Психически тормоз и родителски права

  • 6 672
  • 49
  •   1
Отговори
  • Мнения: 169
Здравейте. Пиша тук, ако някой може да ми даде съвет, защото съм в безизходица. С бащата на детето ми имаме фактически развод от 2017 г., но след развода се събрахме да живеем заедно отново(голяма грешка, но не мога да върна времето назад). Според решението на съда, аз имам родителските права, но съм задължена да водя детето при бащата и да го взимам от там, като една седмица трябва да е при него, а една при мен. Записано е, че местожителството на детето е в същия гред, в който живеехме.

Преди няколко месеца той откачи, взе въздушния си пистолет и го насочи срещу себе си, в присъствието на детето. Изпратихме детето при майка му временно(тя е в същия град). През това време той започна многократно да ме заплашва с убийство, като първоначално хлъднокръвно седна и най-спокойно ми обясни, че е на крачка да ме удуши и много пъти му минават тези мисли и за това щял да се изнесе след един месец. След няколко дни ми каза, че е пред самоубийство, а след два дни го чух да си пее песен. Попитах го какво се случва, а той каза че вече се чуваства много добре и е щастлив. Помолих го да иде на психиатър, но отказа. Започнах да си уреждам документите постепенно, за да напусна града, търсех квартира. Да, обаче той стана още по-агресивен. Наложи ми се да замина за една седмица, за да си оправям документи и когато се върнах, майка му му беше довела детето ни, въпреки че беше наясно с проявите му. На следващата сутрин той пак откачи и започна да ме заплашва с убийство и побой като не спираше да крещи. Обадих се на майка му и баща му да го вземат при тях. Те дойдоха и взеха детето, а него не успяха да го убедят да си тръгне. Отидох и подадох жалба в полицията, като първоначалната ми идея беше само да ги помоля да го накарат да напусне апартамента, но ми обясниха, че нямат право да го изгонят, защото за това е необходимо съдебно решение. Казаха ми да не се връщам в квартирата, защото може да ме пребие или по-лошо и те нищо не могат да направят преди това да се е случило. Взех детето от майка му, като я излъгах, че ще се върна в квартирата, защото тя това искаше и избягах при майка ми в друг град. Майка му много пъти ме е заплашвала, че ще ми вземе детето и ме е тормозила. Заведох дело за промяна на режима на свиждане, защото пътя между градовете е около 9 часа и няма как да водя детето. Записах я на градина, защото е задължителна(по съвет на адвокатката)и има и глоби, ако не я водя. Смених адреса и още след 3 дни му пратих писмо, че се намирам на нов адрес и е поканен да вижда детето, и да го взима от този адрес(нямам право да го ограничавам, заради съдебното решение). Мина месец и половина и той не е дошъл да я види, но започна да пуска жалби към съдя изпълнител, че не му водя детето. Съдийката, към коята заведох делото за промяна на режима, успя да спре неговото дело при съдя изпълнителя до излизане на привремнните мерки(имаме официален документ). Да обаче днес разбрах, че той е завел ново дело, този път наказателно, че не съм спазила режима на свиждане, защото не му водя детето. Наказанието, ако се докаже, че съм виновна е пробация и глоба между 2000 и 5000 лева. Не знам какво да правя вече, много съм притеснена, че ще ме осъдят и може би ще загубя и родителските права. Детето е зле и е силно травмирано, докато бяхме при бащата, той крещеще и ме обиждаше пред нея. Нямам как да докажа, че той ни е тормозил, защото го прави само, когато няма външни хора, около нас. Моля, ако някой е минал през нещо подобно или е наясно със законодателството, да ми помогне. Мога ли да направя нещо, за да не ме осъдят? Той две години, докато живяхме заедно не е плащал издръжка, но не знам дали това е някакво основание за нещо, вероятно не. Страх ме е, не мога да се върна в неговия град, защото ще продължи да ме заплашва и може да ми направи нещо, а детето също е зле и не ми се мисли какво ще стане, ако съда присъди детето на него, защото не съм изпълнила съдебната заповед да му я водя и бъда осъдена. Според адвокатката ми нямало да ми вземат родителските права, заради това, защото имам основателни причини да не водя детето при бащата, но не е сигурна дали няма да бъда осъдена. Но това е само, според нея, нищо не е сигурно. Ако ме осъдят и на пробация, има и общественополезен труд, доколкото разбрах, не знам как ще работя едновременно и ще полагам този труд. Аз работя дистанционно в момента от настоящия ми адрес и съм приложила и документ за това по делото за промяна на режима. Много ви моля, ако някой знае нещо, което мога да направя, да ми помогне. Във вторник ще се консултирам с още един адвокат. Извинявам се за правописните грешки, много съм притеснена.

# 1
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Това е някакъв ужас. За съжаление не мога да помогна с правен съвет, дано се включат юристи и по-запознати.
Познавам жена, българка, тормозена от мъжа си в чужбина, на която социалните осигуриха защита и преместването и в друг, далечен град (умишлено не пиша подробности), осигурявайки и жилище и работа, както и грижа за детето... Как е възможно в България да вдигат рамене и да нямаш елементарна помощ?!
Още една майка знам от форума, която избяга с децата си почти на другия край на света за да се защити от баща им... Това като идея.

# 2
  • Мнения: 169
Благодаря, аз нямам как да напусна България с детето, защото се изисква пълномощно от бащата. А ако ми бъде наложена пробация след месец и половина, мисля че и изобщо няма да мога да напускам града, в който живея, ще трябва да се подписвам в районното мисля два пъти в седмицата най-малко или всеки ден.

# 3
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Да, пълномощно винаги се изисква, но има начини да стане, след като го правят.
Аз бих помислила в тази посока. В Австрия например майката е защитена по всякакъв начин от закона и й се осигурява всичко необходимо (независимо от националността). За съжаление в България държавата не защитава гражданите си й е винаги на страната на този с парите... на правосъдие не може да се разчита.

# 4
  • Мнения: 2 755
Според мен трябва да пуснеш дело за незабавна защита и да му определят да не се доближава до вас. И то много бързо трябва да го направите защото има срок.

# 5
  • София
  • Мнения: 220
Рейнбоу, виж сайта на фондация "Анимус". Те работят по такива случаи. Имат и адвокати, специалисти в областта, имат и кризисен център, работят с организации, оказващи подкрепа на пострадали от насилие в страната, имат контакти с полиция, ДАЗД, С дирекциите за социално подпомагане. Да, парите имат значение, но предвид, че случаите на домашно насилие буквално избуяват последните години, можеш да обсъдиш със специалисти (адвокати и социални работници) дали да не търсиш подкрепа и от медиите. Способно журналисти, може би, на драго сърце ще се заровят в случая, за да покажат (отново), че държавата ни е импотентна, когато става въпрос за подкрепа на страдащи от домашно насилие, а политиците изглежда са с лоботомия, че не могат да приемат 5 изречения в закона, за да дадат възможност на полицията да взима незабавни и ефективни мерки.
Стискам палци бързо да се отървеш от плужека.
И виж Анимус.

# 6
  • София
  • Мнения: 971
Авторке, заведи детето на психолог. Там да разкаже какво е преживяло. Отиди на психиатър и разкажи бившият ти какво прави. Отиди и в полицията и ги попитай какво могат да направят. Ама бъди настоятелна! Ако трябва да отидат да го предупредят, че са му вдигнали мерника.... Майка му много ясно, че ще го защитава, но да не се окаже, че той е добре познат на психодиспансера.... Тъй като нямаш никакви доказателства за характера и изцепките му е редно да предупредиш съответните органи. Нека да фигурира като име и постъпки..... Откъде накъде ТИ ще водиш детето при него?! Той да не е малък?! И си наеми по-добър адвокат!

# 7
  • Мнения: 169
Ляла, аз съм пуснала жалба за психически тормоз срещу него още преди да напусна града му. Полицаите само го предупредиха и толкова. Той сега използва решението за развода, за да продължи да ме тормози легално. Тъй като в решението пише, че съм длъжна да му водя детето, а аз не съм го завела лично, има легално право да ме съди, не знам дали няма да успее наистина да ме осъди. Другата седмица ще търся по-добри адвокати. Детето също ще го заведа на психолог, но не знам дали това ще има значение за наказателното дело срещу мен. Бащата не се води на отчет. За да те водят на отчет, трябва легално да си се подписал, че искаш да те приемат за лечение в психото, а той не е ходил там. Вадил си е медицински за работа и не фигурира такова нещо на хартия.

# 8
  • София
  • Мнения: 220
Реийнбоу, недей да циклиш какво може и не може да направи бащата с това решение. Сигурно може да направи много неща, ние няма как да знаем, без да сме видели съдебното решение.

Търси помощ от специалисти. Ние тук не сме такива хора, а повечето от нас може би не сме се сблъсквали с насилие. И насилниците, и жертвите имат определена психо-настройка (някакъв бъг в системата), която ги формира като такива. Затова има специалисти, които работят с такива хора.

Ето ти линк към Анимус
https://animusassociation.org/programi-uslugi/goreshta-linia/

24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Задаваш въпросите там, търсиш подкрепа от специалисти, от хора, които работят в тази сфера. Ние тук не сме такива. Ако без да искаме ти дадем съвет, който ти навреди, какво правим? Затова - търсиш подкрепа от социални работници, НПО-та, ако трябва медии.
И се пази.

# 9
  • София
  • Мнения: 943
Първото, което трябва да направиш е да запазиш самообладание! Свържи се с Анимус, наистина!!!! Нещата са сериозни! Обърни се и към медиите ако трябва. Раздухай случая, защото този мъж очевидно чувства сила, че това е нещо лично и интимно. И се чувства цар и господар във вашето пространство. Размий границите на личното... Силна си, не забравяй и това! Действай, рови, копай, но не се предавай от страх, защото само на страха очите са големи.... Не се срещай с него, свържи се с всякакви организации.... ето, направила си крачка, като си разказала тук, прави тази крачка пак и пак, не спирай да разказваш....на всеки...няма от какво да се срамуваш или притесняваш! Не се предавай момиче и не оставяй тези проблем само в личния ти свят, защото това са проблеми на обществото ни и докато няма смели жени, които да ги вадят на светло и да се борят, черната статистика ще расте... Вярвам, че си силна!

Последна редакция: сб, 21 сеп 2019, 11:56 от sovata

# 10
  • Мнения: 169
Tini_tini, надявам се че може да има някой тук, който е попадал в такава ситуация или е с правно образование. Ще говоря разбира се с адвокати, мога да звънна на анимус, но те дават консултации с адвокат само в сряда. Предния път, се оказа че първото дело, което е завел може да бъде прекратено чрез молба до съдия. Това адвокатката ми не го знаеше, научих го от друг човек. Така че всяка информация ми е ценна за напред. Разбира се, че първо ще я обсъдя с адвокати, но това ще е чак във вторник.

# 11
  • София
  • Мнения: 943
Tini_tini, надявам се че може да има някой тук, който е попадал в такава ситуация или е с правно образование. Ще говоря разбира се с адвокати, мога да звънна на анимус, но те дават консултации с адвокат само в сряда. Предния път, се оказа че първото дело, което е завел може да бъде прекратено чрез молба до съдия. Това адвокатката ми не го знаеше, научих го от друг човек. Така че всяка информация ми е ценна за напред. Разбира се, че първо ще я обсъдя с адвокати, но това ще е чак във вторник.
Докато чакаш адвокатите звънни и на горещите линии... недей да имаш милост, той няма!

# 12
  • Мнения: 1 107
Здравей, защо не надникнеш тук - https://www.bg-mamma.com/?board=431

Изглежда ми малко несериозно адвокат да не знае процедурите, това не е читав адвокат.
Опитай се да действаш трезво, колкото и да си неспокойна.
И наистина се свържи с правозащитни организации.
Ако не е плащал издръжка, това е нарушаване на споразумението, да. Но, мисля че първо трябва да влезе в сила решение по изпълнително дело и тогава се преминава по наказателно, което важи и за теб. Щом е спряно делото за съдия-изпълнител, не съм сигурна, че може да тръгне наказателно. Все пак виж раздела, който постнах, има доста казуси.

Стискам палци и успех.

# 13
  • Мнения: 426
Здравейте , задължително се свържете с Анимус! Освен, че ще получите подкрепа, те издават документи, които после могат да послужат във ваша полза в съда. Поне при мен, преди години беше така.

# 14
  • София
  • Мнения: 220
Без да съм адвокат, социален работник, жертва на насилие, си мисля, че ако имах що-годе здрав разум, на твое място бих направила следното:

1. Аз и детето да сме на сигурно място, физически да сме защитени от мъжа насилник (ако трябва и в кризисен център); същият не трябва да знае адреса (след като е заплашвал с пистолет); комуникация - в краен случай, по телефона; ти звъниш, от обществен телефон, от такъв на друг човек, за да не може да те тормози и да установи къде си.

2. Дълго и напоително описвам случая в писмо/жалба до полицията, до социалните и до който там трябва, в което писмо/жалба разказвам за всички заплахи, травми, въздействие върху мен и детето, решение на съда, как се чувствам и как ме е страх;
 
3. Намирам добър адвокат с опит в случаите с домашно насилие; имай предвид, че адвокатите работят за пари; ако нямаш - търсиш такъв, който работи за НПО или с кризисен център.

4. Разказвам на всички, на абсолютно всички, че бащата е насилник - няма за какво да му пазя авторитета - разказвам за насилието, за заплахите, за въздействието им върху мен и детето - няма от какво да се срамувам. Не съм виновна, че съм в такава ситуация; ще търся подкрепа от всички - познати и непознати. Институциите трудно се задействат, но когато се включи обществото, шанс има.

Затова, на този етап, най-доброто, което можеш да направиш, е да се свържеш с Анимус, или с друга подобна организация (не мога да препоръчам, защото не знам), за да говориш със специалисти, които да те насочват как да се справиш.

Имам чувството, че те е страх да подновиш/поведеш "войната". Ако е така, разбирам те, но твоят страх дава сила на оня нещастник.

Общи условия

Активация на акаунт