С какво ви дразнят свекървите? – 115

  • 39 044
  • 750
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 780
Дени аз отдавна съм казала че не съм за темата, защото проблеми със свекърва ми нямам. Тя ми е повече от майка. Аз по предгледи съм ходила предимно с нея. Не исках да ходя сама, а бях с рискова бременност и след 7мия месец ходех доста често, мм нямаше как да идва винаги с мен, а тя не работеше тогава. И идваше по мое настояване, не знам колко е 'умирала от желание', ама нали все пак носех наследничката- първото момиче в техния род, си имах привилегии 😂

Не че не съм чувала такива изцепки, разказвали са ми, обаче все ги свързвах с някое село преди 100г... и с братчедите ✌ Аз също съм с малко остаряло разбиране, не съм толкова широко скроена, държа на традициите, ама това чупи тъпомера....
 Тези нямаха вид да са от малцинствата, ама знае ли човек. Иначе ако знаех какво ще стане щях да кажа че не знам език и да се оправят.

# 16
  • Мнения: 5 084
И тези не са от малцинствата. От средно голям град. Просто някои са си прости.

# 17
  • Мнения: 562
Аз да си излея мъката, виждам има и други като мен, които имат не свекърви, а чудовища.
Връзката ми с приятеля/ мъжа започна преди 3 години общо взето. Познавахме се няколко години бегло и по интернет, харесвахме се , но нищо не се получи тогава. Разстоянието наистина ни беше много(той беше в София), а може би бяхме по-млади и по-глупави.
 Няколко месеца, няколко срещи и решихме той да се премести при мен (имам самостоятелно жилище). Прехвърли вещи, работа, учение (докторант е). Заживяхме заедно, щастливи, напаснахме се един с друг. Той се запозна с моите родители и решихме, че е време и аз да се запозная с неговите. Пропътувахме до северна България, следва няколко посещения. Всичко нормално. Разменяхме си подаръци. Бог високо, цар далеко. От далече много се "обичаме".
През това време ние решихме да сме сериозни, но за момента да пропуснем сватбата, поради липса на финанси. Да вложим паричките, които събираме , за да пооправим жилището в което живеем.
Година след като се премести, свекървището реши да мине на гости, да види едва ли не къде се гледа синчето и.
Първо посещение- кошмар. Едва ли не постоянно ми се натякваше колко съм лоша за сина и. Трябвало съм да отслабна. Трябвало да си махна едно от цветята, било влечащо и носело лош късмет. Премести хладилника, за да "чисти" зад него. Сетете се, че там точно не бяхме чистили. Изхвърли ни няколко чаши. Подритваше кучето ни постоянно, защото не харесва животни. ... Както и да е , преживяхме го. Просто и сина и не я издържа , накара я да си тръгне поне ден по-рано. Изпрати си на автогарата и тридневния ми ад приключи.
Естествено това не е всичко. Аз забременях, с проблемна бременност съм. Имам отлепяне на сакчето и общо взето лежа по цял ден вкъщи, поне докъто се закрепя. Мъжа много ми помага. Това дете го чакахме над година.
Естествено чудото дойде. И ада се отвори. Пак почнаха приказките  пред мъжа ми и пред мен как трябва да "като се отървеш от бременността да отслабнеш". Мъжо, скочи и и се скара, но естествено тя е опитала да го каже и на него, той я е скастрил. Всяка крачка ми се следеше. Как си варя картофите- ест не по правилния начин. Цветето още е живо ... голям проблем. Банята, която ремонтирахме, не е хубава. Тя била харесвала кафяво, нашата била нестандартна. Едни от най-големите изцепки, че бебето не трябвало да се учи да се храни нощем, то и количка не му трябвало, то само 4 месеца се ползвало (не знам явно после , към 5 месец прохождат). И памперси не трябват, защото ако е момченце му се спарвало.... Идеше ми да я питам, че на нейния син все на студено му го е държала, затова година и половина гоним един читав сперматозоид. Идеше ми да я питам дали да купуваме кошара или направо да го хвърлим на дивана вкъщи. То пък сигурно кой знае колко ще ни трябва.
Трети ден от ада, ще си ходи. Аз естествено решавам, че ще тържествувам. Навивам часовник, ставам сутринта. Решавам, че хапчетата , които трябва да си завра отдолу , ще ги изпия (има и двете опции), за да не лягам след това , а да направя ябълков пай. Ставам и установявам , че чудото е в банята. Решила да я чисти.... без препарат... но пък с мокри кърпички. Както и да е стиснах зъби и я оставих да търка 20 квадрата с мокри кърпи, като е оптимист. Все пак я бях виждала и пода да почиства с мокри кърпи, така , че не беше нещо ново.
Отивам в кухнята подреждам си продуктите, почвам да бъркам и тя цъфва на вратата с един куп "съвети" . Както и  идеята, че ни мести някакви неща, защото нищо от стъкло не трябвало  да има в банята. Идеше ми да я питам да отивам ли да къртя огледалото над мивката и огледалото на вратата, че са в банята. Казах и , че нещата са на сина и и да иде да си му каже. Тя каза аз да си му кажа... после. За да мога аз да го отнеса. Слагам го да се пече, грабвам тенджерата с вече изстиналите, неправилно сварени картофи и почвам да беля, докъто пая се изпече. На всеки 3 минути чувам как и мирише на изгоряло. Опитах се да обясня, че в последно време нямах много възможност да готвя и сина и беше се опитал да сътвори някой неща, не се съмнявам нещо да е кипнало и да е прегоряло на дъното на фурната, но не е от пая, защото си гледам, часовника и виждам, че няма как да е готов. Едва изчаках да мине времето да го изкарам . Подготвих съд да го изстудя, тъй като трябваше да бързат , за да я изпратят. Казах а мъжа ми да внимава, че средата ще е малко течна заради горещината и пресния плод. Просто  трябва повече време да истине и средата трябва да е вряла. Още с ваденето от фурната дойде да го види и каза, че както била казала съм го изгорила. Сина и почна после да го реже и каза, че и е пихкав. Идеше ми да и захлюпя чинията на главата. ММ беше очарован. Не го правя за първи път и винаги свършва бързо.
Другото чудо след като 3 минути бърка из чинията с неодобрителен и отвратен поглед и след като продължаваше  да мрънка , че и е пихкав,  почна да яде. Само, че времето да си тръгва наближи, сина и изкарва чантите в коридора, обува се, гледа има 30 минути до автобуса, нашата рови с вилицата в тавичката да яде и не може да се спре. Ревеше ми се в един момент.
Добре, че си тръгна. Само ,че следващия път хич да не си прави устата да остава в дома ми.
Вие как се справяте с вашите "съкровища"
Съжалявам за дългия пост, но трябваше да си излея душата

# 18
  • Мнения: 5 084
Контакти сведени до под санирарния минимум. При нас - вече никакви. Да си контактува със сина й, далеч от мен.

# 19
  • Мнения: 18 492
Извинявай но се посмях на твой гръб ,днес се изморих ,че между писането тук свърших доста работа. Не мога да заспя от умора та добре ми дойде смешното,знам че на теб не ти е смешно.

# 20
  • Мнения: 13 749
Общо взето за дреболии се ядосваш. Какво казала, пък какво направила... За 3 години 2-3 пъти да я изтърпиш по три дни - нищо не е! Гледай си бременността, мъжа и себе си и не й обръщай внимание.

# 21
  • Мнения: 1 780
Съгласна съм с птица, не се ядосвай за глупости..  Някои хора толкова си могат

# 22
  • Мнения: X
bat_mam здраво сладко бебче ти желая, да му се радвате и да сте щастливи Simple Smile
И аз се посмях, сори... Не е чудо, а чудовище Grinning игнорирай я и не я мисли.

# 23
  • Мнения: 18 492
Не са глупости за мен ,смях се  на свеката.Изобретателна ,признавам, не харесва ,но лапа. Имах такова  негативно зверче, преживява се , а  и не е  у дома ти.  Успешно завършване не важната мисия, пък после с голямата уста  и това е ...

# 24
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Хич не са глупости. Постоянното намилане ден по ден, час по час, е просто съсипващо психиката. Защото само по себе си всяко изказване или действие е дребна простотия, която лесно може да се подмине. Ама едно след друго, и така без край, си е направо влудяващо.
bat_mam, намествай се на кълка, и дано всичко мине добре, здраво бебе и леко майчинство да имаш. От тук нататък ако свека иска да идва, сина й да намери къде да отсяда, щото явно при вас не е добър вариант. Тогава ще е лесно да я избягваш.

# 25
  • Сан Франциско
  • Мнения: 1 698
Аз пък се смях, че грешно били варени картофите. Гледай си здравето и бременеенето и не си го слагай на сърцето - те грешните компири са по-сладки.

# 26
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 318
Лошото в тези случаи е, че и да решиш да гледаш философски на нещата - няма с кого да общува, няма вече кого да съветва, иска да предаде опита си (не винаги по правилния начин, защото и тя е човек и греши) и т. н., атаките стават лавинообазни, а то въобще не се сеща, че по някое време трябва да си почине.

# 27
  • Мнения: 2 220
Чистила банята с мокри кърпички 😂😂 Лека бременност и раждане на авторката 🤗

# 28
  • София
  • Мнения: 12 006
Как се чистят фуги с мокри кърпички? Satisfied Я дайте марка на тия вълшебни кърпички, искам и аз така да чситя и всичко да блести след тях LaughingLaughingLaughing и малко пояснения - само с ръка ли търка или ги слага на ... перо за прозорци примерно или как става? Пфуу пък аз да търкам и лъскам с препарати, а то колко лесно било Satisfied

# 29
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 318
То на банята на снаата няма какво толкоз да ѝ се чисти. Тя перманентно си блести от чистота. Не я мислете жената. Мокри кърпи имала -  с това изчистила.

Общи условия

Активация на акаунт