Търсене на съвет от отчаяние, мъжът ми ме обижда и ме мрази

Ама ти какво искаш, да го превъзпиташ ли? Вместо да се запиташ за какво изобщо ти е тоя бастун...

И хич не се навивай с дежурното "и аз имам кусури". Имаш, и какво? Да е гледал, кьорав карти не играе. Ама-ха, ще организираш перфектни уикенди, ти да не си туроператор...

Аз лично, ако ме обиждат, ще си кажа в чрсв текст, че не ми е приятно и обидите следва да спрат. Но понеже съм била в сходна на твоята позиция, мога да ти кажа, че тогава не смеех да кажа нищо. Все търпях и търпях, все си мислех за моите недостатъци и неглижирах неговите. До един ден, в които без много приказки и обяснения, просто си събрах нещата и си тръгнах. Без да питам, без да се обяснявам, без да е способен той да направи нещо, за да промени ситуацията. Само не прави деца с него докато не се справиш с проблема, че после цял живот ще трябва да контактуваш с този човек, че й детето ти. При нас нямаше деца, за което съм много благодарна.

Отговорът е в поста ми - първо трябва да промениш своето разбиране и да проумееш, че не заслужаваш такова отношение.
Вече до такава степен си му позволила това отношение, че сега ако почнеш да реагираш по различен начин, нито ще те вземе насериозно, нито ще се замисли за поведението си. Такива неща се пресичат веднага, без отлагане, още при първите изцепки на момента, в който са направени. Не със скандали или истерии, а така, че да разбере, че такова отношение няма да бъде толерирано по никакъв начин. Ако пропуснеш покрай ушите си или омаловажиш, за такива нарциси това означава зелена светлина да се пробват още да видят докъде ще им се позволи, като при това стават още по-гадни.
Като пак каже обидна дума, ще го попитам къде са му първите 7 и на какво отгоре се има за много образован и възпитан, след като има такъв речник. Бих се постарала да го игнорирам напълно и да се занимавам с неща, които на мен ми харесват, без него. Нито ще му организирам нещо си, нито ще се интересувам какво прави и иска - все едно го няма. Бих си създала контакти и бих ги разширявала.
Но и аз като Сирен се чудя с каква цел търсиш съвет тук - нито си заслужава да го задържаш, нито той ще се промени. Ако ти се живее в тормоз, който, като гледам, има потенциала да прерасне в особено гаден по-нататък, търси начини да се справяш. Ако не - не е единствен, нито всички са такива тормозератори.

Абе тоя е някакъв уникален психар. Хем няма адекватни хора, хем има много приятели. Хем е по кефовете и почивките, хем нищо не го радва. Хем културен, хем псува. Това двуличие какво е според теб?

Освен това има типично психарско поведение на контрол - вижте ме какъв съм перфектен, спортен, вървежен, следователно имам право да водя парада.

Еми не, не е така. Ако ще да си полубог с магически сили, пак трябва да знаеш как да не се държиш като г§з.

Поведението на твоя съкилийник е свързано единствено с факта, че вече не те обича. Простичко е. Спрял е да те харесва, да те иска и дори положителните ти качества, вече му се струват като ужасни недостатъци.
И на мен ми се е случвало назад във времето.. Първоначално Той ми се виждаше принца от приказките, обожавах всяка частичка от него, обичах да го гледам как спи и стъпвах тихичко на пръсти, за да не наруша блаженството на съня му...
После обаче спрях да го обичам и всичко в него започна безумно много да ме дразни..
Той е ужасно дебел и продължава да плюска..
И как мляска само, отврат.
Егати грозната блуза си е купил, с нея изглежда безумно стар.
Как може да си направи таква грозна прическа, ужас...
Тия смотаняци приятелите му са точно като него.
Е, много е прост, защо е казал на майка си еди какво си..
Леле, как хърка и колко е отвратителен като спи по гръб.
И още, и още...
Буквално ме дразнеше всичко около него- и качества, и недостатъци, и планове, и липсата им. Каквото и да направеше, аз го иронизирах и подценявах. Нервите и на двама ни бяха опънати до краен предел, но никой не казваше спасителното "Сбогом".
Накрая се спасихме с разумна раздяла- единственият изход за изчерпана връзка.
Момиче, той няма да спре да мрънка и всичко това е, не защото ти си смотана, грозна и безидейна. Просто той не иска да прави всичко това с теб и затова е нещастен, както и ти.
Мисля, че трябва да събереш сили и да си тръгнеш. Инвестирай това, което си в нова връзка, в която и двамата ще харесвате недостатъците си. Просто този мрънкащ мъж вече не те обича, това е.

Такива връзки /кармични/ се случват, за да предизвикат необходимите промени у нас самите, в живота ни, в светогледа ни. За да осъзнаем, че трябва да се поставят граници, че не трябва да допускаме да получаваме по-малко отколкото сме заслужили. Да стоиш в токсична връзка или взаимоотношения и да не виждаш, че проблемът е в самата теб, да се стремиш да промениш не себе си, а него - това не е правилното решение. Нужно е да промениш себе си, да премахнеш комплексите си, да работиш върху самочувствието, самоуважението, самоувереността и вярата в себе си, върху това да поставяш граници и да не допускаш хора в живота си, които биха се отнасяли с теб така, както не заслужаваш.
 
С това мнение съм абсолютно съгласна. Най-точно и най-добре обяснено.

 А защо не го напуснеш? Доколкото разбирам, нямате деца, нямате брак? Какво те спира?

Нищо не можеш да направиш, ако не си готова на крайно решение- да си вдигнеш багажчето.
Колкото и да мълчиш, колкото и да се разхождаш и дори да му отвърнеш на простотията, няма да помогне.
Ти вече си му показала, че може да си го позволи това държание.
И да, то няма нищо общо с мрънкането му за това и онова.

Тук имаш отношение лично към теб, което е недопустимо.
И което не е било такова, по твоите писания, а се е породило сравнително наскоро.
Нали разбираш, че ако чувствата му към теб са същите като преди, не би се държал така?
Дори да няма друга, ти вече не си на дневен ред при него. Това е истината.
Няма как изведнъж, след 4 години да са се появили всичките ти отрицателни качества, в които те обвинява.

Описаният е нарцис като по книга и няма никакво значение обича или не авторката. Оправия с такива няма, изходът е само бягство.
Авторке, опитай да прочетеш началния си пост като че ли е писан от непознат, абстрахирай се от подробностите, които те карат да останеш с този ужасен мъж. Какво би посъветвала тогава?

Аз също мисля,че трябва да поработиш върху себе си.
Нямаш самочувствие,нямаш себеуважение,не си самоуверена.
Уважавай себе си,за да те уважават и другите.
Той се държи така с теб ,защото ти си му позволила.
Покажи му,че няма да търпиш повече такова отношение.
Имал претенции?Ти също трябва да имаш ..
Искал да му организираш забавление за почивните дни?
Ами ти  аниматор ли си?
Нека той да прояви инициатива.
Той като ти намира недостатъци,ти също можеш да му намериш.

Ако нямаш приятели ,намери-покани на кафе някоя колежка,съседка.Или се запиши на някакъв курс...

Помисли също възможно ли е да има друга жена.

 

Много е показателен факта, че няколко пъти изтъква своите кусури. Сякаш са с цел да омаловажиш неговите. Искаш да спреш обидите и негативното му отношение, но се чудиш как. Не си готова да го напуснеш.
Тези неща говорят само едно. Този човек те е направил зависима от него, използвал е всичко това което пишеш за себе си в своя полза. Той много добре осъзнава че ти ще търпиш. Е може да се фръцнеш един, два пъти, да се нацупиш и да не му говориш, но ще търпиш.
Питаш какво да направиш като те обиди. Да излезеш? Ами ако те обиди днес 3-5-6 пъти. Все ли ще тичаш навън. Ще си мълчиш 2,3, дни и после.
Помисли си дали това искаш.
Може като те обиди да си събереш нещата и да идеш на хотел за 2,3 дни. Дали ще те потърси?

Манипулатор е тоя.
И я подлага на психически тормоз.
Всякаш иска тя сама да си тръгне.

Веднъж след луд скандал за няма нищо и много обиди, си взех част от багажа и отидох при майка ми за около 5 дни. Скъса се да ми звъни и пише, да се обяснява, да се извинява, да се ядосва и оправдава, търси ме много. Върнах се и му дадох дума, че няма да се изоставяме един друг пак по такъв начин, зад гърба му да си събера чантите и да изчезна.

За жалост почти нищо не се е променило от тогава. Момичето, което каза, че не ме обича, май е права. Не само защото не ми го е казвал от тогава, а и защото се държи, сякаш факта, че дишам и съществувам, го дразни и когато не ме обижда, само ми подвиква за щяло и нещяло и избухва за такива дреболии, че ще се скъсате от смях, ако почна да изреждам.

На мен ти ми се виждаш съвсем нормална, въпреки че непрекъснато твърдиш обратното, а тоя е класически насилник. Откъде накъде ти трябва да се променяш, че да му угодиш, и забележи, да не те псува?
Ако искаш ще ходиш някъде, ако искаш на дивана ще лежиш. Ако искаш ще се виждаш с хора, ако искаш не. На вашата възраст би трябвало да не ви е  проблема точно как да организирате аху-иху, а една разходка в парка да си направите и да седнете някъде да позяпате да ви е добре, щом сте заедно.

Как я мислиш тая, ти да се променяш, та дано нацелиш как му е угодно на него ли? Ми то няма угодия, като гледам, ни държавата, управата, кучетата и въздуха му изнасят, няма върху тебе да си го изкарва.
Я се стегни!


Е защо?

Как издържаш това - изглежда ми трудно към невъзможно...? Повярвай ми, почти няма жена, която да изтрае чак такъв гадняр.

Търси те, ако си тръгнеш, разбира се. Коя друга ще му търпи простотиите, ако не си ти?