КГБ = Клуб на Готините Баби - 198.

  • 40 308
  • 736
  •   1
Отговори
# 705
  • Кубрат/ Пишурка
  • Мнения: 4 270
Да се обадя и аз.
Много сме добре и двете! Днес сме на музикална вълна. На техния ТВ има една джаджа дето от тел и таблета си пускаме музика. До сега слушахме "Аспаруовски бриз". Радвахме се на нашите приятели! Е, слушахме и много други : тримата тенори, песни от нашата младост, руски, а сега сме на македонски.
Сложихме житото - нали утре стават 7 години от Мима, та утре ще я споменем. Тук на 100 метра е църквата и ще отидем до там.
За сега толкова:heart:

# 706
  • Мнения: 156
Здравейте момичета!
Днес нашата внучка София става на девет години.Да ни е здрава все така ученолюбива и щастлива.
Толкова се радваше, че ще сме заедно на РД, но ги сварихме и двете болни.Кривичкис са с температура и други екстри.Партито се отлага за другата седмица.
Поиска да и направя питка.Не че ще я хапнат.
Прегръщам ви всички на ред и ви пожелавам хубаво насроение.

# 707
  • в сърцата на любимите ми хора
  • Мнения: 909
Здравейте, момичета Simple Smile
Мама все още е в трета градска. В понеделник, живот и здраве, ще я преместят в Банкя. Бавно става всичко, но върви към по-добро. Седем дни ще е там и след това ще се гледаме вкъщи.

Анкетата на Борянка не би трябвало да ни затрудни. За младите не съм изобщо сигурна Sad „Физика на тъгата“ е от Георги Господинов. Един от любимите ми романи.

Алфия, честито! Все така да вървиш ръка за ръка с късмета. Да си ползваш със здраве телевизора.

Неша, честит рожден ден на порасналата София. Да оздравява по-бързо и да си изкарате чудесно на партито. Жива и здрава да ви е!

# 708
  • Мнения: 1 986
Неша , да ви е здравичка рожденичката!
Весело и щастливо дете са расте!

Алфея, честити награди!
Късметът ти е проработил.
Ползвай си ги с удоволствие.

Аз миналата година спечелих една гривничка с естествени камъни и бях много щастлива.Представям си ти как си се радвала.

И аз не съм чела този Г.Господинов,но тъй като се мотая из разни книжни сайтове та от там ми е познат.

Явно остарявам.Пропуснала съм поста на Фло.Или хайде да кажем,че имам нужда от нови очила😁😁
Днес при нас беше пролет.
Ходих на пазар.Позаредих хладилник и шкафове.
Изгладих един нов кат на либето и го изпратих на коледен банкет с бившите колеги,че и колежки 😎☺

На всички лека и спокойна нощ
😘😘

# 709
  • София
  • Мнения: 15 910
Алфея честити награди! Сега си купи билетче и пусни тото и дано те гледаме и по тв като печеливша.
Неша, да е жива и здрава внучката!
Ще им мине температурата, ваканцията е пред тях.
Янке, радвам се, че с Тони  си изкарвате много добре.
Има ли сняг при вас? Северна Герм. ги затрупа, при Ани само дъжд и няма излизане. Мрънчи криво без разходка.
Борянка, благодаря за труда. Но в месинджър няма файл, само пише, че ми го изпращаш. Гледах и се пулих и от лептопа и от телефона. Нещо се е затрил при пращането.

# 710
  • София
  • Мнения: 8 311
Ей, че хубава новинаааа! Браво, АЛФЕЯ! Честити ти придобивки, със здраве да си ги ползваш. Hug
БОРЯНЧИЦЕ, ами как ще печелиш като не играеш, бре душо? Нали знаеш какво казва Стоичков? Който играе пИчели, който не играе не пИчели. Просто и логично! С анкетата се справих, но и аз не знаех отговора на въпрос 5. Не съм чела нищо от този автор.Пускай още анкети. А жълтата роза е радост за очите и душата.Имам я същата на село.
ЯНЕ, македонските песни се слушат на трапеза с червено вино и подходящо мезе. За руските трябват водка и сельодка. Wink
ФУРИЙКЕ, точно този преподавател е много строг. В първи курс го придумах, та ни даде право на писмения изпит да пишем по един въпрос от него и по един от нас (по наш избор). Колегите смятат, че само аз мога да го омилостивя. Mr. GreenЩе опитам внимателно и дипломатично, с меките ръкавици Joy
Ееее, РИМАРЧЕ, радвам се, макар и на толкова. Преминаваш през темата като светкавица! Simple Smile
ЗДРАВЧЕ, предмета, по който е курСовата работа е тежък. Суицид (самоубийство)и парасуицид (несполучлив опит за самоубийство) в различните възрасти. Аз писах за Митовете и фактите за суицид, превенция и лечение при парасуицид. Полезно е тези неща да се знаят не само от лекари и психолози, а от всички хора. Човек не знае кога и на кого би могъл да помогне. Ще сложа материала в скрит текст.
ДИДИМИТИ, ще си нагушкаш прекрасната Йоана, щом като си оздравяла. И аз се радвам на внучките по скайп, а и с гаджето така си общуваме. Все пак е нещо. Simple SmileБОРЯНА може би ще каже, че е като целувка през стъкло hahaha Joy
ТАНИТА, благодаря за разясненията. Целогодишно ли е това лечение? Я виж Аспаруховски бриз къде звучи? Чак в Германия!
АЙША, доживяхме времена, в които някои баби са по-грамотни от някои внуци. Mr. Green
КЛЕЧИЦЕ, просълзи ме написаното от теб! Hug
ДЕЛТА, получаваш приз за най кратко обяснение на сериозно положение!  bouquet Кратко, ясно и точно!!!
Като не ви казах "добър вечер", поне да ви кажа лека и спокойна нощ, красавици! wavey smile3507

ПП МАМСИ, радвам се на добрите новини thumbsup. Само толкова ли отпускат в Банкя след операция? newsm78 Едно време, когато оперираха мама, стоя там почти месец в санаториум. Сега всичко става по бързата процедура.
НЕША, честит празник на внучката ти София. Бързо да оздравява.Желая й щастливо детство, много радост и успехи. Подари ли им носиите? Добре ли им стоят? Обаждай се, когато можеш. Hug
Сега пък с ГЪБКАТА се сбутахме на входа. Мини, маце, правя път на младите. Нали няма да чакаш либето с точилката до вратата? Лягай си кротко. Той няма къде да ходи, при теб ще си дойде Mr. Green
Хайде сега пък АЙША ме изпревари.  Laughing
Успях най-накрая!

# 711
  • Мнения: 2 099
Ама то и аз се разподскачах! Ехааа! Познавам жив човек, спечелил телевизор! Ще раздаваш автографи.

# 712
  • Мнения: 18 353
Отговори на събощението и ще  го пусна пак.един палец сложи  и ще стане.
Попадна ми  заглавие в електронен вестник, по повод годишнина от Вапцаров  и то е част от стихо- Аз искам да те промня все така...
Идеше ми да се развикам, но затраях ,толкова народ чете и не съпостави и видя.Но  и  във самата статия нямаше опции ,  а не исках а обидя който го бе споделил ,жена от тук ,съседка почти, от нашия квартал  е.Рекох да затрая.Връщах се да видя реакции-няма.Та сме добре , старците ,да му мислят младите.И тя не е  толкова млада де.И аз не съмя  чела още ,но  знам автора и доста  такиав връзки заглавие-автор.
Честит рожден ден на Нешината внучка ,да оздравяват двечките внучета бързо за тържество.И цветенце едно подарък

# 713
  • София
  • Мнения: 8 311
Ето обещаното четиво. Ако ви е интересно, четете наред, ако ли не, то поне митовете и фактите прочетете.

Скрит текст:
УВОД
       В книгата си „Душата на самоубийците“ Едвин Шнейдман, водещ американски суицидолог и основател на Американската Асоциация по суицидология пише: „Душевната болка не прилича на телесната или физическата болка. Тя е душевно страдание, мъчение и затова се нарича душевна болка. Когато човек преживява душевна болка, нейната интроспективна реалност не предизвиква в него никакви съмнения“ (Шнейдман, Е.)
       Определение на използваните термини:
       Парасуицид – според българския тълковен речник това е опит за самоубийство, който може съзнателно да е неуспешен.
       Суицид – самоубийство. От латински suicidium. Това е акт, при който човек съзнателно причинява собствената си смърт.
       Суициден индекс (рейтинг)  – Броя самоубили се лица на 100 000 души от населението.
      „Самоубийство е всеки случай на смърт, който произтича от действие или бездействие, извършено от самата жертва, като при това тя е знаела, че ще постигне точно такъв резултат“ (Дюркем Е., 1999)
       На всеки 3 секунди някой някъде  по света предприема опит за самоубийство. На всеки 40 секунди някъде по света умира човек, посягайки на собствения си живот. В световен мащаб самоубийството е сред десетте водещи причини за смърт, а сред младите хора на възраст 15-29 години то се нарежда на второ място. По данни на Световната Здравна Организация (СЗО) през 2012 година в световен мащаб около 804000 жители са загинали вследствие на суицид, което отговаря на честота 11,4 на 100000 население (15 на 100000 при мъжете и 8 на 100000 при жените). В някои държави самоубийството е незаконно, в други не съществува достоверна система за регистрацията му, а често е възможно и класифицирането му като нещастен случай или друга причина за смърт. Поради това се смята, че реалният брой е значително по-голям. Самоубийството представлява 50% от насилствената смърт при мъжете и 71% при жените. Опитите за самоубийство са между 10 и 20 пъти повече от реализираните суициди и са сред водещите причини за дни, загубени в нетрудоспособност. Тази статистика ясно определя суицидното поведение като актуален и сериозен психологически, икономически, социален и медицински проблем.
       Световната здравна организация изчислява, че всяка година приблизително един милион души загиват от самоубийство. Това представлява глобална смъртност от 16 души на 100 000 или една смърт на всеки 40 секунди. По-тревожният фактор е, че нивото на самоубийство се увеличава всяка година. Например през последните четири и половина десетилетия процентите на самоубийствата са се увеличили с 60% в световен мащаб, като това превръща самоубийството в една от трите водещи причини за смърт сред хората на възраст 15 - 44 години.
       Трудно е да се изолират конкретни фактори, тъй като самоубийствата засягат хора от различни нации, култури, религии, полове и социални прослойки. Всъщност, статистическите данни, извлечени от World population review, показват, че страните с най-високи нива на самоубийство в света са невероятно разнообразни. Според последна информация, сред първите пет са Южна Корея в Източна Азия (26,9 самоубийства на 100 хиляди) и източноевропейската страна Литва (31,9 самоубийства на 100 хиляди). Редица други източноевропейски страни също се отличават със сравнително високи нива на самоубийство, сред които са Беларус, Полша и Латвия, като при всички тях, самоубийствата са около 22 на 100 хиляди души.
       България, чието население е малко над 7 милиона души, се нарежда на 53 място с 11,5 самоубийства на 100 хиляди. Според данни на Евростат ежедневно в България се самоубиват средно 2 души и страната ни е сравнително назад в тази тъжна статистика. В контраст на това, единствената западноевропейска нация с особено висока степен на самоубийство е Белгия (20,7 на 100 хиляди), но трябва да се има предвид, че страната притежава някои от най-либералните закони, свързани с т.нар. „асистирани самоубийства“, което най-вероятно представлява ключов фактор в статистиката.
        Може би е изненадващо, но много от по-травмираните от военни конфликти нации в света имат сравнително ниски нива на самоубийство. Афганистан има 4,7 самоубийства на 100 хиляди, Ирак има 3 на 100 хиляди, а Сирия - само 1,9 на 100 хиляди. Най-ниските нива на самоубийство в света са съсредоточени около Карибските острови, Ямайка, Гренада, Барбадос и Антигуа и Барбуда.
       Въпреки, че е трудно да се идентифицират конкретните причини за самоубийствата, агенциите, занимаващи се е проблема са забелязали някои тенденции. Например според Американската  фондация за превенция на суицида, мъжете загиват от самоубийство 3,53 пъти по-често от жените, а най-застрашени са хората, практикуващи нискоквалифициран физически труд и заемащи позиции, включващи грижи за другите.
       При суицида действието е доброволно и се предприема преди изчерпването на биологичния ресурс на човека. Изходът е винаги летален. При парасуицида опитът за суицид се предприема заради конкретен адресат.
       От данните на СЗО най-често суицид и парасуицид се наблюдават във високо развитите технологични държави. В северните географски ширини суицидният индекс е по-висок, в сравнение с южните географски ширини. Възможно е ниските нива на серотонина да са в основата на причините за суицид.
       През 1999 – 2000 г в България са правени епидемиологични проучвания. Правят се изследвания по пол и възраст. Сега се включват и други показатели, като например: наличие на соматични психични девиации, безработица, самотни пенсионери, злоупотребяващи с дрога и алкохол, дезинтеграция – криза в семейството, в училище, на местоработата, криза в отношенията деца – родители, деца – учители, работници – работодатели.
ИЗЛОЖЕНИЕ
       Съществуват така наречените митове за суицида. Неподготвените и незапознати хора могат да се доверят на тези твърдения, наречени митове. Психолозите трябва да познават както митовете, така и фактите и да могат адекватно да се намесят в превенцията на парасуицидното и суицидно поведение.
Мит: Хората преживели парасуицид или суицид са с психични заболявания.
Факт: 1/3 от тези хора може да имат психично заболяване, но не е задължително всички да са с психични отклонения.
Мит: Хората, които заявяват, че ще се самоубият, или заплашват със самоубийство, не се самоубиват.
Факт: Повечето хора, които се самоубиват, са заявили по пряк или непряк начин за намерението си да се самоубият. Подадените вербални знаци не трябва да се подценяват. При юношите това са средства за самоутвърждаване сред връстниците.
Мит: Самоубийствата се случват внезапно и без предупреждение. Хората със суицидни мисли не сигнализират с нищо замисленото.
Факт: Повечето самоубийства представляват грижливо обмислена и планирана стратегия за разрешаване/бягство/ на различни лични проблеми. 60% от тези хора са споделили с някого, написали са писмо, а така също може да са оставили завещание.
Мит: Хората, извършили несполучлив опит за самоубийство, са ужасени от това, което са направили, и повече няма да повторят подобен опит.
Факт: При всеки индивид, в чиято биография фигурира поне един опит за самоубийство, съществува много по-голям суициден риск, отколкото при този,който никога не е правил подобни опити.
Мит: Самоубийците желаят да умрат.
Факт: Повечето самоубийци изпитват смесени чувства към самоубийството си.Те са амбивалентни към живота, не желаят смъртта и повечето от тях искат да им се помогне и да бъдат спасени. Планирайки своята смърт, те планират и собственото си спасение.
Мит: Младите хора се самоубиват по-често от възрастните.
Факт: Пикова възраст за парасуицид е юношеската възраст. Пикова възраст за суицид е късна зряла възраст.
Мит: За суицида не трябва да се говори.
Факт: За суицида трябва да се говори. Да се мобилизират семейството, съучениците, приятелите, психотерапевтите, лекарите.
       Във фокуса на моята  разработката стои въпросът за превенцията на суицидния риск. За да се стигне до адекватни действия  трябва да се вникне в същността и сериозността  на проблема, размера на неговите мащаби и обяснението защо е толкова необходимо да има изградени методики за противодийствие. За да бъде ефективна превенцията трябва добре да се познават факторите, детерминиращи и обясняващи суицидното поведение. Английският автор Исраел Орбах обособява две големи категории фактори – влияние на характера и средови фактори.
       Към групата влияние на характера се включват: Депресия при децата и в сериозна степен психопатология;  Хиперактивност и отсъствие на самоконтрол; Ригидност и когнитивен дефицит; Повишена сугестивност и сензитивност на индивида; Мазохистични склонности, обсесии и компулсии; Влияние на факторите като пол и възраст.
       Във втората група  Орбах изтъква средовите фактори, които включват: Достъп до смъртоносни средства (т.е. огнестрелни оръжия, хапчета); Стигмата, свързана с молба за помощ; Бариери пред достъпа до услуги; Финансови разходи за услуги; Културни и религиозни вярвания (например, вярата, че самоубийството е благородно решение за лична дилема).
       „Превенцията е от особено значение, затова защото, самоубийството се възприема от хората като трагичен епизод, имайки предвид и без това краткия човешки живот. Загубата и болката от суицида се преживяват още по-силно и дълбоко, когато от живота си отиват преждевременно и доброволно деца, юноши и млади хора. Международната статистика е била принудена да обособи в статистическите справочници нова възрастова група – 10 – 14 годишни деца. Такова снижаване на границите на суицидно поведение се счита от специалистите като една от най-заплашителните тенденции на съвременността“.( Димитров, И.,)
       Какво се предприема в България по наболелия проблем?
       България не е изолирана от световните тенденции. Това ни дава основание да предложим завършената през 2007г. „Програма за суицидопревенция и суицидопрофилактика в Република България“, да бъде актуализирана и включена като част от „Националната политика за психично здраве“. На фона на застаряващото население и намалената раждаемост е особено важно да се запази нисък броят на опитите и успешните суициди. Особено важно е да се осигури развитие и поддържане на постигнатите резултати от предходната програма за суицидопревенция и суицидопрофилактика. Посоченото обуславя необходимостта и неотложността от програма за профилактика на самоубийствата в нашата страна. Това съвпада и с редица международни документи, като напр. “Здравната политика в Европа през 21 век” на СЗО; “Профилактика на самоубийствата в Европа” отново на  СЗО; “Становище относно самоубийствата сред подрастващите”, прието на 43-та Световна медицинска асамблея в Малта и др.
       За да се осъществи ефективна превенция на самоубийствата е необходимо постоянно да се извършва активна научно-изследователска дейност с цел да се следят и анализират тенденциите в динамиката на самоубийствата в страната; да се установят кои са и да се наблюдават социалните групи с повишен риск от самоубийство; да се подготвят специализирани кадри  за осъществяване на различните форми на психологическа и социална помощ на застрашените от самоубийство лица. Необходимо и много важно е да се извършва и научно-популяризаторска дейност – системно да се информира обществеността за постиженията на суицидологията при разкриване на причините за себеубийственото поведение, както и за методите и възможностите за предотвратяването му. По този начин ще повишим суицидологическата култура на населението, което е в интерес както на хората със завишен риск от самоубийство, така и на техните близки, съседи, колеги и в крайна сметка – на всички нас, на обществото като цяло.
       За да се изпълнят задачите на суицидологическата превенция и профилактика е необходимо дейността по осъществяването им да се институционализира, като се създаде подходяща организационна структура, за каквато по цял свят е признат суицидологическият център. Ние разполагаме с отделни добре запознати със суицидологията специалисти – психолози и психиатри, но не е създадено онова научно-организационно звено, което да обедини, канализира и направлява усилията им. В някои наши градове работят телефони на доверието, но това е само първата брънка от веригата. Липсва най-важното звено на суицидологическия център – кабинетите за социално-психологическа помощ (КСПП), които трябва да бъдат изградени задължително извън територията на психиатричните заведения – в някои поликлиники или към ВУЗ-ове и училища, за да бъдат леснодостъпни за всички засегнати, а съществуването и дейността им да бъдат разгласявани и рекламирани.
       Ако искаме да оздравим обществото си, трябва да почнем от децата. Необходимо е да се създадат много центрове за семейно консултиране по проблемите на детското възпитание и с помощта на психолозите и психотерапевтите да се подобри климата в семействата и в училищата ни, като се повиши културата на общуване и взаимодействие между децата и възрастните, както и между самите възрастни.
       Каква е световната практика по въпросите на превенция на суицида?
       В САЩ съществуват стотици центрове за психологическа помощ и превенция на самоубийствата. Националният център за изучаване на самоубийствата в Лос Анджелис вече десетилетия е образец и координатор на дейността на всички останали. Загрижени за това, че никоя социална институция не се занимава специално и изцяло със самоубийците, психолозите и медиците от този град сами създават така необходимата организация за изследване и подпомагане на лицата със себеубийствени нагласи и поведения. Те успяват да убедят цялото общество и света, че предотвратяването на самоубийствата е възможна и ефективна дейност. Тя може да се осъществи в началния стадий от развитието на суицидния процес – когато се оформя идеята и желанието за самоубийство; в стадия на остра криза с висока суицидна готовност (когато чашата на търпението и страданията е препълнена и е необходима само още една, последна капка, за да прелее тя); както и след извършването на неуспешен опит за самоубийство, когато опасността от повтаряне на суицидното действие е висока. В Лос Анджелис за първи път към научния екип на центъра, състоящ се от психолози, психиатри и социални работници, се присъединяват контролирани от екипа доброволци без специално образование, но обучени, чиято помощ се оказва много ефективна.
       В Австрия още през 1948 г. е създаден Център за превенция на самоубийствата под ръководството на проф. Е. Рингел, който по-късно прераства в интернационална Асоциация за предотвратяване на самоубийствата.
       Към аналогичния холандски център работят екипи, които сами посещават извършилите суициден опит или социално изолираните лица, които са с повишен риск за самоубийство. През 1971 г. холандското правителство изисква официално от всеки лекар да се заинтересува от проблемите на самоубийствата, като отпуска значителни кредити за изучаването на това явление. Същевременно се развива активна информационно-просветна дейност по ограмотяване на населението в областта на суицидологията. Оказва се и психо-социална помощ на застрашените от самоубийство лица, която подобрява и улеснява социалното им интегриране, усилва социалната им включеност и връзките им с обществото и отделни негови групи.
       В някои църкви във Финландия, както и на много други места, са инсталирани телефонни постове за оказване на психологическа помощ. В Лондон, където през 1953 г. е създадена първата телефонна служба за предотвратяване на самоубийствата от свещеника Чад Варах, днес постове на телефона на доверието са инсталирани не само в църкви, но и в нощни кафенета и дори в публични домове.
       Суицидолозите във Франция обръщат внимание на факта, че е необходимо да се повиши нивото на суицидологическата култура и знания не само на населението като цяло, но и конкретно на лекарите и останалите медицински работници, както и на възпитателите и педагозите, чрез провеждане на специални образователни стажове, издаване на брошури, емисии по радиото и телевизията, въвеждане на дисциплината „Оказване на първа бърза и неотложна психологическа помощ” във ВУЗ-овете и др.
       Вече повече от 35 г. в Москва работи Федералният научно-методически суицидологически център под ръководството на изключителния учен и талантлив организатор, въвел нова парадигма в суицидологията, проф. Айна Амбрумова.  По нейна идея са създадени кабинетите за социално-психологическа помощ на застрашените от самоубийство лица (КСПП), непременно извън територията на психиатричните заведения, което осигурява по-голямата им посещаемост. Тя създава и кризисни стационари за краткосрочно пребиваване на суициденти. Създаденият от нея концептуален модел за обясняване на суицидното поведение е тясно свързан с мащабната й практическа дейност. Суицидологическата служба има следната структура:
1.   Телефон на доверието в по-големите населени места, работещ по 24 часа в денонощието.
2.   Кабинети за социално-психологическа помощ (КСПП) извън територията на психиатричните заведения.
3.   Кризисни стационари към Суицидологическия център.
       Във всички звена на суицидологическата служба си сътрудничат специалисти с различна квалификация – психолози, психиатри, психотерапевти, социолози, социални работници, юрист и свещеник. Към телефона на доверието работят и доброволци без специално образование, но изкарали курс по суицидология и оказване на първа психологическа помощ. Суицидологически служби има и в много други страни  по света.
       Какво предстои да се направи у нас?
       Трябва сериозно да се замислим, щом дори на Бермудските острови (където самоубийствата са рядко явление), се осъществява специализирана суицидологическа помощ, а у нас, въпреки покачващото се ниво на самоубийствата (особено сред младите хора), разполагаме само с няколко поста на телефона на доверието. Време е обществеността и правителството ни да се ангажират с мерки за повишаване нивото на суицидологическо обслужване на населението чрез създаване на кабинети за психо-социална помощ и организационен суицидологически център, а НЗОК да осигури средства за психотерапевтична и консултантска дейност.
       Каква е ролята на психолозите и какво  конкретно трябва да правят с рисковия контингент?
       Видът на интервенцията зависи от усилията, които полага пациента да намира решение на проблемите си, както и от осигуряването на безопасна среда.(Минкова, И.)
1.   Амбулаторно лечение и ръководене: Използва се, когато суицидният риск е  малък, непосредствената криза е преодоляна, съществува адекватна система от подкрепа и пациента приеме да се договори с терапевта, че ще го потърси, в случай че изпита неспособност да се справи. Използват се най-малко рестриктивни и подходящи средства на интервенция.
2.   Хоспитализация: Използва се, в случай че пациентът е с висок суициден риск, липсва му адекватна социална подкрепа, липсва адекватен контрол на импулсите, интоксикиран е или е психотичен.
3.   Техники:
-   Облекчена изолацията на пациента, като се препоръча да остане със семейството или приятелите си.
      -  Премахване на оръжия или други средства за суициден опит от средата.
       - Да се приложи употребата на система за подкрепа или възвръщането на съществуваща такава в миналото.
        - Да се улесни подходящото изразяване на гняв или други емоции, които подпомагат самодеструктивните импулси.
        - Да се валидизират преживяванията на пациента за криза, но също така да се идентифицира амбивалентността им и факта, че суицидът е необратимо решение на временен проблем.
       - Да се насочи за медицинска оценка и да се уведоми лекаря за суицидната идеация/импулси на човека.
        - Да се разясни на човека каква е вредата от липсата на сън върху организма му и депресиятя и да се увери,  че депресията може да бъде овладяна или премахната.
        -  Психологът не трябва да изразява вербално или невербално шок или ужас.
        -  Да не се набляга на това, до колко са се разстроили обкръжаващите го хора.
       -   За суицида трябва да се говори и е важно да се разясни какво е искал да постигне чрез самоубийство.
       -  Да се идентифицират житейски събития, които са допринесли за емоционалното състояние на човека.
       - Да се направи преглед на ресурсите и взаимоотношенията (семейство, приятели, семеен лекар, духовник, работодател, полиция, екип на спешно отделение, терапевт, групи за самопомощ, стая при спешност, психиатрична клиника)
      -  Психологът трябва да бъде успокояващ и подкрепящ и да съдейства за съставянето на програма за лична грижа, която включва:
1. Структурираност на деня.
2. Включване на дейности, които носят удоволствие.
3. Ресурси/система за подкрепа (включително терапия и придържане към     предписаните медикаменти).
4. Идентифициране на кризисни/потенциално кризисни ситуации и приемливи варианти за справяне.
5. Идентифициране на предупредителни знаци (самонаблюдение), които са индикация за това, че човека не се придържа към плана за лична грижа, странични ефекти на медикаментите и т.н.
6. Редовна гимнастика и здравословно хранене.
       Какво още би могъл да направи добре подготвеният психолог?
       Колеги, много е важно да можем безпогрешно да познаваме митовете и фактите за суицида и правилно да разчетем разчетем  подадените знаци и симптоми на суицидното поведение: Депресивно състояние, алкохолна и наркотична зависимост, разговори или заплахи за самоубийство, опаковане и подреждане на личните вещи, подаряване на лични вещи, самонаранявания и често повтарящи се уж „случайни“ инциденти, пренебрежително държание при появата на някого, бягане от вкъщи, рисковото поведение като безразсъдно шофиране или промискуитет, промяна в личността (от краен оптимизъм до затвореност).
       Ако забележите някои от изброените симптоми и ако има опасност за Вас, първо осигурете собствената си безопасност, не предизвиквайте с думи и дела лицето да продължи опита си за самоубийство, не му се карайте и не го обвиняваите, разговаряйте с лицето, печелете време, обадете се за помощ, предложете му други начини за разрешаване на проблема, не оставяйте лицето само и без наблюдение, не правете собствено разследване на инцидента, до идването на медицински екип следете постоянно здравословното състояние на пострадалия.
       Колеги, ние ще завършим образованието си като психолози консултанти. Какво  трябва да знаем, ако се срещнем с хора, преживяли парасуицид? Да бъдем подкрепящи и загрижени. Да дадем възможност на човека преживял парасуицид да обсъжда с нас печалното събитие. Да подчертаваме, че преживяванията му са съвсем естествени. Да го информираме за наличието на групи за поддръжка и самопомощ.
       Какво не трябва да правим? Не трябва да приемаме молби, да рационализираме събития и да даваме неизпълними обещания. Неуместно е да казваме – Все пак имате деца, такава е била Божията воля, не си заслужава да говорим за това. Ако въпреки всичките ни усилия виждаме, че резултатите не са обнадеждаващи, ще се наложи контакт с лекар психиатър и медикаментозно лечение.
Какво включва лечението при наличие на суицидни намерения?
       Не съществува единна медикаментозна и превантивна  терапия, която да се прилага за всички еднакво при такива случаи. Лекарят разглежда индивидуално случая и на момента преценява, дали леко успокоение би подействало или е необходима хоспитализация.   В някои случаи потенциалният самоубиец се изпраща у дома с инструкции да се върне, ако мислите за самоубийство станат устойчиви, симптомите на депресия станат явни или се почувства, че не може да намери изход от определена ситуация и единственият начин за това е самоубийство. В такъв случай засегнатото лице се хоспитализира и обикновено се поставя под 48-часово наблюдение от психиатър.
       В опит да се облекчат симптомите на страдащия от суицидни мисли, веднага могат да се предпишат лекарствата, които се използват за лечение на тревожни разстройства. С помощта на медикаменти може да се  потисне чувството на гняв и абнормалната умствена възбуда.
       Ето какво бихме могли да посъветваме родителите на деца, посегнали на живота си: Разговори по топъл, необвинителен начин; Да се покаже любов и загриженост; Убеждаване колко важни са децата за тях; Фокусиране върху тяхното благоденствие; Използване на думи и фрази, убеждаващи ги, че проявявате емпатия към стреса и проблемите им; Окуражаване за търсене на професионална помощ; Убеждаване, че няма да се чувстват винаги така, ако потърсят такава помощ; Приоритет трябва да е общуването с тях по позитивен начин; Да се увеличи включването им в позитивни преживявания; Да се проверяват и следят местоположението и комуникациите на детето (чрез съобщения, социални мрежи) с идеята да са в безопасност; Свързване и поддържане на контакт с приятелите на детето; Общуване често с други родители в обкръжението; Ограничаване достъпа на детето до оръжия, ножове, алкохол, опасни медикаменти и дрога; Общуване често с училищните органи, за подсигуряване на допълнителна безопасност и грижа. (Gould, M.S.)
       Напоследък се заговори за компютърните игри – Синият кит и Момо, които призовават към самонараняване и суицид  децата и юношите. Заплахата идва от youtube,  whathsaap и други популярни сайтове и апликации. За сега у нас няма регистрирани сигнали в подкрепа на подобна информация, че тези игри Синият кит и  Момо са реална опасност. Въпреки това, превантивно служители от Киберпрестъпления към ГДБОП предупреждават децата в училищата за опасностите, които крият социалните мрежи. Препоръчват повишено внимание на родителите към поведението на децата и заниманията им в И-нет, а също така и превантивен контрол на сайтовете, които децата им използват в свободното си време.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
       Като бъдещи психолози на здравето за нас ще бъде от особена важност тези, които се насочат да работят с деца, да ги консултират и терапевтират, да са много добре подготвени за справяне със суицидното поведение и произтичащите от това рискове. Те трябва добре да познават практикуваните в училищата програми за превенция на суицида в детскоюношеска възраст, да могат да оказват помощ на лицата в риск от суицид.
       Към момента „превенцията при деца, юноши и младежи още се оценява като сравнително нова практика, дори в страни, в които автодеструкцията сред тях е придобила широко разпространение и „епидемичен“ характер, в страни с богати финансови възможности и развити граждански общества“. ( Димитров, 2007)
        У нас макар и с тенденция за покачване на суицидния индекс, може да се каже, че суицидът не е широко разпространен. Трябва своевременно да се наблегне на превенцията, интервенцията и поственцията. Смъртта не бива да бъде единствен изход за изпадналите в суицидна криза личности.

# 714
  • Мнения: 2 099
Фло, страхотна си! Научих нещо ново - парасуицид. Мнооого интересн, че дори има термин за това. Подсети ме да ти разкажа какво ни се се случи с един потенциален самоубиец  като бяхме при нотариус със щерчица.

# 715
  • София
  • Мнения: 4 176


Малко меденки сътворих.

# 716
  • Мнения: 2 099
Аре бе, няма ли някой да промъца цяла събота предиобед? Който си е наготвил /на ъгъла в "домашната кухня" като мен - може да си щрака с пръсти и да вилнее из темата на воля.
Аааааа! Научих още два нови глагола!!!!! От внучо, който зад гърба ми играе колективна комп-игра. За ваше сведение:
лефт-кам - напускам/играта/
съренд-вам /предавам се/
Нещо да кажете?!? Ошашавена съм. Ало, англоговорящите, знаехте ли това?
А, я вземете прочетете това. Ще ви се изправят косичките.
https://glasove.com/categories/na-fokus/news/mishel-onfre-teoriy … el-na-kapitalizma

# 717
  • тук, на мястото си
  • Мнения: 21 537
Малеее, Здравче,  прочетох и се ошашавих. Какво ли ни чака? То нас ще ни няма ами децата.
Фло, и твоето четиво прочетох. Митовете и фактите ми харесаха. Ако някога се видим можем да поговорим и на тази тема.
Римар, много са ти шарени меденките! Сигурно си имала помощници.
Борянке,  прекрасни рози!
Неша, честит рожден ден на София!
Айша, днес щях да пускам тото ама забравих,  другата седмица може.
Гъбке, вече три години направих тук и вече крайно време е да се видим!
Янче приятно изкарване в Германията!
Мамси, нищо че е бавно, важното е да се оправя!
Фури,   "Тук съм, жива съм, здрава съм и ме мислете само с добро." - това много ми хареса!
Танита, сега след рахабилитацията  няма да може да те стига човек.
Дидимити, оздравявай бързо! Hug

# 718
  • Мнения: 18 353
Римарче , я ми кажи глазурата ,че току що вторите меденки направих, с джинджифил този път  и шоколад взех ,но се заплеснах и нещо не стана, пресече се , прясно мляко  някой го изял, или не помня че е свършило ,само с краве масло го резтворих шоколада но не...не ще.Мислех да накапя тук там  на чертички отгоре,  изрязани са на  гъбки  и пеперудкии  какво ли не.
Здравке,  ловиш  окото покрай внучо, има живец в теб и  тропаш  из къщи.
Алфея, аз не си помня годините тук, но  може да са двойно на твоите  с малки прекъсвания все плямпам  като картечница, то и  какво друго да правя в къщи ,плетки не вървят вече, сега съм обрала  разни конци да се оттърва от тях и плета една стъпка да си слагаме обувките   нагоре  дето е кухнята че се влиза директно и като вали  и  е студ не става навън.Да попива и да се пере лесно, да не влача големи неща да пера.То е  примитивно ,на цимент и  не става на голо, а заради децата е застлано одве , отдолу черги , отгоре килим и до вратите чердже килимено.
Друго какво,   меденки , зеле ,  ядох сега и толкова мога, може и да полегна.И то пак ми  е денят от добрите. Нататък линдзери,    квото друго харесам и  дошло ред на торта и    еклери или  фунийки ,ще видя какво ми се прави.После манджите.Лазанята е задължителна и кюфтетата, другото ще мъдря.Чушки с боб мисля да  направя малко .Хай със здраве!
Не съм чела, чакам да ми се дочете за  големите четива.Нощес сигурно.Като се наспя.

# 719
  • София
  • Мнения: 4 176
Борянка, глазурата е айсинг. Признавам си, че за първи път правя. Нямам формички и ползвах чаша (едни стари метални имах от години, но явно съм ги хвърлила при пренасянето)

Общи условия

Активация на акаунт