- Публикувана: 29 септ. 2019, 17:17 ч.
- Последно мнение: 28 окт. 2019, 19:52 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 67
За Холандия става въпрос. Има осигурен бонус, който покрива лизинг, такси и гориво... Единствен проблем е това пътуване, общо около два часа и половина дневно ми звучи тежко, но не знам дали наистина е така.
Щом не е в БГ тогава е друго.
Със собствен автомобил ли ще пътуваш?
Помисли си сега колко време прекарваш в път и колко ти е комфортно то време за шофиране. Дали ще си изморена след работа много и как ще ти се отразява това време за път на връщане.
Бихте ли приели предложение за работа с прекрасни условия, но с недостатък пътуване до/от работното място в порядък 2—2.5 часа дневно? Свиква ли се изобщо с подобно всекидневно пътуване?
Ами дъщеря ми като ходеше на ДГ в другия край на града, понеже друга опция нямаше, и повече време ми е минавало в път. Сумарно над 3 ч. на ден.
Работила съм и с работно място в гр. Кардам, т.е. всеки ден пътувахме от Варна до Кардам, но беше временен проект, аз току-що завършила и изобщо не ме бъркаше. Сутрин пътувах с автобус до центъра - 12 мин., откъдето ме взима служебен автомобил до Кардам. Със 160 км/ч успявахме да минем пътя за един час.
Проблем би било, ако се случи нещо непредвидено (напр. с детето) и не можеш да отреагираш бързо заради разстоянието. Ако другият родител или някой друг може да покрие такива случаи, не е кой знае какво - да, губиш време, но си съпоставяш плюсове и минуси.
Ако нямаш деца, не мисля, че е пречка, зависи колко желаеш работата.
Имала съм колега, който всекидневно пътуваше за своя сметка от Шумен до Варна. След като в Шумен няма достатъчно атрактивна позиция.
За чужбина вече е друга бира.
Първо пътищата там нямат нищо общо с нашите. Това е много важно, защото по магистрала се стига в пъти по-бързо в сравнение с един двулентов път.
Второ, предлагат се някакви бонуси, поема се и гориво доколкото прочетох. Проблемът остава със свободното време, ако е свободен човек по-лесно се преживява, ако има деца и няма помощ обаче...има много променливи величини в уравнението.
На по-предишната работа имах 5 колеги, които пътуваха всеки ден по около 50 км. до близкия град, от който са, а шефката ми 100 /и в двете посоки/ до друг град.
Всички продължават да работят на същото място. Говоря за период от 15 години. Като всички са семейни с деца. Тъй че зависи от много неща.
Първо пътищата там нямат нищо общо с нашите. Това е много важно, защото по магистрала се стига в пъти по-бързо в сравнение с един двулентов път.
Второ, предлагат се някакви бонуси, поема се и гориво доколкото прочетох. Проблемът остава със свободното време, ако е свободен човек по-лесно се преживява, ако има деца и няма помощ обаче...има много променливи величини в уравнението.
На по-предишната работа имах 5 колеги, които пътуваха всеки ден по около 50 км. до близкия град, от който са, а шефката ми 100 /и в двете посоки/ до друг град.
Всички продължават да работят на същото място. Говоря за период от 15 години. Като всички са семейни с деца. Тъй че зависи от много неща. 
Аз като започнах ме забутаха в едно село на 50 км по магистрала, защото бях софиянка, а моите началници имаха "афинитет" към софиянци, та пътувах по два часа и то две - три години. Бях на зор и неопитна, приех, но сега абсурд. Виж, за Западна Европа май е различно, то те имат и добре изградена транспортна инфраструктура.
И тук, и в чужбина - не. Мразя да губя време в пътуване към и от работата. Иначе обожавам да пътувам, но за кеф, в личното ми време. Една от причините да сменя компанията преди два месеца беше именно локацията: до старата пътувах твърде много. Изгубено време, което никой никога няма да ми върне.
Не е за мен това. 
Аз лично имам особено виждане по въпроса. Едно е да имаш осигурен транспорт или да си с градския, друго е ти да караш. За мен е натоварващо, затова и не съм шофьор още. Малко или много изтощава. Друго е да си седнеш, макар и с миришещите в метрото хора да си пътуваш и да не го мислиш.
Гугъл, не е доцент. Ама е на 40+. Сигурно е главен асистент (има ли още такива?) Ходи и по командировки.
На мен ми стана интересно- когато избра това, което следваш, знаеше ли, че няма да се реализираш на сносна заплата в България или по- късно се усети? Или просто държеше да учиш нещо, което ти е страст с ясната мисъл, че може би нямад да го работиш.
Гугъл, не е доцент. Ама е на 40+. Сигурно е главен асистент (има ли още такива?) Ходи и по командировки.
На мен ми стана интересно- когато избра това, което следваш, знаеше ли, че няма да се реализираш на сносна заплата в България или по- късно се усети? Или просто държеше да учиш нещо, което ти е страст с ясната мисъл, че може би нямад да го работиш.
С личен автомобил се пести време. Затова има много коли по улиците. Ако от вкъщи до центъра шофирам за примерно 20-25 мин., с метро/гр. транспорт ми е минимум час.
Първо, докато отидеш до спирката, после - чакаш поне 10-ина минути в най-добрия случай и т.н. Единственото предимство на метрото е, че няма задръствания.
Първо, докато отидеш до спирката, после - чакаш поне 10-ина минути в най-добрия случай и т.н. Единственото предимство на метрото е, че няма задръствания.
За мен до 1 - 1.15ч в едната посока е удачно да се губи за пътуване, особено ако работата отговаря на други изисквания и липсват деца. Аз не съм шофьор и не мога да кажа до колко е изморително да се шофира за такъв период от време, но ако придвижването е с градски или междуградски транспорт, не мисля, че се отразява толкова.