Синът ми тръгна на 2 ,1 на ясла. Сама съм го гледала, без баби, лели и т.н. Татко му често отсъстваше по работа и то за дълги периоди. Мислех, че ще му е трудно да се отдели от мен.Но още от бебе се стараех да е сред хора, постоянно навън, да не го е страх от нови неща, да му давам пространство и да е самостоятелен.....( но пак си е до характер). Преди да тръгне на ясла му говорех за яслата, за децата, за персонала, за това че там ще играе на нови игри, ще научи нови неща. Мое мнение от преди и сега( и наблюдавайки другите родители, които водят децата в яслата) най-лошото е да вижда, че вие сте притеснена. Всичко "ревящи" деца бяха на родители, които още от сутринта тръгваха с негативна нагласа и предаваха напрежението на детето. Само първата седмица го взимах на обяд, плачеше малко сутрин, не искаше да влиза, сядахме на пейката и за 1-2 минути( за да не проточвам момента на раздяла) му казвах, че това е едно място специално за деца, игри и забавления, че ще научи нещо ново и интересно, че лелите и сестрите ще му помагат и ще се грижат за него. Започнахме да си правил "ритуали" сутрин, приятни за него неща, примерно се правя, че не мога да отворя шкафчето и той да ми помага, да тичаме като на състезание кой първи ще стигне до вратата, да чукаме на вратата на групата и да питаме "кой е там?". Постоянно говорене, без да се влиза в обяснителен режим. На втората седмица пак си мрънкаше сутрин, но още първия ден, в който трябваше да остане до вечерта дори е спал спокойно.
Важно е и какво може да прави и детенце, може ли да се храни само, казва ли думички и др. Иска врем персоналът също да се запознае с всяко дете и да намери подход. Защото ако е изцяло зависимо( от мама у дома) изведнъж това внимание, което получава в яслата се разпределя между всички деца.
Питали ли сте персонала как се държи детето там? Колко след това плаче? Общува ли с други деца? Има ли други подобни деца в групата? Все пак годинка си е малко.....
А като си я взимате? Как се случват нещата? Тогава също трябва да сте спокойна и усмихната. Може да питате детенце как е било, какво е било, дори да не може да говори тези "разговори" пак ще са от ползва. Не сте единствени с подобни терзания. Някои и в градината продължават с драмата. Важни елементи за адаптацията са характер, родители, възпитатели....ако нещо в тези три неща не е както трябва е тежко за всички. Може да се изморена и да се чувствате безсилна, представете си на детето какво му е, защото вие поне разбирате какво се случва.....Друг вариант е детски психолог, което ще помогне да имате професионално странично мнение.
Рано или късно нещата ще се случат, но това ще е когато детето е готово