . Попитах за бебето – мълчание – след настояване – как е бебето, се появи неонатолог и каза – бебето не е добре – не знаем дали ще преживее 48 часа или нещо подобно… казаха още – около 10 часа повикайте бащата и ще ви качим заедно в Неонатология. След като ни раздвижиха, ме качиха в Неонатология заедно с таткото – посрещна ни проф. Слънчева. Благодарна съм на тази жена, защото беше адски откровена – бебето е с два огромни кръвоизлива в мозъка – няма никакъв шанс! Бебето беше с тегло 2470 гр., в 38 г.с, казаха, че е можело да бъде спасена. Беше страдала в мен повече от месец.. а според д-р Сигридов - от 5 месец…
Бебе Симона живя точно 17 дни, роди се на празник – Симеонов ден и си отиде на празник – Вяра, Надежда, Любов и София! Казах си – 5 светци я пазят! Така е трябвало да стане! Да отбележа – последната паник атака беше точно 36 дни след раждането…
В деня, когато си отиде нашата звездичка бяхме с приятели у нас и им казах - от тук нататък ще празнувам ЖИВОТА!
Година по-късно – вече се бях възстановила психически и физически и бях готова за ново начало …
И тук започва историята за още едно Сигридовче…
Започнахме да правим отново опити за бебче в края на октомври, началото на ноември 2018. В средата на ноември пътувахме до Виена и Будапеща и аз подозирах, че май май чудото е станало. На 22 ноември видях бледи 2 черти. Бях безумно щастлива и знаех, че този път ще е друго, няма да е същото. Бях чувала за доктор Сигридов – поне 4 мои приятелки ми го препоръчаха и казаха – това е Човекът, но аз все си мислех, че нямам чак такава драма, че да ходя при него.. Около 13 г.с. отидох при доктор Жекова, която само като изслуша историята ми и видя изследванията, ми записа спешно час при доктор Сигридов. Дори ме попита – ама как така не си при него, при положение, че си чувала за него.. Е, малко по-късно разбрах за какво ми говори..
Първа среща – няма да е учудващо ако кажа – беше впечатляваща! Доктор Сигридов прегледа всички изследвания, епикризи и т.н. и каза – Плацентарна недостатъчност и само да ти кажа - пак си отглеждаш идиотче.. (вмъквам - каза, че предното бебе е било с ДЦП и аутизъм ). Бях изумена, как в рамките буквално на няколко минути той сложи диагноза и каза – ако ме слушаш, не само ще намалим риска за това бебе, ние ще го нулираме – НУЛА! Знаете ли – повярвах му! На всяка дума! Не се уплаших от първоначалното изказване за идиотчето, знаех, че съм на точното място! Доки каза, че имам тромбофилия, дори нямам идея каква – честно, дори не седнах да чета. ВЯРВАХ МУ!
И така – стандартните изследвания (имах доста дефицити), лечение и само след месец и половина аз бях в норма и с прекрасно развиващо се бебче. Няма да забравя на ФМ като Доки каза – виж, всеки може да ти покаже, че бебето има 5 пръста, мен ме вълнува мозъка и как работи. И тогава взе да ми показва едни сложни криви и как всъщност само за толкова кратко време функцията на мозъка на бебка беше влязла в норми и всичко беше наред! Последваха още 2 срещи с Доки, все забавни и всеки път успокоена и с вяра, че този път ще имаме бебе!
Последна среща – 36 г.с. Пак шеги и закачки, аз щастлива и спокойна,че всичко е наред, а Доки както винаги с усмивка ме изпрати и каза: „Като се роди, се обади да кажеш какъв гигант си родила”…
2 седмици по-късно на 15 юли се роди още едно Сигридовче – Александра! Разбира се с перфектни мерки 3640 гр, 51 см
Благодаря Ви, доктор Сигридов! Щастието наистина е неописуемо, а благодарността е безгранична! Светът ни е пълен! Обичаме Ви, доктор Сигридов!
Мечтите се сбъдват! Пожелавам на всички момичета – имайте вяра и празнувайте живота! В най-сигурните ръце сте!
А сега отивам при малката шушулка, която е преяла и сега пъшка и грухти . Няма по-голямо щастие на света!