Имам сериозна връзка от 2г, в застой е и напълно изчерпана според мен към този момент.
Живеем заедно като съквартиранти, ако не се караме то си мълчим, защото няма какво да си кажем с приятелят ми.
Още от самото начало не върви, връзката не отговаряше на моите очаквания и изисквания за такава. Това е малко предистория.
Преди половин година заминахме за чужбина, за да работим.
Там се запознах с момче, което ме боготвореше, помагаше ми в работата и ме караше да се чувствам по начин, отдавна забравен за мен... желана.
Да поясня-не бях го провокирала по никакъв начин, просто той ми симпатизираше от първия ден. Впечатлила съм го и аз не знам как, не се имам за нищо особено. И не му бях обърнала внимание, докато не се усмели да ми сподели, че е влюбен в мен, това пред поне 10 човека и докато бяхме на парти по повод рожден ден. Реагирах, мисля адекватно, питах го дали е луд, да ми се обяснява, докато приятелят ми пие вътре. Въпросният не престана да ме ухажва, без повод ми беше купил цветя дори и винаги ми напомняше колко е луд по мен.
Да кажа и две думи за него - хубаво момче е, със страхотна физика, галантен, от тези мъже на които можеш да се опреш, вдъхва сигурност и изглеждаше много отдаден.
Изминаха няколко месеца, в които си беше загубил ума по мен, появяваше се уж случайно там където съм, готов да ми се притече на помощ...
А аз, аз неусетно се влюбих в отношението му към мен, в начина по който ме гледаше, в това, че бях значима за някого. Да поясня, че момчето не се притесняваше от приятелят ми и никога не е прикривал симпатиите си към мен, дори му беше все тая, че съм обвързана.
И сега по същество, защото става дълго, изневерих, отидох в момчето правихме секс и след по малко от 24ч вече ни деляха хиляди километри... точно така го бях планирала, знаех, че ако остана чувствата ми ще ме изпепелят.
Не исках да злепоставям приятеля си, той не го заслужава. Просто живеехме врата срещу врата и знаех, че ще ми тежи съвестта след случилото се.
Не мога да го погледна в очите, съвестно ми е за постъпката ми и в същото време знам, че трябваше да го изживея.
Не съм залъгвала другия, казах му, че го желая и ме привлича. Но не съм готова да напусна приятелят ми, заради този моментен импулс. Момчето явно грешно ме разбра и започна да ми се врича във вечна любов, даже беше решил с мене да живее като се прибере... а аз не искам нищо повече от секс, без ангажименти към него.
Все още мисля за него и затова, което ми се случи, но не желая да си създавам проблеми. Гузно ми е, защото не успях да устоя... и предадох приятелят ми, не сме един за друг, но не заслужава.
Как да излекувам съвестта си?