Здравейте, с приятеля ми сме заедно от 4 години. В началото беше трудно - той не искаше нещо сериозно, криеше, че е с мен и така една година, а аз се влюбих и исках връзка с него. Той Изпадна в някаква негова “депресия” и реши, че трябва да приключи това нещо с мен и спа с негова колежка.Не мина и седмица и започнаха обясненията в любов и как щял да се промени, всичко щяло да е различно. Дадох му шанс и наистина всичко беше добре две години. Докато не стане инцидент с член от семейството ми - баща ми,за който се грижих и бях в болницата с него повече от половин година. Приятелят ми беше до мен, но в един момент започна да ми казва, че съм го поставяла на второ място и не съм обръщала необходимото му внимание. Един ден седнахме да поговорим и той ми каза, че е с мен по навик, но и не може да вземе решението да се разделим, защото не било толкова лесно. В същото време според него, той бил най-интелигентният човек в обкръжението ми и семейството ми, и аз трябва да съм благодарна, че съм с него. Аз имам чувства към него, но и не мога да преглътна и другите неща, които ми е говорил. Не знам да му дам ли време или да приключа с драмите и унижението..
- Публикувана: 5 окт. 2019, 23:13 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2019, 15:41 ч.
Той е с мен по навик
Изпадна в някаква негова “депресия”
и не съм обръщала необходимото му внимание. не може да вземе решението да се разделим, защото не било толкова лесно
и аз трябва да съм благодарна, че съм с него.
или да приключа с драмите и унижението..
и не съм обръщала необходимото му внимание. не може да вземе решението да се разделим, защото не било толкова лесно
и аз трябва да съм благодарна, че съм с него.
или да приключа с драмите и унижението..
Завалията. Той бил най умният. Че и благодарна трябва да си му.
Я у лево.
Я у лево.
Освободете си пътя за някой, който ще се наслаждава на времето с Вас, ще цени Вашата личност, а този избавете от навика. 
Докато не стане инцидент с член от семейството ми - баща ми,за който се грижих и бях в болницата с него повече от половин година. Приятелят ми беше до мен, но в един момент започна да ми казва, че съм го поставяла на второ място и не съм обръщала необходимото му внимание. Един ден седнахме да поговорим и той ми каза, че е с мен по навик, но и не може да вземе решението да се разделим, защото не било толкова лесно. В същото време според него, той бил най-интелигентният човек в обкръжението ми и семейството ми, и аз трябва да съм благодарна, че съм с него.
В такъв момент за теб, вместо да ти бъде опора и да ти помага, ти мрънка, че не му обръщаш внимание... и бил най-интелигентният човек в обкръжението ти. На такава простащина може да се отговори по само един възможен начин: цветуща псувня и ритник в г*за. Щом не може той да вземе решение го улесни и го вземи вместо него. Лигльо нарцистичен. Няма защо да си губиш времето с него.
Приятелят ти е едно разглезено, лигаво, непораснало дете. Не му се получили нещата с колежката, след което останал с теб и през цялото време ти отмъщава , щото не можеш да я заместиш. Само не знам защо толкова дълго си търпяла това комплексарче, отдавна трябваше да го изриташ.
Едно от най-важните умения, които придобива човек с течение на годините, е да се научи кога да престане да язди умрял кон.
Държанието му е арогантно и не го оправдавам, но разбирам това, че се е почувствал на второ място. Ако някой ден партньорът ви се посвети на свой родител, който се нуждае от грижи, и няма време за Вас и евентуално за детето Ви, може да разберете какво Ви е казал за второто място.
ММ се грижеше за майка си до самия ѝ край, аз също помагах с каквото мога, но не беше много, защото децата ни са малки, освен това са породени.
Никога, нито в една секунда не ми е минало през ума, че се чувствам пренебрегната, аз или децата ни. Да беше ми тежко на моменти, защото се оправях на 90% сама с всичко свързано с тях, но никога не съм го упреквала, дори напротив. Възхитих му се за силата и отдадеността, с която се грижи за жената, която му е дала живот, отгледала го е с любов и възпитала, като изключително добър човек.
Защо разказвам това ли? Защото смятам, че ако човек не подкрепи партньора си в най-тежките моменти от живота му и го упреква, че го пренебрегва за мен е лишен от емпатия егоист.
Не ти трябва такъв човек, в утрешния ден, когато (ако) имате дете ще те упреква, че пренебрегваш него , грижейки се за новороденото ви дете..
Махай го..той от самото начало ти е показал, че за него е най-важен собственият му комфорт.
Никога, нито в една секунда не ми е минало през ума, че се чувствам пренебрегната, аз или децата ни. Да беше ми тежко на моменти, защото се оправях на 90% сама с всичко свързано с тях, но никога не съм го упреквала, дори напротив. Възхитих му се за силата и отдадеността, с която се грижи за жената, която му е дала живот, отгледала го е с любов и възпитала, като изключително добър човек.
Защо разказвам това ли? Защото смятам, че ако човек не подкрепи партньора си в най-тежките моменти от живота му и го упреква, че го пренебрегва за мен е лишен от емпатия егоист.
Не ти трябва такъв човек, в утрешния ден, когато (ако) имате дете ще те упреква, че пренебрегваш него , грижейки се за новороденото ви дете..
Махай го..той от самото начало ти е показал, че за него е най-важен собственият му комфорт.
Много неприятно държание от мъж - да се самоизтъква, да мрънка за внимание и да те залъгва.
Мисля си, че имаш ниско самочувствие и той се възползва от това да дърпа юздите на връзката по некоректен начин.
Мисля си, че имаш ниско самочувствие и той се възползва от това да дърпа юздите на връзката по некоректен начин.
Значи започвам връзка с човек, който ме крие една година... ами... още преди да изтече годината ще е аут от живота ми. После пък изневяра... След това се чувствал пренебрегнат и ще ми каже, че няма да се оправя без него. Че и бил по навик. Ами... някои жени сами се поставят в ролята на изтривалки и после се чудят защо отсреща не ги уважават. Ами... то уважението се печели...