Търсене на съвет от отчаяние, мъжът ми ме обижда и ме мрази

  • 8 396
  • 131
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 352
Когато насреща си имаш стена от недоволство и мрънкане, няма как да говприш. И аз не говорех и мнение нямах. Когато срещаш вербална агресия отсреща във всеки един момент се чудиш кое как да кажеш, така че да не предизвикаш човека. И най лесно е да мълчиш. Оказа се обаче, че когато събеседника е друг, имах мнооого неща за казване. И все още имам де.

# 46
  • Мнения: 2 749
Типичен енергиен вампир! И толкова ли не можете сами да стоите, та все компания и пътувания трябва да има?

# 47
  • Мнения: X
Ох, тия росни китки са ми познати. Чакай сега, божур ли беше, зюмбюл ли, трендафил ли...

А, не. Нарцис.
Я Нарцис, я чист Магарешки Бодил.

# 48
  • Мнения: 17 402
Дали е толкоз лош, не знам, просто се разминавате в представите си за живот и съжителство, а ти си като пиявица, която не се пуска от него.
Поведението ти ще го провокира и изнервя още повече, ако не вземеш решение да се разделите.

# 49
  • Мнения: 9
Типичен енергиен вампир! И толкова ли не можете сами да стоите, та все компания и пътувания трябва да има?

И аз това казвам. Отговаря ми се, че може, но не се чувства добре в града, в който живеем и работим и иска уикендите да бягаме някъде за малко чист въздух и разнообразие. Защото много стрес през седмицата и иска поне уикенда да сме някъде другаде, когато има възможност и условия.

На хартия лошо няма, ама реално е трудно постижимо всеки уикенд да се пътува, особено ако нямаме къща в провинцията / село, където да си почиваме, а ние реално нямаме такава, роднините ни имат, но по една или друга причина не сме вече добре дошли там, защото се изпокарахме с неговите родители (по-точно той се изпокара и аз взех неговата страна).

След като и приятели аз нямам, а неговите почти не го търсят, почва да става тъпо и скъпо да се шляем безцелно напред-назад, без компания, повод или организация.

# 50
  • София
  • Мнения: 24 839
Като гледам как преминаваш през очеизвадните истини, върху които те призоваваме да помислиш и само си разказваш случки, стигам до извода, че наистина си се регистрирала само да мрънкаш и ти, защото вкъщи от него не можеш да вземеш думата.

# 51
  • Мнения: 2 749
Ами само от това трябва да си направиш изводите и да бягаш с 200.

# 52
  • София
  • Мнения: 19 143
Първо - сте си поомръзнали двамата, а явно нямате други приятелски семейства или двойки.
Второ - наистина и аз смятам, че вече много го дразниш по незнайни причини. Може да сте се събрали на принципа на противоположностите и сега вече не можете да се търпите. Той - екстраверт, популярен, вървежен и т.н., а ти - не чак толкова.
Това, че не си съвършена, може да оправиш и сама, не е нужно той да ти дудне на главата.
Впрочем, защо неговите приятели не го търсят?

# 53
  • Мнения: 9
Като гледам как преминаваш през очеизвадните истини, върху които те призоваваме да помислиш и само си разказваш случки, стигам до извода, че наистина си се регистрирала само да мрънкаш и ти, защото вкъщи от него не можеш да вземеш думата.

Сигурно си права. Разказвам случки, но не значи, че не ви чета. Чета и мисля. И ми е трудно и тежко. Затова съм постнала, защото очевидно е, че сама не знам как да се оправя, и очевидно е, че нямам никой друг, на който да споделя, и да - аз вкъщи не мога да взема думата, права си. Случва се само каквото той иска, както го иска, иначе има война. Така е. Не го прави обаче по-лесно да си тръгна от днес за утре от жилището, което живеем вече 3 години, и сме ремонтирали, обзавели и т.н. Нямам деца, ама това не го прави изцяло безболезнено. Такова решение не мога да взема от днес за утре.

Иначе сте прави. Всичките. И е недопустимо, тормоз е, насилие е, нищо, че не ми е вдигнал ръка. И да, и аз не съм китка, и аз като съм била притисната от поредния скандал съм нагрубявала. Просто в момента нито аз го правя щастлив, нито той мен. И е много тъпо, защото не искам това да е поредната провалена връзка. Не се чувствам готова да задраскам 4 год и да почна отначало за пореден път сама, без нищо и без никой. Затова ви разказвам случки. Не че само искам да мрънкам, ами не знам какво да направя и претеглям, и мисля, и се двоумя, и рева, и страдам, и викам, и мрънкам, и се чудя....

# 54
  • Мнения: 30 802
Задраскай 4 години, да не задраскаш 8 после...

# 55
  • Мнения: 3 542
На теб ти е ясно, че имаш проблеми със самооценката и самочувствието, но защо толкова дълго търпя след като много страдаш от този? Поне някоя колежка да излизате на кафе нямаш ли - за коректив на положението ти поне да послужи.
Не е лесно да оставиш 4 назад години, но някои от нас са оставяли много повече, че и на повече години от теб. Просто си губиш живота с този, това е.

# 56
  • Мнения: 17 402
А на кскво си готова? Как виждаш бъдеще с него?
Да повтаряш едно и също - как нямаш никого и нищо, това го разбрахме, че можеш най-добре. Честно, не знам как те търпи изобщо.

# 57
  • София
  • Мнения: 11 457
Деца смятате ли да имате?

# 58
  • Мнения: 7 874
Ти не се харесваш, приятелят ти не те харесва два пъти повече. Ако останеш с него ще се увеличава твоето собствено не-харесване. Ако останеш без него, по има шанс да започнеш да се харесваш такава каквато си и да поработиш над това, което можеш да подобриш в себе си. Hands V

# 59
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Откъде можеш да започнеш - потърси сериозна информация за подобно поведение - и неговото, и твоето. Виж на какво съответства и как да се противодейства. Потърси начини да повярваш в себе си и да повишиш самочувствието си. Дотук видях как си дресирана да казваш, че си виновна за всичко и нищо не правиш като хората. До степен сама да го мислиш.
Не смятам, че само сте си омръзнали. Нормалните хора, като им омръзне или изчерпа връзката, просто я прекратяват и продължават напред. Не стоят като този - уж не му харесва нищо, пък стои. Запитай се защо. И не, не е от съжаление към теб.

Общи условия

Активация на акаунт