Отговорностите и разходите вкъщи

Разведена съм отдавна, имам едно дете, за което отговорностите, разходите и всичко около неговото отглеждане и възпитание, са изцяло мой ангажимент.
От 5 години живея с мъж, с когото имаме прилични семейни отношения- той е преживял драматични неща около своя развод и е загубил много пари и имоти в резултат на това, има и голям син, който отдавна е самостоятелен.
Аз, мъжът и моето дете живеем в мой апартамент, който е единствения наш дом. Мъжът има други имоти, в които живеят родителите му и които отдава под наем.
Оказа се, че моят апартамент си е мой и ангажиментите по неговата поддръжка са си изцяло мои. Мъжът прави ремонти в своите имоти, сменя мебели, прави подобрения и инвестиции, но вкъщи не пипа нищо и във вихъра на битов скандал ми заяви, че изобщо не може да си представи как имам очаквания той да прави каквото и да било за апартамент, който не е негов. Можело в краен случай да купи за своя сметка крушка и да я смени, но да не очаквам всякакви други подобрения, дребни ремонти или покупката на нов уред. Просто това е моят апартамент, а не негов и това е.
Освен това започна да издребнява кой колко яде, колко често се къпе и реално ми намекна, че аз трябва да плащам две трети от разходите- за мен и детето, а той да участва само в своята част от сметките и храната. Естествено, изобщо не го интересуват лични разходи за детето ми, като обувки, учебници или екскурзия. Като цял явно смята, че не е длъжен да издържа никой друг освен себе си, в това число и самата мен.
Аз работя и моите доходи са двойно по-високи от неговите, всички пари инвестирам вкъщи и за разходи около образованието и издръжката на детето. Биологичният баща е алкохолик и не поддържа връзка с детето, затова от него не получавам никаква финансова подкрепа.
Абсолютно осъзнавам, че това е моето дете и ангажиментите по неговото отглеждане са мои, но все пак живеейки у дома, не можеш да се дразниш то колко е панички супа е изяло и как е изпило един литър мляко вместо да пие вода. Дразни се, че се къпе често, че иска да отиде на кино, че го записвам на екскурзия в училище, че му купувам учебници. Вкъщи доста неща са за ремонт- таванът е мухлясъл, кранчетата текат, но мъжът изобщо не се интересува от това. Той си гледа неговите имоти да блестят и да са поддържани, а аз пък много се дразня от това, че не се вълнува от битовата ситуация вкъщи. Моето си е мое, неговото си е негово, общи неща нямаме и не иска да имаме. Аз искам да продам моята кола, която е два пъти по-скъпа от неговата, той да продаде своята, и да купим една- семейна и по-нова, защото нямаме нужда от две коли, даже му казвам, че аз не робувам на дребни материални неща и може спокойно да купи новата кола на свое име, а не на мое. Но не иска, просто се интересува само от своите неща- неговата кола неговите апартаменти.
Не е длъжен да храни детето ми, но ти живееш с жена, която е и майка, детето е ученик и докато е малък, аз имам ангажимента да го гледам и изуча, не може да броиш колко пържоли е изяло детето и как всеки ден се пазарува и всичко се изяжда. Факт, че моето дете яде повече от него, но за мен да издребняваш за храна е грозно и обидно. Хората осиновяват ничии деца, гледат ги и инвестират в тях, за да ги възпитат като ценни за обществото и за себе си хора, а тоя мъж се дразни на моето дете колко яде.
Обидена съм и не знам как да постъпя занапред. Може би трябваше да си намеря безимотен мъж, който да приеме моят апартамент като свой дом и да се грижи за него, за нас. И не, не съм виснала на неговата издръжка, защото моята заплата е двойно по-голяма. Просто той иска неговите пари да си ги харчи за себе си, а не за нас.