Случайно се запознах с мъж, който е 6,5г по малък от мен. Той е на 32, а аз на 38. Оказа се, че и двамата търсим нещо сериозно с перспектива за семейство. Тъй като сме от различни градове се виждаме 1-2 пъти месечно и някак бавно се разгръщат нещата. И опознаването става някак на етапи. Харесва ми как говори за бъдещата си роля на баща и глава на семейство. Винаги съм искала мъж, който да желае деца. Струва ми се, че и той ме преценява, но не съм съвсем сигурна на къде клони. Но някак гледайки напред все стигам до тази разлика. Какво показва вашият опит и наблюдение върху отношения в такава конфигурация? Знам, че преди всичко зависи от хората, но тежестта на тази разлика във времето ме плаши.
- Публикувана: 16 септ. 2019, 10:26 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2019, 19:21 ч.
Брак и деца с по-млад мъж
Не го слушай какво говори, а какво прави, в смисъл как се развиват отношенията ви в действия. Разликата, ми се струва, че отсега ти е препъни камък, а това пречи.
Във времената, в които живеем, тази възрастова разлика не бих я коментирала дори. Съсредоточи се върху връзката ви и нейното развитие.
На 38 нямаш много време да ти се разгръщат бавно нещата, щом мислиш за деца. Той е на 32, сигурно му идва дюшеш 1-2 пъти в месеца секс, емоции и някакво разнообразие без ангажименти, и може да я кара така поне до 38. Ако не прояви някаква инициатива за по-често виждане и за повече прекарано време заедно, хич не си губи времето с тоя. Последна грижа ти е разликата в годините в евентуалното ви далечно общо бъдеще.
Не мисля, че тази разлика е проблем, освен ако в главата на някого от вас двамата не е проблем. Зависи от начина на мислене. Ако си пасвате, гледате в една посока, добре ви е заедно, уважавате се и т.н., не би трябвало разликата да ви спира. Но ако се фиксираш само в нея и мислиш за нея като за евентуална пречка, то тя ще се превърне в пречка.
Как се бърза в тези работи, не знам. Подхвърля нещо за общ град, подпитва ме някакви фундаментални неща като бих ли живяла някъде другаде, как бих постъпила в еди каква си ситуация, какво мисля да правя с живота си, но няма нищо конкретно като план, а по-скоро в стил "Като се случи еди кое си, ще се виждаме по-често". Хубаво ни е заедно, но сякаш съм на тест за евентуална съпруга. Нямам против, но кога ще си науча оценката, не знам. Има и друга подробност. Съвсем скоро излязох от друга връзка. Предишният ми приятел все още ме търси, иска да се бори за мен, но аз охладнях отдавна и пристъпих към това решение след дълго обмисляне. Не се чувствам мн добре в тази ситуация, защото не мога да се отдам сякаш на новата връзка, старата връзка се опитва да ме дърпа. Сега се сети за промени и развитие, но аз вече не искам.
Как се бърза в тези работи, не знам. Подхвърля нещо за общ град, подпитва ме някакви фундаментални неща като бих ли живяла някъде другаде, как бих постъпила в еди каква си ситуация, какво мисля да правя с живота си, но няма нищо конкретно като план, а по-скоро в стил "Като се случи еди кое си, ще се виждаме по-често".
Изглежда много сериозен мъж, но на днешно време при тези изкривени възприятия, това поведение е странно за 32-годишен.
Мъж така да се натиска за сериозни взаимоотношения и да подпитва за съжителство и пр. е много нетипично. Какво не му е наред?
